Категория: Богословие

Да помним… бъдещето

03.12.2017
Автор: Даниел Топалски   „О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл!“ – възкликва пророкът. Нищо не може да донесе истинско удовлетворение на човека, освен нахлуването на Бога в света на човеците. Ако небето бъде раздрано, ако бъде преодоляна преградата, тогава не само Бог ще може да бъде заедно с хората, но и те ще могат да бъдат заедно с Него. Само Бог може да стори това, само Той е в състояние да отиде отвъд онова, което сме свикнали да приемаме като собствено Негов дом. Само Той може да постави скинията Си сред човеците и да обитава сред тях, изпълнен с благодат и истина.   „Внимавайте, бдете и молете се; защото не ...

прочети още

Новото творение

17.11.2017
Автор: Джон Уесли   Превод от английски език: п-р Владимир Железов   „Ето, правя всичко ново.“ (Откр. 21:5) 1. Каква странна сцена се открива тук пред нашите очи! Колко е далеч от цялото ни естествено разбиране! Дори и частица от това, което е разкрито тук, не е било виждано в езическия свят. Съвременните, диви, нецивилизовани езичници нямат и най-малка представа за това. И не само те. То е било еднакво неизвестно и за изтънчените, изискани езичници на древна Гърция и Рим. И голямата част от християните го разбират или мислят за това почти толкова малко. Имам предвид не само тези, които са на име християни, които имат само вид на благочестие, но не и силата ...

прочети още

За Реформацията

17.11.2017
Автор: п-р Ивайло Иванов   През април 1521 г. Мартин Лутер се изправя пред императора и парламента във Вормс и произнася следните думи: Докато не бъда победен и убеден чрез доказателства от Писанията (...) аз не мога, нито имам желание да се отрека от каквото и да било, защото да отида срещу съвестта си, е неправилно и опасно. Тези знаменателни думи на Лутер ни разкриват много за неговия характер и за силата на неговата вяра, за неговата абсолютна увереност в Божията любов, която му дава самочувствие и дръзновение да направи реформи, които са дали името на самото съвременно понятие „реформа“. За тях се сещам, когато чета днешния текст от Първо солунци ...

прочети още

Какво празнуваме в Деня на Реформацията?

04.11.2017
  Автор: п-р Даниел Топалски   Ние винаги трябва да помним Реформацията, но и винаги трябва да се питаме какво всъщност празнуваме на този ден. Това е наложително с още по-голяма сила сега, когато отбелязваме петстотингодишнината от онзи ден, в който Мартин Лутер отправя своята знаменита покана за академичен диспут, провокиран от скандалната търговия с индулгенциите. Най-лесно е днес да ви представя една героична история и да заговорим отново за триумф на Писанието над традицията, за триумф на вярата над делата, за триумф на благодатта над човешката воля. Можех, с други думи, да ви говоря за триумфа на онези основни пет принципа на Реформацията – Sola scriptura, Sola fide, Sola gratia, Solus Christus, ...

прочети още

Полемиките и Конференцията

24.09.2017
Арминианското богословие на Уесли и лоялността му към Англиканската църква се различават от местните съживления, които започват да се появяват в Англия. Калвинистката склонност на пуританското наследство е силна при някои евангелски проповедници и тенденцията към разногласие намалява тревогата им относно отделянето от Англиканската църква. Доктрината на Уесли за съвършенството го отличава от много евангелски свещеници в църквата, които виждат това учение като форма на ентусиазъм. Уайтфийлд прекарва голяма част от времето в Америка и Джон Уесли сега си възвръща и затвърждава ръководната роля в съживлението. Пример за опита му да упражни своето ръководство се проявява в опита на Джон да свика конференция в Лондон през август 1743 г., “за ...

прочети още

Сатанинските замисли

01.09.2017
Автор: Джон Уесли   “…защото ние знаем неговите замисли.” /2 Кор. 2:11/ А/ Замислите, с които лукавият “бог на този свят” се мъчи да унищожи Божиите чада, или най-малкото да изтезава ония, които не успява да убие, да ги обърква и да ги отвръща от начертаната цел, са толкова многочислени, колкото звездите на небето и пясъкът на морския бряг. Но сега аз искам да говоря само върху един от тези замисли /макар че той бива прилаган по различни начини/, чрез който врагът се опитва да противопостави една част на Евангелието на друга и така да опровергае и двете. Б/ Вътрешното Божие царство, установено в сърцата на всички, които са се покаяли и са повярвали ...

прочети още

(НЕ)АДЕКВАТНИ?

07.07.2017
Автор: п-р Михаил Стефанов   Следващите редове са продиктувани от различни срещи, разговори, семинари и събития, на които съм ставал свидетел как младежки ръководители в църкви, пастори и други църковни лидери общуват с тийнейджъри и млади хора, наставлявайки ги по различни теми, опитвайки се да формират у тях добър християнски характер. Някои от подходите и поученията пораждат у мен недоумение, а други откровено раздразнение и нетърпимост. Разбира се, темите, на които обръщам внимание, не са единствените, но те са сред най-дискутираните на всевъзможни младежки събирания, лагери и форуми и което е по-важно – те са симптоматични за цялостното ни служение сред младите хора.   1. Вечността и сега. Небето и земята Прави впечатление колко ...

прочети още

Мрежата се разраства

15.06.2017
По време на проповедническите си пътувания на запад и север Джон Уесли се свързва с много хора, които са въвлечени в организирани религиозни дейности и са благосклонни към методисткото движение: бивши сътрудници (като Бенджамин Ингам в областта Лийдс), съюзници от духовенството (като Джон Ходжис в Уенвоу, Уелс), приятели, които е срещнал в Лондон и с които поддържа връзка (като Джон Нелсън в Бърстол) и нови познати (като Джон Бенет в Дърбишър, който по-късно ще сформира общества и ще се превърне в “син в Евангелието”). Той използва всяка възможност да говори на техните общества, от време на време проповядва в някои местни църкви или в околността. Разбира се, не всяка ...

прочети още

Блуждаещи мисли

15.06.2017
  Автор: Джон Уесли “Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.” /2 Кор.10:5/ 1. Действително ли Бог “пленява всеки разум”, така че в духа ни да не намират място никакви блуждаещи мисли, докато сме в това тяло? Някои енергично твърдят и даже уверяват: никой не е съвършен в любовта, ако не е направен съвършен и в познанието, че блуждаещите мисли са премахнати и че всяка подбуда и настроение са святи, праведни и добри, че всяка хрумнала ни мисъл е мъдра и порядъчна. 2. Тази мисъл не е за подценяване. Защото колко хора, които се боят от Бога и ...

прочети още

Възкресенски поздрав

16.04.2017
Скъпи братя и сестри,   Бог отново ни подари възможността да придружим нашия Господ в последните дни от Неговия земен живот. За нас Страстната седмица е като огледало. На Велики понеделник се питахме дали сме готови да дадем всичко, което притежаваме, за да почетем Исус Христос. На следващия ден размислихме върху това доколко нашият живот е свидетелство за вярата ни, а на Велика сряда се сетихме не само за предателството на Юда, но и за нашите собствени предателства. В четвъртък отново застанахме около трапезата на Господа и си напомнихме за примера, който Той ни остави. На Велики петък изминахме пътя от Гетсиманската градина до Голгота, където издъхна Господарят на живота, ...

прочети още

Исус е… Живият, Когото не можем да намерим между мъртвите

16.04.2017
„И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5-6) Преди известно време трябваше да отслужа погребална служба за една жена от нашата църква. Бях изненадан колко много хора имаше на гробищата. Там е пълно, а църквите са почти празни. Защо хората предпочитат да отидат на гробищата, вместо на църква? В Еклисиаст се казва: „По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване“ (7:2). Ако трябваше да избираме между гробищата и църквата, къде бихме отишли? В деня на Христовото възкресение жените отидоха на гроба на Исус, но чуха вестта на ангелите. Тя е ...

прочети още

Исус е… жертвата за нашия грях

15.04.2017
„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Исая 53:5) Обикновено празненствата са изпъстрени с разнообразни традиции и обичаи. Хората ги харесват. Всяка държава пази своите традиции, религията си има традиции, семействата – също. Една от великденските традиции в Румъния е боядисването на яйца. Обичам това още от дете. За всеки празник семейството се събираше, вземахме листа от червен лук и боядисвахме яйцата по специални начини, като използвахме и цветни листенца. Това правеше празника още по-красив, особено за децата. Въпреки че много хора смятат, че яйцето е езически символ, то е познато и ...

прочети още

Исус е… Божият Агнец

14.04.2017
„На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“ (Йоан 1:29) Често се натъжавам, когато слушам и чета за цялото страдание в света. Той е изпълнен с насилие, несправедливост, желание за власт и егоизъм, но и с леност и безразличие. Не можем обаче да обвиняваме само другите хора или дявола. Моето нежелание да помагам може да е толкова разрушително, колкото и делата на тези, които вършат зло. Всичко е свързано. Никой човек не е остров в океана – всеки ден все повече се убеждаваме в това. Ето защо всеки носи вина. Надеждата да помогнем на този свят само с добра ...

прочети още

Исус е… любов

13.04.2017
„И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“ (1 Йоан. 4:16) Библията казва: „Обичайте се един друг, защото Бог ни възлюби“. Замислих се за значението на думата „любов“, но както и да се обяснява това понятие, не е достатъчно. Да обичаш някого, е нещо, което се вижда, което се докосва всеки ден. Да успокоиш изплашеното си дете, да сготвиш любимата храна на своето семейство, да преодолееш егоизма си и да погледнеш нуждите на хората: такава любов очаква Исус от нас и към такава любов ни призовава. Аз съм бременна ...

прочети още

Исус е … съвършен образ на Божието лице

12.04.2017
и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините…“ (Евреи 1:3) Посланието към евреите започва с много силни думи: Исус е сияние на Божията слава и съвършен образ на Неговото лице. Бог, Който е Дух и живее в непристъпна светлина, се явява в Исус Христос. Чрез Него невидимият Бог става видим. Удовлетворен е копнежът на човека да види Бога. Апостол Йоан свидетелства за опитността на апостолите – те чуха Словото на живота със собствените си уши, видяха Го със собствените си очи и Го докосната със собствените си ръце. Какво чудесно и невероятно откровение! Бог отправи ...

прочети още

Исус е… на брега

11.04.2017
„А когато вече се разсъмваше, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Той.“ (Йоан 21:4) След разочарованието на кръста дойде обезсърчението в ежедневието. Учениците бяха ловили риба цяла нощ без успех, но пред тях се появи Исус. Той щеше да напълни мрежите им и да изпълни техния живот. Какво означава „брегът на езерото“ за хората, които са около нас? Вероятно това е мястото на техните обичайни занимания, на техните разочарования. Исус повика от брега отчаяните ученици. Не е ли призована и църквата „да отиде на брега“ – там, където се намират разочарованите, отчаяните, обърканите? Мястото на църквата е на брега при изгрева на слънцето. Там тя може да даде ...

прочети още

Исус е… моят Спасител

10.04.2017
„… понеже затова се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.“ (1 Тимот. 4:10) Миналата година имах възможността да отпразнувам своя петдесети рожден ден. Радвам се, че успях да достигна до дози момент от живота си. Радвам се и на приятелите, които празнуваха с мен и ми помогнаха да запомня този ден като един от най-щастливите в живота ми. За пръв път чух за Исус Христос в неделното училище, после слушах за Него в младежките групи, където заедно пеехме и хвалехме Бога. С вяра осъзнах, че Исус направи огромна жертва, за да ме спаси от греха. Това ми ...

прочети още

Исус е… най-голямото благо

09.04.2017
„Казах на Господа: Ти си Господ мой; вън от Теб няма добро за мен.“ (Псалм 16:2) Какво би дал човек, за да знае, че някой винаги ще го придружава в живота? Но не някой, който е видим за физическите ни очи. Имам предвид присъствието на Този, Който има всяка власт на небето и земята; Този, Който владее над живота и смъртта и Който е обещал да не ни изостави през целия ни живот. Каква утеха е да сме придружавани от Владетеля на всичко съществуващо! Не сме ли по-слепи, отколкото си представяме, при положение че очите ни се отварят още от раждането, а не виждаме, че Бог съществува и е с нас? ...

прочети още

Исус е… неповторим и вечен

08.04.2017
„… и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ (Колосяни 1:17) Не мога да пиша за Бога. Откакто Той ме намери и аз намерих Него, животът ми се промени напълно. Той е центърът на моя живот – всичко е започнало и ще свърши с Него. Не намирам достатъчно думи и се чувствам безсилна да опиша Бога така, както бих искала. Като че ли всичко, което казвам, е твърде малко и не би изразило напълно дълбочината на моите мисли и чувства. Нашият Господ е прекрасен и величествен, смирен, но и мощен, най-добрият Приятел, мечтаният по-голям брат, чистата любов, от която имаме нужда. Който има Него, има всичко! В Него ...

прочети още

Исус е… моята цялостност

07.04.2017
„… понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“ (Колосяни 1:16) Съпругът ми работи в банка. Преди известно време той участва в курс за високоефективно развитие. Аз също с интерес прочетох материалите за различни практики, които успешните хора прилагат в своя бизнес. В тях открих нови термини – „проактивен“, „ориентиран към целта“, „стратегията win-win“, „синергия“ и т. н. – които означаваха добре познати стари истини. Неща, които хората знаят отдавна, бяха опаковани в модерни названия. Това се отнася и за понятието „интегритет“. В речниците то е обяснено като цялостност, ...

прочети още

Исус е… Този, Който ще промисли

06.04.2017
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:6-9) Животът ни е пълен с неща, които ни тревожат, като природните катаклизми, ...

прочети още

Исус е… повече от име

05.04.2017
„Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества“ (Филипяни 2:9-10) В Посланието на апостол Павел към филипяните името на Исус е не само поставено над всяко друго име, но и превъзвисено над всичко земно и небесно. Всичко, което е на небето, на земята и под нея, ще се преклони пред него. Това е удивително. Исус вероятно е единственият, който не се е стремял към земна слава или постижения. Той не се позоваваше на книгите, които е написал. Всичките Му думи, записани в Новия завет, бяха казани ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни освобождава, за да бъдем свободни

04.04.2017
„И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1) Апостол Павел напомня на галатяните за тяхната свобода и живота им в Христос. Свободата обаче е нещо опасно, затова апостолът повтаря: „Христос ни освободи, за да бъдем свободни“. Заедно с майка ми, израснах и се чувствах у дома си в методистката църква. От баща си, който беше далеч от църквата, се научих да мисля критично. Наблюдавах света много внимателно. В младежките си години разбрах, че вярата има освобождаваща сила, но че би останала само гледна точка, ако не прояви тази сила в моя личен и социален живот. Поех риска да ...

прочети още

Исус е… моята сила

03.04.2017
„… Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.“ (2 Коринтяни 12:9-10) Откакто познавам Бога, животът ми е напълно променен. Промени се начинът ми на мислене. Разбрах какво е добро и какво – зло, разбрах кое е грях и какво е прошката. Когато за пръв път отидох на църква, бях поканен от приятел. Тогава чух за Исус Христос, Който е бил на ...

прочети още

Исус е… нашата победа

02.04.2017
„… да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“ (1 Коринтяни 15:57) Днес се гордеем с много победители в различни области: атлети, талантливи художници, танцьори, поети, писатели, певци… Всеки от тези хора заслужава похвала за своите постижения. Преди много столетия един евреин на име Исус се роди на земята. Той беше Христос – Месия. Пророците бяха предрекли Неговото идване. Той се роди от девица, проповядва Божието слово и учеше хората на най-важните истини. Исус предложи да дари вечен живот на всички, независимо от тяхното социално положение и минали грешки. Всичко това направи като слуга, а не като господар, и накрая умря на кръста. Плати цената за ...

прочети още

Исус е… моята основа

01.04.2017
„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“ (1 Коринтяни 3:11) Преди няколко месеца събориха една къща в нашия квартал. Самото събаряне отне няколко часа, но работниците се мъчиха дни и дори седмици, докато премахнат основата. Това ме провокира да се замисля коя е основата на моя живот, на брака ми, на семейството, на работата, която върша. В своето първо послание до коринтската църква апостол Павел говори за основите в нашия живот. За него единствената правилна основа е Исус Христос. Той предупреждава всички, които се наемат да градят: „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще ...

прочети още

Исус е… Божията премъдрост

31.03.2017
„… а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.“ (1 Коринтяни 1:23-24) Защо разпъването на Христос беше нещо скандално и камък за препъване? Какво очакваха хората от Спасителя на света? Юдеите, Божият народ, искаха знамения – ни казва апостол Павел. Те знаеха, че са избрани от Бога, Който им е дал всичко необходимо – Закона. За тях той беше пълноценно напътствие за живот според Божията воля, за мъдър живот. Те имаха нужда от ясни знаци за волята на Бога и получиха много знаци, че Бог е един. За гърците мъдростта не се ...

прочети още

Исус е… непознатият, когото срещаме

30.03.2017
„… но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.“ (Лука 24:16) След възкресението на Исус Христос двама от Неговите ученици пътуваха към едно село на име Емаус. Един непознат се присъедини към тях. Едва в края на историята, когато благослови, разчупи и им даде от хляба, очите на учениците се отвориха и те разпознаха в него Исус. Други ученици бяха отишли на Тивериадското езеро за риба, но цяла нощ не бяха уловили нищо. На разсъмване един непознат стоеше на брега и им каза да хвърлят мрежите си от дясната страна на ладията. Когато го сториха, те се напълниха толкова, че не можеха да ги извлекат. Тогава разпознаха ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни придружава по пътя

29.03.2017
  „И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях.“ (Лука 24:15) Той се роди в ясли, но животът Му започна на път и оттогава пътят беше по-важен от пребиваването в дома. Ранните истории за Неговото раждане използват израза „последователи на Пътя“ по отношение на апостолите. Книгата Псалми е изпълнена с истории за пътуване – през долината на мрачната сянка и до върховете на планините. Понякога съставям свои псалми за житейския път, които завършват с молба: „Води ме завинаги в пътя“, „Насочи ме в правия път, Господи; покажи ми пътя, който да следвам“. Исус предупреди тези, които се притесняваха да излязат на път, с думите: „Лисиците си имат ...

прочети още

Исус е… Този, Който ме призовава да действам

28.03.2017
„Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.“ (Лука 6:32-33) Често чуваме хора, които казват, че са благодарни на Бога за своята работа, за семейството си, за приятелите, за храната и т. н. Това е прекрасно. Прекрасно е да виждаш хора, които са благодарни и ценят всичко, което имат. И аз благодаря на Бога за това, което имам, както и за това, което нямам, но си мисля – само с думи ли се изразява благодарността? Знаем, ...

прочети още

Исус е… Този, Който има цялата власт и сила

27.03.2017
 „Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.“ (Марк 14:58) Със сигурност всички помним хора, на които сме били подчинени, но които едва сме понасяли. Заповеди, забрани, унижение, липса на човешко отношение, строг поглед… В присъствието на такива властници никой не се чувства добре. Те убиват всяка радост в живота. Сигурно пазим и спомени за такива авторитети, които никога не са се държали грубо с нас. Вероятно това са родителите ни или наши приятели, или пък други познати. Имали сме такива учители, гледали сме такива популярни личности, слушали сме такива проповедници. А може това да са били обикновени хора, ...

прочети още

Исус е… Този, Който дойде да призове грешните, а не праведните

26.03.2017
„А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ (Марк 2:17) Като пастор, имам възможността да се срещам с много хора. Повечето от тях са от църквата. Други очакват помощ от нея – търсачи на истината, нуждаещи се, отчаяни от греховете си. След като призова бирника Левий, Исус заяви пред хората, които недоволстваха от това, че не е дошъл да призове праведните, а грешните. Левий не търсеше нищо, той не беше в нужда, не преживяваше неуспех. Той беше умел в това да се възползва от несправедливостта. Без никаква милост използваше структурите на властта, за да се ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни освобождава

25.03.2017
„Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:3) Учениците на Йоан Кръстител отправиха към Исус въпрос, който изискваше еднозначен отговор. Исус обаче отговори с призив към размисъл, защото в такъв момент личната опитност беше много по-съществена от богословската дискусия. Той ги призова да наблюдават, вместо да боравят със заучени истини. Гледането и слушането бяха предпоставките те да станат свидетели на видяното и чутото. Исус не им даде догматичен отговор, а им посочи първите плодове на Божието царство: слепи проглеждаха, куци прохождаха, прокажени се очистваха, глухи прочуваха, мъртви биваха възкресявани… С други думи, Той им посочи реалността на освобождението, което носи за света. Йоан и неговите ...

прочети още

Исус е… моята сигурност

24.03.2017
„А на вас и космите на главата са всички преброени.“ (Матей 10:30) Още от своето раждане ние имаме необходимост да се чувстваме защитени и сигурни. Това усещане е част от правилното ни умствено и духовно развитие. В годините на детството родителите и домът ни карат да се чувстваме стабилни. Докато растем, самите ние търсим все повече източници на сигурност. Светът предлага различни възможности – застраховки, системи за сигурност – и много хора ги приемат, защото могат да ги видят и да ги докоснат. Те възлагат голямо доверие на банките, на здравните грижи, на всичко, което може да им помогне във време на криза. За жалост, забравят, че дори най-голямата сигурност в ...

прочети още

Исус е… на една молитва разстояние

23.03.2017
„… защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:8) Нашият свят – толкова красив и толкова опасен – е изпълнен с противоречия. Във века на технологиите и социалните медии като че ли никой вече няма свое лично пространство. Никога не е било толкова лесно да се свържеш с някого, независимо къде се намираш. Навсякъде по света хората са погълнати от своите телефони и компютри, изпращат съобщения и имейли, споделят снимки и показват колко са щастливи. И въпреки това, не спират да се чувстват самотни и изолирани. По-близки сме от всякога, а все повече се отдалечаваме един от друг. Независимо от ...

прочети още

Исус е… Този, Който винаги ме вижда

22.03.2017
А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.“  (Йоан 19:26-27) Исус ме вижда! Това плаши ли ме, или ме успокоява? В Библията има много примери за това как Бог вижда хората. Той видя Агар в нейната безнадеждност (Битие 21:14-20) и направи чудо. Пророк Илия стори всичко по силите си, за да изпълни Божията воля, и в изтощението и отчаянието си стигна до една пещера, където се скри от всички (3 Царе 19). Бог обаче го срещна там. Исус видя болката на ...

прочети още

Исус е… лозата

21.03.2017
 „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5) Исус представя Себе Си пред учениците с няколко последователни притчи, започващи с израза: „Аз съм“, за да подчертае, че трябва да гледат на Него не само като на добър учител, а като на Божия Син, Който е единственият път към вечния живот. В Йоан 15:5 Той казва, че е лозата, а ние сме пръчките. Преди няколко години засадих 16 лозички в градината. С времето разбрах, че кастренето на клоните, които не дават плод, гарантира доброто развитие на лозата. Плодовитите клонки също трябва ...

прочети още

Исус е… мир за света

20.03.2017
„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ (Йоан 14:27) В хилядите грижи на ежедневието, сред бурите на проблемите; във финансовите и здравословните трудности; в страховете за нашите близки; сред природните бедствия, войните, терора и жестокостта: Исус е с нас. Този, Който ходи по водата и контролира природните явления. Този, Който може да каже на бурята: „Спри! Утихни!“, и тя да Му се покори. Той обещава на всички нас: „Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“. Получаваме невероятно ценен и необикновен дар. ...

прочети още

Исус е… пътят

19.03.2017
  „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“ (Йоан 14:6) Йоан 14:6 е един от най-ясните и добре познати библейски стихове. Исус казва: „Аз съм“. Пътят към Бога не е религия, нито състезание, нито пък определен ритуал. Той не се състои просто в правила и предписания. Пътят към Бога е път на човека. Исус е… Не „ние сме“ или „иска ни се да бъдем“. Той е пътят, истината и животът: не един от пътищата, нито част от пътя. Не една от истините или част от истината. Исус каза: „Аз съм истината“. Не част от живота. Исус е животът. Преди време хората не ...

прочети още

Исус е… приятел, който плаче заедно с мен

18.03.2017
„Исус се просълзи.“ (Йоан 11:35) Бяхте ли забелязали, че в тази история Исус плаче? Радвам се, че имаме такова свидетелство в Евангелието според Йоан: когато видя наскърбените близки на Лазар, Исус се просълзи. Смъртта на Лазар беше докоснала сърцето Му. Често чувам християни да казват: „Ние не плачем, когато някой почине, защото знаем, че смъртта не е краят“. Утешаваме се с думите: „О, бъди силен, не плачи!“. Нека ви попитам нещо: „Позволени ли са сълзите във вашата църква?“. Когато Исус се развълнува от смъртта на Лазар, „не прояви такава сила“, че да сдържи сълзите Си. Обичам да чета за реакцията на хората, които Го видяха: „Виж колко го е обичал!“. ...

прочети още

Исус е… Добрият пастир

17.03.2017
„Аз Съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават.“ (Йоан 10:14) В Евангелието Исус казва: „Аз съм Добрият пастир“. Божият Син стана въплъщение на Божията любов. Той дойде на света, за да покаже на хората с думи и дела, че Бог ги обича. От любов към нас Христос даде живота Си. „Добрият пастир дава живота си за овцете.“ Христос даде живота Си за нас на кръста. Той избра да се пожертва за Своите овце. Исус не просто заяви, че е Добрият пастир, но го доказа. Той умря и възкръсна на третия ден. Както сам казва за Себе Си: „бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и ...

прочети още

Исус е… вратата

16.03.2017
„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (Йоан 10:9) Изпълнени с вълнение, те очакват появата на младоженеца. Десетте девици са се приготвили за сватбеното тържество. И ето че той идва. Кани пет от тях вътре, но останалите виждат само как вратата се затваря под носа им. Първите пет девици бяха благоразумни и предвидливи, а останалите – неразумни и лениви. Празненството включва виждането на невястата. Мястото на истинската радост е зад затворените врати. Пред вратата остава само безнадеждност, защото жената без съпруг е безполезна. Младоженецът не проявява солидарност. Исус казва: „Аз съм вратата“. Той е Този, Който отваря вратите, ...

прочети още

Исус е… Светлината, която не заслепява

15.03.2017
„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“                                                                                                                                              (Йоан 8:12) Спомням си, че родителите ми винаги запалваха една лампа под формата на усмихнато лице в стаята ми, преди да заспя. Слабата светлина ме караше да се чувствам по-спокойна. Така се чувстваме и в живота. Когато преминаваме през мрачни моменти, си мислим за светлината, която Бог ни изпраща. Дори често да не я виждаме ясно, тя винаги осветява пътя ни. Исус Христос е истинската светлина. Чрез Святия Дух Той може да огрее живота ни и да направи самите нас светлина в този свят. Тези, които ...

прочети още

Исус е… Този, Който прощава

14.03.2017
„Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“                                                                                                                (Йоан 8:11)   Нова утрин. Навън е тъмно, но чувам песните на птиците, които прославят новия ден. Лежа в леглото с мъж до себе си. Не, не е съпругът ми. Той замина далеч по работа. Освен това не ме обича вече. Рядко ми говори. Когато се прибере, се интересува само от храната и собствения си комфорт. Вечер си лягаме, а той се обръща на другата страна. Животът ми е скучен, безцелен и незадоволителен. Копнея за любов. Искам да бъда приемана, разбирана, да разговарям, да докосвам, да се вълнувам. И сега до мен има такъв човек. Това е ...

прочети още

Служители на помирението

24.01.2017
  Библейски текстове: Битие 17:1-8; Рим. 5:6-11; 2 Кор. 5:18-19; Лука 2:8-14 Проповед по време на литургия в Католическата църква „Непорочното зачатие на Света Дева Мария“ град Варна, 23.01.2017 г.   Скъпи братя и сестри, Днес е шестият ден от Седмицата на молитва за християнско единство и в него ние сме приканени да размишляваме върху следната тема: „Бог помири света със Себе Си“ (2 Кор. 5:18). Бог е инициаторът на помирението с човешкия род. Без Неговата инициатива помирението е немислимо. Това е ясно подчертано във всеки един от текстовете, които чухме тази вечер. Бог е инициаторът на завета с Авраам – Той действа, за да направи от семейството на Авраам народ, който трябва да бъде свидетел за ...

прочети още

Подновяване на завета

08.01.2017
Автор: пастор Михаил Стефанов   В началото на всяка година методистите по целия свят празнуват специално богослужение за подновяване за завета с Бога. Основна част от това богослужение е молитвата на завета, въведена от Джон Уесли в методистките общности през 50-те години на ХVІІІ век. През 1755 г. Уесли отбелязва в дневника си, че заимства молитвата от английския пуритан Ричард Алайн (1610 – 1681 г.).   “Аз не принадлежа вече на себе си, а на Теб, Боже. Използвай ме както намериш за добре и ме постави там, където решиш. Дай ми да работя за Теб или да почивам за Теб; да бъда издигнат за Теб или принизен за Теб; нека бъда изпълнен, нека ...

прочети още

Християнското съвършенство

15.11.2016
Автор: Джон Уесли   “Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен…” /Фил. 3:12/   1. Едва ли има израз в Свещеното писание, който да е създал повече поводи за спор от тоя. Много хора не могат да понесат думата “съвършен”. Само изговарянето й за тях е вече мерзост; и ако някой проповядва за съвършенството, т.е. казва, че то може да бъде постигнато в този живот, той е подложен на опасността да бъде причислен към “бирниците и грешниците”/Мат.18:17/. 2. Ето защо някои изобщо избягват тази тема, защото тя “предизвиква много спорове”. Но не произлиза ли тя от Божието Слово? Кой дава правото на Божиите вестители да я пренебрегват, та дори ако и всички да ...

прочети още

Епископ Щрайф до плевенските методисти

29.10.2016
Скъпи членове и приятели на Обединената методистка църква в град Плевен, скъпи гости,   През 1916 г. е основана компанията „Боинг“ – един от най-големите самолетостроители в света. През същата година Транссибирската железница най-накрая свърза Москва и Владивосток след 25 години строеж. През тази година не е присъдена Нобелова награда за мир.   1916-та година е значима за Обединената методистка църква в гр. Плевен. Тогава, въпреки трудните обстоятелства, вашата църковна сграда е осветена. Това е стъпка на вяра и надежда за нашите методистки предци и оттогава тази църква е дом за толкова много хора, следващи Господ Исус Христос при много различни обстоятелства в обществения живот и политическото управление. Тази сграда е ...

прочети още

Бог, Който ни изненадва

27.10.2016
      Автор: п-р Даниел Топалски            Позволете ми в самото начало да Ви напомня, че Богът, в Който ние вярваме, не може да бъде опитомен. С други думи, нашият Бог не може да бъде подчинен на собствените ни представи за Него, на собствените ни предразсъдъци. И това е нещо, за което трябва да Му бъдем особено благодарни. Замислете се какво би било, ако трябва да слугуваме на един бог, който е по наш образ и подобие – с всичкото ни тесногръдие (въпреки че си мислим, че сме широко скроени), с всичките ни пристрастия (въпреки че се изкушаваме да мислим, че сме обективни в преценките си), с всичката ни дребнавост. Ако сме ...

прочети още

Писание и традиция

16.10.2016
Автор: Даниел Топалски   Лесно е да противопоставим тези две понятия – Писание и традиция, но е изключително трудно, ако не и напълно невъзможно да ги мислим отделени едно от друго. Достатъчно е да си припомним, че в основата на библейските книги стои устната традиция (традиции) най-напред на избрания народ на Израил, а след това и на Църквата – този „трети народ“, в който няма „юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен“ (Гал. 3:28). Предаването (традирането) на спомена за мощните Божи дела в израилската история или за думите и делата на въплътения Син Божи и Неговите апостоли не приключва с първото негово записване или фиксирането на окончателния вариант на една или друга ...

прочети още

Икуменическата нагласа

08.10.2016
Автор: Джон Уесли   “А като тръгна оттам, се срещна с Йонадав, Рихавовия син, който идваше да ги посрещне. Ииуй го поздрави и му каза: Право ли е твоето сърце към мен, както е моето сърце към твоето? Йонадав отговори: Право е. Ако е така, каза Ииуй, дай си ръката.” /4 Царе10:15/   Изискването за любов към всички хора е признато дори и от тия, които не плащат този свой дълг. Царският закон: “Да възлюбиш ближния си както себе си” е ясен за всички, които го чуват. И то не е в жалкия смисъл, в който го тълкуваха старовременните фанатици: “Да обичаш ближните си, своите приятели, познати, роднини и да мразиш враговете си”. ...

прочети още

Разширяващата се енория

22.09.2016
    Уесли бил казал на епископ Бътлър, че имал “неопределено пълномощие” да проповядва Божието слово по цялата земя (J&D, 19:472). Границите на неговата неограничена енория били разширени отвъд оста Лондон/Бристол, когато по “настоятелното искане” на Хауел Харис той отишъл в Уелс през октомври 1739. По време на петдневното си проповедническо пътуване Джон проповядвал по три пъти на ден. Текстовете били различни, но целта му била една и съща – да опише пътя на спасение. Неговото виждане е заявено в “Дневник”, където той казва, че “просто описва обикновената стара религия на Англиканската църква, срещу която сега навсякъде се говори като се използва новото име методизъм” (J&D, 19: 106). Той продължава за ...

прочети още

В светлината на Преображение

06.09.2016
 Автор: Даниел Г. Топалски              Празникът Преображение често остава встрани от нашето внимание. Трудно ни е някак си да разграничим преобразяването на Исус Христос пред трима от учениците Му от всички останали знамения на наближилото и пребиваващо между нас Царство Божие. Изцеленията, укротяването на стихиите, насищането на хиляди – нима това не са все свидетелства за непосредственото нахлуване на Божието действие в човешкия свят, за благодатното присъствие на Някой, Чието име евреите не смееха да произнесат! И ако Преображението е също такова свидетелство, защо тогава е нужно по особен начин да го отличаваме от всички останали, специално да го отбелязваме в църковния календар?   Самите евангелски разкази ни задължават да погледнем към ...

прочети още

Едно предупреждение срещу религиозното тесногръдие

17.08.2016
Автор: Джон Уесли     “Йоан му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.. А Исус каза: Не му забранявайте…”                                                                    /Марк 9:38, 39/   А/ В предходните стихове четем за препирнята между дванадесетте “кой е по-голям” сред тях. Тогава Исус взе едно малко дете, постави го в средата и им каза: “Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил”. Вместо коментар Йоан съобщи за човека, който изгонвал бесове в името на Исус, без да е бил Негов последовател. Това звучи така, сякаш той искаше да ...

прочети още

Защита и апология

07.07.2016
  Богословските спорове, в които Уесли се замесва през първите години на съживлението, са по важни въпроси – предопределение или универсално изкупление, безмълвие или добри дела, вродена праведност или християнско съвършенство. Те са основните въпроси, които оформят облика на целите движения. През предния век Англиканската църква е развила много либерални тенденции, които позволяват много от тези възгледи да съществуват съвместно в нейния кръгозор. Вълненията на Революцията, напрежението и вълнението при опитите да се осъществят различни варианти на пуританско православие, облекчението от възстановяването на монархията с присъщото й чувство на толерантност, ако не на разбиране, са така комбинирани, че да предпазят духовенството от занимания по богословски въпроси. Всъщност Уесли може да ...

прочети още

Същност на ентусиазма

22.06.2016
  ДЖОН УЕСЛИ   “…Фест извика със силен глас:  Полудял си, Павле...” /Деян. 26:24/   Така казва целият свят, така говорят хората, които не познават Бога, по адрес на ония, които имат същата вяра като Павел. Така се произнасят за последователите на Павел, който пък беше последовател на Христос. Естествено, има една религия - и тя бива наричана християнство - която не е обвинявана по този начин и за която хората признават, че е в съгласие със здравия разум. Става дума за формалната религия, за поредицата от външни задължения, редовно и точно изпълнявани. Към нея може да се прибави и правоверността, система от правилни схващания, та дори и солидната порция езически морал - за ...

прочети още

В памет на пастор Янко Янков (1964 – 2016)

10.06.2016
  На 4 юни 2016 г. пастор Янко Янков се пресели във вечността. Евангелската методистка църква отдава последна почит на един достоен и ценен свой служител. Той беше всеотдаен проповедник на Евангелието и имаше привилегията да бъде един от верните труженици на обновената методистка църква веднага след демократичните промени.   Първите ни срещи с него бяха на строежа на новата методистка църква във Варна през есента на 1994 г. Той копаеше дълбоките основи, но се интересуваше какво ще се строи, каква ще е тази църква. Скоро след това отвори дома си, покани и съседите си, за да чуят Божието слово. Скромните срещи в дома му прераснаха в копнеж в съседния парцел да ...

прочети още

„Почувствах сърцето си странно затоплено“

24.05.2016
На 24 май 1738 г. Джон Уесли, бащата на методисткото движение, преживява своето обръщение. Обикновено това преживяване се свързва най-вече с неговата реакция на чутото от предговора на Лутер към Посланието към римляните. Но опитността на увереност в спасението чрез вяра в Христос е подготвена от редовното сутрешно четене на Писанието, практика, от която Уесли не се отклонява в онзи ден, както и от участието във  вечерната молитва в църквата „Св. Павел“. Ето и свидетелството, което откриваме в дневника на Джон Уесли, цитиран тук в българския му превод, осъществен от Радостин Марчев (https://rado76.wordpress.com):   „Четвъртък, 24 май – Мисля, че беше около 5 сутринта, когато отворих своя Нов завет на следните ...

прочети още

Утвърденият чрез вяра закон (Втора част)

09.05.2016
Автор: Джон Уесли   “Тогава, чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” /Рим.3:31/   А/ В предходната проповед бяха изложени обичайните опити за “разваляне на закона чрез вяра”. Това става първо когато изобщо не се проповядва тази тема, с което тя напълно се лишава от стойност - и това се прави с оправданието, че “проповядваш Христос” и въздигаш Евангелието. В действителност биват съсипвани и едното, и другото. Второ, пряко или непряко бива разпространявано учението, че вярата замества нуждата от освещение, което днес е в по-малка степен изисквано, отколкото преди идването на Христос. Или че то е по-малко необходимо за нас, защото вярваме, отколкото ако не вярвахме. Или че християнската свобода е ...

прочети още

Мисията на методизма

04.05.2016
  Оксфордските методисти в началото на тридесетте години на 18 век, почти всички университетски хора, давали голяма част от времето, парите и енергията си в служение на милост към бедните -  обучавали децата в приютите, носели храна на нуждаещите се, осигурявали вълна и други материали, от които хората можели да правят дрехи и други издържливи стоки, които да носят и продават. Това особено ударение върху “любов към ближния” и следване на Христовия пример (“който обикаляше да прави благодеяния”, Деяния 10:38) продължило да характеризира методизма, когато започнало съживлението.   Чарлз и Джон продължили да развиват широко служение в затворите, особено в Нюгейт и Маршалсий в Лондон, Касъл в Оксфорд и Нюгейт в Бристол. ...

прочети още

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

01.05.2016
  Скъпи братя и сестри,   Празникът на Христовото възкресение ни напомня, че всеки неделен ден ние се събираме, за да празнуваме победата на живота над смъртта. Сам Бог слезе в недрата на човешкия живот и стана човек, вкусвайки дори смъртта в човешката Си природа заради нас. По този начин беше направена явна Божията любов към човешкия род. Кръстът на Божия Син е поразително свидетелство за любовта, с която Бог „толкова възлюби света“ (Йоан 3:16). Тази любов не предлага никаква друга жертва, тя винаги жертва себе си.   Нека Бог да ни помогне в отговор на тази жертва, в която Бог даде Себе Си за нас, да отдадем и ние себе си за другите ...

прочети още

Велика събота

30.04.2016
  Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.   Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как ...

прочети още

Велики петък

29.04.2016
  На този ден ние си спомняме за страданията на Исус Христос, пътя Му към Голгота и смъртта на кръста. Логично е първият въпрос, който си задаваме днес, да е «Защо смърт на кръста? Трябваше ли да се стигне до там? Нямаше ли друг начин?».   За да разберем смисъла на тези събития, трябва да се върнем много назад към началото на Библията. Животът, смъртта и възкресението на Христос са винаги вплетени в цялостната история на света и Божия план за спасение.   Но нека се върнем към началото.   Библията ни описва как Бог създаде един свят, изпълнен с хармония (Едем). Свят без болка, страдание, смърт, в който хората живееха в единство с Бога. Хората, ...

прочети още

Велики четвъртък

28.04.2016
                    Умиването на нозете на учениците е потресаваща сцена, която говори сама за себе си. Бих казал, че опитите в детайли да се изтълкува случилото се по-скоро отслабва силата на нейното въздействие. Многословието в случая е напълно излишно. От името на потресените ученици само апостол Петър успя да каже: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ (13:6).   Няма ли друг начин, беше ли нужно въплътеният Син Божи да извърши всичко това, за да можем да се спасим? Нима могъществото на Бога не беше достатъчно, за да даде живот на друг спасителен план, в който кръвта на Невинния да не бъде пролята?   Задавайки подобни въпроси, ние се докосваме отново до най-основните истини ...

прочети още

Велика сряда

27.04.2016
           Истинско предателство може да извърши само този, който е близо. От него се очаква да бъде лоялен, верен и предан. Далечните не дължат такова отношение и от тях никой по правило не го очаква. В този смисъл извършеното от Юда беше истинско предателство. Той беше един от дванадесетте, получили правото да бъдат заедно с Исус от времето на Неговото кръщение до деня на възнесението Му, за да могат да бъдат свидетели за действителността на Неговия живот и възкресение. Знаем, че Юда самоволно отпадна от кръга на най-близките ученици, без да дочака славното възкресение на Христос. Но до отпадането си той беше призован и приет като всичко останали. Като тях ...

прочети още

Велики вторник

26.04.2016
  „Ако някой служи на Мене, нека Ме последва…“   Вече няколко пъти в размишленията си споменахме, че не е достатъчно да приветстваме радостно Христос при Неговото идване към нас, нужно е и да Го последваме, да бъдем като Него. Тогава ще се случи и това, което Той добавя във втората част на изречението: „…там ще бъде и служителят Ми“.   Следването на Исус е постоянна тема на Евангелието. За самото християнство се говори като за път. Следването на Исус е начин на живот, нещо, което обхваща всички аспекти на нашето съществуване и се превръща в определящ принцип за всичко останало. То не е нещо, което можем да подредим до другите си предпочитания, убеждения ...

прочети още

Велики понеделник

25.04.2016
  Премъдрият проповедник казва: „Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето…“ (Еклисиаст 3:1). Това, което стори Мария, беше точно навреме и Исус сам изтълкува смисъла му: „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.“ (Йоан 12:7). Страданията, смъртта и погребението на Господа непосредствено предстояха и Мария направи необходимото, за да почете неизразимата с думи значимост на тези събития. Сам Бог щеше да вкуси смърт в Лицето на въплътения единороден Син. Нима този единствен и неповторим момент не трябваше да бъде почетен по подобаващ начин? Мария помаза Исус, както са били помазвани древните царе. Тя употреби миро за 300 динария и това ...

прочети още

Изявление на епископ Патрик Щрайф

23.03.2016
  Терористичните атаки са шокиращи на всяко място по света, където и да се случват – близо или далеч, в свободни демократични страни или в такива, които са управлявани от диктаторски режими, в традиционни християнски или мюсюлмански държави. Нашите молитви са с хората в Брюксел, които изгубиха своите близки, с ранените и с онези, които служат смело в извънредни ситуации, като спасяват другите и укрепват сигурността.   Като следовници на разпънатия и възкръснал Исус, ние трябва да продължим да вършим добро с всички сили, изграждайки общности, изпълнени с уважение, служейки на мира и справедливостта. Като посредници на помирението, не трябва да се предаваме пред сляпото насилие, омразата и парализиращия страх, където и ...

прочети още

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

19.03.2016
  Автор: Даниел Г. Топалски   От древност Църквата се подготвя с особено внимание за празнуването на Възкресение Христово. Големите празници се нуждаят от специална подготовка, от време, за да могат умовете и сърцата да се настроят за предстоящото тържество. Когато става дума за тържеството на живота над смъртта, за очакваното празнуване на Великия ден, в който Христос победи смъртта, тогава и подобаващата подготовка е продължителна. По примера на самия Господ, Който след кръщението Си се оттегли в пустинята и пости четиридесет дни и четиридесет нощи, тези, които се наричат с Неговото име, се „оттеглят“, макар и да остават в света, обвързани със своите семейни, професионални и всякакви други връзки. Оттеглят се ...

прочети още

Новият живот в Христос (Колосяни 3:1-11)

03.03.2016
  Автор: Ивайло Иванов   Чрез вяра възкресението на Христос става и наше възкресение. Новият ни живот е започнал в момента, в който сме повярвали, че Христос е възкръснал от мъртвите. Истинският живот е в Христос. Основна харектеристика на този нов живот е неговата перспектива. Той не е ограничен от времето, пространството и материалното. „Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление” (I Кор. 15:19). Животът вече е с невероятно разширена перспектива,  хоризонт. Ние можем да търсим, да мислим за горното, за отвъдното, за вечното, за духовното. И тогава долното, земното, отсамното, временното, материалното става малко, незначително, частично. Тази перспектива ни помага ...

прочети още

Продължаващи спорове

25.02.2016
  Няколко от новите формирования за обновление в Църквата осъзнали, че споровете били контрапродуктивни. Религиозните общества имали правила срещу “беседване по противоречиви богословски въпроси” (Watson, 188). Шпенер подтиквал германските пиетистки проповедници да обръщат, а не да убеждават, да поучават, а не да спорят. Уесли бил спрял споровете сред методистите в Оксфорд.   Въпреки че повечето от евангелистите през 18 век имали еднакви цели, техните богословски различия в мненията довели до образуването на нестабилни обединения. В такова неспокойно състояние, Уесли имал желание да пренебрегва някои от разликите, дотолкова доколкото спорещият не причинява проблеми. Моравските братя си били спечелили гнева на Уесли както с  разногласията си, така и с мненията си. Когато Джон Акорт ...

прочети още

Утвърденият чрез вяра закон (Първа част)

28.01.2016
          Автор: Джон Уесли   “Тогава, чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” /Рим.3:31/   А/ След като в началото на Римляни Павел е изложил принципното си разбиране, че Евангелието е “Божия сила за спасение на всеки, който вярва”/1:16/, мощно средство, чрез което Бог въвежда в сегашното и бъдещото блаженство всеки вярващ, той по-нататък показва, че няма за човеците никакъв друг път под небето, по който те могат да бъдат спасени. Главната му мисъл е за спасението от вината на греха, което обичайно бива назовавано от него оправдание. Това, че всички човеци се нуждаят от оправдание и че никой не може да разчита на собствената правда, апостолът доказва обстойно с ...

прочети още

Бог в общение

15.01.2016
  Автор: д-р Анна Маринова     “Аз съм Господ, Бог твой – Ти си мой Бог”     Бог, както Той се разкрива в Библията, е Бог, Който общува с човека и винаги търси човешкия свободен отговор на Своя призив. Основа за общението на Бога с човека е общението на любов между трите Лица на Светата троица: Отец, Син и Свят Дух. Св. Максим Изповедник (+ 662), осъзнавайки дълбочината на тайната на Троицата: как трите Лица са един Бог, без да смята, че обяснява Троицата, пише, че Бог не може да е монада (едно Лице), понеже Бог е любов. А истинска любов може да има само между две и повече личности. Истинската любов винаги води ...

прочети още

Произход, същност, свойства и функции на Закона

07.01.2016
  Автор: Джон Уесли   “Тъй щото законът е свят и заповедта - свята, праведна и добра”.                                                                                                           /Рим.7:12/   Между всички въпроси на вярата има много малко теми, които биват така слабо разбирани като тази. На читателя на Посланието към римляните обичайно се казва, че под закон Павел има предвид юдейския закон. Така възниква погрешното разбиране, че нямаме нищо общо с него, и продължаваме да четем по-нататък, без да отделим време и да помислим върху тази тема. Други не се съгласяват с такова значение. Изхождайки от факта, че Павел пише на римляните и че в началото на главата той говори за римски правила, те твърдят, че тук става дума за римското право. Тъй като ...

прочети още

Той ще ви научи на всичко

04.01.2016
  Автор: пастор Владимир Железов   „А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“     (Евангелие според Йоан 14:26)   В този свят, който става все по-забързан, напрегнат и обременяващ, всеки от нас се нуждае от утеха, сигурност и мир. Никога не е имало повече самота и отчужденост между хората въпреки безбройните възможности за комуникация и удобния транспорт. Контактите помежду си днес осъществяваме главно по телефона и чрез социалните мрежи. Социалността обаче все повече изгубва своята дълбоко личностна, душевна, но и физическа характеристика. Къде  общуваме с приятелите си, с близките си, с братята и сестрите си по вяра? ...

прочети още

Началото на благовестието

04.12.2015
Автор: Даниел Топалски   Евангелският текст от Марк 1:1-8 ни разказва за началото на благовестието. Евангелието започва направо, без предисловие: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“ (Марк 1:1). И какво е началото? Отговорът е даден от евангелиста чрез думите на пророк Исая: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път; глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“ (вж. Исая 40:3). Разбирате, че съвсем не беше случаен и старозаветният прочит, който чухме. Евангелистът ни казва чрез думите на пророка, че началото е поставено с вестителя, с гласа на викащия в пустинята, с един, който трябваше да устрои ...

прочети още

За двамата строители

27.10.2015
Автор: Джон Уесли   Проповедта можете да чуете тук.   “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху ...

прочети още

„Да се отучим“ от страха

29.09.2015
Лекция на Кристина Поп пред Женската конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния (Лясковец, 28-30 август 2015)   Ние живеем в трудни времена не само за хората в България или Румъния, но и по целия свят. Толкова много ужасни неща стават в света, за които чуваме всеки ден по новините или пък четем по интернет. Освен че се безпокоим за събитията по света и в нашата родина, ние си боим всеки ден и за своите семейства, за  себе си. Напоследък като че ли страхът се е превърнал в нещо нормално в живота ни и на нас ни е трудно дори да си представим какво означава да не се боим. Като ...

прочети още

Страх

29.09.2015
  Лекция на Лиджия Истрате (Сибиу, Румъния) пред Женската конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния (Лясковец, 28-30 август 2015)   Въведение. Определение   Определение от речника: неприятна емоция, породена от заплаха за опасност, болка, ужас, тревога, безпокойство, боязън, паника, уплаха, беда, нещастие, стрес... Можете ли да откриете някои от тези определения в ежедневието си? Боите ли се, че парите няма да стигнат? Паникьосвате ли се, че детето ви още не се е прибрало у дома? Безпокоите ли се, защото ви предстои изпит, или се тревожите за работата си? Ужасени ли сте поради масовото избиване на християни в някои части по света? Стресирани ли сте от отговорностите си, от породената от външния ви вид ...

прочети още

Опазване от лъжливите пророци

21.08.2015
  Автор: Джон Уесли   “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.” (Матей 7:15-20)     А/ Едва ли може да се изрази или схване колко души бързат към погибел, защото не са се убедили, че трябва да ...

прочети още

Класове и лидери

17.08.2015
  С построяването на Новото помещение и ремонта на Фаундъри Уесли  осигурява две “обединени общества”, които са под негов пряк контрол. До този момент организацията се състои предимно от малки групи от пет до десет души, които представляват и сърцевината на по-големите общества. Проблемите на Уесли с моравските братя по отношение на доктрина и дисциплина се превръщат в загриженост за начина, по който групите действат в обществото. Нещо ново е въвеждането на (както е отбелязано в дневника му на 21 май 1741 г.) избраните групи за тези, които са получили освобождение от греховете и които водят образцов начин на живот. Една празнина в структурата на обществото е фактът, че  за ...

прочети още

„Славейковата“ Библия и приносът за Българското възраждане

31.07.2015
Историята на човечеството потвърждава, че превеждането и разпространението на Библията е крайъгълният камък за изграждането на всяка християнска цивилизация. Ние сме щастлив народ. Въпреки невероятните неудачи в нашата история, имаме и нашите звездни мигове. При нас това започна с великото дело на светите братя Кирил и Методий. Те съставиха славянската азбука, за да преведат Библията и да направят Божието слово достъпно за славянските народи.  Много е интересна съдбата на този библейски превод през вековете у нас и в историята на различните народи. След смъртта на Кирил в Рим, Методий остава във Великоморавия.  В Словакия и до днес той е почитан като апостол, защото има ценен принос за християнството в тази страна. По ...

прочети още

Разделения и обединено общество в Лондон

27.07.2015
  На 11 ноември 1739 г. Джон Уесли  проповядва (“на седем или осем хиляди”) на мястото на бивша кралска леярна за оръжие (Letters, 25:699). Това място му препоръчват двама нови познати, господата Бол и Уоткинс, и то много навременно. През зимата, период на засилване на напрежението с моравските братя, той е принуден от двамата господа да вземе мястото в свои ръце. Тези двама приятели доказват своята честност, като му заемат необходимите £ 115  (паунда). Тези средства са възстановени от вноските на подписниците, които внасят от четири до десет шилинга на година, за да изплатят сградата и да я приведат в по-добро състояние (£ 200 първата година и £ 140 след ...

прочети още

„За двете порти“ от Джон Уесли

17.07.2015
“Влезте през тясната порта; защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.” /Матей 7:13,14/   А/ Този откъс е предшестван от предупреждението на нашия Господ за опасността, на която сме изложени при първия допир с истинската религия: пречките, идващи отвътре, от злината на нашето сърце. А сега говори за пречките, идещи отвън, особено за лошия пример и лошия съвет. Поради тези две неща хиляди хора, които са вървели някога добре, са се върнали в греха, макар че много от тях вече ...

прочети още

Спорове с калвинистите и моравските братя

26.06.2015
    Не всички, свързани с братята Уесли (особено в по-широкото съживление) са съгласни със степента, в която човечеството е включено в търсенето на святост. В Лондон по това време обществото от Фетър лейн с насърчението на Джеймс Хътън започва да попада под по-прякото влияние на моравските братя. Късно през есента на 1739 г., при едно от честите завръщания на Уесли в Лондон той разбира, че Филип Хенри Молтър, наскоро пристигнал от Германия, е убедил някои от обществото, че нямат истинска вяра и следователно трябва да оставят всички благодатни средства и дела на благочестие и вместо това да застанат “мълчаливо” пред Господа. (Виж Псалом 46:10). Доводите на Молтър са, че не ...

прочети още

„За съденето“ от Джон Уесли

23.06.2015
“Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?  Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око. Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око. Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се ...

прочети още

Обединените общества

22.05.2015
    Домовете, в които се събират обществата, започват да стават тесни. През май двете най-големи общества (Никълъс стрийт и Болдуин стрийт) купуват земя, за да построят сграда, достатъчно голяма, за да събере и двете. Уесли решава да се включи с финансова помощ, когато членският внос не успява да покрие всички разходи. Той прави важна стъпка, като поема ръководните функции (а също и отговорността за финансите) от управителите[1] на обществата, вслушвайки се в предупреждението на Уайтфийлд, че не го ли направи, те могат да го изгонят от сградата, ако не харесат проповядването му (J&D, 19:56). Устройството е прието и постройката, която Джон нарича “нашата стая” (по-късно “новото помещение”), е построена в ...

прочети още

„За грижите“ от Джон Уесли

07.05.2015
    “Никой не може да слугува на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът ...

прочети още

Сто години от геноцида над арменците, с благодарност към българския народ!

25.04.2015
    През тази седмица всички арменци, пръснати по целия свят,  възпоменаха трагичните събития от преди 5 поколения и почетоха паметта на жертвите от всеки арменски дом и род.   В началото на XX век Османската империя се разпада, водят се войни, хазната е празна. Младотурските офицери искат да променят Турция. Всяка революция има само една цел: промяна на собствеността. Къде има пари? При арменците! Това е така, защото те са трудолюбиви, инициативни и почтени. Затова те са прогонени от домовете им и собствеността им бива заграбена.   Така започва един трагичен марш на смъртта за милиони арменци. Единствената възможност те да запазят живота си, е да се откажат от вярата си. Всяко семейство пази ...

прочети още

Тома и останалите

20.04.2015
  Днес е Томина неделя, неделята, в която си спомняме за апостола, който не повярва на свидетелството за възкръсналия Христос. Спомняме си за Тома Неверни, за съмняващия се Тома. Толкова силно това негово прозвище се е запечатило в съзнанието ни, че е трудно да видим този Христов ученик по друг начин. Трудно ни е да прочетем историята, без да предпоставим, че реакцията на Тома е нещо, от което трябва да се пазим. Та нали сам Христос смъмри Тома за неверието му!   Струва си обаче днес, в тази посветена на Тома неделя да се опитаме да възстановим неговия образ в съответствие с това, което Евангелията ни казват за него. За съжаление, ...

прочети още

Не бъди невярващ, а вярващ!

20.04.2015
  От ранни времена Църквата отбелязва  неделята след Възкресение като Томина неделя. Говорим за един от апостолите на Исус Христос - Тома. Историята е написана от друг Христов ученик, събрат на Тома – Йоан. Трябва да знаем, че целта му въобще не е да дискредитира своя брат по вяра, нито пък  да го унижи. В края на тази  глава  Йоан ясно посочва целта, поради която пише  Евангелието, част от което е и тази история с Тома: „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“.   Не знаем много за ученика и апостола Тома, защото той не се споменава ...

прочети още

„Светлина и богатство“ от Джон Уесли

19.04.2015
  Проповедта можете да чуете тук.    “Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги изяжда, и дето крадци не подкопават, нито крадат. Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото. И тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветлено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината.” /Матей 6:19-23/                     1/ В предходния откъс нашият Господ описва действия, считани общо като ...

прочети още

Възкресение Христово

12.04.2015
  Библейски текст: 1 Коринтяни 15:1-11    Богослуженията от Страстната седмица имаха едно основно предназначение – те трябваше да ни помогнат да видим себе си в светлината на евангелските разкази за последните дни от живота на нашия Господ. Това беше една благоприятна възможност, но и една покана да положим усилие и да бъдем заедно с Христос, когато Мария помаза нозете Му, когато Той говореше за предстоящото прославяне на Човешкия Син, когато беше предаден от един от дванадесетте, когато умиваше краката на учениците Си и седна на последната трапеза с тях, когато беше заловен, осъден, бичуван и разпънат, когато издъхна на кръста и беше положен в гроба. Към всичко това богослужението в навечерието ...

прочети още

Доклад на суперинтенданта пред Годишната конференция

06.04.2015
    Въведение Всяка година се опитвам да опиша състоянието на Методистката църква в България и Румъния от различен зрителен ъгъл и да насоча вниманието на членовете на Годишната конференция към значими проблеми, които изискват сериозна дискусия и отговорни решения. Тези решения трябва да бъдат обсъдени и гласувани от всички нас и пак чрез нас те трябва да стигнат до местните църкви, за да станат част от нашата обща мисия.   Преди две години се опитах да ви поканя да започнем сериозен разговор за идентичността си като членове на Обединената методистка църква, като очакването ми беше, че разговорът ще се пренесе и в местните ни църкви. Поради липса на готовност или желание това не ...

прочети още

Съживлението започва (1739 – 1744 г.)

14.03.2015
  Уесли и Уайтфийлд вече са усетили известно напрежение между различните си методи и богословие. Уайтфийлд е склонен да замазва упреците на Джон с думи на благодарност и похвали. Късно през март 1739 г. Уайтфийлд (който се мести в Уелс) моли Уесли да дойде в Бристол, за да заеме мястото му, отбелязвайки: “мнозина са узрели за групи.” Джордж разбира собствените си ограничени организационни възможности, но предявява фините си претенции за първенство: “Въпреки че идваш след мен, аз сърдечно желая да бъдеш предпочетен пред мен” (Letters, 25:612).   Съживлението в Бристол Джон се отправя към Бристол през март 1739 г. Този малък град е растящият търговски център на югозападна Англия; очертава се като водещ ...

прочети още

„За поста“ от Джон Уесли

23.02.2015
Проповедта можете да слушате тук.     “А когато постите, не бивайте като лицемерите, защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам, те вече са получили своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да не те виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” /Матей 6:16-18/             А/ От създанието на света стремежът на сатана е бил да разделя онова, което Бог е съчетал, да разделя вътрешната от външната религия, да ги отчуждава една от друга. Успехът му при онези, които не знаят неговите помисли ...

прочети още

Времето е кратко

30.01.2015
  Автор: пастор Даниел Топалски   За проповедниците е характерно да подчертават необходимостта от решения, които трябва да бъдат взети спешно и дори незабавно – решения, които е нужно да се направят „тук и сега“, защото не е сигурно, че ще има „там и тогава“. Утрешният ден не ни принадлежи, разполагаме само с това, което е днес. Нашите баби и дядовци съзнаваха това и когато ние, децата, смело говорехме за това, което ще направим на следващия ден, те ни поправяха настоятелно: „Не говори така, а кажи: „Ако е рекъл Господ, ще направя това и това“.   Ние, християните, сме свикнали да живеем с това съзнание, с усещането, че времето е наближило, че с идването ...

прочети още

Питър Бьолер и търсенето на вяра

19.01.2015
  Около седмица след завръщането си в Англия Уесли срещнал Питър Бьолер, лутерански свещеник (впоследствие ръкоположен от Цинцендорф за моравско служение), наскоро пристигнал от Германия на път за Америка. Връзката на Уесли с Бьолер през следващите няколко месеца щяла да осигури модели за лично духовно обновление и за общо организационно развитие в методизма.   Продължаващата загриженост на Джон за липсата на сигурност на вяра, която била станала явна при срещата му със смъртта при двете презокеански пътувания. Лице в лице с давенето  сред атлантическата буря, Уесли разбрал, че не бил готов да се срещне със Създателя. Първата му реакция била да приеме, че вярата му е недостатъчна, че не е достатъчно силна ...

прочети още

„Молитвата“ от Джон Уесли

10.01.2015
  А/ В предходната глава нашият Господ описва вътрешното благочестие в отделните му разновидности. Представя ни онова очистване на душата, което създава истинското християнство и без което никой няма да види лицето на Бога; поривите на чувствата, които са напълно положителни и угодни на Бога, ако извират от верния източник, от една жива вяра в Бога чрез Христос. В тази глава Той ни води по-нататък и показва как всичките ни действия, дори онези, които не се поддават на определение, могат да бъдат святи, добри и угодни на Бога по силата на чистия и свят умисъл. Каквото става без подобен умисъл, Той ни разкрива като лишено от стойност пред Бога. А ...

прочети още

6 януари 2015

06.01.2015
  „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14) През 1863 г. един белгийски монах на име Дамиен отишъл в Хавай като мисионер сред местното население. Много от хората там били болни от проказа. Хавайският владетел бил изпратил всички болни в една отдалечена колония на остров Молокай, като никой нямал право да напуска острова. Дамиен отишъл там, за да помогне на хората, въпреки че добре знаел каква е опасността. Епископът, който го представил, казал: „Дамиен ще бъде за вас като баща, който ви обича толкова, че ще остане, ще живее и ще умре с вас“. Исус ...

прочети още

5 януари 2015

05.01.2015
  „Къде е Юдейският Цар, Който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него.“ (Матей 2:2-3) Този, Който се роди за нас, не пожела да остане скрит и затова от самото начало ясно заяви за Себе Си. Както казва Августин, мъдреците Го търсеха, Ирод също, за да Го убие, колкото до евреите, те бяха неразбиращи. Ирод не беше невеж: пророчествата обещаваха цар, който ще възстанови благосъстоянието на народа. При все това, той беше обезпокоен от нещо ново, нечувано преди. Той беше още по-разтърсен, защото не обръщаше внимание на Бога или Неговите обещания; струваше ...

прочети още

Трети етап от зараждането на методизма – Лондон

04.01.2015
Корабът на Уесли влиза в пристанището Дийл тъкмо когато корабът на Джордж Уайтфийлд се готви да отплава за Джорджия. Джон, досега свикнал да упражнява роля на духовен наставник сред своите приятели, хвърля жребий за пътуването на Уайтфийлд. Жребият показва, че Уайтфийлд би трябвало “да се върне в Лондон”, а не да заминава за колонията. Уесли изпраща бележка на Уайтфийлд, съобщавайки му това, и сам тръгва за Лондон. Уайтфийлд, от друга страна (както посочва дневникът му), започва да привиква към ролята на ръководител на методистите, докато Уесли отсъства. Уайтфийлд обръща внимание на бележката (и се обижда), но решава да продължи с изпълнението на това, което счита за  “призив за Джорджия”. ...

прочети още

4 януари 2015

04.01.2015
  „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари…“ (Исая 53:4) На приземния етаж на една сграда в Корсика избухна пожар. Когато пожарникарите успяха да влязат в горящия апартамент, откриха овъглено тяло на млада жена. От разследването се разбра, че тя е успяла да спаси двете си деца – на три месеца и на седем години. Тя беше пъхнала бебето между решетките на прозореца. Една геройска майчинска постъпка и една трагична смърт! Исая пророкува за Спасител, Който ще пожертва Своя живот за хората: Исус. Немислима е цената на нашето спасение. Христос е Божият Агнец (Йоан 1:29), Който е невинен, но поема нашите грехове и умира на кръста, за да ни ...

прочети още

3 януари 2015

03.01.2015
  „А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим.“ (Матей 2:1) Като се замисля за 60-годишния юбилей на Централната конференция за Централна и Южна Европа, си спомням някои случки, които не са станали преди 60, а преди около 40 години. Тогава членовете на Богословската комисия към нашата Централна конференция дойдоха на заседание в Будапеща. Аз бях дете и с братята и сестрите ми нямахме търпение да посрещнем гостите от Западна Европа, защото те носеха подаръци. Банани, които бяха рядкост през втората половина на 70-те години на миналия век в Унгария; цветни моливи, които ние, децата, смятахме за особена ценност; ...

прочети още

2 януари 2015

02.01.2015
  „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“ (Йезекиил 36:26) Този стих от Йезекиил не се чете на Рождество Христово, въпреки че аз го намирам за много подходящ. Ново сърце, в което царуват мир и правда; нов дух, който прави възможно единството; едно човешко сърце, което отваря небесата. Само така хората ще могат да достигнат вечността. Само така ще можем да стъпим здраво на земята, да отправим поглед нагоре и да съберем ръце в молитва. Студените камъни не са подходящи за основа на пътя към Господа. Каменните сърца затъмняват пътя на мира, заробват ...

прочети още

1 януари 2015

01.01.2015
  „Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. Не бой се, червею Якове, и вие, малцината Израелеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, твоят изкупител, Святият Израелев.“ (Исая 41:13-14)   В различни моменти от моя живот тези стихове са били за мен насърчение, защото са ме уверявали, че имам на своя страна един мощен Бог. Сега отново ги прочетох и един израз привлече вниманието ми: „Аз, Господ, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти“. Какво означава това? Първата ми мисъл беше: „Помощ! Ако Господ подкрепя десницата ми, това доста ще ограничи моите движения“. Искаше ми се да кажа на Бога: ...

прочети още

31 декември 2014

31.12.2014
  „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Йеремия 29:11)   Преди няколко години, за да се прибера в Македония след престой в Борнхолм, Дания, трябваше да заобиколя през Швеция, Полша и България заради затварянето на ферибота. В пристанището на Истад видях знак, на който пишеше: „Божи терминал“. Тъй като се връщах от методистка конференция, си казах, че е напълно естествено да пристигна на „Божия терминал“. Едва по-късно разбрах, че на местния език това означава: „Терминал за стоки“. Това ми даде повод да се посмея, но също и да помисля за „Божия терминал“, който отваря ...

прочети още

30 декември 2014

30.12.2014
  „Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.“ (1 Коринтяни 15:45) „Последният Адам“ – така е наречен Исус в Библията. Това, което за първия Адам, създаден по Божия образ, не бе възможно да изпълни, беше възможно за Исус, Който дойде, за да ни изведе от смърт към живот. Човечеството получи нов живот, духовен, благодарение на „последния Адам“.   Библията ни учи, че първо идва физическият живот, а след това – духовният. Ето защо всички ние трябва да прегърнем дара, който Христос ни дава със Своето раждане на този свят.   Човешката ни идентичност вече не се определя от първия човек. Ние сме призовани към една по-различна цел: ...

прочети още

29 декември 2014

29.12.2014
  „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.“ (Псалм 24:7) Псалм 24 винаги е бил за мен много вълнуващ и особено тържествен. Когато го чета, си представям огромен площад, изпълнен с тълпа от хора, посрещащи своя цар. Представям си оркестър и хор, който пее: „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата“.   Очевидно е, че псалмът представя една картина на второто пришествие на Христос. Някой би казал: „Но на Рождество ние празнуваме първото идване на Спасителя и то е доста по-скромно“. Да, но Рождеството също е тържествено. Помислете за момент – преди Исус да се ...

прочети още

28 декември 2014

28.12.2014
  „Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него.“ (Псалм 103:11)   Бившият търговец на роби Джон Нютън става християнин! Благодарение на Божията благодат той осъзнава колко безмилостна е една икономическа система, основана на робството. Обявява се против нея и по-късно описва своите дълбоки духовни преживявания в известния химн „О, колко чудна благодат“.   Авторите на псалми също често възпяват Божията благодат. Един пример е Псалм 103. Благодатта е дар и не зависи от нашите добри дела. Сещам се за един стих от поема на Клаус Фишер: „При многобройните ми добри дела, които Спасителят е видял, е почти срамно, че съм спасен чрез ...

прочети още

27 януари 2014

27.12.2014
  „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и прожлеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…“ (Лука 4:18) Бог не спира да протяга ръка към човека. Той призова и изпрати пророк Исая, който знаеше, че изпълнява велико поръчение. Божият Дух бе върху него не само докато слушаше Господните слова, но и докато с вяра изпълняваше своята мисия. Исая стана Божи вестител, който не просто занесе Божието слово до народа, но самият стана Благата вест за хората.   Често ние се посвещаваме на това да занесем на някого благовестието, без да осъзнаваме, че сами трябва да станем такова благовестие, ...

прочети още

26 декември 2014

26.12.2014
  „… изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука 21:28)   Едно Дете идва от небето на тази земя и очаква да бъде прието: в твоето сърце! Бог става човек. Не велик герой, а малко плачещо бебе, което самò се нуждаеше от закрила. Бог – новороден в света, при нас, човеците. Бог става човек.   Бог идва като беззащитно бебе и така прави мен силен. Каква по-добра причина от това, за да издигна очите си към небето! И сега виждам много по-далеч – виждам Отца. А виждам ли своите ближни? Мога ли да издигна и техния поглед към небето? Или гордостта ми пречи?    С рождеството на Исус ние получихме спасение, затова аз ...

прочети още

25 декември 2014

25.12.2014
„… велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.“ (1 Тимотей 3:16)             Макар този текст да е кратък, в него вечният, любящ Бог открива истината за тайната, на която се основава нашата вяра. Бог открива вечната истина за Исус на нас, Неговите истински чада, които Го обичаме като свой Отец и обичаме Христос като Спасител, и които всеки ден копнеем да живеем с Бога.             Той дойде при нас като човек от плът и кръв. Невидимият, вечен, свят и праведен Бог дойде в света като Спасител именно в плът и кръв. Бог стана ...

прочети още

24 декември 2014

25.12.2014
  „… и ще Го нарекат Емануил, което значи: Бог с нас.“ (Матей 1:23)             Обещанието, дадено от старозаветния пророк Исая, става реалност в Исус Христос. Бог обеща Спасител, Който ще се нарече Емануил – „Бог с нас“. Бог дойде на земята, за да остане с нас. Може би сме се питали защо в края на своя жизнен път Джон Уесли казва: „Най-хубавото нещо е, че Бог е с нас“. Бог е с нас – не само е бил с нас преди, не само ще бъде с нас, но е с нас сега.             Емануил – това име е цялото Евангелие. Той е тук, сред нас, завинаги с нас. Сам Бог реши ...

прочети още

Рождествен поздрав

25.12.2014
  Скъпи братя и сестри,   С Рождествените празници Бог ни подарява една чудесна възможност да си припомним колко важна  е радостта в християнския живот. Апостол Павел не случайно настоява: „Винаги се радвайте!“ (1 Солунци 5:17). И тук той съвсем няма предвид някаква постоянна и безпричинна патологична веселост. Радостта, за която пише апостолът, има своите непоклатими основания в непрестанно нацелената към нас Божия любов, изявена ни по един немислим начин в раждането на Бога в плът – „И Словото стана плът и пребиваваше между нас…“ (Йоан 1:14). И всичко това, което току-що определихме като немислимо и дори скандално според тогавашните представи, Бог извърши „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“ (Никео-Константинополски символ ...

прочети още

23 декември 2014

23.12.2014
               „… а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“ (Галатяни 4:4-5) Струва ни се съвсем естествено да ситуираме раждането на Христос в определен исторически момент, но апостол Лука ни казва с точност кога и къде Спасителят е роден не за да засвидетелства това събитие като  едно от многото в човешката история, а точно за да подчертае неговата уникалност. В нашия свят, с неговите точни времеви и пространствени параметри, дойде Исус, Чиято история човешките представи не могат да поберат, защото Той е извън всяко време и пространство, ...

прочети още

22 декември 2014

22.12.2014
  „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“ (Еклисиаст 3:1) Ние станахме родители за първи път едва преди година и оттогава животът ни напълно се промени. Живеем напрегнато и се изправяме пред трудности, но преживяваме и много прекрасни моменти. Неща, които за много хора са нещо съвсем обикновено, за нас имат особена стойност: първата усмивка на нашето бебе, опитите да лази, неговите първи стъпки, думички и всичко, свързано с него. Осъзнавахме как малките неща в живота ни правят истински щастливи. Малки за много хора, за нас – младите родители – те са повод за голяма радост. Разбира се, не винаги ни е било лесно. Преминавали сме през ...

прочети още

21 декември 2014

21.12.2014
  „В същия час Исус се възрадва в Духа…“ (Лука 10:21) В Библията радостта и Святият Дух са неразделни (виж Галатяни 5:22) и тази връзка е съвсем реална: „А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух“ (Деяния 13:52); „… приехте словото с радост, която е от Святия Дух“ (1 Солунци 1:6). Самият Исус се възрадва в Духа. Житейските ни радости са мимолетни и за съжаление, когато настъпят трудности, те отминават още по-бързо. Радостта, която идва от Святия Дух, е неизчерпаема и може да остане в сърцето ни дори във време на трудности, защото нейният източник е вечният Бог. Сега сме призовани да споделяме радостта на Исус, надеждата, очакването на идващия Месия ...

прочети още

20 декември 2014

20.12.2014
  „Да не се мамите едни други; а да се боиш от своя Бог“ (Левит 25:17)   „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“ (Филипяни 2:3).   Кое може да ме накара да поставя себе си на заден план в полза на своя ближен? Каква би могла да е мотивацията? Защо да не се погрижа за собствените си интереси, вместо да пазя неговите? Страхът от Бога? За този страх пише на много места в Библията. Ето един стих от Левит, който се отнася до пазенето на съботната година: „Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте ...

прочети още

19 декември 2014

19.12.2014
  „Господи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?... Възвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.“ (Псалм 80:4-7) В този псалм виждаме как псалмопевецът призовава Бога в момент, който е изключително тежък за неговия народ, във време на истинска катастрофа, когато сякаш Бог се е отвърнал от Своите избрани. Той иска Господ отново да осияе с лицето Си над Своя народ. Псалмистът знае, че без Божията помощ за народа няма надежда. Той си припомня великите дела, които Господ е сторил, когато е извел израилтяните от Египет, както пастирят извежда своето стадо от опасността. Усещаме дълбокия копнеж на автора да ...

прочети още

18 ноември 2014

18.12.2014
  „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.“ (Римляни 8:18)   Родени сме в атеистично и диктаторско общество и животът ни често изглеждаше изпълнен със страдание и лишен от смисъл. По време на комунизма не можехме да вършим това, което искахме.   Всички тези неприятности изчезнаха, когато познах Христос. Животът ми придоби смисъл. Разбрах, че съм роден и живея, защото Христос има план за мен. Този план направлява живота ми, откакто отговорих на Божия призив. Трябва да се прилепим към Бога, за да може Божият план да стане истинен и действен в нас. Сега разбирам, че страданието е важна част от ...

прочети още

17 декември 2014

17.12.2014
    „Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом…“ (Исая 54:1-6)   Дълбока и постоянна връзка между Бог и творението – това е целта, за която светът е сътворен и изкупен.  Живеем във време, в което връзките, които поддържат семейството, общността и обществото се разпадат. Църквата също живее сред този разпад и се изправя пред предизвикателството как да възстанови разрушените взаимоотношения.      Макар че самата Църква също се нуждае от възстановяване, тя продължава да бъде средата за една нова връзка с Бога, за едно ново човечество, чиито членове са примирени с Бога и един с друг, и са призовани да служат в този свят. Радвайте се, следвайте, мечтайте Божиите мечти, търсете, израствайте, ...

прочети още

16 декември 2014

16.12.2014
„… И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!“ (Матей 17:5-9)   Нека да се върнем към размишленията си от вчера: след като преживяха всички онези чудеса на планината, Петър и другите двама бяха щастливи да слязат при останалите и да им разкажат за това, което бяха видели и чули. Но Исус им забрани да направят това.   Тримата трябваше да научат, че някои неща изискат време на съзряване преди да бъдат разказани. Исус не им забрани да говорят завинаги, но поиска да запазят преживяното за себе си до Неговото възкресение. Вероятно останалите нямаше да могат да разберат ...

прочети още

15 декември 2014

15.12.2014
     „Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри - една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.“ (Матей 17:1-4)   Спомням си времето, което веднъж прекарахме с дъщерите ни в Дисниленд. Когато влязохме през входната врата, нашата най-малка дъщеря, тогава на четири години, извика: „О, страхотно! Винаги съм искала да видя това!“ Вечерта беше нужно да ги убеждаваме и утешаваме, за да могат да си тръгнат от този магичен, нарочно създаден свят и да се върнат към ежедневния живот. В днешния библейски откъс Петър изрича подобни думи като моята дъщеря, макар че никога не бих посмял да сравнявам Моисей и Илия с героите от ...

прочети още

14 декември 2014

14.12.2014
    „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца…“ (Йоан 1:11-12)   По природа хората обичат да имат възможности, измежду които да избират. Обществото ни насърчава задоволяването на желанията, така че навсякъде е налице изключителен широк спектър от възможности. Във времето на Исус хората също имаха своите възможности и избори. Те очакваха Месия, Който беше описван по различен начин от книжниците по онова време. Много от учителите имаха своите собствени интерпретации за идването на Помазаника – за някои Той беше просто състояние на мир, за други – Цар, Който ще донесе справедливост за еврейския народ. Възможностите и мненията бяха ...

прочети още

13 декември 2014

13.12.2014
  „…и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.“ (Деян. 28:15)   Павел беше отведен в Рим като затворник. Той изглеждаше изтощен и обезкуражен след дългото и бурно пътешествие, по време на което едва не изгуби живота си с останалите си спътници. Някой от християните в Рим, дойдоха да го видят, когато пристигна. Павел беше окуражен от това, което означава, че най-вероятно той беше поизгубил куража си. Но благодарение на тази среща той беше отново в състояние да свидетелства за вярата си. Възможността за това свидетелство му беше подарена, той не я беше уредил. Павел пристигна в Рим не като обикновен затворник, а като свидетелстващ пленник.   Един малък въпрос: окуражаваме ли ...

прочети още

12 декември 2014

12.12.2014
  „Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.“ (Второзаконие 4:10)   Да се боят от Бога?   Този страх трябва да е повече като почит или благоговение. Този страх е атрибут на любовта. Благоговението е грижа за чистотата и неопетнеността на любовта, грижа за чистотата на нашите взаимоотношения с Бога. Почитта и покорството не са мотивирани от буквата на закона, както моралистите от всички епохи погрешно си представят, а от Божията любов. Ние виждаме Божията любов във всичко, което Бог е извършил и продължава да върши за ...

прочети още

11 декември 2014

11.12.2014
  „Салмон роди Вооз от Рахав; Вооз роди Овид от Рут…“ (Матей 1:5)   Преди известно време участвах в една християнска конференция. Докато участниците се отправяха към залата, видях един хлапак с прическа в стил „Мохаук“. След малко пристигна един моторист със своя „Харли Дейвидсън“ и се присъедини към тълпата. Първата ми мисъл беше: „Какво правят те тук – моторист и пънкар?“ Подобно нещо си помислих, докато четях родословието на Исус в Евангелието според Матей. Една проститутка (Рахав) и една чужденка (Рут) – какво търсят те в родословието?   Бог очевидно не се е срамувал от връзката на Своя Син с тези хора. Напротив, двете жени са споменати с техните имена (което е необичайно за ...

прочети още

10 декември 2014

10.12.2014
  „Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.“ (Плач. 3:25)     „Ако наистина сте опитали, че Господ е благ.“ (1 Петрово 2:3)   Ужасът, за който говори Йеремия не е просто проблем на далечното минало, на жестоката древност. Подобни сцени, които пророкът описва, са също част от настоящето. И дори сега, когато ужасяващо насилие се случва, гласът на пророка отеква: „няма кой да утешава“ (Плач. 1:2).   В такава ситуация е изненадващо да прочетем изповедта, която пророкът прави по-нататък: „Благ е Господ“. Това заключение не идва от обстоятелства, които ни описва богословието на просперитета: щастие, богатство, здраве, сила. Напротив, то е резултат от опитност, предадена ни с език, който разбива сърцето: ...

прочети още

9 декември 2014

09.12.2014
  „Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните…“ (Исая 61:1)     Вечният Господ обитава висините в непристъпна светлина и е наричан Святия – име, което обхваща всичко, Божествените атрибути и характер. Бог е тайнствен, необясним,  свят и славен. Той притежава творческа енергия, изпълнен е с благодат и любов.   „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)   Божията любов не е ограничена до Неговия Син, но е за целия свят. Това е изявено чрез Христовото идване в света. Бог ни обича. Той иска да ни дари вечен живот ...

прочети още

8 декември 2014

08.12.2014
  „Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай.“ (Псалм 37:7)     Наскоро се дипломирах. Времето за изпити беше предизвикателство. Реших да положа всички предвидени изпити, за да имам достатъчно време за последния и най-важен изпит. Когато отидох, за да заявя единия от изпитите, списъкът от кандидати за датата, която предпочитах, беше вече пълен, така че заявих по-късна дата, твърде близка до последния изпит. Страхувах се, че няма да мога да се подготвя и за двата изпита. Чувствах, че трябва да направя нещо – да напиша писмо до преподавателя и да искам разрешение за по-ранно явяване на изпит или да помоля някои от колегите си да се сменим. Бях ядосана от неотложната необходимост да ...

прочети още

7 декември 2014

07.12.2014
  „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.“ (Матей 16:24-25)   Какво наистина означава да бъдеш последовател на Исус Христос? Последователят на Христос е някой, който искрено решава да следва своя учител Исус Христос! Думата „ученик“ буквално означава „някой, който се обучава“. Ученикът в с случая обаче не е само някой, който се учи, той е един, който се възхищава и вярва. Да бъдеш ученик на Исус означава да се стремиш да бъдеш като Него! Истинският ученик е някой, ...

прочети още

6 декември 2014

06.12.2014
  „И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус, през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си…“ (Евреи 10:19-25)   Този библейски текст е покана да предприемем едно уникално пътуване, което ни води към среща с Исус Христос, нашия Спасител. Да бъдем „на път“ не е нещо съвсем обичайно за нас. Обикновено ние пребиваваме през повечето време в позната среда, изпълняваме обичайните си задължения и това се повтаря отново и отново без големи изненади. Няма как да не се питаме за причината накарала Авраам и останалите библейски герои да бъдат така готови да излязат извън обичайното за тях ...

прочети още

5 декември 2014

05.12.2014
  „Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света.“ (Йоан 1:9)   За Рождество Христово украсяваме дома си с  разноцветни светлини. Цялата градина светва празнично. Украсено е всяко дърво и храст. Светлината носи особена радост в сърцата на фона на белия, пухкав сняг. Украсата провокира хората да се спират и наслаждават на красотата, която носят лампичките. За нас обаче зад всичко това отекват думите: „истинската Светлина идва на света“.   Коя е „истинската Светлина“, която идва на света и осветява всеки човек?    Повече от 2000 години човечеството празнува раждането на Божия Син. Рождеството на Исус е необикновено, защото Детето от яслата е необикновено. Няма в историята на човечеството някой да е казал: „Аз съм пътят, истината ...

прочети още

4 декември 2014

04.12.2014
    „…Господ ти известява, че Той ще ти съгради дом.“ (2 Царе 7:1-11)     Защо Бог не позволи на Давид да Му построи дом? Дали беше заради това, че зад думите на Давид: „Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси“, всъщност има нещо друго: „Сега аз ще направя нещо за Бога“? Давид като че ли си каза: „Бог ми помогна против Голиат, победи неприятелите ми и ме спаси от ръката на Саул, сега аз ще направя нещо за Бога – ще Му построя дом!“   Не беше ли достатъчен Йерусалим? Градът, който Давид завладя и който носеше неговото име – Йерусалим, Давидовия град.   Какво мога да науча от този епизод? ...

прочети още

3 декември 2014

03.12.2014
„Дечица, да не обичаме с думи нито с език, но с дело и в действителност.“ (1 Йоан 3:18)   Адвентният период е време на очакване. Но това очакване не прилича на това, което познаваме от ежедневния си живот. Това не е напразно чакане на автобуса или отегчително очакване на закъсняващ влак. Не е възможно пасивно да очакваш Христос.   Животът с Бога е динамичен. Той ни зове към постоянна промяна. Светият Дух ни подтиква към действие, кара ни да тичаме. Можем да попитаме: за какви промени става дума и къде ни отвеждат те? Не е нужно да живеем на бързи обороти, за да живеем ефективно и да бъдем ценни като християни. Не живеем сами ...

прочети още

2 декември 2014

02.12.2014
  „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)   Йоан Кръстител е истински адвентен образ. Той беше един, който очакваше Месия по подобаващ начин. Макар че произхождаше от богато семейство, той загърби обществения живот. Обличаше се с дрехи от камилска козина, ядеше акриди и див мед. Остави настрана удобството и избра тишината и общението с Бога. Бог се открива по-пълно на тези, които могат да загърбят света, за да чуят Неговия глас.   Адвентният период е време на повече тишина. Имате ли си вътрешна стаичка? Кресло или малък ъгъл, в който можете да слушате Бога в тишината?   Когато отидете в търговски център, виждате, че по-качествените продукти са на по-високите рафтове. На ...

прочети още

1 декември 2014

01.12.2014
  „За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас…“ (1 Петр. 1:10-12)   Това е текст, който не оставя, или не би трябвало да оставя, никого равнодушен. Швейцарският богослов Морис Рей е написал в една от книгите си, че несъмнено ангелите в небесата са изненадани от безразличието на човеците пред Божието предложение – Благата вест за Исус Христос. Векове наред главната задача на пророческата мисия е била да различи времето на спасението – това време на изцеление, когато Бог ще изпрати Своя Месия, за да възстанови всичко (вж. Деян. 3:20-21).   Пророците разбраха, че не за себе си служат в това. Ангелите също нямат достъп до ...

прочети още

30 ноември 2014

30.11.2014
  „И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.“  (Лука 1:30)   В житейския си път срещаме различни хора. Някои от тях бихме искали да избегнем. Други пък ни изглеждат като ангели. Чрез подобни срещи придобиваме кураж и готовност да започнем нови неща, да направим нови стъпки в живота си. Това не е естествено за нас. Ние се боим от неизвестното. Несигурни сме за границите на собствените си възможности. И тогава някой идва при нас и ни вдъхва увереност, казвайки ни пред лицето на нашите страхове: „Не бой се“.   Много от това, което преживяваме, може да бъде видяно на лицата ни, включително нашите страхове. Те ни парализират и затова ...

прочети още

Втори етап от зараждането на методизма – Джорджия

14.11.2014
Пътуването към Новия свят през XVIII век не е за хората със слаби сърца. Джон Уесли  никога не се е качвал на кораб; той ненавижда и се страхува от морето още от младостта си. (J&D, 18:222). Близката среща с морето през суровата зима не е от привлекателните страни на призива за Джорджия. Бъртън предполага, че първата възможност на Уесли да направи добро за душите на другите ще бъде още на борда на кораба: “Твоето лично, както и публично, обръщение към тях най-вероятно ще има най-добър ефект върху разума им, докато виждат чудесата на Бог в дълбините; така след тези впечатления те ще бъдат по-добре предразположени към религиозните навици.” Всъщност ...

прочети още

„Законът и Евангелието“ от Джон Уесли

26.10.2014
  “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото, истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.”                 ...

прочети още

Оксфордски методизъм (1733-1735 г.)

08.10.2014
    Уесли използва писмото относно Морган като основно обяснение на зараждането на методизма в Оксфорд и тъй като то е поставяно като увод в много издания на “Дневника” на Уесли, продължава да служи като авторитетно описание на методисткото начало. Въпреки това няколко важни промени стават в движението в Оксфорд, след като Уесли написва това писмо. Промените стават очевидни  чрез изучаване на дневника му, както и на дневниците на други двама, Бенджамин Ингам и Джордж Уайтфийлд. Последният става методист през периода, след като Клейтън напуска Оксфорд.   Най-явната промяна се осъществява в организацията. Клейтън не само променя характера на групата чрез въвеждането на допълнителни групи. Той преднамерено започва план за разпространяване на движението, ...

прочети още

„Сол и светлина“ от Джон Уесли

03.10.2014
  Проповедта можете да слушате тук.   “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и той свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” /Матей 5:13-16/             А/ Красотата на освещението, което e едно обновление на вътрешния човек по образа на Бога, трябва ...

прочети още

Организационни наченки в Оксфордското общество

17.09.2014
Действителното начало на редовните занимания, което сам Джон споменава като определящо за техните цели и намерения, може де бъде видяно през късната зима на 1729/1730 г. Тогава, повече като изненада за Джон, Боб Киркам “напуска компанията си” и започва редовно да се среща с братята Уесли и Морган. Дневникът на Джон ясно показва модела, развит през март 1730 г.: вечерни събирания всеки вторник в стаята на Чарлз, всеки четвъртък при Киркам, всяка събота при Джон и неделя при Морган. Освен това забележимо постоянство, бележките в дневника на Джон, отнасящи се до тези събирания (например: “при Чарлз с Морган и Киркам четем Тъли”), не съдържат указания за нещо повече от ...

прочети още

Изобилен живот в Бога

06.09.2014
Скъпи братя и сестри, когато преди две седмици ми казаха, че на мен се пада удоволствието да проповядвам днес върху Псалм 23 и прочетох текста, в ума ми се загнезди една дума – „изобилие“. Реших да проверя в интернет какъв резултат ще даде търсенето на тази дума. Хората казват, че в интернет може да се намери всичко, и се оказват прави. На екрана на компютъра се появиха какви ли не резултати. Ето само някои от тях:   Искам да живея в изобилие! Законът за изобилиетo. Създаване на изобилие, привличане на богатство. Как да имам финансово изобилие постоянно? Дори готварска рецепта, наречена „Гювеч „Изобилие“. ... и още много други източници. Очевидно хората търсят изобилие в живота си.   Огромно ...

прочети още

Къде е Бог в живота и смъртта?

03.08.2014
Доклад, представен пред Националната женска конференция на Евангелска методистка епископална църква в България (Русе, 2009 г.)   „Ти нима не знаеш, че настоящият живот е пътешествие? Ти нима си гражданин? Ти си пътник. Разбра ли какво ти казах? Ти не си гражданин, а пътник и странник. Не казвайте: „Мой е този град, а мой – онзи”. Никой няма град, градът е във висините, а настоящето е път. И ние пътешестваме всеки ден, докато се движи природата. А има ли такъв, който по пътя да заравя злато?   Когато влезеш в странноприемница, кажи ми, украсяваш ли я? Не, а ядеш и пиеш, и бързаш да излезеш. Настоящият живот е странноприемница. Ние сме дошли и ...

прочети още

Зараждане на методизма (1725 – 1739 г.)

28.07.2014
Откъс от книгата „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайценратер    В различните си спомени за възхода и развитието на методизма Уесли често подчертава спонтанността на началото и неограничеността на развитието му. Според него Бог издига хората, наречени методисти, с намерението да ги използва за специфична и подходяща задача, но не е необходимо начинът за изпълнението ú да бъде предсказуем и предопределен.            Задачата за определянето на действителното начало на едно движение, което започва спонтанно и без цел или предварителен замисъл, в най-добрия случай е трудна. Още през 1765 година Джон Уесли отбелязва: “Не е лесно да се изброят различните истории, които са разказвани за хората, наречени методисти” (“Кратка история на ...

прочети още

„Как святостта донася гонения?“ от Джон Уесли

24.07.2014
“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” /Матей 5:8-12/                     І. 1. Какви чудесни неща тук се вършат заради любовта към ближния! Тя е “изпълняване на закона” /Рим.13:10/. Без нея всичките ни блага и дарби, дела и страдания са без стойност пред Бога. Става дума за любов към ближния, произтичаща от Божията ...

прочети още

Семейство Уесли в Епуърт

18.07.2014
Откъс от книгата Уесли и хората, наречени методисти на Ричард Хайценратер  Въпреки че историята на методизма е повече от биография на Джон Уесли, влиянието на домакинството му върху самия него е важен фактор в развитието на движението, което по-късно взема и неговото име[1]. На Сузана Уесли по традиция се отдава голямо значение за отглеждането и възпитаването на синовете ú, Чарлз и Джон, така че методисткото движение изглежда като естествен резултат от благочестивия живот в жилището на енорийския свещеник в Епуърт. Това виждане явно се основава на факта, че въпреки всичките си различия Самюел и Сузана имат сходни виждания по различни богословски и политически въпроси и са единодушни по отношение на ...

прочети още

„Кротост, правда и милосърдие“ от Джон Уесли

12.07.2014
Проповедта можете да чуете тук.    “Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” /Мат. 5:5-7/             І. 1. Когато “зимата отмине” и “гласът на гургулицата се чува по нашата земя” /Песен 2:11/, когато Утешителят на наскърбените се върне, за да пребъдва с нас довека, когато при сиянието на присъствието Му облаците се разпръснат, тъмните облаци на съмнението и несигурността, когато бурите на страха отшумят, вълните на тревогите се уталожат и духът се зарадва в Бога, нашия Спасител, тогава ще се е изпълнило Словото по великолепен начин. Тогава тия, които Той е утешил, ...

прочети още

Идентичност и мисия

01.07.2014
Доклад на суперинтендант Даниел Г. Топалски пред Годишната конференция на Обединена методистка църква в България и Румъния, проведена в гр. Ласковец от 12 до 14 април 2013 г.    Въведение Дисциплината на Методистката църква задължава суперинтенданта да представи пред Годишната конференция доклад, в който да информира за състоянието на църковната работа и да очертае препоръки за нейното подобряване (чл. 424, ал.5). В отчета си ще се постарая да изпълня и двете задачи, но подходът ми тази година ще бъде различен.     Първата година от служението ми като суперинтендант беше посветена на формирането на първоначални общи впечатления за състоянието на църковната работа по места и решаването на някои неотложни кризисни ситуации. През втората година ...

прочети още

Методизмът и християнското наследство на Англия (Втора част)

29.06.2014
Не всички в Църквата се съгласяват с възстановяването на традиционните насоки за църковно устройство и доктрина. Напливът на по-радикално протестантско мислене по време на безвластието на Кромуел заради тенденциите към фанатизъм вдъхва ново желание за  реформа на църковния живот и мислене. Свещениците, които се придържат към богословие, по-радикално от разрешеното от 39-те клаузи на вярата, и чийто брой се увеличава през периода на отделянето в средата на века, сега са притискани да вземат решение – или да се подчинят, или като неконформисти[1] да загубят положението си (бенефициите[2] си). При наличието на голям брой хора, които поддържат традициите на неподчинение (много от тях пълнят пейките и амвоните на официалната църква), ...

прочети още

„Християнското блаженство“ от Джон Уесли

23.06.2014
Аудио вариант на проповедта можете да чуете тук.     /Първа проповед върху Проповедта на планината/   “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. А като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: “Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.  Блажени скърбящите, защото те ще се утешат”. /Мат. 5:1-4/             А/ Нашият Господ обикаляше по цяла Галилея /виж 4 гл./. По времето, когато Йоан беше хвърлен в тъмницата, Исус започна не само да “поучава в синагогите и да прогласява благовестието на царството”, но също и да “изцелява всякаква болест и всякаква немощ между людете”. Поради това, естествено, след Него вървяха големи множества от Галилея ...

прочети още

Методизмът и християнското наследство в Англия (първа част)

13.06.2014
Откъс от книгата Уесли и хората, наречени методисти на Ричард Хайценратер   Джон Уесли, университетският преподавател, често изминавал осемте мили от университета до селцето Стантън Харкорт, за да проповядва вместо местния викарий, неговия приятел Джон Гамболд. Той едва ли можел да предвиди, че  проповядването в тази тиха пасторална обстановка  по-късно ще се възприеме като ясно сливане на сили, съсредоточили се и намерили израз в самия Уесли и в методисткото движение, чието начало той поставя през втората четвърт на XVIII век. Но един от тези случаи все пак ни представя удивителна историческа картина, изразяваща голяма част от същността и енергията на източниците на методисткото съживление.             В един късен пролетен ден през 1738 ...

прочети още

„Господ е нашата правда“ от Джон Уесли

11.06.2014
    “…и ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда.”                                                                                                /Йеремия 23:6/               1. Колко ужасяващи и безбройни са враждите, възникнали заради религията! И то не само между чадата на този свят, които не знаят що е истинската религия, а между Божиите чада, между тия, които имат “Божието царство в себе си” и са вкусили от “правдата, мира и радостта в Святия Дух”. Колко много от тях, вместо да насочат оръжието си срещу общия враг, го използват един против друг и с това не само пилеят ценно време, но и се нараняват духовно, взаимно си отслабват мишците и с това опропастяват великото дело на нашия Господ! ...

прочети още

Да си спомним за Първата световна война

03.06.2014
  Те се сражаваха един срещу друг. Стремяха се да бъдат покорни на един по-висш идеал и дори на Бога. И от двете страни на фронтовите линии имаше християни, а измежду тях – и методисти.   Преди сто години убийството на ерцхерцога на Австро-Унгария доведе до една ескалираща спирала от ултиматуми, решения и обявявания на война, която за няколко седмици въвлече всички големи европейски сили в Световната война. В продължение на три години и половина окопните военни действия не донесоха пълна победа за никоя от страните, но оставиха планини от жертви, които не бе причинила никоя война дотогава. Понякога на Рождество убийствата се прекратяваха, за да продължат след това, както преди. През ...

прочети още

„Великата привилегия на новородения“ от Джон Уесли

01.06.2014
Проповедта можете да чуете тук.   “Никой, който е роден от Бога, не върши грях…” /1Йоан 3:9/             I. Често се приема, че да бъдеш роден от Бога и оправдан е едно и също нещо. Новорождението и оправданието били само различни наименования на едно нещо. Сигурно всеки оправдан е и новороден и всеки новороден е и оправдан; да, тези два подаръка от Бога биват давани едновременно на всеки повярвал. В един и същ момент неговите грехове биват опростени и той - роден от Бога.             II. Но макар и да се съгласим, че оправданието и новорождението по отношение на времето са неразделни, по отношение на тяхната същност между тях има много ясна граница. ...

прочети още

Делничният празник

20.05.2014
  Един от големите християнски празници – Възнесение Христово – се празнува не в неделя, а през седмицата. Четиридесетият ден след Възкресение се пада винаги в четвъртък и по тази причина мнозина християни не го празнуват. Делничният празник на Възнесението си остава някак в сянката на тържественото отбелязване на Христовото възкресение и трепетното очакване на Петдесетница. Но дори делничният характер на празника има своя особена символика, която насочва вниманието към истинския смисъл на това, което всъщност празнуваме.               След възнесението на своя Господ учениците се завърнаха в Йерусалим с „голяма радост“ (Лука 24:52). Тази радост с основание привлича вниманието, тъй като Христос си отива от тях и тъгата от раздялата е ...

прочети още

„Белезите на новорождението“ от Джон Уесли

15.05.2014
Проповедта можете да чуете тук.              “ …така е с всеки, който се е родил   от  Духа.”  /Йоан 3:8/             I.  Какво значи да бъдеш “роден от Духа”, или “новороден”, или “роден от Бога”? Какво да разбираме под “новорождение”, “раждане от Бога” или “раждане от Духа”? Какво е това да бъдеш “син” или “Божие чадо”, или да имаш “Дух на осиновление”? Знаем, че обичайно тези привилегии са свързани с Божията милост и се дават при кръщението /Господ нарича това “рождение от вода и Дух”- Йоан 3:5/, но бихме желали да знаем какво представляват тези придобивки: какво е “новорождение”.             II. Може би не е нужно да даваме някакво обяснение, тъй като Библията ...

прочети още

Нашите предшественици: Симеон Попов

11.05.2014
Името на пастир Симеон Попов оставя ярка следа в историята на Евангелската методистка църква в България. Той извършва голяма духовна работа на Божията нива. Независимо от политическото състояние в страната, пастир Попов не спира да говори смело и дръзновено. Неговите проповеди, размножени на циклостил, достигат до стотици християнски домове. Той не се плаши от арестите, лагерите и затворите. Божието дело за него винаги е на първо място. В житейския му път до него е всеотдайната му съпруга Елзи Валтер Попова.   Симеон Попов произхожда от методисткото семейство на Димитър и Анка Попови от гр. Шумен. Бащата Димитър отива като младеж в гр. Шумен от Пиринска Македония – Гоцеделчевско. Той среща ...

прочети още

„Обрязване на сърцето“ от Джон Уесли

05.05.2014
Проповедта можете да чуете тук.   “…обрязването е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата…”                                                                                                                     /Рим. 2:29/             1. Един превъзходен човек е направил мрачната забележка: “Който днес проповядва съществените задължения на християнството, е заплашен от опасността да бъде наречен от болшинството свои слушатели “проповедник на ново учение” /Деяния17:17-19/. Повечето хора така са отстранили от живота си сърцевината на вярата, което, както и преди, продължават да изповядват, щото започват да викат, когато се изговори някоя от истините, показващи разликата между Христовия Дух и духа на този свят: “Ти внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали да узнаем какво ще е то” /Деян.17:20/. А този, ...

прочети още

Нашите предшественици: Самуил Василев

29.04.2014
Името на Самуил Василев е добре познато на методистката общност в България  от първата половина на ХХ век. Като юрист, икономист и мирянин, активно участващ в живота на църквата, той успешно пази нейните интереси. След пенсионирането си Самуил Василев събира материали върху историята на Евангелската методистка църква в България. След 9 септември 1944 г. той не остава незабелязан от Държавна сигурност и преживява ужасите и инквизициите в концлагерите и затворите на Комунистическия режим.   Самуил Василев е роден на 1 май (19 април) 1888 година в град Велико Търново, в дома на евангелския методистки пастир Петър Василев Иванов и Маринка Павлова Бъчварова. Бащата, Петър Василев, завършва с първия випуск (25 ...

прочети още

„Благодатните средства“ от Джон Уесли

26.04.2014
  Слушайте проповедта тук.   …вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте.                                                                                                 /Малахия 3:7/             І. 1. Валидни ли са все още до ден днешен някакви правила, откакто Евангелието донесе живот и безсмъртие? Има ли в християнския житейски порядък някакви установени от Бога средства, чрез които обичайно ни посещава Неговата благодат? Този въпрос, зададен от някого по времето на апостолите, би дал да се разбере, че го поставя езичник, защото цялата общност на християните беше на едно мнение: Христос е установил определени външни средства, за да предаде на хората Своята благодат. Постоянната им практика не даваше никакви поводи за съмнение в това отношение. Защото всичките вярващи бяха заедно ...

прочети още

Възкресенски поздрав

20.04.2014
                         Скъпи братя и сестри,                   Отново Бог ни дари с благодатната възможност да придружим Неговия Син в последните дни от земния Му живот, да чуем свидетелствата за Неговите страдания и смърт, и да се зарадваме на вестта за славното Му възкресение. Да се зарадваме, спомняйки си, че радостта в Господа е нашата сила (Неемия 8:10).               Няма нищо по-тъжно от християнството, на което е чужда тази радост. Християнството, което не се радва, не вярва във възкресението на Господа, не живее в светлината на Неговото присъствие, не се наслаждава на Неговото най-близко общение. Християните, които не се радват, са най-много за съжаление от всички човеци (1 Кор. 15:19). Радостта в ...

прочети още

Велика събота

19.04.2014
              Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.   Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и ...

прочети още

Велики Петък

18.04.2014
Днес най-добре ще бъде да почетем случилото се че с мълчание. По тази причина тук ви предлагам само един кратък откъс от „Да прекрачиш прага на надеждата“ на папа Йоан Павел ІІ: „Окончателният смисъл на петъчния ден е следният: Човече, ти който съдиш Бога, ти, който Го караш да се оправдава пред твоя съд, помисли ли за себе си, не се ли отговорен за смъртта на Този Осъден и дали съдът над Бога не е в крайна сметка съд над самия теб? Дали този съд и присъда – кръстът, а после възкресението – няма да останат за теб единствения път към ...

прочети още

Велики четвъртък

17.04.2014
  Умиването на нозете на учениците е потресаваща сцена, която говори сама за себе си. Бих казал, че опитите в детайли да се изтълкува случилото се по-скоро отслабва силата на нейното въздействие. Многословието в случая е напълно излишно. От името на потресените ученици само апостол Петър успя да каже: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ (13:6).  Няма ли друг начин, беше ли нужно въплътеният Син Божи да извърши всичко това, за да можем да се спасим? Нима могъществото на Бога не беше достатъчно, за да даде живот на друг спасителен план, в който кръвта на Невинния да не бъде пролята?   Задавайки подобни въпроси, ние се докосваме отново до най-основните истини ...

прочети още

Велика сряда

16.04.2014
             Истинско предателство може да извърши само този, който е близо. От него се очаква да бъде лоялен, верен и предан. Далечните не дължат такова отношение и от тях никой по правило не го очаква. В този смисъл извършеното от Юда беше истинско предателство. Той беше един от дванадесетте, получили правото да бъдат заедно с Исус от времето на Неговото кръщение до деня на възнесението Му, за да могат да бъдат свидетели за действителността на Неговия живот и възкресение. Знаем, че Юда самоволно отпадна от кръга на най-близките ученици, без да дочака славното възкресение на Христос. Но до отпадането си той беше призован и приет като всичко останали. Като ...

прочети още

Благословен, Който иде!

10.04.2014
За самаряните Исус Христос имаше вид на пътник за Йерусалим. По този начин в Самария наричаха юдеите въобще, но по отношение на Христос това определение имаше много по-дълбок смисъл. От самото начало на Своето служение Исус като че ли беше насочил лицето Си към Йерусалим. Но „Градът на мира“ не беше притегателен център за Него, защото там беше концентрирана духовната и светската власт. Исус не беше привлечен дори и от храма, който беше самото сърце на Юдея и юдаизма, макар че Той очисти храма от търговците. Неговият взор беше устремен към мястото, наречено „Лобно“. И в деня на Своето тържествено влизане в Йерусалим Той беше неумолимо привлечен от хълма, ...

прочети още

Ефектът на комунизма върху работата на църквите в България

04.04.2014
  Автор: пастор Маргарита Тодорова   Петстотинте години турско господство играят много голяма роля в оформянето на българския характер, отличаващ се с покорност, силен инстинкт за самосъхранение и най-вече: СТРАХ от потисници и загуба на национална идентичност. Търпението и покорството се превръщат в начин на живот. Събитията след Освобождението още повече засилват подозрителността към чужденците и към всяко външно влияние и намеса. Терорът през първите пет-шест години след установяването на комунистическата власт събужда и засилва СТРАХА от властимащите, както и инстинкта за самосъхранение.   Етапи на завземане на властта от комунистите След Втората световна война, в резултат на договорките от Ялтенската конференция през 1945 г., България е оставена в сферата на влияние на тогавашния Съветски ...

прочети още

„Великият съден ден“ от Джон Уесли

01.04.2014
…ние всички ще застанем пред Божието съдилище. /Рим.14:10/             А/ Колко обстоятелства се скупчват едно върху друго, за да се получи величествената сериозност на това тържество! Между тях са: събирането на народа от всяка възраст и пол, обществено положение, доброволно и принудително събрани, не само от близките краища, но и отдалеч. Нарушителите на закона скоро ще бъдат изобличени и няма да имат никаква възможност за бягство; войници стоят на поста си, за да изпълнят даваните им заповеди. Също и представителят на нашия високо почитаем и възвеличен, милостив Господар е тук. Поводът за това събрание също допринася съществено за неговата сериозност. Трябва да бъдат разгледани и решени различни случаи. Някои са ...

прочети още

Пред кого стоим?

28.03.2014
Едва ли някои от вас ще постави под съмнение важността на това да имаме една правилна, библейска представа за Бога. Съзнавам, че понякога е доста трудно да намерим достатъчно време и желание за една добросъвестна равносметка на собствените си виждания за Този, Когото изповядваме. Но ако не сторим това своевременно, се излагаме самоволно на опасността да изживеем християнския си живот по начин, който се разминава качествено с този, към който ни призовава Свещеното Писание. И за да е пределно ясно какъв е основният проблем, можем да го формулираме накратко така: пред Кого си мислим, че стоим или Кой е Богът, в Когото вярваме.            Подобен въпрос не би трябвало да ...

прочети още

История на Методистката църква до 1947 г. (Четвърта част)

27.03.2014
3.  Методистката мисия от 1919 до 1947 След края на Първата световна война суперинтендант Елмар Каунт се завръща в България. Той е единственият мисионер, изпратен от Борда на чуждестранните мисии, и остава в страната до 1925 г. В своя доклад за 1920 г. Каунт отбелязва, че войната е имала два вида последици: 1) вярата на хората в самите тях е сериозно разклатена и по тази причина те са „по-отзивчиви към убедителното влияние на Евангелието“; 2) хората започват да поставят под съмнение съществуването на справедливостта и на Бога, и това ги довежда до отказ от религия. За методистите тази ситуация предлага добра възможност да играят благоприятна роля в българското общество чрез ...

прочети още

„Покаянието на вярващите“ от Джон Уесли

18.03.2014
“…покайте се и повярвайте в благовестието.”           /Марк 1:15/             1. Общоприето е да се счита, че покаянието и вярата са само входните врати към християнството и са нужни само в началото на пътя ни като християни, когато тръгнем по пътя към Божието царство. Това на пръв поглед потвърждава и великият апостол, когато назидава евреите да се стремят към съвършенство /Евр.6:1/ и затова да оставят първоначалното учение за Христа и да не полагат изново за основа покаяние от мъртвите дела, вяра в Бога. С това най-малкото се има предвид, че те изоставят онова, което в началото е заемало цялото им внимание, за да се пуснат към прицелната точка за наградата ...

прочети още

Развитие на Методистката църква в България до 1947 г. (Трета част)

16.03.2014
2.  Методистката мисия от 1878 до 1918 г. Генералният мисионерски комитет разглежда ситуацията в България през ноември 1878 г. и решава да продължи дейността на мисията. Стефан Томов и двама мисионери от САЩ пристигат в България. Деуит Чалис става суперинтендант и свиква Втората годишна среща на мисията през септември 1879 г. На следващата година след молба на Чалис в България са изпратени и мисионерите Елфорд Лаунсбъри, Адисън Р. Джоунс и Джон С. Лад. Те работят заедно с местните съработници Г. Илиев, Ст. Томов, Й. Икономов и Ст. Гечов. Дейността на мисията среща съпротива от всички посоки, в това число и от страна на някои политици.    Съществуването на мисията е поставено ...

прочети още

Свободна вяра, а не чудесна

11.03.2014
І. Двете евангелски събития, описани от евангелист Марк, са чудесна възможност да се замислим отново за вярата. Христос хвали вярата на жената, страдала от кръвотечение в продължение на дванадесет години: „Дъще, твоята вяра те изцели“ (Марк 5:34), а на Яир простичко казва: „Не бой се, само вярвай“ (ст. 36). Та какво представлява вярата – тази целителна вяра, която не трябва да се страхува дори пред лицето на смъртта?   Според единственото определение, което откриваме в новозаветните писания, вярата е „даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1). Но дори това единствено определение е последвано от галерия от образи, които ...

прочети още

Развитие на методистката мисия в България до 1947 г. (Втора част)

05.03.2014
  1.  Първите методистки мисионери в България и развитието на мисията от 1857 до 1878 г.             През 1852 г. Мисионерското общество получава много положителни отзиви за българското мисионерско поле от солунските мисионери на т.нар. «Американски борд» (Борд на пълномощниците за чуждестранни мисии - Board of Commissioners for Foreign Missions), мисионерска агенция без организационни връзки с която и да е деноминация, подпомагана главно от конгрешаните. Генералният комитет на Мисионерското общество създава специален фонд от 5000 долара, към който щели да се добавят редовно и допълнителни суми, докато дойде времето за започване на българската мисия, чиято главна цел щяло да бъде съживяването на Православната църква в Турция. Д-р Илайъс Ригс, лингвист ...

прочети още

„За греха във вярващите“ от Джон Уесли

01.03.2014
  “…ако е някой в Христа, той е ново създание…”           /2 Кор.5:17/             І. 1. Има ли грях в този, който е в Христос? ОСТАВА ли грях в този, който вярва в Него? Има ли някакъв грях в онези, които са родени от Бога, или те са напълно освободени от греха? Никой не бива да мисли, че тия въпроси произтичат от чисто любопитство или че не е от голямо значение какъв е отговорът. На практика тук става дума за един изключително важен пункт от живота на всеки сериозен християнин. Решението на горните въпроси е в тясна зависимост с неговото сегашно и вечно блаженство.             2. Въпреки това аз не знам те ...

прочети още

Развитие на методистката мисия в България до 1947 г. (Първа част)

26.02.2014
  Въведение: преосмисляне на историята Настоящото изложение се явява една благоприятна възможност за препрочитане и преосмисляне на историята на методизма в България. След падането на комунистическия режим ние, българските методисти, възпоменаваме миналото с дълбоко уважение и понякога историята на собствената ни църква се превръща все повече и повече в агиография, отколкото в истинска история. Показваме устойчива склонност да преувеличаваме постиженията на методистката мисия в нашата страна в периода между 1857 и 1947 г. Без съмнение, усилията на нашите предшественици от това време са важни и ценни. Българските методисти могат да се гордеят с куража, постоянството и верността на предшествениците си. Но в историята има както постижения, така и провали, и ние ...

прочети още

„Свидетелството на нашия дух“ от Джон Уесли

19.02.2014
  Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога; не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.           /2 Кор. 1:12/             1. Така казва всеки, който действително вярва в Христос, докато остава във вяра и любов. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота /Йоан 8:12/. И докато има светлината, й се радва. Както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него /Кол.2:6/. Докато ходи така, в душата му намира място всеки ден наставлението на апостола: Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте ...

прочети още

„Ето го, Кириле, твoето небе“ (Спомен за пастор Кирил Йотов)

13.02.2014
  Роден на 10 януари в село Бъркач, Плевенско, пастир Йотов от малък навиква на тежък физически труд, наложен отчасти от мобилизацията на мъжете през Първата световна война. През 1919 година той продължава образованието си в мъжката гимназия в Плевен. Още от началните класове се увлича по толстоизма. Става вегетарианец, постъпва във въздържателното дружество към Методистката църква и старателно изучава есперанто. По-късно повярва и става ревностен член на църквата и бива привлечен като помощник-пастир. Там заедно с бъдещия пастир Литов се включва активно в църковното служение и особено в работата на младежкото дружество. Голям принос за духовното му израстване има пастир Пулев, при когото плевенската църква достига най-висока степен на ...

прочети още

„Свидетелството на Духа“ (2) от Джон Уесли

03.02.2014
Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии чада  /Рим. 8:16/             І. 1. Никой, който вярва, че Библията е Божие Слово, не може да се съмнява във важността на тази истина. Тя е открита в Писанието - не само на едно място, не като незначителна или странична, а често и изразително, тържествено и напълно съзнателно. С нея се описва една от особените привилегии на Божиите чада.             2. Толкова по-необходимо е да тълкуваме и защитаваме тази истина, тъй като опасности я грозят от двете страни - от ляво и дясно. Ако я отхвърлим, ни заплашва опасността вярата ни да се изроди в обикновена формалност, в това да имаме вид ...

прочети още

Нашите предшественици: пастор Здравко Безлов

31.01.2014
Здравко Безлов е роден на 6 април 1920 година в София. Той е едва на 8 месеца, когато баща му умира. Случаят довежда майка му в Евангелската методистка църква „Д-р Лонг”, където самотната вдовица с малкото бебе намира съпричастност и топлота. Скоро тя става ревностна членка в голямото методистко семейство в София. Здравко израства с децата и младежите на църквата и участва във всички инициативи. Завършва Софийската търговска гимназия и суперинтендент пастир Алфонс Прач го изпраща в Духовната семинария във Франкфурт на Майн (1939). Здравко Безлов завършва Семинарията (1943) с отличен и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години той без колебание взема последния ...

прочети още

Нима Христос се е разделил?

27.01.2014
„Нима Христос се е разделил?“ (1 Коринтяни 1:13). Такъв е въпросът, който апостол Павел задава не само на коринтските християни, но и на нас днес. Тогава те претендираха, че са „Павлови“, „Аполосови“, „Кифови“ или „Христови“, днес ние се разграничаваме един от друг по имената на традициите, на които принадлежим.   Естествено е тези имена да са важни за нас, защото те казват много за нашите убеждения, за формата на нашето богослужение, за начина, по който възприемаме самите себе си и другите. Ако някои от коринтяните бяха възприели вярата от апостол Павел, естествено беше за тях да се смятат за Павлови. Широтата на Павловия хоризонт привличаше езичниците, защото той им предлагаше един ...

прочети още

„Икуменическата нагласа“ (Католичният дух) от Джон Уесли

21.01.2014
                                                                    “А като тръгна оттам, се срещна с Йонадав, Рихавовия син, който идваше да ги посрещне. Ииуй го поздрави и му каза: Право ли е твоето сърце към мен, както е моето сърце към твоето? Йонадав отговори: Право е. Ако е така, каза Ииуй, дай си ръката.” /4 Царе10:15/             1. Изискването за любов към всички хора е признато дори и от тия, които не плащат този свой дълг. Царският закон: “Да възлюбиш ближния си както себе си” е ясен за всички, които го чуват. И то не е в жалкия смисъл, в който го тълкуваха старовременните фанатици: “Да обичаш ближните си, своите приятели, познати, роднини и да мразиш враговете ...

прочети още

„Същност на ентусиазма“ от Джон Уесли

18.01.2014
“…Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле...” /Деян. 26:24/             1. Така казва целият свят, така говорят хората, които не познават Бога, по адрес на ония, които имат същата вяра като Павел. Така се произнасят за последователите на Павел, който пък беше последовател на Христос. Естествено, има една религия - и тя бива наричана християнство - която не е обвинявана по този начин и за която хората признават, че е в съгласие със здравия разум. Става дума за формалната религия, за поредицата от външни задължения, редовно и точно изпълнявани. Към нея може да се прибави и правоверността, система от правилни схващания, та дори и солидната порция езически морал - ...

прочети още

Основният модел на богослужението на Обединената методистка църква

15.01.2014
  Корените на основния модел на богослужението се крият както в Писанието, така и в нашето методистко наследство и опит. То отразява библейската, историческата и богословската цялост на християнското богослужение и лежи в основата на всички общи църковни богослужения. Основният модел помага при планирането на богослужението и помага на църквата да разбере основната структура и съдържание на нашето богослужение. Въз основа на този модел може да се разработи ред на богослужението.   В своето разнообразие и единство нашето богослужение представлява среща с живия Бог чрез възкръсналия Христос в силата на Святия Дух. Когато Божиите люде се съберат, Божият Дух е свободен да ги вдъхнови да се поклонят на Бога по най-различен начин, ...

прочети още

„Едно предупреждение срещу религиозното тесногръдие“ от Джон Уесли

13.01.2014
  “Йоан му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.. А Исус каза: Не му забранявайте…”   /Марк 9:38, 39/             А/ В предходните стихове четем за препирнята между дванадесетте “кой е по-голям” сред тях. Тогава Исус взе едно малко дете, постави го в средата и им каза: “Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил”. Вместо коментар Йоан съобщи за човека, който изгонвал бесове в името на Исус, без да е бил Негов последовател. Това звучи така, сякаш той искаше да каже: “Трябваше ...

прочети още

В очакване на Октавата на молитва за християнско единство: „Непрестанно се молете!“

11.01.2014
             Призивът „Непрестанно се молете” (1 Солунци 5:17) поставя ударението върху съществената роля на молитвата в живота на християнската общност, тъй като членовете й израстват в отношенията си с Христос и един с друг. „Непрестанно се молете” е една от серията „заповеди” или повелителни препоръки, в които апостолът окуражава солунската църква да живее своето дадено от Бога единство в Христос; да живее това, което изповядва: да бъде едно Тяло Христово, чието единство да е видимо на това конкретно място.           Първото послание към солунци, датирано към 50 или 51 година и смятано от повечето библеисти за най-ранното послание на ап. Павел, отразява интензивните отношения на апостола с християнската общност ...

прочети още

Нашите предшественици: Стефан Бочев

10.01.2014
    В периода на двадесетте години на миналия век в София голяма известност с активната си работа придобива младежкото християнско дружество YMCA към Евангелската методистка църква “Д-р Лонг”. Тогава председател на дружеството е гимназистът Стефан Бочев.   Стефан Бочев идва на този свят в евангелското семейство на Стоян и Славка Бочеви. Бащата, Стоян Бочев, е преуспяващ и инициативен финансист, който премества семейството си от Ловеч в София. Той построява дома си в квартала около Руски паметник. Стефан учи в училище “Тодор Минков”. Редовно посещава неделното училище в църквата “Д-р Лонг”, дейно участва в живота на YMCA. През 1929 г. той се дипломира с отличие във Втора мъжка гимназия – град София. Баща ...

прочети още

Нашето социално кредо

07.01.2014
             Вярваме в Бог, Твореца на света; и в Исус Христос, Избавителя на творението. Вярваме в Святия Дух, чрез Когото приемаме Божиите дарове, и се разкайваме за греха си, за това, че злоупотребяваме с тези дарове за идолопоклонски цели.               Потвърждаваме, че природният свят е Божие дело, и се посвещаваме на неговото опазване, разрастване и предано използване от страна на човечеството.               С радост приемаме за себе си и за другите благословението на общността, сексуалността, брака и семейството.               Поемаме задължението да защитаваме правата на мъжете, жените, децата, юношите, младежите, старците и хората с увреждания; да подобряваме качеството на живот; да защитаваме правата и достойнството на всички хора.               Вярваме в правото и ...

прочети още

„Свидетелството на Духа“ от Джон Уесли

07.01.2014
  “Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.”  /Рим.8:16/             А. Колко много самомнителни хора, без да разбират какво говорят и твърдят, извъртат този стих за погубление на собствената си душа! Колко много са приемали гласа на въображението си за свидетелство на Божия Дух и по най-безумния начин приемат, че са Божии чада, докато на практика вършат делата на дявола! Те са в истинския смисъл фантазьори в най-лошия смисъл на думата. Но колко е трудно да ги убедиш в това, особено ако са пияни от тоя дух на заблуда! Те възприемат всички усилия да бъдат доведени до себепознание като противене на Бога. Силата и буйството на ...

прочети още

Нашите предшественици: Стоян Бочев Иванов

04.01.2014
Името и животът на Стоян Бочев Иванов, както и неговото семейство (съпруга Лидия и три деца – Борис, Стефан и Лидия), са тясно свързани с Евангелската методистка църква.   Стоян Бочев идва на този свят в дома на Бочо Иванов, чиято къща е край град Троян. Той, заедно с братята си Иван и Нено, расте в Балкана и учи в родния си град. Стоян е изпратен в Свищов, където завършва с отличие Търговската гимназия. След това Стоян Бочев завършва “Финанси” и създава семейство в град Ловеч. В първите години на 20-тото столетие той заедно със семейството си се премества в София, където се присъединява към Евангелската методистка църква. В най-тежките военни ...

прочети още

Раждането на чудния Младенец Имануел

31.12.2013
(Тълкуване на Ис. 7: 10-16)   Анна Маринова               Образът на Месия е разкрит в Свещеното Писание на Стария Завет по много начини и това е с цел Той да бъде разпознат и приет като такъв от Израил. Един от най-известните (и съответно най-коментираните) текстове е утешителното пророческо слово за раждането на Младенеца Имануел (Ис. 7:10-16).   Този текст е даден като утеха в един доста труден за Юдея исторически момент (който е описан в Ис. 7:1-9) – Сироефремската война. За да може текстът на пророчеството за раждането на чудния Младенец да бъде изяснен по-добре, без да се пресъздава в пълнота историческата ситуация, се налага да се отправи поглед към събитията. Последните (освен в ...

прочети още

Подновяване на Завета с Бога

27.12.2013
  На 25 декември 1747 г. Джон Уесли призовал християните – методисти да подновят своя завет с Бога. Първото специално богослужение за подновяване на завета с Бога се състояло на 11 август 1755 г., а самият богослужебен текст бил издаден през 1780 г. В първоначалния си вариант той бил използван близо 100 години. Впоследствие в него били извършени някои промени, които разширили участието на църковните членове.   В какво обаче се заключава смисълът на това специално богослужение за подновяване на завета с Бога, на което методистката традиция толкова много държи?   Всички ние сме повикани за един живот в Христос, който, благодарение на Неговата жертва, е освободен от греха и посветен на Бога. ...

прочети още

Бог, Който е Емануил

25.12.2013
Едва ли е възможно Бог да бъде с човека в по-пълен смисъл на думата от това да приеме цялостна и пълна човешка природа, от това да се оприличи във всичко на нас, за да ни освободи от робството на греха. Въплъщението и последвалата жертва на кръста са най-пълният и съвършен израз на Божията любов към човека. Сам Христос казва: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/. Любовта на Бога към хората е толкова силна, че хвърля Самия Творец в човешкия свят. Заради тази любов Бог направи дори това, което беше ...

прочети още

ЧЕТВЪРТИ АДВЕНТ

21.12.2013
Не се бойте, спасението наближи. Бог е на път да извърши мощно дело. Божието обещание от съня на Йосиф             скоро ще се изпълни за нас. Божият обещан Месия няма да бъде друг, а Емануил,             Бог с нас. Ние запалваме четвъртата Адвентна свещ             с надежда от идването на Емануил,             Бог в плът. Бог изцелява човешката съкрушеност             като възприема човешка плът.               (Запалва се четвъртата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

Слово за Йосиф

21.12.2013
В Божието слово можем да открием имената на десетки и даже стотици напълно обикновени, неизпъкващи с нищо особено герои на вярата, за които се казва твърде малко, но тяхното споменаване не е случайно и би трябвало да ни накара да се замислим. Но възможно ли е някой да бъде обикновен и скромен човек и в същото време да е герой на вярата?   Авторът на Посланието към евреите ни предлага един поименен списък на старовременни мъже и жени, прославили се със своята вяра. Сред тях откриваме името на Енох, на когото в книгата Битие са отделени само няколко реда. Единственото забележително нещо, което се казва за него, извън обичайните факти от ...

прочети още

ТРЕТИ АДВЕНТ

13.12.2013
Добри новини, Бог изпълва гладните с блага! Добри новини, Бог издига смирените! Добри новини, Бог е на път да извърши Своето най-могъщо дело!   Той ще направи праведност и хваление             да избликне от всички народи.   Ние запалваме третата Адвентна свещ             като си припомняме, че Обещаният от Бога             идва да успокои всички, които са наскърбени             и да изпълни със скръб всички, които са твърде спокойни.               (Запалва се третата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

„Дух на робство и дух на осиновление“ от Джон Уесли

09.12.2013
  “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва, Отче!”         /Рим. 8:15/             А. Тук Павел говори на хора, които чрез вяра са станали Божии чада. Вие - казва той - сте тези, които са наистина Божии чада, които са били изпълнени с Неговия Дух. Вие не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, а защото сте чада, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви. Вие сте получили дух на осиновление, чрез който викате: Авва!             Б. Духът на робство и страх е крещящо противоречие с любвеобилния дух на осиновление. ...

прочети още

ВТОРИ АДВЕНТ

07.12.2013
В онези дни един пламенен проповедник от пустинята дойде да каже на хората: „Покайте се, защото Божието царство наближи!“ Той е този, за когото говори пророк Исая, когато каза: „Глас на един, който вика в пустинята: 'Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него!' “ Ние запалваме втората адвентна свещ, подготвяйки се за идването на Месия, в очакване на пълнотата на Божията справедливост и праведност, и припомняйки си призива на Йоан Кръстител             да изправим пътеките,             да се покаем за греховете си,             и да живеем свят живот, отдаден на Бога.               (Запалва се втората свещ.)   Ела, Господи Исусе. Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

Нашите предшественици: пастор Янко Иванов

29.11.2013
Предан на Божието дело, пастир Иванов е един от тези, които поемат основните обвинения и получават най-голяма присъда в процеса срещу евангелските пастири през 1949 година. Той не пада духом и поведението му през целия му живот е на един предан Божи служител.   Янко Иванов е роден на 9 юни 1900 година в град Русе в семейство на евангелисти – Никола и Иванка Иванови. Бащата Никола Иванов е заможен търговец на шевни машини “Сингер” и кожи. Той е добре познат на обществеността в град Русе като мирови съдия. Майката Иванка е родом от село Хърсово, Русенско. Имат три деца, като само две от тях оживяват – Янко и Надя.   Янко израства ...

прочети още

ПЪРВИ АДВЕНТ

28.11.2013
Бъдете будни! Бъдете бдителни! Човешкият Син идва с голяма сила и слава. Той ще съди народите;             те ще изковат мечовете си на плугове,             народ против народ няма да вдигне меч,             нито ще се учат вече на война. Ние запалваме първата адвентна свещ, за да ни напомня, че Божият обещан Месия             ще навлезе в нашето време и пространство,             за да ни научи на Своите пътища             и да можем да вървим в Неговите пътеки на праведност и мир. Нека да стоим в очакване на Неговото идване.               (Запалва се първата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

„Духът в начатък“ от Джон Уесли

19.11.2013
  “…сега няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. “ /Рим. 8:1/             I. Под които са в Христа Исуса Павел очевидно има предвид ония, които искрено вярват в Него, които са оправдани чрез вяра и имат мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос /Рим. 5:1/. Които вярват така, вече не ходят по плът, не следват правилата на провалената природа, а ходят по Дух. Техните мисли, думи и дела са под ръководството на Божия Дух.             II. Сега няма никакво осъждане за тях. Бог не ги осъжда, защото ги е оправдал даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса /Рим. 3:24/. ...

прочети още

Социални принципи (Пета част)

14.11.2013
¶165. VI. СВЕТОВНАТА  ОБЩНОСТ               Божият свят е един свят. Обединението, което ни е наложено сега от техническата революция, е надхвърлило в голяма степен нашата морална и духовна способност да постигнем един стабилен свят. Наложеното обединение на човечеството, все по-очевидно на всички нива на живота, представя пред Църквата, както и пред всички хора, проблеми, които няма да чакат отговор: неправдата, войната, експлоатацията, привилегията, населението, международните екологични кризи, разпространението на ядрените арсенали, развитието на транснационалните бизнес организации, които действат отвъд границите на ефективния контрол от страна на която и да било правителствена структура, както и нарастването на тиранията във всичките й форми. Това поколение трябва да открие жизнеспособни отговори на тези ...

прочети още

„Задължението за постоянно причастяване“ от Джон Уесли

25.10.2013
  Следващата беседа е написана преди повече от петдесет и пет години за нуждата на моите ученици в Оксфорд. Прибавих много малко, но съкратих доста, тъй като тогава използвах повече думи, отколкото днес. Но благодаря на Бога, че не виждам все още причина да променя изразените в нея убеждения в нито един пункт. 788   Дж. У.   “Това правете за Мое възпоменание.” (Лука 22:19)   Не е чудно, че хората, които не се боят от Бога, никога не биха помислили да вършат това. Но е странно, че то е пренебрегвано от онези, които се боят от Бога и копнеят да спасят душите си; и все пак няма нищо по-обичайно. Една от причините мнозина да ...

прочети още

Социални принципи (Четвърта част)

21.10.2013
  ¶ 164. V. ПОЛИТИЧЕСКАТА  ОБЩНОСТ               Докато нашата вярност към Бога стои над верността ни към която и да е държава, ние приемаме съществено важната роля, която правителството играе като основно средство за внасяне на ред в обществото. Тъй като осъзнаваме себе си като отговорни пред Бога за социалния и политическия живот, ние заявяваме следното, отнасящо се до правителствата:               А) Основни свободи и човешки права. Ние държим правителствата отговорни за защитата на правата на хората за свободни и справедливи избори и за свобода на словото, религията, събранията, комуникационните медии и молба за компенсации без страх от репресии; за правота на усамотение; за гарантирането на правото на достатъчно храна, облекло, подслон, ...

прочети още

Уеслианско практикуване на Светото причастие

19.10.2013
Автор: Стивън Манскар   Наскоро проведената Консултация за онлайн Причастието (Consultation on Online Communion), която се състоя в Нешвил от 30 септември до 1 октомври, ме подбуди да разсъждавам за тайнството и ролята, която то е играло в живота и служението на Джон и Чарлз Уесли. Аз съм насърчен от факта, че Църквата е започнала да разговаря за Светото причастие. Това ми подсказва, че пасторите и местните църкви се опитват да намерят начини да увеличат участието в централния акт на християнското поклонение. А това е нещо добро. Надеждата ми е, че ние ще се приближим до сакраменталния живот, който Уесли  е поучавал и оформял за хората, наречени методисти.   Джон Уесли вярвал, че ...

прочети още

„Пътят към Божието царство“ от Джон Уесли

10.10.2013
“Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.” /Марк 1:15/               Тези думи ни въвеждат непосредствено в следните размишления:           I. За същността на истинната религия, наречена тук от нашия Господ Божие царство, то е наближило.           II. За пътя към него, описан с думите: Покайте се и вярвайте в благовестието.             І. 1. Първо ще разгледаме същността на истинската религия, която нашият Господ нарича Божие царство. Същия израз употребява големият апостол в посланието към римляните, където тълкува думите на своя Господ по подобен начин: Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух /14:17/.             2. Божието царство или истинската религия не е ядене и ...

прочети още

Преосмисляне на Светото Причастие

05.10.2013
Автор: Даниел Топалски   Текстът се публикува по повод отбелязването на Световната неделя на причастието (6 октомври 2013 г.)   I.         Въведение: автентични и легитимни „пътеуказатели“ на изследването   С настоящия текст предлагаме кратко критично изследване на съвременното евхаристийното богословие и практика на Евангелската методистка епископална църква в България, която се явява част от Обединената методистка църква (United Methodist Church). От една страна, това критично изследване ще бъде проведено в светлината на методистката традиция, представена както в съчиненията на Джон и Чарлз Уесли, така и в практиката на ранния методизъм. От друга страна, евхаристийната практика на Методистката църква в България следва да се постави в една по-широка рамка, осигурена ни от многообразната откъм богословие и ...

прочети още

Ако Ме обича някой…

01.10.2013
Свикнали сме да приемаме заповедите като ограничения на свободата си; за нас заповедите винаги са някак си противоположни на благодатта и любовта.   Христос обаче свързва заповедите Си, учението Си и любовта. Той не намира никакво противоречие между тях и не се опитва по някакъв сложен и труден за разбиране начин да примири това противоречие. Напротив, за Него всичко изглежда съвършено просто: ако Го обичаме, ние ще пазим Неговото учение. Любовта може да извърши това, тя винаги намира правилния начин и правилните средства, за да угоди на Възлюбения.   Защо след като за Христос всичко изглежда толкова просто, за нас нещата стоят иначе? В какво се заключава проблемът? Защо ни е толкова трудно ...

прочети още

„Правдата чрез вяра“ от Джон Уесли

23.09.2013
“Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, говори така: “Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч да свали Христа?”, или: “Кой ще слезе в бездната, сиреч да възведе Христа от мъртвите?” Но що казва тя? Казва, че “думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, т.е. думата на вярата, която проповядваме.” /Рим. 10:5-8/             А/ Тук апостолът не противопоставя дадения чрез Мойсей Завет със Завета на Христос. Можем така да приемем нещата само ако не забележим, че последната част от това изказване, както ...

прочети още

Добрият слуга

19.09.2013
„Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.“                                                                                        (Матей 25:21)   „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.“                                                                                        (Лука 18:19)   Още в началото е добре да обърнем внимание на това, че господарят от притчата не характеризира служението на своя слуга. Той не му казва: „Хубаво, добро и верно е твоето служение!“ Господарят характеризира слугата си. Казва му: „Хубаво, добър и верен слуга!“   Възможно е някой да си помисли, че това разграничение не е от съществено значение - та нали какъвто е слугата, такова е и служението му. Именно! Слугата е добър, затова и служението му е ...

прочети още

„Библейско християнство“ от Джон Уесли

15.09.2013
“…и всички се изпълниха със Святия Дух…           /Деяния 4:31/             1. Тази формулировка се използва още във втората глава на Деяния. Там четем: И когато настана денят на Петдесетницата, те всички /апостолите с жените, майката на Исус и братята му/ бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фучене на силен вятър... И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях, и те всички се изпълниха със Святия Дух /2:1-4/. Едно непосредствено въздействие от това беше, че те започнаха да говорят чужди езици, така че партяни, мидяни и еламити и други чужденци, които се насъбраха при станалото, ...

прочети още

Освещението днес (Необходима ли ни е Църквата?)

11.09.2013
Живеем в изключително динамично време и понякога се питаме дали е възможно да говорим за светостта и освещението по същия начин, по който Христос правеше това. Изглежда освещението отнема твърде много време и усилия и нещо повече – изисква една специална връзка с други хора, които в повечето случаи са напълно различни от самите нас. А това съвсем не може да се съгласува с начина, по който днешния човек осъществява своите цели: чрез своите индивидуални усилия, разглеждайки постигнатото като свое индивидуално притежание. Но възможно ли е някой да напредне в християнското освещение без останалите християни? За съжаление много наши съвременници са склонни да отговорят утвърдително. За тях спасението и ...

прочети още

Социални принципи (Трета част)

10.09.2013
¶ 163. IV. ИКОНОМИЧЕСКАТА  ОБЩНОСТ               Ние твърдим, че всички икономически системи са под Божията преценка в не по-малка степен от другите аспекти на сътворения ред. Ето защо признаваме отговорността на правителствата да разработват и прилагат стабилна фискална и парична политика, която осигурява икономическия живот на отделните хора и целите общности и която осигурява пълноценна трудова заетост и достатъчни доходи при минимална инфлация. Вярваме, че частните и обществени икономически начинания носят отговорност за социалната цена, която се заплаща при извършването на бизнес, като трудова заетост и замърсяване на околната среда. Вярваме също така, че те трябва да бъдат държани отговорни за заплащането на такава висока цена. Подкрепяме мерките, които биха ...

прочети още

Призив за пост и молитва за мира в Сирия

07.09.2013
[caption id=attachment_622 align=alignnone width=150] Епископ Грант Хагия[/caption]   Братя и сестри, Поздравявам ви в името на нашия Господ Исус, Единствения, Когото познаваме като Княз на мира!   В неделя папа Франциск изрече силни думи, с които заклейми  употребата на химически оръжия в Сирия, изразявайки ясно своята лична печал и неизбежната присъда от страна на Бога и историята за подобни действия. Папа Франциск също отправи предупреждение към онези, които биха търсили насилствено решение за постигане на мир, казвайки следното: „Войната води до война! Насилието ражда насилие!“   Лесно е да почувстваш безсилие пред лицето на такива ужасни събития, които са на другия край на света. Аз бях трогнат от поканата на папа Франциск към неговото стадо за ...

прочети още

Социални принципи (Втора част)

05.09.2013
¶ 161. II. ВЪЗПИТАВАЩОТО  ОБЩЕСТВО               Обществото осигурява възможност за възпитаване на хората в пълнотата на тяхната човешка природа. Вярваме, че носим отговорността да въвеждаме, спомагаме и оценяваме нови форми на обществото, които ще насърчават развитието в пълнота на потенциала на отделните индивиди. За нас от първостепенно значение е евангелското разбиране, че всички хора са важни – защото те са човешки същества, сътворени от Бога и обичани посредством и от Исус Христос, а не защото са заслужили своята значимост. Ето защо ние поддържаме социалния климат, при който човешките общества се поддържат и подсилват в полза на всички хора и техния растеж. Насърчаваме също така всички индивиди да бъдат чувствителни към ...

прочети още

Съвършенството

02.09.2013
Въведение Изследователите на богословското наследство на Джон Уесли днес са почти единодушни в оценките си, че неговият гений се проявява с особена сила в способността му да опростява, синтезира и предава основните учения на Евангелието. Съединена с безспорния му организаторски талант, тази способност го превръща в нещо повече от „народен богослов“, за какъвто го обявява Алберт Аутлър в началото на шестдесетте години на ХХ в. Джон Уесли, основателят на методисткото движение, е преди всичко богослов, за когото самото богословие е най-вече практическа дисциплина (scientia practica), призвана да даде на общността от вярващи непосредствено необходимото за тяхното израстване като Христови ученици.[1] В своя анализ на характера на методисткото движение Ричард Хайценратер ...

прочети още

Църква за другите

30.08.2013
За много християни днес църковната общност се ражда тогава, когато вярващите се съберат заедно за общо поклонение и споделяне на вярата. Но достатъчно ли е просто вярващите да са събрани заедно? Не разкрива ли тази лекота и бързина при формирането на нови църкви едно доста ограничено и дори невярно разбиране за църквата? Но нека да разлистим първите страници на книгата Деяния на апостолите и да видим как всъщност се роди Христовата Църква.   Няма никакво съмнение, че основата беше поставена от Христос. Търпеливо Той подготвяше Своите ученици в продължение на три години и половина. Продължи да ги подготвя даже и след смъртта Си, в продължение на четиридесет дни след славното Си ...

прочети още

Социални принципи (Първа част)

28.08.2013
ПРЕДГОВОР               Обединената методистка църква има дългогодишна традиция в загрижеността по отношение на социалната справедливост. Нейните членове често са заемали праволинейни становища по спорни въпроси, засягащи християнски принципи. Първите методисти изразяват своето негативно отношение към търговията с роби, контрабандата и жестокото отношение към затворниците. През 1908 г. Методистката епископална църква (Север) приема социално кредо. През следващото десетилетие подобни формулировки са приети и от Методистка епископална църква - Юг и от Методистката протестантска църква. Евангелската обединена братска църква приема формулировка на социалните принципи през 1946 г., по време на обединяването на Обединените братя и Евангелската църква. През 1972 г., четири години след обединението от 1968 г. на Методистката църква и Евангелската обединена ...

прочети още

Съвършени в Христос

25.08.2013
Проповед на п-р Даниел Топалски по време на тържественото богослужение по случай десетата годишнина от освещаването на сградата на Методистката църква в град Добрич.   Библейски текст: Колосяни 1:14-28   Текстът от Посланието към колосяните, който чухме преди малко, е изключително подходящ за празник като днешния, тъй като ни връща към най-важната и изначална истина, към крайъгълния камък на нашата вяра – Христос. Тържественият химн за величието на Христос трябва да бъде чут с внимание именно днес, когато съвсем естествено се опитвате да направите равносметка за постигнатото през изминалите години. Апостолът сякаш отново ни напомня ясно: „Който се хвали, с Господа да се хвали“ (2 Коринтяни 10:17). И това е без всякакво съмнение ...

прочети още

Единство и многообразие

23.08.2013
Апостол Павел въвежда темата за духовните дарби в своите послания неизменно във връзка с темата за единството на Църквата. Той е напълно убеден, че християнското единство се обогатява от многообразието на дарбите, които всеки християнин е получил. Апостолът изразява последователно това свое убеждение във всяко от трите послания, които съдържат изброяване на духовните дарби – Римляни, 12 гл.; 1 Коринтяни, 12 гл. и Ефесяни, 4 гл. В Римляни 12:4-5 Павел прави аналогия с човешкото тяло, в което има различни части с различно предназначение (”служба”), но това ни най-малко не разрушава целостта на тялото. Същото важи и за Църквата, която запазва единството си въпреки различието на дарбите на своите членове. Логиката ...

прочети още

Тайнството кръщение в богословието на Обединената методистка църква

18.08.2013
В пределите на методистката традиция кръщението дълго е било причина за много безпокойства и дори за противоречия. Джон Уесли е запазил сакраменталното богословие, което е получил от своето англиканско наследство. Той е учил, че в кръщението детето бива очистено от вината на първородния грях, въведено в завет с Бога, прието в Църквата, направено наследник на Божието царство и духовно родено отново. Той е казвал, че кръщението не нито основно, нито достатъчно за спасение, но е обичайното средство, което Бог е предназначил, за да прилага ползите на Христовото дело в човешкия живот.   От друга страна, въпреки че Уесли потвърждава възраждащата благодат на детското кръщение, той също настоява за необходимостта от обръщение ...

прочети още

„Почти християнин“ от Джон Уесли

16.08.2013
Без малко ме убеждаваш да стана християнин! /Деян. 26:28/             Много хора се добират до прага на християнската вяра. От възникването на християнството на този свят много хора от всички времена и на всяко място са достигали до там да бъдат почти убедени да станат християни. Но понеже на Бога не е достатъчно да се спрем само дотам, задължително трябва да размислим:           I.   Какво означава да си почти християнин.           II.  Какво означава да си напълно християнин.           І. 1. Да си почти християнин включва добродетелта, която може да се срещне и у езичниците. Приемам, че никой няма да оспори това; толкова повече, че нямам предвид само почтеността ...

прочети още

Църквата като Христово семейство

14.08.2013
Автор: Даниел Топалски   Свещеното Писание на Новия Завет е изпълнено с множество ярки свидетелства, които разкриват характера на Църквата като Христово, като Божие семейство. Апостол Павел ни казва в Посланието си към римляните, че сме приели не дух на робство, а „дух на осиновение”, чрез който сме способни да се обръщаме към Бога с обръщението: „Авва, Отче!”. Божият Дух, Който обитава в нас чрез благодатта Си, свидетелства с нашия дух, че сме „Божии чада”. А щом сме чада, то ние се явяваме Божии наследници и „сънаследници с Христос” (Рим. 8:15-17). Осъзнавате ли колко удивително, възвишено и дълбоко е това, което ни казва апостолът? Бог е наш Отец, ние сме Божи ...

прочети още

„Стани, ти, който спиш!“ от Чарлз Уесли

13.08.2013
 “Стани, ти, който спиш, и  възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос” (Еф. 5:14)   При тълкуването на тези думи бих желал с Божията помощ: I.   Да опиша спящите, към които те са отправени. II. Да вложа ясно в нашето съзнание съвета: Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите.” III. Да представя обещанието Ще те осветли Христос, дадено на ония, които се събудят и възкръснат.   І. 1. Да разгледаме първо сънливците, за които става дума тук. Сънят представя естественото състояние на човека: дълбокия сън на душата, в който чрез греха на Адам са изпаднали всички негови потомци; безразличието, мързела и безумието, незнанието за истинското състояние на човека, в което ...

прочети още

Тайнството причастие в богословието на Обединената методистка църква

08.08.2013
Значение на Св. Причастие В Новия Завет са представени най-малко шест важни аспекта на Светото Причастие: благодарност, общение, възпоменание, жертва, действие на Св. Дух и есхатологично очакване. Краткият преглед на всяко едно от тези схващания ще ни помогне по-добре да разберем значението на тайнството.              Светото Причастие е Евхаристия, акт на благодарение. Ранните християни “разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ.” (Деян. 2:46-47а). Когато се причестяваме, ние изразяваме радостна благодарност за Божите мощни дела в историята – за спасението, завета, изкуплението, освещението. “Великото благодарение” e декламация на тази спасителна история, достигнала връхната си точка в делото на Исус ...

прочети още

„Белезите на методиста“ от Джон Уесли

05.08.2013
  Към читателите   1. Откакто името методисти излезе за първи път на бял свят, много хора не знаеха какво точно означава, какви са разбиранията и обичаите на тези, които обикновено са наричани с това име, и в какво тези, на които навсякъде се противоречи, се отличават от другите.   2. Тъй като хората си мислеха, че аз (тъй като аз бях един от първите, на които беше прикачено това име, и съм считан за водач на всички останали методисти) мога да дам най-ясно обяснение по въпроса, бях помолен за това по много различни начини и ми беше оказан сериозен натиск. Сега най-после ще отстъпя пред неизменната настойчивост на приятели и врагове, за да ...

прочети още

Кратко слово за желанието на сърцето

05.08.2013
           Често пъти се опитваме да извиним себе си за неблагополучията в духовния си живот. Оправдаваме се с липса на време, с много професионални и семейни ангажименти, с отношението на другите към нас, с недостатъците на църковния живот и липсата на достатъчна пасторска грижа. Не казвам, че всички тези оправдания са напълно лишени от основания, нито пък мога лековато да настоявам, че те не са в състояние да оказват влияние върху стремежа и усърдието ни да следваме нашия Господ. Това, което искам да кажа, е, че всъщност главната причина е съвсем друга и тя не трябва да бъде търсена във външните обстоятелства и фактори, а в самите нас. Днешният ...

прочети още
Цитати: