Начало  |  Молитва за всеки ден |  Местни църкви

Открийте ни в:

Категория: Актуален коментар

Да помним… бъдещето

04.12.2019
Автор: Даниел Топалски   „О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл!“ – възкликва пророкът. Нищо не може да донесе истинско удовлетворение на човека, освен нахлуването на Бога в света на човеците. Ако небето бъде раздрано, ако бъде преодоляна преградата, тогава не само Бог ще може да бъде заедно с хората, но и те ще могат да бъдат заедно с Него. Само Бог може да стори това, само Той е в състояние да отиде отвъд онова, което сме свикнали да приемаме като собствено Негов дом. Само Той може да постави скинията Си сред човеците и да обитава сред тях, изпълнен с благодат и истина.   „Внимавайте, бдете и молете се; защото не ...

прочети още

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

28.04.2019
Отново Бог ни дари с благодатната възможност да придружим Неговия Син в последните дни от земния Му живот, да чуем свидетелствата за Неговите страдания и смърт, и да се зарадваме на вестта за славното Му възкресение. Да се зарадваме, спомняйки си, че радостта в Господа е нашата сила (Неемия 8:10). Няма нищо по-тъжно от християнството, на което е чужда тази радост. Християнството, което не се радва, не вярва във възкресението на Господа, не живее в светлината на Неговото присъствие, не се наслаждава на Неговото най-близко общение. Християните, които не се радват, са най-много за съжаление от всички човеци (1 Кор. 15:19). Радостта в Господа е естествен плод на вярата във ...

прочети още

Велика събота

27.04.2019
Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това. Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как нашите ...

прочети още

Кръстният път

27.04.2019
КРЪСТНИЯТ ПЪТ – 26 април 2019 (Четиринадесетте спирки по пътя към Голгота) Първа спирка, Лука 22:39-44 39. И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40. След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41. И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: 42. Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. 43. И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. 44. И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. Размишление Преди да бъде ...

прочети още

Благословена Нова година!

01.01.2019
Скъпи братя и сестри, От името на Централното ръководство бих искал да ви честитя Рождество Христово и да ви пожелая благословена Нова година! Новата църковна година вече започна с първото адвентно богослужение, което насочи вниманието ни едновременно към първото и второто идване на нашия Господ Исус Христос. Времето на Църквата се простира между тези две идвания, но то продължава да бъде изпълнено с присъствието на Господа, Който не престава да бъде заедно с нас чрез Своето Слово и Святия Дух, на трапезата, около която се събираме като едно църковно семейство, в общението на двама или трима, събрани в Неговото име. Това благодатно време е дар и задача за всички нас, които ...

прочети още

Началото на благовестието

17.12.2018
Автор: Даниел Топалски   Евангелският текст от Марк 1:1-8 ни разказва за началото на благовестието. Евангелието започва направо, без предисловие: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“ (Марк 1:1). И какво е началото? Отговорът е даден от евангелиста чрез думите на пророк Исая: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път; глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“ (вж. Исая 40:3). Разбирате, че съвсем не беше случаен и старозаветният прочит, който чухме. Евангелистът ни казва чрез думите на пророка, че началото е поставено с вестителя, с гласа на викащия в пустинята, с един, който трябваше да устрои ...

прочети още

Да отворим вратата на горницата!

28.05.2018
Автор: п-р Даниел Топалски   Днес искам отново да ви върна към началото на църковната история, за да се опитаме заедно да си отговорим на въпроса кога се ражда и кога започва да отмира една църковна общност. Ще се съгласите, че този въпрос е от жизнено значение за нас, ако имаме искрено желание да бъдем истински последователи на Христос. Ако това желание действително изпълва сърцата ни, не може да ни е безразлично в какво състояние се намира църковната общност, към която принадлежим. В същото време трябва да сме наясно, че състоянието на нашата църквата в много голяма степен е отражение на собственото ни духовно състояние.   І. 1. За много християни днес църковната ...

прочети още

Христос възкръсна!

08.04.2018
Скъпи братя и сестри, Отново Бог ни дари с благодатната възможност да придружим Неговия Син в последните дни от земния Му живот, да чуем свидетелствата за Неговите страдания и смърт, и да се зарадваме на вестта за славното Му възкресение. Да се зарадваме, спомняйки си, че радостта в Господа е нашата сила (Неемия 8:10). Няма нищо по-тъжно от християнството, на което е чужда тази радост. Християнството, което не се радва, не вярва във възкресението на Господа, не живее в светлината на Неговото присъствие, не се наслаждава на Неговото най-близко общение. Християните, които не се радват, са най-много за съжаление от всички човеци (1 Кор. 15:19). Радостта в Господа е естествен плод ...

прочети още

Велики четвъртък

05.04.2018
           Умиването на нозете на учениците е потресаваща сцена, която говори сама за себе си. Бих казал, че опитите в детайли да се изтълкува случилото се по-скоро отслабва силата на нейното въздействие. Многословието в случая е напълно излишно. От името на потресените ученици само апостол Петър успя да каже: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ (13:6).   Няма ли друг начин, беше ли нужно въплътеният Син Божи да извърши всичко това, за да можем да се спасим? Нима могъществото на Бога не беше достатъчно, за да даде живот на друг спасителен план, в който кръвта на Невинния да не бъде пролята?   Задавайки подобни въпроси, ние се докосваме отново до най-основните истини на ...

прочети още

Божият дар и противоприродният произвол

02.02.2018
(Проповед по време на извънредното молитвено богослужение на 31 януари 2018 г., организирано в отговор на апела на Обединени евангелски църкви) Автор: п-р Даниел Г. Топалски Подборът на библейските текстове за тази вечер (Битие 2:18-25; Псалм 127; Римляни 1:18-32; Марк 10:1-12) едва ли буди някакво недоумение у вас. Можем да се радваме, че все още не ни се налага да четем „изправени“ преводи, които да не нарушават правата на едно или друго малцинство. Не се учудвайте, такива има. Древният свещен текст не просто се претълкува, той се пренаписва. Тълкуването в светлината на една или друга нова идеология, претендираща за „научност“, не е нещо ново и не трябва да ни изненадва. Пренаписването ...

прочети още

Започна октавата на молитва за християнско единство

18.01.2018
Текстовете за Октавата на молитва за християнско единство (18 - 25 януари)  за тази година са приготвени от църквите на Карибите. Историята на християнството в този регион е парадоксална. От една страна, Библията е използвана от колонизаторите, за да оправдаят наложеното подчинение на първите обитатели на тези земи, както и на други хора, депортирани от Африка, Индия и Китай. Много от тях са били избити или оковани, поробени и подложени на нечовешки условия на труд. От друга страна, Библията е станала извор за утеха и освобождение за мнозина от тези, които страдаха под игото на колонизаторите. Днес Библията продължава да носи утеха и освобождение, насърчавайки християните на Карибите да размишляват ...

прочети още

Времето е кратко

31.12.2017
  Автор: пастор Даниел Топалски   За проповедниците е характерно да подчертават необходимостта от решения, които трябва да бъдат взети спешно и дори незабавно – решения, които е нужно да се направят „тук и сега“, защото не е сигурно, че ще има „там и тогава“. Утрешният ден не ни принадлежи, разполагаме само с това, което е днес. Нашите баби и дядовци съзнаваха това и когато ние, децата, смело говорехме за това, което ще направим на следващия ден, те ни поправяха настоятелно: „Не говори така, а кажи: „Ако е рекъл Господ, ще направя това и това“.   Ние, християните, сме свикнали да живеем с това съзнание, с усещането, че времето е наближило, че с идването ...

прочети още

Рождествен поздрав

24.12.2017
„Има време за всяко нещо под слънцето и срок – за всяка работа под небето, казва проповедникът – време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост…“ (Еклисиаст 3:1-4). Скъпи братя и сестри,   Днес е време pа радост. Можем да кажем, че с раждането на Божия Син в плът за тези, които вярват в Него, настана време за радост. Апостолът настойчиво ни напомня това: „Винаги се радвайте“ (1 Сол. 5:16). Защо трябва да се радваме, та нали ...

прочети още

За Реформацията

17.11.2017
Автор: п-р Ивайло Иванов   През април 1521 г. Мартин Лутер се изправя пред императора и парламента във Вормс и произнася следните думи: Докато не бъда победен и убеден чрез доказателства от Писанията (...) аз не мога, нито имам желание да се отрека от каквото и да било, защото да отида срещу съвестта си, е неправилно и опасно. Тези знаменателни думи на Лутер ни разкриват много за неговия характер и за силата на неговата вяра, за неговата абсолютна увереност в Божията любов, която му дава самочувствие и дръзновение да направи реформи, които са дали името на самото съвременно понятие „реформа“. За тях се сещам, когато чета днешния текст от Първо солунци ...

прочети още

Какво празнуваме в Деня на Реформацията?

04.11.2017
  Автор: п-р Даниел Топалски   Ние винаги трябва да помним Реформацията, но и винаги трябва да се питаме какво всъщност празнуваме на този ден. Това е наложително с още по-голяма сила сега, когато отбелязваме петстотингодишнината от онзи ден, в който Мартин Лутер отправя своята знаменита покана за академичен диспут, провокиран от скандалната търговия с индулгенциите. Най-лесно е днес да ви представя една героична история и да заговорим отново за триумф на Писанието над традицията, за триумф на вярата над делата, за триумф на благодатта над човешката воля. Можех, с други думи, да ви говоря за триумфа на онези основни пет принципа на Реформацията – Sola scriptura, Sola fide, Sola gratia, Solus Christus, ...

прочети още

(НЕ)АДЕКВАТНИ?

07.07.2017
Автор: п-р Михаил Стефанов   Следващите редове са продиктувани от различни срещи, разговори, семинари и събития, на които съм ставал свидетел как младежки ръководители в църкви, пастори и други църковни лидери общуват с тийнейджъри и млади хора, наставлявайки ги по различни теми, опитвайки се да формират у тях добър християнски характер. Някои от подходите и поученията пораждат у мен недоумение, а други откровено раздразнение и нетърпимост. Разбира се, темите, на които обръщам внимание, не са единствените, но те са сред най-дискутираните на всевъзможни младежки събирания, лагери и форуми и което е по-важно – те са симптоматични за цялостното ни служение сред младите хора.   1. Вечността и сега. Небето и земята Прави впечатление колко ...

прочети още

Възкресенски поздрав

16.04.2017
Скъпи братя и сестри,   Бог отново ни подари възможността да придружим нашия Господ в последните дни от Неговия земен живот. За нас Страстната седмица е като огледало. На Велики понеделник се питахме дали сме готови да дадем всичко, което притежаваме, за да почетем Исус Христос. На следващия ден размислихме върху това доколко нашият живот е свидетелство за вярата ни, а на Велика сряда се сетихме не само за предателството на Юда, но и за нашите собствени предателства. В четвъртък отново застанахме около трапезата на Господа и си напомнихме за примера, който Той ни остави. На Велики петък изминахме пътя от Гетсиманската градина до Голгота, където издъхна Господарят на живота, ...

прочети още

Исус е… Живият, Когото не можем да намерим между мъртвите

16.04.2017
„И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5-6) Преди известно време трябваше да отслужа погребална служба за една жена от нашата църква. Бях изненадан колко много хора имаше на гробищата. Там е пълно, а църквите са почти празни. Защо хората предпочитат да отидат на гробищата, вместо на църква? В Еклисиаст се казва: „По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване“ (7:2). Ако трябваше да избираме между гробищата и църквата, къде бихме отишли? В деня на Христовото възкресение жените отидоха на гроба на Исус, но чуха вестта на ангелите. Тя е ...

прочети още

Исус е… жертвата за нашия грях

15.04.2017
„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Исая 53:5) Обикновено празненствата са изпъстрени с разнообразни традиции и обичаи. Хората ги харесват. Всяка държава пази своите традиции, религията си има традиции, семействата – също. Една от великденските традиции в Румъния е боядисването на яйца. Обичам това още от дете. За всеки празник семейството се събираше, вземахме листа от червен лук и боядисвахме яйцата по специални начини, като използвахме и цветни листенца. Това правеше празника още по-красив, особено за децата. Въпреки че много хора смятат, че яйцето е езически символ, то е познато и ...

прочети още

Исус е… Божият Агнец

14.04.2017
„На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“ (Йоан 1:29) Често се натъжавам, когато слушам и чета за цялото страдание в света. Той е изпълнен с насилие, несправедливост, желание за власт и егоизъм, но и с леност и безразличие. Не можем обаче да обвиняваме само другите хора или дявола. Моето нежелание да помагам може да е толкова разрушително, колкото и делата на тези, които вършат зло. Всичко е свързано. Никой човек не е остров в океана – всеки ден все повече се убеждаваме в това. Ето защо всеки носи вина. Надеждата да помогнем на този свят само с добра ...

прочети още

Исус е… любов

13.04.2017
„И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“ (1 Йоан. 4:16) Библията казва: „Обичайте се един друг, защото Бог ни възлюби“. Замислих се за значението на думата „любов“, но както и да се обяснява това понятие, не е достатъчно. Да обичаш някого, е нещо, което се вижда, което се докосва всеки ден. Да успокоиш изплашеното си дете, да сготвиш любимата храна на своето семейство, да преодолееш егоизма си и да погледнеш нуждите на хората: такава любов очаква Исус от нас и към такава любов ни призовава. Аз съм бременна ...

прочети още

Исус е … съвършен образ на Божието лице

12.04.2017
и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините…“ (Евреи 1:3) Посланието към евреите започва с много силни думи: Исус е сияние на Божията слава и съвършен образ на Неговото лице. Бог, Който е Дух и живее в непристъпна светлина, се явява в Исус Христос. Чрез Него невидимият Бог става видим. Удовлетворен е копнежът на човека да види Бога. Апостол Йоан свидетелства за опитността на апостолите – те чуха Словото на живота със собствените си уши, видяха Го със собствените си очи и Го докосната със собствените си ръце. Какво чудесно и невероятно откровение! Бог отправи ...

прочети още

Исус е… на брега

11.04.2017
„А когато вече се разсъмваше, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Той.“ (Йоан 21:4) След разочарованието на кръста дойде обезсърчението в ежедневието. Учениците бяха ловили риба цяла нощ без успех, но пред тях се появи Исус. Той щеше да напълни мрежите им и да изпълни техния живот. Какво означава „брегът на езерото“ за хората, които са около нас? Вероятно това е мястото на техните обичайни занимания, на техните разочарования. Исус повика от брега отчаяните ученици. Не е ли призована и църквата „да отиде на брега“ – там, където се намират разочарованите, отчаяните, обърканите? Мястото на църквата е на брега при изгрева на слънцето. Там тя може да даде ...

прочети още

Исус е… моят Спасител

10.04.2017
„… понеже затова се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.“ (1 Тимот. 4:10) Миналата година имах възможността да отпразнувам своя петдесети рожден ден. Радвам се, че успях да достигна до дози момент от живота си. Радвам се и на приятелите, които празнуваха с мен и ми помогнаха да запомня този ден като един от най-щастливите в живота ми. За пръв път чух за Исус Христос в неделното училище, после слушах за Него в младежките групи, където заедно пеехме и хвалехме Бога. С вяра осъзнах, че Исус направи огромна жертва, за да ме спаси от греха. Това ми ...

прочети още

Исус е… най-голямото благо

09.04.2017
„Казах на Господа: Ти си Господ мой; вън от Теб няма добро за мен.“ (Псалм 16:2) Какво би дал човек, за да знае, че някой винаги ще го придружава в живота? Но не някой, който е видим за физическите ни очи. Имам предвид присъствието на Този, Който има всяка власт на небето и земята; Този, Който владее над живота и смъртта и Който е обещал да не ни изостави през целия ни живот. Каква утеха е да сме придружавани от Владетеля на всичко съществуващо! Не сме ли по-слепи, отколкото си представяме, при положение че очите ни се отварят още от раждането, а не виждаме, че Бог съществува и е с нас? ...

прочети още

Исус е… неповторим и вечен

08.04.2017
„… и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ (Колосяни 1:17) Не мога да пиша за Бога. Откакто Той ме намери и аз намерих Него, животът ми се промени напълно. Той е центърът на моя живот – всичко е започнало и ще свърши с Него. Не намирам достатъчно думи и се чувствам безсилна да опиша Бога така, както бих искала. Като че ли всичко, което казвам, е твърде малко и не би изразило напълно дълбочината на моите мисли и чувства. Нашият Господ е прекрасен и величествен, смирен, но и мощен, най-добрият Приятел, мечтаният по-голям брат, чистата любов, от която имаме нужда. Който има Него, има всичко! В Него ...

прочети още

Исус е… моята цялостност

07.04.2017
„… понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“ (Колосяни 1:16) Съпругът ми работи в банка. Преди известно време той участва в курс за високоефективно развитие. Аз също с интерес прочетох материалите за различни практики, които успешните хора прилагат в своя бизнес. В тях открих нови термини – „проактивен“, „ориентиран към целта“, „стратегията win-win“, „синергия“ и т. н. – които означаваха добре познати стари истини. Неща, които хората знаят отдавна, бяха опаковани в модерни названия. Това се отнася и за понятието „интегритет“. В речниците то е обяснено като цялостност, ...

прочети още

Исус е… Този, Който ще промисли

06.04.2017
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:6-9) Животът ни е пълен с неща, които ни тревожат, като природните катаклизми, ...

прочети още

Исус е… повече от име

05.04.2017
„Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества“ (Филипяни 2:9-10) В Посланието на апостол Павел към филипяните името на Исус е не само поставено над всяко друго име, но и превъзвисено над всичко земно и небесно. Всичко, което е на небето, на земята и под нея, ще се преклони пред него. Това е удивително. Исус вероятно е единственият, който не се е стремял към земна слава или постижения. Той не се позоваваше на книгите, които е написал. Всичките Му думи, записани в Новия завет, бяха казани ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни освобождава, за да бъдем свободни

04.04.2017
„И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1) Апостол Павел напомня на галатяните за тяхната свобода и живота им в Христос. Свободата обаче е нещо опасно, затова апостолът повтаря: „Христос ни освободи, за да бъдем свободни“. Заедно с майка ми, израснах и се чувствах у дома си в методистката църква. От баща си, който беше далеч от църквата, се научих да мисля критично. Наблюдавах света много внимателно. В младежките си години разбрах, че вярата има освобождаваща сила, но че би останала само гледна точка, ако не прояви тази сила в моя личен и социален живот. Поех риска да ...

прочети още

Исус е… моята сила

03.04.2017
„… Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.“ (2 Коринтяни 12:9-10) Откакто познавам Бога, животът ми е напълно променен. Промени се начинът ми на мислене. Разбрах какво е добро и какво – зло, разбрах кое е грях и какво е прошката. Когато за пръв път отидох на църква, бях поканен от приятел. Тогава чух за Исус Христос, Който е бил на ...

прочети още

Исус е… нашата победа

02.04.2017
„… да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“ (1 Коринтяни 15:57) Днес се гордеем с много победители в различни области: атлети, талантливи художници, танцьори, поети, писатели, певци… Всеки от тези хора заслужава похвала за своите постижения. Преди много столетия един евреин на име Исус се роди на земята. Той беше Христос – Месия. Пророците бяха предрекли Неговото идване. Той се роди от девица, проповядва Божието слово и учеше хората на най-важните истини. Исус предложи да дари вечен живот на всички, независимо от тяхното социално положение и минали грешки. Всичко това направи като слуга, а не като господар, и накрая умря на кръста. Плати цената за ...

прочети още

Исус е… моята основа

01.04.2017
„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“ (1 Коринтяни 3:11) Преди няколко месеца събориха една къща в нашия квартал. Самото събаряне отне няколко часа, но работниците се мъчиха дни и дори седмици, докато премахнат основата. Това ме провокира да се замисля коя е основата на моя живот, на брака ми, на семейството, на работата, която върша. В своето първо послание до коринтската църква апостол Павел говори за основите в нашия живот. За него единствената правилна основа е Исус Христос. Той предупреждава всички, които се наемат да градят: „И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще ...

прочети още

Исус е… Божията премъдрост

31.03.2017
„… а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.“ (1 Коринтяни 1:23-24) Защо разпъването на Христос беше нещо скандално и камък за препъване? Какво очакваха хората от Спасителя на света? Юдеите, Божият народ, искаха знамения – ни казва апостол Павел. Те знаеха, че са избрани от Бога, Който им е дал всичко необходимо – Закона. За тях той беше пълноценно напътствие за живот според Божията воля, за мъдър живот. Те имаха нужда от ясни знаци за волята на Бога и получиха много знаци, че Бог е един. За гърците мъдростта не се ...

прочети още

Исус е… непознатият, когото срещаме

30.03.2017
„… но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.“ (Лука 24:16) След възкресението на Исус Христос двама от Неговите ученици пътуваха към едно село на име Емаус. Един непознат се присъедини към тях. Едва в края на историята, когато благослови, разчупи и им даде от хляба, очите на учениците се отвориха и те разпознаха в него Исус. Други ученици бяха отишли на Тивериадското езеро за риба, но цяла нощ не бяха уловили нищо. На разсъмване един непознат стоеше на брега и им каза да хвърлят мрежите си от дясната страна на ладията. Когато го сториха, те се напълниха толкова, че не можеха да ги извлекат. Тогава разпознаха ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни придружава по пътя

29.03.2017
  „И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях.“ (Лука 24:15) Той се роди в ясли, но животът Му започна на път и оттогава пътят беше по-важен от пребиваването в дома. Ранните истории за Неговото раждане използват израза „последователи на Пътя“ по отношение на апостолите. Книгата Псалми е изпълнена с истории за пътуване – през долината на мрачната сянка и до върховете на планините. Понякога съставям свои псалми за житейския път, които завършват с молба: „Води ме завинаги в пътя“, „Насочи ме в правия път, Господи; покажи ми пътя, който да следвам“. Исус предупреди тези, които се притесняваха да излязат на път, с думите: „Лисиците си имат ...

прочети още

Исус е… Този, Който ме призовава да действам

28.03.2017
„Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.“ (Лука 6:32-33) Често чуваме хора, които казват, че са благодарни на Бога за своята работа, за семейството си, за приятелите, за храната и т. н. Това е прекрасно. Прекрасно е да виждаш хора, които са благодарни и ценят всичко, което имат. И аз благодаря на Бога за това, което имам, както и за това, което нямам, но си мисля – само с думи ли се изразява благодарността? Знаем, ...

прочети още

Исус е… Този, Който има цялата власт и сила

27.03.2017
 „Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.“ (Марк 14:58) Със сигурност всички помним хора, на които сме били подчинени, но които едва сме понасяли. Заповеди, забрани, унижение, липса на човешко отношение, строг поглед… В присъствието на такива властници никой не се чувства добре. Те убиват всяка радост в живота. Сигурно пазим и спомени за такива авторитети, които никога не са се държали грубо с нас. Вероятно това са родителите ни или наши приятели, или пък други познати. Имали сме такива учители, гледали сме такива популярни личности, слушали сме такива проповедници. А може това да са били обикновени хора, ...

прочети още

Исус е… Този, Който дойде да призове грешните, а не праведните

26.03.2017
„А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ (Марк 2:17) Като пастор, имам възможността да се срещам с много хора. Повечето от тях са от църквата. Други очакват помощ от нея – търсачи на истината, нуждаещи се, отчаяни от греховете си. След като призова бирника Левий, Исус заяви пред хората, които недоволстваха от това, че не е дошъл да призове праведните, а грешните. Левий не търсеше нищо, той не беше в нужда, не преживяваше неуспех. Той беше умел в това да се възползва от несправедливостта. Без никаква милост използваше структурите на властта, за да се ...

прочети още

Исус е… Този, Който ни освобождава

25.03.2017
„Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:3) Учениците на Йоан Кръстител отправиха към Исус въпрос, който изискваше еднозначен отговор. Исус обаче отговори с призив към размисъл, защото в такъв момент личната опитност беше много по-съществена от богословската дискусия. Той ги призова да наблюдават, вместо да боравят със заучени истини. Гледането и слушането бяха предпоставките те да станат свидетели на видяното и чутото. Исус не им даде догматичен отговор, а им посочи първите плодове на Божието царство: слепи проглеждаха, куци прохождаха, прокажени се очистваха, глухи прочуваха, мъртви биваха възкресявани… С други думи, Той им посочи реалността на освобождението, което носи за света. Йоан и неговите ...

прочети още

Исус е… моята сигурност

24.03.2017
„А на вас и космите на главата са всички преброени.“ (Матей 10:30) Още от своето раждане ние имаме необходимост да се чувстваме защитени и сигурни. Това усещане е част от правилното ни умствено и духовно развитие. В годините на детството родителите и домът ни карат да се чувстваме стабилни. Докато растем, самите ние търсим все повече източници на сигурност. Светът предлага различни възможности – застраховки, системи за сигурност – и много хора ги приемат, защото могат да ги видят и да ги докоснат. Те възлагат голямо доверие на банките, на здравните грижи, на всичко, което може да им помогне във време на криза. За жалост, забравят, че дори най-голямата сигурност в ...

прочети още

Исус е… на една молитва разстояние

23.03.2017
„… защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:8) Нашият свят – толкова красив и толкова опасен – е изпълнен с противоречия. Във века на технологиите и социалните медии като че ли никой вече няма свое лично пространство. Никога не е било толкова лесно да се свържеш с някого, независимо къде се намираш. Навсякъде по света хората са погълнати от своите телефони и компютри, изпращат съобщения и имейли, споделят снимки и показват колко са щастливи. И въпреки това, не спират да се чувстват самотни и изолирани. По-близки сме от всякога, а все повече се отдалечаваме един от друг. Независимо от ...

прочети още

Исус е… Този, Който винаги ме вижда

22.03.2017
А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.“  (Йоан 19:26-27) Исус ме вижда! Това плаши ли ме, или ме успокоява? В Библията има много примери за това как Бог вижда хората. Той видя Агар в нейната безнадеждност (Битие 21:14-20) и направи чудо. Пророк Илия стори всичко по силите си, за да изпълни Божията воля, и в изтощението и отчаянието си стигна до една пещера, където се скри от всички (3 Царе 19). Бог обаче го срещна там. Исус видя болката на ...

прочети още

Исус е… лозата

21.03.2017
 „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.“ (Йоан 15:5) Исус представя Себе Си пред учениците с няколко последователни притчи, започващи с израза: „Аз съм“, за да подчертае, че трябва да гледат на Него не само като на добър учител, а като на Божия Син, Който е единственият път към вечния живот. В Йоан 15:5 Той казва, че е лозата, а ние сме пръчките. Преди няколко години засадих 16 лозички в градината. С времето разбрах, че кастренето на клоните, които не дават плод, гарантира доброто развитие на лозата. Плодовитите клонки също трябва ...

прочети още

Исус е… мир за света

20.03.2017
„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ (Йоан 14:27) В хилядите грижи на ежедневието, сред бурите на проблемите; във финансовите и здравословните трудности; в страховете за нашите близки; сред природните бедствия, войните, терора и жестокостта: Исус е с нас. Този, Който ходи по водата и контролира природните явления. Този, Който може да каже на бурята: „Спри! Утихни!“, и тя да Му се покори. Той обещава на всички нас: „Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“. Получаваме невероятно ценен и необикновен дар. ...

прочети още

Исус е… пътят

19.03.2017
  „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“ (Йоан 14:6) Йоан 14:6 е един от най-ясните и добре познати библейски стихове. Исус казва: „Аз съм“. Пътят към Бога не е религия, нито състезание, нито пък определен ритуал. Той не се състои просто в правила и предписания. Пътят към Бога е път на човека. Исус е… Не „ние сме“ или „иска ни се да бъдем“. Той е пътят, истината и животът: не един от пътищата, нито част от пътя. Не една от истините или част от истината. Исус каза: „Аз съм истината“. Не част от живота. Исус е животът. Преди време хората не ...

прочети още

Исус е… приятел, който плаче заедно с мен

18.03.2017
„Исус се просълзи.“ (Йоан 11:35) Бяхте ли забелязали, че в тази история Исус плаче? Радвам се, че имаме такова свидетелство в Евангелието според Йоан: когато видя наскърбените близки на Лазар, Исус се просълзи. Смъртта на Лазар беше докоснала сърцето Му. Често чувам християни да казват: „Ние не плачем, когато някой почине, защото знаем, че смъртта не е краят“. Утешаваме се с думите: „О, бъди силен, не плачи!“. Нека ви попитам нещо: „Позволени ли са сълзите във вашата църква?“. Когато Исус се развълнува от смъртта на Лазар, „не прояви такава сила“, че да сдържи сълзите Си. Обичам да чета за реакцията на хората, които Го видяха: „Виж колко го е обичал!“. ...

прочети още

Исус е… Добрият пастир

17.03.2017
„Аз Съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават.“ (Йоан 10:14) В Евангелието Исус казва: „Аз съм Добрият пастир“. Божият Син стана въплъщение на Божията любов. Той дойде на света, за да покаже на хората с думи и дела, че Бог ги обича. От любов към нас Христос даде живота Си. „Добрият пастир дава живота си за овцете.“ Христос даде живота Си за нас на кръста. Той избра да се пожертва за Своите овце. Исус не просто заяви, че е Добрият пастир, но го доказа. Той умря и възкръсна на третия ден. Както сам казва за Себе Си: „бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и ...

прочети още

Исус е… вратата

16.03.2017
„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (Йоан 10:9) Изпълнени с вълнение, те очакват появата на младоженеца. Десетте девици са се приготвили за сватбеното тържество. И ето че той идва. Кани пет от тях вътре, но останалите виждат само как вратата се затваря под носа им. Първите пет девици бяха благоразумни и предвидливи, а останалите – неразумни и лениви. Празненството включва виждането на невястата. Мястото на истинската радост е зад затворените врати. Пред вратата остава само безнадеждност, защото жената без съпруг е безполезна. Младоженецът не проявява солидарност. Исус казва: „Аз съм вратата“. Той е Този, Който отваря вратите, ...

прочети още

Исус е… Светлината, която не заслепява

15.03.2017
„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“                                                                                                                                              (Йоан 8:12) Спомням си, че родителите ми винаги запалваха една лампа под формата на усмихнато лице в стаята ми, преди да заспя. Слабата светлина ме караше да се чувствам по-спокойна. Така се чувстваме и в живота. Когато преминаваме през мрачни моменти, си мислим за светлината, която Бог ни изпраща. Дори често да не я виждаме ясно, тя винаги осветява пътя ни. Исус Христос е истинската светлина. Чрез Святия Дух Той може да огрее живота ни и да направи самите нас светлина в този свят. Тези, които ...

прочети още

Исус е… Този, Който прощава

14.03.2017
„Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“                                                                                                                (Йоан 8:11)   Нова утрин. Навън е тъмно, но чувам песните на птиците, които прославят новия ден. Лежа в леглото с мъж до себе си. Не, не е съпругът ми. Той замина далеч по работа. Освен това не ме обича вече. Рядко ми говори. Когато се прибере, се интересува само от храната и собствения си комфорт. Вечер си лягаме, а той се обръща на другата страна. Животът ми е скучен, безцелен и незадоволителен. Копнея за любов. Искам да бъда приемана, разбирана, да разговарям, да докосвам, да се вълнувам. И сега до мен има такъв човек. Това е ...

прочети още

Служители на помирението

24.01.2017
  Библейски текстове: Битие 17:1-8; Рим. 5:6-11; 2 Кор. 5:18-19; Лука 2:8-14 Проповед по време на литургия в Католическата църква „Непорочното зачатие на Света Дева Мария“ град Варна, 23.01.2017 г.   Скъпи братя и сестри, Днес е шестият ден от Седмицата на молитва за християнско единство и в него ние сме приканени да размишляваме върху следната тема: „Бог помири света със Себе Си“ (2 Кор. 5:18). Бог е инициаторът на помирението с човешкия род. Без Неговата инициатива помирението е немислимо. Това е ясно подчертано във всеки един от текстовете, които чухме тази вечер. Бог е инициаторът на завета с Авраам – Той действа, за да направи от семейството на Авраам народ, който трябва да бъде свидетел за ...

прочети още

Подновяване на завета

08.01.2017
Автор: пастор Михаил Стефанов   В началото на всяка година методистите по целия свят празнуват специално богослужение за подновяване за завета с Бога. Основна част от това богослужение е молитвата на завета, въведена от Джон Уесли в методистките общности през 50-те години на ХVІІІ век. През 1755 г. Уесли отбелязва в дневника си, че заимства молитвата от английския пуритан Ричард Алайн (1610 – 1681 г.).   “Аз не принадлежа вече на себе си, а на Теб, Боже. Използвай ме както намериш за добре и ме постави там, където решиш. Дай ми да работя за Теб или да почивам за Теб; да бъда издигнат за Теб или принизен за Теб; нека бъда изпълнен, нека ...

прочети още

Епископ Щрайф до плевенските методисти

29.10.2016
Скъпи членове и приятели на Обединената методистка църква в град Плевен, скъпи гости,   През 1916 г. е основана компанията „Боинг“ – един от най-големите самолетостроители в света. През същата година Транссибирската железница най-накрая свърза Москва и Владивосток след 25 години строеж. През тази година не е присъдена Нобелова награда за мир.   1916-та година е значима за Обединената методистка църква в гр. Плевен. Тогава, въпреки трудните обстоятелства, вашата църковна сграда е осветена. Това е стъпка на вяра и надежда за нашите методистки предци и оттогава тази църква е дом за толкова много хора, следващи Господ Исус Христос при много различни обстоятелства в обществения живот и политическото управление. Тази сграда е ...

прочети още

Бог, Който ни изненадва

27.10.2016
      Автор: п-р Даниел Топалски            Позволете ми в самото начало да Ви напомня, че Богът, в Който ние вярваме, не може да бъде опитомен. С други думи, нашият Бог не може да бъде подчинен на собствените ни представи за Него, на собствените ни предразсъдъци. И това е нещо, за което трябва да Му бъдем особено благодарни. Замислете се какво би било, ако трябва да слугуваме на един бог, който е по наш образ и подобие – с всичкото ни тесногръдие (въпреки че си мислим, че сме широко скроени), с всичките ни пристрастия (въпреки че се изкушаваме да мислим, че сме обективни в преценките си), с всичката ни дребнавост. Ако сме ...

прочети още

Писание и традиция

16.10.2016
Автор: Даниел Топалски   Лесно е да противопоставим тези две понятия – Писание и традиция, но е изключително трудно, ако не и напълно невъзможно да ги мислим отделени едно от друго. Достатъчно е да си припомним, че в основата на библейските книги стои устната традиция (традиции) най-напред на избрания народ на Израил, а след това и на Църквата – този „трети народ“, в който няма „юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен“ (Гал. 3:28). Предаването (традирането) на спомена за мощните Божи дела в израилската история или за думите и делата на въплътения Син Божи и Неговите апостоли не приключва с първото негово записване или фиксирането на окончателния вариант на една или друга ...

прочети още

В памет на пастор Янко Янков (1964 – 2016)

10.06.2016
  На 4 юни 2016 г. пастор Янко Янков се пресели във вечността. Евангелската методистка църква отдава последна почит на един достоен и ценен свой служител. Той беше всеотдаен проповедник на Евангелието и имаше привилегията да бъде един от верните труженици на обновената методистка църква веднага след демократичните промени.   Първите ни срещи с него бяха на строежа на новата методистка църква във Варна през есента на 1994 г. Той копаеше дълбоките основи, но се интересуваше какво ще се строи, каква ще е тази църква. Скоро след това отвори дома си, покани и съседите си, за да чуят Божието слово. Скромните срещи в дома му прераснаха в копнеж в съседния парцел да ...

прочети още

„Почувствах сърцето си странно затоплено“

24.05.2016
На 24 май 1738 г. Джон Уесли, бащата на методисткото движение, преживява своето обръщение. Обикновено това преживяване се свързва най-вече с неговата реакция на чутото от предговора на Лутер към Посланието към римляните. Но опитността на увереност в спасението чрез вяра в Христос е подготвена от редовното сутрешно четене на Писанието, практика, от която Уесли не се отклонява в онзи ден, както и от участието във  вечерната молитва в църквата „Св. Павел“. Ето и свидетелството, което откриваме в дневника на Джон Уесли, цитиран тук в българския му превод, осъществен от Радостин Марчев (https://rado76.wordpress.com):   „Четвъртък, 24 май – Мисля, че беше около 5 сутринта, когато отворих своя Нов завет на следните ...

прочети още

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

01.05.2016
  Скъпи братя и сестри,   Празникът на Христовото възкресение ни напомня, че всеки неделен ден ние се събираме, за да празнуваме победата на живота над смъртта. Сам Бог слезе в недрата на човешкия живот и стана човек, вкусвайки дори смъртта в човешката Си природа заради нас. По този начин беше направена явна Божията любов към човешкия род. Кръстът на Божия Син е поразително свидетелство за любовта, с която Бог „толкова възлюби света“ (Йоан 3:16). Тази любов не предлага никаква друга жертва, тя винаги жертва себе си.   Нека Бог да ни помогне в отговор на тази жертва, в която Бог даде Себе Си за нас, да отдадем и ние себе си за другите ...

прочети още

Велика събота

30.04.2016
  Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.   Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как ...

прочети още

Велики петък

29.04.2016
  На този ден ние си спомняме за страданията на Исус Христос, пътя Му към Голгота и смъртта на кръста. Логично е първият въпрос, който си задаваме днес, да е «Защо смърт на кръста? Трябваше ли да се стигне до там? Нямаше ли друг начин?».   За да разберем смисъла на тези събития, трябва да се върнем много назад към началото на Библията. Животът, смъртта и възкресението на Христос са винаги вплетени в цялостната история на света и Божия план за спасение.   Но нека се върнем към началото.   Библията ни описва как Бог създаде един свят, изпълнен с хармония (Едем). Свят без болка, страдание, смърт, в който хората живееха в единство с Бога. Хората, ...

прочети още

Велика сряда

27.04.2016
           Истинско предателство може да извърши само този, който е близо. От него се очаква да бъде лоялен, верен и предан. Далечните не дължат такова отношение и от тях никой по правило не го очаква. В този смисъл извършеното от Юда беше истинско предателство. Той беше един от дванадесетте, получили правото да бъдат заедно с Исус от времето на Неговото кръщение до деня на възнесението Му, за да могат да бъдат свидетели за действителността на Неговия живот и възкресение. Знаем, че Юда самоволно отпадна от кръга на най-близките ученици, без да дочака славното възкресение на Христос. Но до отпадането си той беше призован и приет като всичко останали. Като тях ...

прочети още

Велики вторник

26.04.2016
  „Ако някой служи на Мене, нека Ме последва…“   Вече няколко пъти в размишленията си споменахме, че не е достатъчно да приветстваме радостно Христос при Неговото идване към нас, нужно е и да Го последваме, да бъдем като Него. Тогава ще се случи и това, което Той добавя във втората част на изречението: „…там ще бъде и служителят Ми“.   Следването на Исус е постоянна тема на Евангелието. За самото християнство се говори като за път. Следването на Исус е начин на живот, нещо, което обхваща всички аспекти на нашето съществуване и се превръща в определящ принцип за всичко останало. То не е нещо, което можем да подредим до другите си предпочитания, убеждения ...

прочети още

Велики понеделник

25.04.2016
  Премъдрият проповедник казва: „Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето…“ (Еклисиаст 3:1). Това, което стори Мария, беше точно навреме и Исус сам изтълкува смисъла му: „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.“ (Йоан 12:7). Страданията, смъртта и погребението на Господа непосредствено предстояха и Мария направи необходимото, за да почете неизразимата с думи значимост на тези събития. Сам Бог щеше да вкуси смърт в Лицето на въплътения единороден Син. Нима този единствен и неповторим момент не трябваше да бъде почетен по подобаващ начин? Мария помаза Исус, както са били помазвани древните царе. Тя употреби миро за 300 динария и това ...

прочети още

Изявление на епископ Патрик Щрайф

23.03.2016
  Терористичните атаки са шокиращи на всяко място по света, където и да се случват – близо или далеч, в свободни демократични страни или в такива, които са управлявани от диктаторски режими, в традиционни християнски или мюсюлмански държави. Нашите молитви са с хората в Брюксел, които изгубиха своите близки, с ранените и с онези, които служат смело в извънредни ситуации, като спасяват другите и укрепват сигурността.   Като следовници на разпънатия и възкръснал Исус, ние трябва да продължим да вършим добро с всички сили, изграждайки общности, изпълнени с уважение, служейки на мира и справедливостта. Като посредници на помирението, не трябва да се предаваме пред сляпото насилие, омразата и парализиращия страх, където и ...

прочети още

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

19.03.2016
  Автор: Даниел Г. Топалски   От древност Църквата се подготвя с особено внимание за празнуването на Възкресение Христово. Големите празници се нуждаят от специална подготовка, от време, за да могат умовете и сърцата да се настроят за предстоящото тържество. Когато става дума за тържеството на живота над смъртта, за очакваното празнуване на Великия ден, в който Христос победи смъртта, тогава и подобаващата подготовка е продължителна. По примера на самия Господ, Който след кръщението Си се оттегли в пустинята и пости четиридесет дни и четиридесет нощи, тези, които се наричат с Неговото име, се „оттеглят“, макар и да остават в света, обвързани със своите семейни, професионални и всякакви други връзки. Оттеглят се ...

прочети още

“Да се отучим” от страха

29.09.2015
Лекция на Кристина Поп пред Женската конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния (Лясковец, 28-30 август 2015)   Ние живеем в трудни времена не само за хората в България или Румъния, но и по целия свят. Толкова много ужасни неща стават в света, за които чуваме всеки ден по новините или пък четем по интернет. Освен че се безпокоим за събитията по света и в нашата родина, ние си боим всеки ден и за своите семейства, за  себе си. Напоследък като че ли страхът се е превърнал в нещо нормално в живота ни и на нас ни е трудно дори да си представим какво означава да не се боим. Като ...

прочети още

“Славейковата” Библия и приносът за Българското възраждане

31.07.2015
Историята на човечеството потвърждава, че превеждането и разпространението на Библията е крайъгълният камък за изграждането на всяка християнска цивилизация. Ние сме щастлив народ. Въпреки невероятните неудачи в нашата история, имаме и нашите звездни мигове. При нас това започна с великото дело на светите братя Кирил и Методий. Те съставиха славянската азбука, за да преведат Библията и да направят Божието слово достъпно за славянските народи.  Много е интересна съдбата на този библейски превод през вековете у нас и в историята на различните народи. След смъртта на Кирил в Рим, Методий остава във Великоморавия.  В Словакия и до днес той е почитан като апостол, защото има ценен принос за християнството в тази страна. По ...

прочети още

Сто години от геноцида над арменците, с благодарност към българския народ!

25.04.2015
    През тази седмица всички арменци, пръснати по целия свят,  възпоменаха трагичните събития от преди 5 поколения и почетоха паметта на жертвите от всеки арменски дом и род.   В началото на XX век Османската империя се разпада, водят се войни, хазната е празна. Младотурските офицери искат да променят Турция. Всяка революция има само една цел: промяна на собствеността. Къде има пари? При арменците! Това е така, защото те са трудолюбиви, инициативни и почтени. Затова те са прогонени от домовете им и собствеността им бива заграбена.   Така започва един трагичен марш на смъртта за милиони арменци. Единствената възможност те да запазят живота си, е да се откажат от вярата си. Всяко семейство пази ...

прочети още

Тома и останалите

20.04.2015
  Днес е Томина неделя, неделята, в която си спомняме за апостола, който не повярва на свидетелството за възкръсналия Христос. Спомняме си за Тома Неверни, за съмняващия се Тома. Толкова силно това негово прозвище се е запечатило в съзнанието ни, че е трудно да видим този Христов ученик по друг начин. Трудно ни е да прочетем историята, без да предпоставим, че реакцията на Тома е нещо, от което трябва да се пазим. Та нали сам Христос смъмри Тома за неверието му!   Струва си обаче днес, в тази посветена на Тома неделя да се опитаме да възстановим неговия образ в съответствие с това, което Евангелията ни казват за него. За съжаление, ...

прочети още

Не бъди невярващ, а вярващ!

20.04.2015
  От ранни времена Църквата отбелязва  неделята след Възкресение като Томина неделя. Говорим за един от апостолите на Исус Христос - Тома. Историята е написана от друг Христов ученик, събрат на Тома – Йоан. Трябва да знаем, че целта му въобще не е да дискредитира своя брат по вяра, нито пък  да го унижи. В края на тази  глава  Йоан ясно посочва целта, поради която пише  Евангелието, част от което е и тази история с Тома: „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“.   Не знаем много за ученика и апостола Тома, защото той не се споменава ...

прочети още

Възкресение Христово

12.04.2015
  Библейски текст: 1 Коринтяни 15:1-11    Богослуженията от Страстната седмица имаха едно основно предназначение – те трябваше да ни помогнат да видим себе си в светлината на евангелските разкази за последните дни от живота на нашия Господ. Това беше една благоприятна възможност, но и една покана да положим усилие и да бъдем заедно с Христос, когато Мария помаза нозете Му, когато Той говореше за предстоящото прославяне на Човешкия Син, когато беше предаден от един от дванадесетте, когато умиваше краката на учениците Си и седна на последната трапеза с тях, когато беше заловен, осъден, бичуван и разпънат, когато издъхна на кръста и беше положен в гроба. Към всичко това богослужението в навечерието ...

прочети още

Доклад на суперинтенданта пред Годишната конференция

06.04.2015
    Въведение Всяка година се опитвам да опиша състоянието на Методистката църква в България и Румъния от различен зрителен ъгъл и да насоча вниманието на членовете на Годишната конференция към значими проблеми, които изискват сериозна дискусия и отговорни решения. Тези решения трябва да бъдат обсъдени и гласувани от всички нас и пак чрез нас те трябва да стигнат до местните църкви, за да станат част от нашата обща мисия.   Преди две години се опитах да ви поканя да започнем сериозен разговор за идентичността си като членове на Обединената методистка църква, като очакването ми беше, че разговорът ще се пренесе и в местните ни църкви. Поради липса на готовност или желание това не ...

прочети още

6 януари 2015

06.01.2015
  „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14) През 1863 г. един белгийски монах на име Дамиен отишъл в Хавай като мисионер сред местното население. Много от хората там били болни от проказа. Хавайският владетел бил изпратил всички болни в една отдалечена колония на остров Молокай, като никой нямал право да напуска острова. Дамиен отишъл там, за да помогне на хората, въпреки че добре знаел каква е опасността. Епископът, който го представил, казал: „Дамиен ще бъде за вас като баща, който ви обича толкова, че ще остане, ще живее и ще умре с вас“. Исус ...

прочети още

5 януари 2015

05.01.2015
  „Къде е Юдейският Цар, Който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него.“ (Матей 2:2-3) Този, Който се роди за нас, не пожела да остане скрит и затова от самото начало ясно заяви за Себе Си. Както казва Августин, мъдреците Го търсеха, Ирод също, за да Го убие, колкото до евреите, те бяха неразбиращи. Ирод не беше невеж: пророчествата обещаваха цар, който ще възстанови благосъстоянието на народа. При все това, той беше обезпокоен от нещо ново, нечувано преди. Той беше още по-разтърсен, защото не обръщаше внимание на Бога или Неговите обещания; струваше ...

прочети още

4 януари 2015

04.01.2015
  „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари…“ (Исая 53:4) На приземния етаж на една сграда в Корсика избухна пожар. Когато пожарникарите успяха да влязат в горящия апартамент, откриха овъглено тяло на млада жена. От разследването се разбра, че тя е успяла да спаси двете си деца – на три месеца и на седем години. Тя беше пъхнала бебето между решетките на прозореца. Една геройска майчинска постъпка и една трагична смърт! Исая пророкува за Спасител, Който ще пожертва Своя живот за хората: Исус. Немислима е цената на нашето спасение. Христос е Божият Агнец (Йоан 1:29), Който е невинен, но поема нашите грехове и умира на кръста, за да ни ...

прочети още

3 януари 2015

03.01.2015
  „А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим.“ (Матей 2:1) Като се замисля за 60-годишния юбилей на Централната конференция за Централна и Южна Европа, си спомням някои случки, които не са станали преди 60, а преди около 40 години. Тогава членовете на Богословската комисия към нашата Централна конференция дойдоха на заседание в Будапеща. Аз бях дете и с братята и сестрите ми нямахме търпение да посрещнем гостите от Западна Европа, защото те носеха подаръци. Банани, които бяха рядкост през втората половина на 70-те години на миналия век в Унгария; цветни моливи, които ние, децата, смятахме за особена ценност; ...

прочети още

2 януари 2015

02.01.2015
  „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“ (Йезекиил 36:26) Този стих от Йезекиил не се чете на Рождество Христово, въпреки че аз го намирам за много подходящ. Ново сърце, в което царуват мир и правда; нов дух, който прави възможно единството; едно човешко сърце, което отваря небесата. Само така хората ще могат да достигнат вечността. Само така ще можем да стъпим здраво на земята, да отправим поглед нагоре и да съберем ръце в молитва. Студените камъни не са подходящи за основа на пътя към Господа. Каменните сърца затъмняват пътя на мира, заробват ...

прочети още

1 януари 2015

01.01.2015
  „Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. Не бой се, червею Якове, и вие, малцината Израелеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, твоят изкупител, Святият Израелев.“ (Исая 41:13-14)   В различни моменти от моя живот тези стихове са били за мен насърчение, защото са ме уверявали, че имам на своя страна един мощен Бог. Сега отново ги прочетох и един израз привлече вниманието ми: „Аз, Господ, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти“. Какво означава това? Първата ми мисъл беше: „Помощ! Ако Господ подкрепя десницата ми, това доста ще ограничи моите движения“. Искаше ми се да кажа на Бога: ...

прочети още

31 декември 2014

31.12.2014
  „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Йеремия 29:11)   Преди няколко години, за да се прибера в Македония след престой в Борнхолм, Дания, трябваше да заобиколя през Швеция, Полша и България заради затварянето на ферибота. В пристанището на Истад видях знак, на който пишеше: „Божи терминал“. Тъй като се връщах от методистка конференция, си казах, че е напълно естествено да пристигна на „Божия терминал“. Едва по-късно разбрах, че на местния език това означава: „Терминал за стоки“. Това ми даде повод да се посмея, но също и да помисля за „Божия терминал“, който отваря ...

прочети още

30 декември 2014

30.12.2014
  „Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.“ (1 Коринтяни 15:45) „Последният Адам“ – така е наречен Исус в Библията. Това, което за първия Адам, създаден по Божия образ, не бе възможно да изпълни, беше възможно за Исус, Който дойде, за да ни изведе от смърт към живот. Човечеството получи нов живот, духовен, благодарение на „последния Адам“.   Библията ни учи, че първо идва физическият живот, а след това – духовният. Ето защо всички ние трябва да прегърнем дара, който Христос ни дава със Своето раждане на този свят.   Човешката ни идентичност вече не се определя от първия човек. Ние сме призовани към една по-различна цел: ...

прочети още

29 декември 2014

29.12.2014
  „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.“ (Псалм 24:7) Псалм 24 винаги е бил за мен много вълнуващ и особено тържествен. Когато го чета, си представям огромен площад, изпълнен с тълпа от хора, посрещащи своя цар. Представям си оркестър и хор, който пее: „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата“.   Очевидно е, че псалмът представя една картина на второто пришествие на Христос. Някой би казал: „Но на Рождество ние празнуваме първото идване на Спасителя и то е доста по-скромно“. Да, но Рождеството също е тържествено. Помислете за момент – преди Исус да се ...

прочети още

28 декември 2014

28.12.2014
  „Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него.“ (Псалм 103:11)   Бившият търговец на роби Джон Нютън става християнин! Благодарение на Божията благодат той осъзнава колко безмилостна е една икономическа система, основана на робството. Обявява се против нея и по-късно описва своите дълбоки духовни преживявания в известния химн „О, колко чудна благодат“.   Авторите на псалми също често възпяват Божията благодат. Един пример е Псалм 103. Благодатта е дар и не зависи от нашите добри дела. Сещам се за един стих от поема на Клаус Фишер: „При многобройните ми добри дела, които Спасителят е видял, е почти срамно, че съм спасен чрез ...

прочети още

27 януари 2014

27.12.2014
  „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и прожлеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…“ (Лука 4:18) Бог не спира да протяга ръка към човека. Той призова и изпрати пророк Исая, който знаеше, че изпълнява велико поръчение. Божият Дух бе върху него не само докато слушаше Господните слова, но и докато с вяра изпълняваше своята мисия. Исая стана Божи вестител, който не просто занесе Божието слово до народа, но самият стана Благата вест за хората.   Често ние се посвещаваме на това да занесем на някого благовестието, без да осъзнаваме, че сами трябва да станем такова благовестие, ...

прочети още

26 декември 2014

26.12.2014
  „… изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука 21:28)   Едно Дете идва от небето на тази земя и очаква да бъде прието: в твоето сърце! Бог става човек. Не велик герой, а малко плачещо бебе, което самò се нуждаеше от закрила. Бог – новороден в света, при нас, човеците. Бог става човек.   Бог идва като беззащитно бебе и така прави мен силен. Каква по-добра причина от това, за да издигна очите си към небето! И сега виждам много по-далеч – виждам Отца. А виждам ли своите ближни? Мога ли да издигна и техния поглед към небето? Или гордостта ми пречи?    С рождеството на Исус ние получихме спасение, затова аз ...

прочети още

25 декември 2014

25.12.2014
„… велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.“ (1 Тимотей 3:16)             Макар този текст да е кратък, в него вечният, любящ Бог открива истината за тайната, на която се основава нашата вяра. Бог открива вечната истина за Исус на нас, Неговите истински чада, които Го обичаме като свой Отец и обичаме Христос като Спасител, и които всеки ден копнеем да живеем с Бога.             Той дойде при нас като човек от плът и кръв. Невидимият, вечен, свят и праведен Бог дойде в света като Спасител именно в плът и кръв. Бог стана ...

прочети още

24 декември 2014

25.12.2014
  „… и ще Го нарекат Емануил, което значи: Бог с нас.“ (Матей 1:23)             Обещанието, дадено от старозаветния пророк Исая, става реалност в Исус Христос. Бог обеща Спасител, Който ще се нарече Емануил – „Бог с нас“. Бог дойде на земята, за да остане с нас. Може би сме се питали защо в края на своя жизнен път Джон Уесли казва: „Най-хубавото нещо е, че Бог е с нас“. Бог е с нас – не само е бил с нас преди, не само ще бъде с нас, но е с нас сега.             Емануил – това име е цялото Евангелие. Той е тук, сред нас, завинаги с нас. Сам Бог реши ...

прочети още

Рождествен поздрав

25.12.2014
  Скъпи братя и сестри,   С Рождествените празници Бог ни подарява една чудесна възможност да си припомним колко важна  е радостта в християнския живот. Апостол Павел не случайно настоява: „Винаги се радвайте!“ (1 Солунци 5:17). И тук той съвсем няма предвид някаква постоянна и безпричинна патологична веселост. Радостта, за която пише апостолът, има своите непоклатими основания в непрестанно нацелената към нас Божия любов, изявена ни по един немислим начин в раждането на Бога в плът – „И Словото стана плът и пребиваваше между нас…“ (Йоан 1:14). И всичко това, което току-що определихме като немислимо и дори скандално според тогавашните представи, Бог извърши „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“ (Никео-Константинополски символ ...

прочети още

23 декември 2014

23.12.2014
               „… а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“ (Галатяни 4:4-5) Струва ни се съвсем естествено да ситуираме раждането на Христос в определен исторически момент, но апостол Лука ни казва с точност кога и къде Спасителят е роден не за да засвидетелства това събитие като  едно от многото в човешката история, а точно за да подчертае неговата уникалност. В нашия свят, с неговите точни времеви и пространствени параметри, дойде Исус, Чиято история човешките представи не могат да поберат, защото Той е извън всяко време и пространство, ...

прочети още

22 декември 2014

22.12.2014
  „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“ (Еклисиаст 3:1) Ние станахме родители за първи път едва преди година и оттогава животът ни напълно се промени. Живеем напрегнато и се изправяме пред трудности, но преживяваме и много прекрасни моменти. Неща, които за много хора са нещо съвсем обикновено, за нас имат особена стойност: първата усмивка на нашето бебе, опитите да лази, неговите първи стъпки, думички и всичко, свързано с него. Осъзнавахме как малките неща в живота ни правят истински щастливи. Малки за много хора, за нас – младите родители – те са повод за голяма радост. Разбира се, не винаги ни е било лесно. Преминавали сме през ...

прочети още

21 декември 2014

21.12.2014
  „В същия час Исус се възрадва в Духа…“ (Лука 10:21) В Библията радостта и Святият Дух са неразделни (виж Галатяни 5:22) и тази връзка е съвсем реална: „А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух“ (Деяния 13:52); „… приехте словото с радост, която е от Святия Дух“ (1 Солунци 1:6). Самият Исус се възрадва в Духа. Житейските ни радости са мимолетни и за съжаление, когато настъпят трудности, те отминават още по-бързо. Радостта, която идва от Святия Дух, е неизчерпаема и може да остане в сърцето ни дори във време на трудности, защото нейният източник е вечният Бог. Сега сме призовани да споделяме радостта на Исус, надеждата, очакването на идващия Месия ...

прочети още

20 декември 2014

20.12.2014
  „Да не се мамите едни други; а да се боиш от своя Бог“ (Левит 25:17)   „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“ (Филипяни 2:3).   Кое може да ме накара да поставя себе си на заден план в полза на своя ближен? Каква би могла да е мотивацията? Защо да не се погрижа за собствените си интереси, вместо да пазя неговите? Страхът от Бога? За този страх пише на много места в Библията. Ето един стих от Левит, който се отнася до пазенето на съботната година: „Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте ...

прочети още

19 декември 2014

19.12.2014
  „Господи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?... Възвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.“ (Псалм 80:4-7) В този псалм виждаме как псалмопевецът призовава Бога в момент, който е изключително тежък за неговия народ, във време на истинска катастрофа, когато сякаш Бог се е отвърнал от Своите избрани. Той иска Господ отново да осияе с лицето Си над Своя народ. Псалмистът знае, че без Божията помощ за народа няма надежда. Той си припомня великите дела, които Господ е сторил, когато е извел израилтяните от Египет, както пастирят извежда своето стадо от опасността. Усещаме дълбокия копнеж на автора да ...

прочети още

18 ноември 2014

18.12.2014
  „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.“ (Римляни 8:18)   Родени сме в атеистично и диктаторско общество и животът ни често изглеждаше изпълнен със страдание и лишен от смисъл. По време на комунизма не можехме да вършим това, което искахме.   Всички тези неприятности изчезнаха, когато познах Христос. Животът ми придоби смисъл. Разбрах, че съм роден и живея, защото Христос има план за мен. Този план направлява живота ми, откакто отговорих на Божия призив. Трябва да се прилепим към Бога, за да може Божият план да стане истинен и действен в нас. Сега разбирам, че страданието е важна част от ...

прочети още

17 декември 2014

17.12.2014
    „Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом…“ (Исая 54:1-6)   Дълбока и постоянна връзка между Бог и творението – това е целта, за която светът е сътворен и изкупен.  Живеем във време, в което връзките, които поддържат семейството, общността и обществото се разпадат. Църквата също живее сред този разпад и се изправя пред предизвикателството как да възстанови разрушените взаимоотношения.      Макар че самата Църква също се нуждае от възстановяване, тя продължава да бъде средата за една нова връзка с Бога, за едно ново човечество, чиито членове са примирени с Бога и един с друг, и са призовани да служат в този свят. Радвайте се, следвайте, мечтайте Божиите мечти, търсете, израствайте, ...

прочети още

16 декември 2014

16.12.2014
„… И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!“ (Матей 17:5-9)   Нека да се върнем към размишленията си от вчера: след като преживяха всички онези чудеса на планината, Петър и другите двама бяха щастливи да слязат при останалите и да им разкажат за това, което бяха видели и чули. Но Исус им забрани да направят това.   Тримата трябваше да научат, че някои неща изискат време на съзряване преди да бъдат разказани. Исус не им забрани да говорят завинаги, но поиска да запазят преживяното за себе си до Неговото възкресение. Вероятно останалите нямаше да могат да разберат ...

прочети още

15 декември 2014

15.12.2014
     „Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри - една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.“ (Матей 17:1-4)   Спомням си времето, което веднъж прекарахме с дъщерите ни в Дисниленд. Когато влязохме през входната врата, нашата най-малка дъщеря, тогава на четири години, извика: „О, страхотно! Винаги съм искала да видя това!“ Вечерта беше нужно да ги убеждаваме и утешаваме, за да могат да си тръгнат от този магичен, нарочно създаден свят и да се върнат към ежедневния живот. В днешния библейски откъс Петър изрича подобни думи като моята дъщеря, макар че никога не бих посмял да сравнявам Моисей и Илия с героите от ...

прочети още

14 декември 2014

14.12.2014
    „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца…“ (Йоан 1:11-12)   По природа хората обичат да имат възможности, измежду които да избират. Обществото ни насърчава задоволяването на желанията, така че навсякъде е налице изключителен широк спектър от възможности. Във времето на Исус хората също имаха своите възможности и избори. Те очакваха Месия, Който беше описван по различен начин от книжниците по онова време. Много от учителите имаха своите собствени интерпретации за идването на Помазаника – за някои Той беше просто състояние на мир, за други – Цар, Който ще донесе справедливост за еврейския народ. Възможностите и мненията бяха ...

прочети още

13 декември 2014

13.12.2014
  „…и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.“ (Деян. 28:15)   Павел беше отведен в Рим като затворник. Той изглеждаше изтощен и обезкуражен след дългото и бурно пътешествие, по време на което едва не изгуби живота си с останалите си спътници. Някой от християните в Рим, дойдоха да го видят, когато пристигна. Павел беше окуражен от това, което означава, че най-вероятно той беше поизгубил куража си. Но благодарение на тази среща той беше отново в състояние да свидетелства за вярата си. Възможността за това свидетелство му беше подарена, той не я беше уредил. Павел пристигна в Рим не като обикновен затворник, а като свидетелстващ пленник.   Един малък въпрос: окуражаваме ли ...

прочети още

12 декември 2014

12.12.2014
  „Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.“ (Второзаконие 4:10)   Да се боят от Бога?   Този страх трябва да е повече като почит или благоговение. Този страх е атрибут на любовта. Благоговението е грижа за чистотата и неопетнеността на любовта, грижа за чистотата на нашите взаимоотношения с Бога. Почитта и покорството не са мотивирани от буквата на закона, както моралистите от всички епохи погрешно си представят, а от Божията любов. Ние виждаме Божията любов във всичко, което Бог е извършил и продължава да върши за ...

прочети още

11 декември 2014

11.12.2014
  „Салмон роди Вооз от Рахав; Вооз роди Овид от Рут…“ (Матей 1:5)   Преди известно време участвах в една християнска конференция. Докато участниците се отправяха към залата, видях един хлапак с прическа в стил „Мохаук“. След малко пристигна един моторист със своя „Харли Дейвидсън“ и се присъедини към тълпата. Първата ми мисъл беше: „Какво правят те тук – моторист и пънкар?“ Подобно нещо си помислих, докато четях родословието на Исус в Евангелието според Матей. Една проститутка (Рахав) и една чужденка (Рут) – какво търсят те в родословието?   Бог очевидно не се е срамувал от връзката на Своя Син с тези хора. Напротив, двете жени са споменати с техните имена (което е необичайно за ...

прочети още

10 декември 2014

10.12.2014
  „Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.“ (Плач. 3:25)     „Ако наистина сте опитали, че Господ е благ.“ (1 Петрово 2:3)   Ужасът, за който говори Йеремия не е просто проблем на далечното минало, на жестоката древност. Подобни сцени, които пророкът описва, са също част от настоящето. И дори сега, когато ужасяващо насилие се случва, гласът на пророка отеква: „няма кой да утешава“ (Плач. 1:2).   В такава ситуация е изненадващо да прочетем изповедта, която пророкът прави по-нататък: „Благ е Господ“. Това заключение не идва от обстоятелства, които ни описва богословието на просперитета: щастие, богатство, здраве, сила. Напротив, то е резултат от опитност, предадена ни с език, който разбива сърцето: ...

прочети още

9 декември 2014

09.12.2014
  „Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните…“ (Исая 61:1)     Вечният Господ обитава висините в непристъпна светлина и е наричан Святия – име, което обхваща всичко, Божествените атрибути и характер. Бог е тайнствен, необясним,  свят и славен. Той притежава творческа енергия, изпълнен е с благодат и любов.   „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)   Божията любов не е ограничена до Неговия Син, но е за целия свят. Това е изявено чрез Христовото идване в света. Бог ни обича. Той иска да ни дари вечен живот ...

прочети още

8 декември 2014

08.12.2014
  „Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай.“ (Псалм 37:7)     Наскоро се дипломирах. Времето за изпити беше предизвикателство. Реших да положа всички предвидени изпити, за да имам достатъчно време за последния и най-важен изпит. Когато отидох, за да заявя единия от изпитите, списъкът от кандидати за датата, която предпочитах, беше вече пълен, така че заявих по-късна дата, твърде близка до последния изпит. Страхувах се, че няма да мога да се подготвя и за двата изпита. Чувствах, че трябва да направя нещо – да напиша писмо до преподавателя и да искам разрешение за по-ранно явяване на изпит или да помоля някои от колегите си да се сменим. Бях ядосана от неотложната необходимост да ...

прочети още

7 декември 2014

07.12.2014
  „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.“ (Матей 16:24-25)   Какво наистина означава да бъдеш последовател на Исус Христос? Последователят на Христос е някой, който искрено решава да следва своя учител Исус Христос! Думата „ученик“ буквално означава „някой, който се обучава“. Ученикът в с случая обаче не е само някой, който се учи, той е един, който се възхищава и вярва. Да бъдеш ученик на Исус означава да се стремиш да бъдеш като Него! Истинският ученик е някой, ...

прочети още

6 декември 2014

06.12.2014
  „И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус, през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си…“ (Евреи 10:19-25)   Този библейски текст е покана да предприемем едно уникално пътуване, което ни води към среща с Исус Христос, нашия Спасител. Да бъдем „на път“ не е нещо съвсем обичайно за нас. Обикновено ние пребиваваме през повечето време в позната среда, изпълняваме обичайните си задължения и това се повтаря отново и отново без големи изненади. Няма как да не се питаме за причината накарала Авраам и останалите библейски герои да бъдат така готови да излязат извън обичайното за тях ...

прочети още

5 декември 2014

05.12.2014
  „Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света.“ (Йоан 1:9)   За Рождество Христово украсяваме дома си с  разноцветни светлини. Цялата градина светва празнично. Украсено е всяко дърво и храст. Светлината носи особена радост в сърцата на фона на белия, пухкав сняг. Украсата провокира хората да се спират и наслаждават на красотата, която носят лампичките. За нас обаче зад всичко това отекват думите: „истинската Светлина идва на света“.   Коя е „истинската Светлина“, която идва на света и осветява всеки човек?    Повече от 2000 години човечеството празнува раждането на Божия Син. Рождеството на Исус е необикновено, защото Детето от яслата е необикновено. Няма в историята на човечеството някой да е казал: „Аз съм пътят, истината ...

прочети още

4 декември 2014

04.12.2014
    „…Господ ти известява, че Той ще ти съгради дом.“ (2 Царе 7:1-11)     Защо Бог не позволи на Давид да Му построи дом? Дали беше заради това, че зад думите на Давид: „Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси“, всъщност има нещо друго: „Сега аз ще направя нещо за Бога“? Давид като че ли си каза: „Бог ми помогна против Голиат, победи неприятелите ми и ме спаси от ръката на Саул, сега аз ще направя нещо за Бога – ще Му построя дом!“   Не беше ли достатъчен Йерусалим? Градът, който Давид завладя и който носеше неговото име – Йерусалим, Давидовия град.   Какво мога да науча от този епизод? ...

прочети още

3 декември 2014

03.12.2014
„Дечица, да не обичаме с думи нито с език, но с дело и в действителност.“ (1 Йоан 3:18)   Адвентният период е време на очакване. Но това очакване не прилича на това, което познаваме от ежедневния си живот. Това не е напразно чакане на автобуса или отегчително очакване на закъсняващ влак. Не е възможно пасивно да очакваш Христос.   Животът с Бога е динамичен. Той ни зове към постоянна промяна. Светият Дух ни подтиква към действие, кара ни да тичаме. Можем да попитаме: за какви промени става дума и къде ни отвеждат те? Не е нужно да живеем на бързи обороти, за да живеем ефективно и да бъдем ценни като християни. Не живеем сами ...

прочети още

2 декември 2014

02.12.2014
  „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)   Йоан Кръстител е истински адвентен образ. Той беше един, който очакваше Месия по подобаващ начин. Макар че произхождаше от богато семейство, той загърби обществения живот. Обличаше се с дрехи от камилска козина, ядеше акриди и див мед. Остави настрана удобството и избра тишината и общението с Бога. Бог се открива по-пълно на тези, които могат да загърбят света, за да чуят Неговия глас.   Адвентният период е време на повече тишина. Имате ли си вътрешна стаичка? Кресло или малък ъгъл, в който можете да слушате Бога в тишината?   Когато отидете в търговски център, виждате, че по-качествените продукти са на по-високите рафтове. На ...

прочети още

1 декември 2014

01.12.2014
  „За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас…“ (1 Петр. 1:10-12)   Това е текст, който не оставя, или не би трябвало да оставя, никого равнодушен. Швейцарският богослов Морис Рей е написал в една от книгите си, че несъмнено ангелите в небесата са изненадани от безразличието на човеците пред Божието предложение – Благата вест за Исус Христос. Векове наред главната задача на пророческата мисия е била да различи времето на спасението – това време на изцеление, когато Бог ще изпрати Своя Месия, за да възстанови всичко (вж. Деян. 3:20-21).   Пророците разбраха, че не за себе си служат в това. Ангелите също нямат достъп до ...

прочети още

30 ноември 2014

30.11.2014
  „И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.“  (Лука 1:30)   В житейския си път срещаме различни хора. Някои от тях бихме искали да избегнем. Други пък ни изглеждат като ангели. Чрез подобни срещи придобиваме кураж и готовност да започнем нови неща, да направим нови стъпки в живота си. Това не е естествено за нас. Ние се боим от неизвестното. Несигурни сме за границите на собствените си възможности. И тогава някой идва при нас и ни вдъхва увереност, казвайки ни пред лицето на нашите страхове: „Не бой се“.   Много от това, което преживяваме, може да бъде видяно на лицата ни, включително нашите страхове. Те ни парализират и затова ...

прочети още

Изобилен живот в Бога

06.09.2014
Скъпи братя и сестри, когато преди две седмици ми казаха, че на мен се пада удоволствието да проповядвам днес върху Псалм 23 и прочетох текста, в ума ми се загнезди една дума – „изобилие“. Реших да проверя в интернет какъв резултат ще даде търсенето на тази дума. Хората казват, че в интернет може да се намери всичко, и се оказват прави. На екрана на компютъра се появиха какви ли не резултати. Ето само някои от тях:   Искам да живея в изобилие! Законът за изобилиетo. Създаване на изобилие, привличане на богатство. Как да имам финансово изобилие постоянно? Дори готварска рецепта, наречена „Гювеч „Изобилие“. ... и още много други източници. Очевидно хората търсят изобилие в живота си.   Огромно ...

прочети още

Идентичност и мисия

01.07.2014
Доклад на суперинтендант Даниел Г. Топалски пред Годишната конференция на Обединена методистка църква в България и Румъния, проведена в гр. Ласковец от 12 до 14 април 2013 г.    Въведение Дисциплината на Методистката църква задължава суперинтенданта да представи пред Годишната конференция доклад, в който да информира за състоянието на църковната работа и да очертае препоръки за нейното подобряване (чл. 424, ал.5). В отчета си ще се постарая да изпълня и двете задачи, но подходът ми тази година ще бъде различен.     Първата година от служението ми като суперинтендант беше посветена на формирането на първоначални общи впечатления за състоянието на църковната работа по места и решаването на някои неотложни кризисни ситуации. През втората година ...

прочети още

Да си спомним за Първата световна война

03.06.2014
  Те се сражаваха един срещу друг. Стремяха се да бъдат покорни на един по-висш идеал и дори на Бога. И от двете страни на фронтовите линии имаше християни, а измежду тях – и методисти.   Преди сто години убийството на ерцхерцога на Австро-Унгария доведе до една ескалираща спирала от ултиматуми, решения и обявявания на война, която за няколко седмици въвлече всички големи европейски сили в Световната война. В продължение на три години и половина окопните военни действия не донесоха пълна победа за никоя от страните, но оставиха планини от жертви, които не бе причинила никоя война дотогава. Понякога на Рождество убийствата се прекратяваха, за да продължат след това, както преди. През ...

прочети още

Делничният празник

20.05.2014
  Един от големите християнски празници – Възнесение Христово – се празнува не в неделя, а през седмицата. Четиридесетият ден след Възкресение се пада винаги в четвъртък и по тази причина мнозина християни не го празнуват. Делничният празник на Възнесението си остава някак в сянката на тържественото отбелязване на Христовото възкресение и трепетното очакване на Петдесетница. Но дори делничният характер на празника има своя особена символика, която насочва вниманието към истинския смисъл на това, което всъщност празнуваме.               След възнесението на своя Господ учениците се завърнаха в Йерусалим с „голяма радост“ (Лука 24:52). Тази радост с основание привлича вниманието, тъй като Христос си отива от тях и тъгата от раздялата е ...

прочети още

“Благодатните средства” от Джон Уесли

26.04.2014
  Слушайте проповедта тук.   …вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте.                                                                                                 /Малахия 3:7/             І. 1. Валидни ли са все още до ден днешен някакви правила, откакто Евангелието донесе живот и безсмъртие? Има ли в християнския житейски порядък някакви установени от Бога средства, чрез които обичайно ни посещава Неговата благодат? Този въпрос, зададен от някого по времето на апостолите, би дал да се разбере, че го поставя езичник, защото цялата общност на християните беше на едно мнение: Христос е установил определени външни средства, за да предаде на хората Своята благодат. Постоянната им практика не даваше никакви поводи за съмнение в това отношение. Защото всичките вярващи бяха заедно ...

прочети още

Възкресенски поздрав

20.04.2014
                         Скъпи братя и сестри,                   Отново Бог ни дари с благодатната възможност да придружим Неговия Син в последните дни от земния Му живот, да чуем свидетелствата за Неговите страдания и смърт, и да се зарадваме на вестта за славното Му възкресение. Да се зарадваме, спомняйки си, че радостта в Господа е нашата сила (Неемия 8:10).               Няма нищо по-тъжно от християнството, на което е чужда тази радост. Християнството, което не се радва, не вярва във възкресението на Господа, не живее в светлината на Неговото присъствие, не се наслаждава на Неговото най-близко общение. Християните, които не се радват, са най-много за съжаление от всички човеци (1 Кор. 15:19). Радостта в ...

прочети още

Велика събота

19.04.2014
              Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.   Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и ...

прочети още

Велики Петък

18.04.2014
Днес най-добре ще бъде да почетем случилото се че с мълчание. По тази причина тук ви предлагам само един кратък откъс от „Да прекрачиш прага на надеждата“ на папа Йоан Павел ІІ: „Окончателният смисъл на петъчния ден е следният: Човече, ти който съдиш Бога, ти, който Го караш да се оправдава пред твоя съд, помисли ли за себе си, не се ли отговорен за смъртта на Този Осъден и дали съдът над Бога не е в крайна сметка съд над самия теб? Дали този съд и присъда – кръстът, а после възкресението – няма да останат за теб единствения път към ...

прочети още

Велики четвъртък

17.04.2014
  Умиването на нозете на учениците е потресаваща сцена, която говори сама за себе си. Бих казал, че опитите в детайли да се изтълкува случилото се по-скоро отслабва силата на нейното въздействие. Многословието в случая е напълно излишно. От името на потресените ученици само апостол Петър успя да каже: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ (13:6).  Няма ли друг начин, беше ли нужно въплътеният Син Божи да извърши всичко това, за да можем да се спасим? Нима могъществото на Бога не беше достатъчно, за да даде живот на друг спасителен план, в който кръвта на Невинния да не бъде пролята?   Задавайки подобни въпроси, ние се докосваме отново до най-основните истини ...

прочети още

Велика сряда

16.04.2014
             Истинско предателство може да извърши само този, който е близо. От него се очаква да бъде лоялен, верен и предан. Далечните не дължат такова отношение и от тях никой по правило не го очаква. В този смисъл извършеното от Юда беше истинско предателство. Той беше един от дванадесетте, получили правото да бъдат заедно с Исус от времето на Неговото кръщение до деня на възнесението Му, за да могат да бъдат свидетели за действителността на Неговия живот и възкресение. Знаем, че Юда самоволно отпадна от кръга на най-близките ученици, без да дочака славното възкресение на Христос. Но до отпадането си той беше призован и приет като всичко останали. Като ...

прочети още

Благословен, Който иде!

10.04.2014
За самаряните Исус Христос имаше вид на пътник за Йерусалим. По този начин в Самария наричаха юдеите въобще, но по отношение на Христос това определение имаше много по-дълбок смисъл. От самото начало на Своето служение Исус като че ли беше насочил лицето Си към Йерусалим. Но „Градът на мира“ не беше притегателен център за Него, защото там беше концентрирана духовната и светската власт. Исус не беше привлечен дори и от храма, който беше самото сърце на Юдея и юдаизма, макар че Той очисти храма от търговците. Неговият взор беше устремен към мястото, наречено „Лобно“. И в деня на Своето тържествено влизане в Йерусалим Той беше неумолимо привлечен от хълма, ...

прочети още

Пред кого стоим?

28.03.2014
Едва ли някои от вас ще постави под съмнение важността на това да имаме една правилна, библейска представа за Бога. Съзнавам, че понякога е доста трудно да намерим достатъчно време и желание за една добросъвестна равносметка на собствените си виждания за Този, Когото изповядваме. Но ако не сторим това своевременно, се излагаме самоволно на опасността да изживеем християнския си живот по начин, който се разминава качествено с този, към който ни призовава Свещеното Писание. И за да е пределно ясно какъв е основният проблем, можем да го формулираме накратко така: пред Кого си мислим, че стоим или Кой е Богът, в Когото вярваме.            Подобен въпрос не би трябвало да ...

прочети още

Нима Христос се е разделил?

27.01.2014
„Нима Христос се е разделил?“ (1 Коринтяни 1:13). Такъв е въпросът, който апостол Павел задава не само на коринтските християни, но и на нас днес. Тогава те претендираха, че са „Павлови“, „Аполосови“, „Кифови“ или „Христови“, днес ние се разграничаваме един от друг по имената на традициите, на които принадлежим.   Естествено е тези имена да са важни за нас, защото те казват много за нашите убеждения, за формата на нашето богослужение, за начина, по който възприемаме самите себе си и другите. Ако някои от коринтяните бяха възприели вярата от апостол Павел, естествено беше за тях да се смятат за Павлови. Широтата на Павловия хоризонт привличаше езичниците, защото той им предлагаше един ...

прочети още

В очакване на Октавата на молитва за християнско единство: “Непрестанно се молете!”

11.01.2014
             Призивът „Непрестанно се молете” (1 Солунци 5:17) поставя ударението върху съществената роля на молитвата в живота на християнската общност, тъй като членовете й израстват в отношенията си с Христос и един с друг. „Непрестанно се молете” е една от серията „заповеди” или повелителни препоръки, в които апостолът окуражава солунската църква да живее своето дадено от Бога единство в Христос; да живее това, което изповядва: да бъде едно Тяло Христово, чието единство да е видимо на това конкретно място.           Първото послание към солунци, датирано към 50 или 51 година и смятано от повечето библеисти за най-ранното послание на ап. Павел, отразява интензивните отношения на апостола с християнската общност ...

прочети още

Подновяване на Завета с Бога

27.12.2013
  На 25 декември 1747 г. Джон Уесли призовал християните – методисти да подновят своя завет с Бога. Първото специално богослужение за подновяване на завета с Бога се състояло на 11 август 1755 г., а самият богослужебен текст бил издаден през 1780 г. В първоначалния си вариант той бил използван близо 100 години. Впоследствие в него били извършени някои промени, които разширили участието на църковните членове.   В какво обаче се заключава смисълът на това специално богослужение за подновяване на завета с Бога, на което методистката традиция толкова много държи?   Всички ние сме повикани за един живот в Христос, който, благодарение на Неговата жертва, е освободен от греха и посветен на Бога. ...

прочети още

Бог, Който е Емануил

25.12.2013
Едва ли е възможно Бог да бъде с човека в по-пълен смисъл на думата от това да приеме цялостна и пълна човешка природа, от това да се оприличи във всичко на нас, за да ни освободи от робството на греха. Въплъщението и последвалата жертва на кръста са най-пълният и съвършен израз на Божията любов към човека. Сам Христос казва: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/. Любовта на Бога към хората е толкова силна, че хвърля Самия Творец в човешкия свят. Заради тази любов Бог направи дори това, което беше ...

прочети още

ЧЕТВЪРТИ АДВЕНТ

21.12.2013
Не се бойте, спасението наближи. Бог е на път да извърши мощно дело. Божието обещание от съня на Йосиф             скоро ще се изпълни за нас. Божият обещан Месия няма да бъде друг, а Емануил,             Бог с нас. Ние запалваме четвъртата Адвентна свещ             с надежда от идването на Емануил,             Бог в плът. Бог изцелява човешката съкрушеност             като възприема човешка плът.               (Запалва се четвъртата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

ТРЕТИ АДВЕНТ

13.12.2013
Добри новини, Бог изпълва гладните с блага! Добри новини, Бог издига смирените! Добри новини, Бог е на път да извърши Своето най-могъщо дело!   Той ще направи праведност и хваление             да избликне от всички народи.   Ние запалваме третата Адвентна свещ             като си припомняме, че Обещаният от Бога             идва да успокои всички, които са наскърбени             и да изпълни със скръб всички, които са твърде спокойни.               (Запалва се третата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

ВТОРИ АДВЕНТ

07.12.2013
В онези дни един пламенен проповедник от пустинята дойде да каже на хората: „Покайте се, защото Божието царство наближи!“ Той е този, за когото говори пророк Исая, когато каза: „Глас на един, който вика в пустинята: 'Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него!' “ Ние запалваме втората адвентна свещ, подготвяйки се за идването на Месия, в очакване на пълнотата на Божията справедливост и праведност, и припомняйки си призива на Йоан Кръстител             да изправим пътеките,             да се покаем за греховете си,             и да живеем свят живот, отдаден на Бога.               (Запалва се втората свещ.)   Ела, Господи Исусе. Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

ПЪРВИ АДВЕНТ

28.11.2013
Бъдете будни! Бъдете бдителни! Човешкият Син идва с голяма сила и слава. Той ще съди народите;             те ще изковат мечовете си на плугове,             народ против народ няма да вдигне меч,             нито ще се учат вече на война. Ние запалваме първата адвентна свещ, за да ни напомня, че Божият обещан Месия             ще навлезе в нашето време и пространство,             за да ни научи на Своите пътища             и да можем да вървим в Неговите пътеки на праведност и мир. Нека да стоим в очакване на Неговото идване.               (Запалва се първата свещ.)   Ела, Господи Исусе.   Благословен, който идва в Господното Име. ...

прочети още

Уеслианско практикуване на Светото причастие

19.10.2013
Автор: Стивън Манскар   Наскоро проведената Консултация за онлайн Причастието (Consultation on Online Communion), която се състоя в Нешвил от 30 септември до 1 октомври, ме подбуди да разсъждавам за тайнството и ролята, която то е играло в живота и служението на Джон и Чарлз Уесли. Аз съм насърчен от факта, че Църквата е започнала да разговаря за Светото причастие. Това ми подсказва, че пасторите и местните църкви се опитват да намерят начини да увеличат участието в централния акт на християнското поклонение. А това е нещо добро. Надеждата ми е, че ние ще се приближим до сакраменталния живот, който Уесли  е поучавал и оформял за хората, наречени методисти.   Джон Уесли вярвал, че ...

прочети още

Освещението днес (Необходима ли ни е Църквата?)

11.09.2013
Живеем в изключително динамично време и понякога се питаме дали е възможно да говорим за светостта и освещението по същия начин, по който Христос правеше това. Изглежда освещението отнема твърде много време и усилия и нещо повече – изисква една специална връзка с други хора, които в повечето случаи са напълно различни от самите нас. А това съвсем не може да се съгласува с начина, по който днешния човек осъществява своите цели: чрез своите индивидуални усилия, разглеждайки постигнатото като свое индивидуално притежание. Но възможно ли е някой да напредне в християнското освещение без останалите християни? За съжаление много наши съвременници са склонни да отговорят утвърдително. За тях спасението и ...

прочети още

Призив за пост и молитва за мира в Сирия

07.09.2013
[caption id=attachment_622 align=alignnone width=150] Епископ Грант Хагия[/caption]   Братя и сестри, Поздравявам ви в името на нашия Господ Исус, Единствения, Когото познаваме като Княз на мира!   В неделя папа Франциск изрече силни думи, с които заклейми  употребата на химически оръжия в Сирия, изразявайки ясно своята лична печал и неизбежната присъда от страна на Бога и историята за подобни действия. Папа Франциск също отправи предупреждение към онези, които биха търсили насилствено решение за постигане на мир, казвайки следното: „Войната води до война! Насилието ражда насилие!“   Лесно е да почувстваш безсилие пред лицето на такива ужасни събития, които са на другия край на света. Аз бях трогнат от поканата на папа Франциск към неговото стадо за ...

прочети още

Църква за другите

30.08.2013
За много християни днес църковната общност се ражда тогава, когато вярващите се съберат заедно за общо поклонение и споделяне на вярата. Но достатъчно ли е просто вярващите да са събрани заедно? Не разкрива ли тази лекота и бързина при формирането на нови църкви едно доста ограничено и дори невярно разбиране за църквата? Но нека да разлистим първите страници на книгата Деяния на апостолите и да видим как всъщност се роди Христовата Църква.   Няма никакво съмнение, че основата беше поставена от Христос. Търпеливо Той подготвяше Своите ученици в продължение на три години и половина. Продължи да ги подготвя даже и след смъртта Си, в продължение на четиридесет дни след славното Си ...

прочети още

Съвършени в Христос

25.08.2013
Проповед на п-р Даниел Топалски по време на тържественото богослужение по случай десетата годишнина от освещаването на сградата на Методистката църква в град Добрич.   Библейски текст: Колосяни 1:14-28   Текстът от Посланието към колосяните, който чухме преди малко, е изключително подходящ за празник като днешния, тъй като ни връща към най-важната и изначална истина, към крайъгълния камък на нашата вяра – Христос. Тържественият химн за величието на Христос трябва да бъде чут с внимание именно днес, когато съвсем естествено се опитвате да направите равносметка за постигнатото през изминалите години. Апостолът сякаш отново ни напомня ясно: „Който се хвали, с Господа да се хвали“ (2 Коринтяни 10:17). И това е без всякакво съмнение ...

прочети още

Единство и многообразие

23.08.2013
Апостол Павел въвежда темата за духовните дарби в своите послания неизменно във връзка с темата за единството на Църквата. Той е напълно убеден, че християнското единство се обогатява от многообразието на дарбите, които всеки християнин е получил. Апостолът изразява последователно това свое убеждение във всяко от трите послания, които съдържат изброяване на духовните дарби – Римляни, 12 гл.; 1 Коринтяни, 12 гл. и Ефесяни, 4 гл. В Римляни 12:4-5 Павел прави аналогия с човешкото тяло, в което има различни части с различно предназначение (”служба”), но това ни най-малко не разрушава целостта на тялото. Същото важи и за Църквата, която запазва единството си въпреки различието на дарбите на своите членове. Логиката ...

прочети още

Църквата като Христово семейство

14.08.2013
Автор: Даниел Топалски   Свещеното Писание на Новия Завет е изпълнено с множество ярки свидетелства, които разкриват характера на Църквата като Христово, като Божие семейство. Апостол Павел ни казва в Посланието си към римляните, че сме приели не дух на робство, а „дух на осиновение”, чрез който сме способни да се обръщаме към Бога с обръщението: „Авва, Отче!”. Божият Дух, Който обитава в нас чрез благодатта Си, свидетелства с нашия дух, че сме „Божии чада”. А щом сме чада, то ние се явяваме Божии наследници и „сънаследници с Христос” (Рим. 8:15-17). Осъзнавате ли колко удивително, възвишено и дълбоко е това, което ни казва апостолът? Бог е наш Отец, ние сме Божи ...

прочети още
Цитати:


Галерия:
Copyright © 2013 - 2019 Всички права запазени.