На 12 октомври 2013 г. п-р Даниел Топалски посети Църквата на Назарянина в град Монтана, за да представи методисткия литургичен модел в рамките на обучителен семинар, посветен на богослужението и поклонението.

 

Присъстващите участваха в богослужението с Господня трапеза, отслужено според богослужебника на Обединената методистка църква (The Book of Worship of the United Methodist Church).  По време на проповедта си п-р Топалски говори за една от определящите теми за уеслианската традиция, към която принадлежат двете църкви: освещението и християнското съвършенство.

 

След края на богослужението бяха дадени разяснения върху отделните елементи на литургията и нейните исторически корени.

 

През ХІХ в. в Източните американски щати се появява подновено ударение върху християнската святост, което обхваща цялата страна. Тимъти Мерит, методистки духовник и редактор-основател на “Пътеводителя към християнско съвършенство”, е сред водачите на съживлението на святостта. Главната фигура на движението е Фийби Палмър от Ню Йорк Сити, ръководител на Вторничното събрание за насърчаване на святостта, на което методистки епископи, преподаватели и други духовници се присъединяват към първоначалната група от жени в търсене на святост. В продължение на четири десетилетия г-жа Палмър популяризира методистката фаза на движението за святост чрез публични речи, със съчинения и като редактор на влиятелния “Пътеводител към святостта”.

 

Съживлението на святостта надхвърля границите на методизма. Чарлс Г. Фини и Аса Мейхън, и двамата от колежа “Оубърлин”, застават начело на подновения устрем към святост в презвитерианските и конгрешански кръгове, както прави съживленският проповедник Уилям Бордман. Баптисткият евангелизатор А. Б. Ърл е сред водачите на движението за святост в своята деноминация. Хана Уитол Смит, квакер и популярна представителка на съживлението на святостта, издава “Тайната на християнина за щастлив живот” (1875 г.) – класически текст по християнска духовност.

 

През 1867 г. методистките служители Джон А. Ууд, Джон Инскип и други започват във Вайнлънд, Ню Джърси, първото от дълга поредица национални лагерни събрания. Те също така сформират по това време “Асоциацията на националните лагерни събрания за насърчаване на святостта”, обикновено известна като “Национална асоциация за святост” (днешното “Християнско съдружие за святост”). До първите години на ХХ в. тази организация устройва лагерни събрания за святост надлъж и шир в Съединените щати. Появяват се също местни и районни асоциации за святост. Появяват се периодични издания, популяризиращи святостта, издават се много книги.

 

Свидетелството за християнската святост играе повече или по-малко значима роля при основаването на Уеслианската методистка църква (1863 г.), Свободната методистка църква (1860 г.) и Армията на спасението в Англия (1865 г.). През осемдесетте години на ХІХ в. възникват нови типични църкви на святостта, включително Божията църква (Андърсън, Индиана) и Божията църква (Святост). Няколко по-стари религиозни течения също са повлияни от движението за святост, включително определени групи менонити, “Братята” и “Приятелите”, които възприемат възгледа за цялостното освещение на уеслианството и движението за святост. “Църквата на братята в Христос” и “Алиансът на евангелските приятели” са пример за това сливане на духовни течения.

 

През деветдесетте години на ХІХ в. се появява нова вълна от независими общности, които издигат святостта. Сред тях са независими църкви, градски мисии, домове за подпомагане на бедни и мисионерски и благовестителски асоциации. Някои от хората, ангажирани в тези организации, копнеят за обединяване в национална Църква на святостта. От този порив се ражда днешната Църква на Назарянина през октомври 1895 г.

 

Църквата на Назарянина достига и до България близо сто години след началото си. През 1994 г. първите назарянски доброволци пристигат в страната ни. Въпреки духовното объркване, което цари в България по отношение на евангелските църкви, които погрешно са оприличени на „секти“, пред назарянските доброволци се отварят възможности за служение сред нуждаещите се. Църквата на Назарянина успешно регистрира фондация „Назарянско Милосърдно Служение“ и чрез нея започва работа по многобройни проекти за подпомагане с храна, посещения и дарения.

 

През м. януари 2002 г., в отговор на молитвите на вярващи от цял свят, Българската Църква на Назарянина получава официалната си регистрация като религиозна общност.

 

Към началото на 2010 г. в България има 18 назарянски църкви и домашни/начални групи, повече от 400 членуващи и над 600 редовни посетители.

 

Сведенията за историята на Църквата на Назарянина са почерпени от http://sofianazarene.org/history-full/ и http://sofianazarene.org/beliefs/.

 



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната