БГ МЕТОДИСТ
Евангелска методистка епископална църква в България

Доклад, представен пред Националната женска конференция на Евангелска методистка епископална църква в България (Русе, 2009 г.)   „Ти нима не знаеш, че настоящият живот е пътешествие? Ти нима си гражданин? Ти си пътник. Разбра ли какво ти казах? Ти не си гражданин, а пътник и странник. Не казвайте: „Мой е този град, а мой – онзи”. Никой няма град, градът е във висините, а настоящето е път. И ние пътешестваме всеки ден, докато се движи природата. А има ли такъв, който по пътя да заравя злато?   Когато влезеш в странноприемница, кажи ми, украсяваш ли я? Не, а ядеш и пиеш, и бързаш да излезеш. Настоящият живот е странноприемница. Ние сме дошли и ...

прочети още

---

Откъс от книгата Уесли и хората, наречени методисти на Ричард Хайценратер   Джон Уесли, университетският преподавател, често изминавал осемте мили от университета до селцето Стантън Харкорт, за да проповядва вместо местния викарий, неговия приятел Джон Гамболд. Той едва ли можел да предвиди, че  проповядването в тази тиха пасторална обстановка  по-късно ще се възприеме като ясно сливане на сили, съсредоточили се и намерили израз в самия Уесли и в методисткото движение, чието начало той поставя през втората четвърт на XVIII век. Но един от тези случаи все пак ни представя удивителна историческа картина, изразяваща голяма част от същността и енергията на източниците на методисткото съживление.             В един късен пролетен ден през 1738 ...

прочети още

---

  Автор: пастор Маргарита Тодорова   Петстотинте години турско господство играят много голяма роля в оформянето на българския характер, отличаващ се с покорност, силен инстинкт за самосъхранение и най-вече: СТРАХ от потисници и загуба на национална идентичност. Търпението и покорството се превръщат в начин на живот. Събитията след Освобождението още повече засилват подозрителността към чужденците и към всяко външно влияние и намеса. Терорът през първите пет-шест години след установяването на комунистическата власт събужда и засилва СТРАХА от властимащите, както и инстинкта за самосъхранение.   Етапи на завземане на властта от комунистите След Втората световна война, в резултат на договорките от Ялтенската конференция през 1945 г., България е оставена в сферата на влияние на тогавашния Съветски ...

прочети още

---

І. Двете евангелски събития, описани от евангелист Марк, са чудесна възможност да се замислим отново за вярата. Христос хвали вярата на жената, страдала от кръвотечение в продължение на дванадесет години: „Дъще, твоята вяра те изцели“ (Марк 5:34), а на Яир простичко казва: „Не бой се, само вярвай“ (ст. 36). Та какво представлява вярата – тази целителна вяра, която не трябва да се страхува дори пред лицето на смъртта?   Според единственото определение, което откриваме в новозаветните писания, вярата е „даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1). Но дори това единствено определение е последвано от галерия от образи, които ...

прочети още

---

  Корените на основния модел на богослужението се крият както в Писанието, така и в нашето методистко наследство и опит. То отразява библейската, историческата и богословската цялост на християнското богослужение и лежи в основата на всички общи църковни богослужения. Основният модел помага при планирането на богослужението и помага на църквата да разбере основната структура и съдържание на нашето богослужение. Въз основа на този модел може да се разработи ред на богослужението.   В своето разнообразие и единство нашето богослужение представлява среща с живия Бог чрез възкръсналия Христос в силата на Святия Дух. Когато Божиите люде се съберат, Божият Дух е свободен да ги вдъхнови да се поклонят на Бога по най-различен начин, ...

прочети още

---

             Вярваме в Бог, Твореца на света; и в Исус Христос, Избавителя на творението. Вярваме в Святия Дух, чрез Когото приемаме Божиите дарове, и се разкайваме за греха си, за това, че злоупотребяваме с тези дарове за идолопоклонски цели.               Потвърждаваме, че природният свят е Божие дело, и се посвещаваме на неговото опазване, разрастване и предано използване от страна на човечеството.               С радост приемаме за себе си и за другите благословението на общността, сексуалността, брака и семейството.               Поемаме задължението да защитаваме правата на мъжете, жените, децата, юношите, младежите, старците и хората с увреждания; да подобряваме качеството на живот; да защитаваме правата и достойнството на всички хора.               Вярваме в правото и ...

прочети още

---

(Тълкуване на Ис. 7: 10-16)   Анна Маринова               Образът на Месия е разкрит в Свещеното Писание на Стария Завет по много начини и това е с цел Той да бъде разпознат и приет като такъв от Израил. Един от най-известните (и съответно най-коментираните) текстове е утешителното пророческо слово за раждането на Младенеца Имануел (Ис. 7:10-16).   Този текст е даден като утеха в един доста труден за Юдея исторически момент (който е описан в Ис. 7:1-9) – Сироефремската война. За да може текстът на пророчеството за раждането на чудния Младенец да бъде изяснен по-добре, без да се пресъздава в пълнота историческата ситуация, се налага да се отправи поглед към събитията. Последните (освен в ...

прочети още

---

В Божието слово можем да открием имената на десетки и даже стотици напълно обикновени, неизпъкващи с нищо особено герои на вярата, за които се казва твърде малко, но тяхното споменаване не е случайно и би трябвало да ни накара да се замислим. Но възможно ли е някой да бъде обикновен и скромен човек и в същото време да е герой на вярата?   Авторът на Посланието към евреите ни предлага един поименен списък на старовременни мъже и жени, прославили се със своята вяра. Сред тях откриваме името на Енох, на когото в книгата Битие са отделени само няколко реда. Единственото забележително нещо, което се казва за него, извън обичайните факти от ...

прочети още

---

¶165. VI. СВЕТОВНАТА  ОБЩНОСТ               Божият свят е един свят. Обединението, което ни е наложено сега от техническата революция, е надхвърлило в голяма степен нашата морална и духовна способност да постигнем един стабилен свят. Наложеното обединение на човечеството, все по-очевидно на всички нива на живота, представя пред Църквата, както и пред всички хора, проблеми, които няма да чакат отговор: неправдата, войната, експлоатацията, привилегията, населението, международните екологични кризи, разпространението на ядрените арсенали, развитието на транснационалните бизнес организации, които действат отвъд границите на ефективния контрол от страна на която и да било правителствена структура, както и нарастването на тиранията във всичките й форми. Това поколение трябва да открие жизнеспособни отговори на тези ...

прочети още

---

  ¶ 164. V. ПОЛИТИЧЕСКАТА  ОБЩНОСТ               Докато нашата вярност към Бога стои над верността ни към която и да е държава, ние приемаме съществено важната роля, която правителството играе като основно средство за внасяне на ред в обществото. Тъй като осъзнаваме себе си като отговорни пред Бога за социалния и политическия живот, ние заявяваме следното, отнасящо се до правителствата:               А) Основни свободи и човешки права. Ние държим правителствата отговорни за защитата на правата на хората за свободни и справедливи избори и за свобода на словото, религията, събранията, комуникационните медии и молба за компенсации без страх от репресии; за правота на усамотение; за гарантирането на правото на достатъчно храна, облекло, подслон, ...

прочети още

---

Автор: Даниел Топалски   Текстът се публикува по повод отбелязването на Световната неделя на причастието (6 октомври 2013 г.)   I.         Въведение: автентични и легитимни „пътеуказатели“ на изследването   С настоящия текст предлагаме кратко критично изследване на съвременното евхаристийното богословие и практика на Евангелската методистка епископална църква в България, която се явява част от Обединената методистка църква (United Methodist Church). От една страна, това критично изследване ще бъде проведено в светлината на методистката традиция, представена както в съчиненията на Джон и Чарлз Уесли, така и в практиката на ранния методизъм. От друга страна, евхаристийната практика на Методистката църква в България следва да се постави в една по-широка рамка, осигурена ни от многообразната откъм богословие и ...

прочети още

---

Свикнали сме да приемаме заповедите като ограничения на свободата си; за нас заповедите винаги са някак си противоположни на благодатта и любовта.   Христос обаче свързва заповедите Си, учението Си и любовта. Той не намира никакво противоречие между тях и не се опитва по някакъв сложен и труден за разбиране начин да примири това противоречие. Напротив, за Него всичко изглежда съвършено просто: ако Го обичаме, ние ще пазим Неговото учение. Любовта може да извърши това, тя винаги намира правилния начин и правилните средства, за да угоди на Възлюбения.   Защо след като за Христос всичко изглежда толкова просто, за нас нещата стоят иначе? В какво се заключава проблемът? Защо ни е толкова трудно ...

прочети още

---

„Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.“                                                                                        (Матей 25:21)   „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.“                                                                                        (Лука 18:19)   Още в началото е добре да обърнем внимание на това, че господарят от притчата не характеризира служението на своя слуга. Той не му казва: „Хубаво, добро и верно е твоето служение!“ Господарят характеризира слугата си. Казва му: „Хубаво, добър и верен слуга!“   Възможно е някой да си помисли, че това разграничение не е от съществено значение - та нали какъвто е слугата, такова е и служението му. Именно! Слугата е добър, затова и служението му е ...

прочети още

---

¶ 163. IV. ИКОНОМИЧЕСКАТА  ОБЩНОСТ               Ние твърдим, че всички икономически системи са под Божията преценка в не по-малка степен от другите аспекти на сътворения ред. Ето защо признаваме отговорността на правителствата да разработват и прилагат стабилна фискална и парична политика, която осигурява икономическия живот на отделните хора и целите общности и която осигурява пълноценна трудова заетост и достатъчни доходи при минимална инфлация. Вярваме, че частните и обществени икономически начинания носят отговорност за социалната цена, която се заплаща при извършването на бизнес, като трудова заетост и замърсяване на околната среда. Вярваме също така, че те трябва да бъдат държани отговорни за заплащането на такава висока цена. Подкрепяме мерките, които биха ...

прочети още

---

¶ 161. II. ВЪЗПИТАВАЩОТО  ОБЩЕСТВО               Обществото осигурява възможност за възпитаване на хората в пълнотата на тяхната човешка природа. Вярваме, че носим отговорността да въвеждаме, спомагаме и оценяваме нови форми на обществото, които ще насърчават развитието в пълнота на потенциала на отделните индивиди. За нас от първостепенно значение е евангелското разбиране, че всички хора са важни – защото те са човешки същества, сътворени от Бога и обичани посредством и от Исус Христос, а не защото са заслужили своята значимост. Ето защо ние поддържаме социалния климат, при който човешките общества се поддържат и подсилват в полза на всички хора и техния растеж. Насърчаваме също така всички индивиди да бъдат чувствителни към ...

прочети още

---

Въведение Изследователите на богословското наследство на Джон Уесли днес са почти единодушни в оценките си, че неговият гений се проявява с особена сила в способността му да опростява, синтезира и предава основните учения на Евангелието. Съединена с безспорния му организаторски талант, тази способност го превръща в нещо повече от „народен богослов“, за какъвто го обявява Алберт Аутлър в началото на шестдесетте години на ХХ в. Джон Уесли, основателят на методисткото движение, е преди всичко богослов, за когото самото богословие е най-вече практическа дисциплина (scientia practica), призвана да даде на общността от вярващи непосредствено необходимото за тяхното израстване като Христови ученици.[1] В своя анализ на характера на методисткото движение Ричард Хайценратер ...

прочети още

---

ПРЕДГОВОР               Обединената методистка църква има дългогодишна традиция в загрижеността по отношение на социалната справедливост. Нейните членове често са заемали праволинейни становища по спорни въпроси, засягащи християнски принципи. Първите методисти изразяват своето негативно отношение към търговията с роби, контрабандата и жестокото отношение към затворниците. През 1908 г. Методистката епископална църква (Север) приема социално кредо. През следващото десетилетие подобни формулировки са приети и от Методистка епископална църква - Юг и от Методистката протестантска църква. Евангелската обединена братска църква приема формулировка на социалните принципи през 1946 г., по време на обединяването на Обединените братя и Евангелската църква. През 1972 г., четири години след обединението от 1968 г. на Методистката църква и Евангелската обединена ...

прочети още

---

В пределите на методистката традиция кръщението дълго е било причина за много безпокойства и дори за противоречия. Джон Уесли е запазил сакраменталното богословие, което е получил от своето англиканско наследство. Той е учил, че в кръщението детето бива очистено от вината на първородния грях, въведено в завет с Бога, прието в Църквата, направено наследник на Божието царство и духовно родено отново. Той е казвал, че кръщението не нито основно, нито достатъчно за спасение, но е обичайното средство, което Бог е предназначил, за да прилага ползите на Христовото дело в човешкия живот.   От друга страна, въпреки че Уесли потвърждава възраждащата благодат на детското кръщение, той също настоява за необходимостта от обръщение ...

прочети още

---

Значение на Св. Причастие В Новия Завет са представени най-малко шест важни аспекта на Светото Причастие: благодарност, общение, възпоменание, жертва, действие на Св. Дух и есхатологично очакване. Краткият преглед на всяко едно от тези схващания ще ни помогне по-добре да разберем значението на тайнството.              Светото Причастие е Евхаристия, акт на благодарение. Ранните християни “разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ.” (Деян. 2:46-47а). Когато се причестяваме, ние изразяваме радостна благодарност за Божите мощни дела в историята – за спасението, завета, изкуплението, освещението. “Великото благодарение” e декламация на тази спасителна история, достигнала връхната си точка в делото на Исус ...

прочети още

---

           Често пъти се опитваме да извиним себе си за неблагополучията в духовния си живот. Оправдаваме се с липса на време, с много професионални и семейни ангажименти, с отношението на другите към нас, с недостатъците на църковния живот и липсата на достатъчна пасторска грижа. Не казвам, че всички тези оправдания са напълно лишени от основания, нито пък мога лековато да настоявам, че те не са в състояние да оказват влияние върху стремежа и усърдието ни да следваме нашия Господ. Това, което искам да кажа, е, че всъщност главната причина е съвсем друга и тя не трябва да бъде търсена във външните обстоятелства и фактори, а в самите нас. Днешният ...

прочети още

---