Автор: Даниел Топалски

 

Братята Уесли настойчиво подчертават христологичната основа на освещението. Освещението на човешкия род е възможно благодарение на въплъщението и изкупителното дело на Божия Син. Освещението на отделния човек, от което Джон и Чарлз Уесли най-вече се интересуват, също намира основата си в това дело. Прилагането на неговите последици по отношение на каещия се грешник се осъществява в акта на оправданието (justification), който е вратата към истинската религия.

Братята Уесли преоткриват лутеранското учение за оправданието чрез вяра благодарение на Моравските братя и това има важни последици за тяхното практическо богословие. Първоначалното емоционално въздействие от това откритие с присъщите му радикални оценки и разграничения постепенно отстъпва място на едно по-зряло осмисляне на оправданието като неизменна основа на цялостната динамика на вярата, която действа чрез любов – „от първото развиделяване на благодатта в душата до нейното усъвършенстване в славата“ (Thoughts Concerning Gospel Ministers // Works (Jackson), 10:455-456) .

Вече беше изяснено, че разграничението между оправданието като Божието дело за човека и освещението като Божието дело в човека е направено от братята Уесли, за да бъдат очертани различните измерения на единния и комплексен процес на спасение. Разграничението е акцентирано най-вече за да се подчертае по един несъмнен начин Божията инициатива и примàта на благодатта срещу всеки опит да се търси в самия човек някаква сила или способност да инициира собственото си спасение. По същата причина се настоява и върху мигновения характер на оправданието като един суверенен акт от страна на Бога, който обаче не отменя необходимостта от вярата като свободен отговор от страна на човека.

 

Оправданието като прошка и осиновление
Прошката е основното измерение на оправданието според братята Уесли. В своя Речник, предназначен да предложи прости и кратки определения, Джон приравнява оправданието на прошката. В проповедите си той предлага малко по-разширени определения, според които оправданието е „помилване, прощение на греховете“ (Оправданието чрез вяра, ІІ.5 // Проповеди…, с. 79) , „прощение на всичките ни грехове и нашето приемане от Бога“ (Пътят на спасението според Писанието, І.3 // Проповеди…, с. 688) .

Чарлз Уесли се въздържа от употребата на понятието „оправдание“ в химните си, докато в малкото му запазени проповеди то се среща най-малко двеста пъти. В проповедта си върху Лука 18:9 той обяснява какво е съдържането на оправданието по следния начин: „Оправдан означава да бъдеш простен и счетен за праведен“ (Sermon 12 // Newport, K., ed. The Sermons of Charles Wesley…, p. 274).

Прави впечатление, че Джон Уесли съвсем съзнателно изключва понятието „праведност“ от своите кратки определения за оправданието. В този случай се намесва една от споменатите предпазни клаузи на неговото богословие на освещението – злоупотребата с идеята за вменената Христова праведност поставя под въпрос необходимостта от стремеж към святост, което е достатъчно основание тази идея да бъде загърбена при дефинирането на оправданието. Нещо повече, Джон Уесли категорично се разграничава от онези, за които „оправданието означава, че Бог се лъже в тия, които оправдава; че Той мисли, че те не са това, което са; че Той ги оценява другояче от това, което те струват“. Когато гледа към оправдания грешник, Бог не вижда някого другиго, а именно него. Бог не го заменя „нито с Христос, нито с Авраам или Давид“ (Оправданието чрез вяра, ІІ.4 // Проповеди…., с. 79) .

Джон Уесли не се отказва напълно от идеята за „вменената праведност“, но смята, че тя трябва правилно да бъде изяснена. С тази цел той пише проповедта „Господ – нашата правда“. В първата ѝ част е направен опит да се определи съдържанието на понятието „Христова правда“, което има отношение към въпроса за оправданието. Правдата на Христос e двояка: Божествена и човешка. Божествената правда се отнася до Божествената Му природа и е „Неговата вечна, присъща, непроменима святост, Неговата правда, милосърдие и истина“. Човешката правда на Христос се отнася към човешката Му природа, тъй като Той, Човекът Иисус Христос, е „Ходатай между Бога и човеците“ (1 Тим. 2:5) [Господ – нашата правда, І.1 // Проповеди…., 313] . Тази правда имат предвид всички, които говорят, че Христовата правда се вменява на вярващия.

Човешката правда на Иисус Христос, по-нататък, се дели на вътрешна и външна. Вътрешната е Божият образ, отпечатан върху всяка сила и способност на душата му, и отразява Божията справедливост, чистота, милосърдие и истинност. Тя включва в себе си „любов, страхопочитание и покорство спрямо Отца; смирение, благост и доброта; любов към изгубеното човечество“ [Пак там] . В цялото съдържание на вътрешната правда на Христос няма какъвто и да е недостатък или нечистота.

Външната правда, от своя страна, се дели на активна и пасивна. Първата се състои във всичко, извършено от Иисус Христос в изпълнение на волята на Отца, а втората – във всичко, претърпяно от Него.

Последното разграничение, което Джон Уесли прави, се отнася до активната правда. Тя се проявява като позитивна (съвършеното изпълнение на волята на Отца) и негативна (Христос не съгреши).

Въпреки всички тези разграничения, които са направени, за да улеснят разбирането, неприемливо е да се разделя активната от пасивната правда на Христос. Именно това тяхно единство се има предвид, когато се казва, че Господ е правда (оправдание) за вярващия.

Вменяването на Христовата правда според Джон Уесли означава, че „на всички вярващи е простено и те са приети – нито заради техните добродетели, нито заради делата им в миналото, настоящето или бъдещето, но изцяло и изключително поради това, което Христос направи и претърпя за тях“. Вярващите са облечени и украсени в Христовата правда, което означава, че въз основа на тази правда те приемат прощение и биват приети от Бога [Господ – нашата правда, ІІ.5, 11 // Проповеди…., с. 316, 318] .

Вменяването на Христовата правда, разбирано като прошка и приемане от Бога, е основата за всаждането на тази правда, за нейното посяване в сърцата и душите на вярващите. Тук отново става дума са усвояването на спасителните заслуги на Иисус Христос в живота на отделния вярващ чрез действието на Божията благодат. Оправданието не е просто юридически пленарен акт на освобождаване от вината за греха – за всеки грях в мисли, думи и дела, извършен в миналото, но и действителна промяна, която се случва вътре в грешния човек, докоснат от действието на оправдаващата благодат. По думите на Чарлз Уесли Иисус Христос заживява във вярващия човек и расте в него:

Не се щадих, за да познаеш ти,
че Господ наша правда е,
че в тебе може да живее и расте Христос,
докато аз със радост се смалявам. [Kimbrough, S T, Jr. The Lyrical Theology…, p. 129]

Не е възможно Бог да признае грешника за праведен, без да го направи такъв. Вменяването на Христовата праведност е предпоставка за по-нататъшното действие на благодатта, което стъпка по стъпка превръща оправдания грешник в праведник:

Но можеш ли за праведен да ме счетеш,
без някога такъв да ме направиш?
Присаден в Христос, аз вярвам,
че като корена израствам свят:
тогава святи ще са моите дела,
от Тебе моят плод ще произлиза. [PW, 13:2014, no. 3408]

Чарлз Уесли изковава различни метафори, за да покаже връзката между вменената и всадената праведност. В поетичния си коментар към Йоан 15:14 той пише, че пребъдващите в лозата (Иисус Христос) получават сока на благодатта, за да живеят един христоподобен живот:

Свободно оправдани,
пребъдваме в Исус,
плодовете на Духа във нас се проявяват,
израстваме във истинската опитност
и всеки ден приемаме от сока на благодатта,
за да живеем все повече и повече като Исус. [PW, 12:20, no. 2108]

Изричането на словото на помирението от страна на Бога в човешкото сърце е акт, който открива възможността за пълноценно общение, за познание чрез съпричастност. Братята Уесли превръщат оправданието в събитие на общението [Вж. Runyon, Th. The New Creation…, p. 53], в което човекът се явява избран в Христос диалогичен партньор и получател на Божията любов:

Запазен съм аз само за това,
да зная, както съм и бил познат.
Със Своето спасение Ти, Господи, ела
и греховете ми от мен отдалечи.
Ти помирителното слово изречи
и Себе Си в сърцето ми изговори. [PW, 7:145 – 146, no. 121]

Оправданието не е само прошка, то поставя вярващия човек в положението на син Божи. Тогава той може да изрече думите на ап. Павел: „…и вече не аз живея, а Христос живее в мен. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мен“ (Гал. 2:20) [Дух на робство и дух на осиновление, ІІІ. 4 // Уесли, Дж., Цит. съч., с. 143 – 144]. Оправданият грешник вече не е слуга – той е простен, за да участва в едно ново, синовно отношение с Бога [изразът принадлежи на Албърт Аутлър – вж. Outler, A. The Place of Wesley…, p. 31]. Това означава, че чрез оправданието се осъществява „възстановяване на дължимите отношения между Бога и човечеството чрез вечно единение на любящия Отец с Неговото благодарно и покорно дете“ [An Earnest Appeal to Men pf Reason and Religion, §29 // Works, 11:55].

 

Откъс от книгата „Пътят на освещението“ – Топалски, Д. Пътят на освещението. София, 2017.



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната