По време на този особен богословски и политически развой мисията на методизма продължава да се развива. Чарлз е зает с проповядване на открито, метод, насърчен на конференцията през 1746 г. и силно поддържан през следващата година: “Не сме ли ограничили проповядването на открито твърде много?… Не можем да очакваме непознаващите Бог да ни потърсят. Ние трябва да излезем и да ги търсим” (Minutes, 37). Джон Уесли изразява пред Джон Смит убеждението си, че: “сторил съм повече добро [на енориашите в Епуърт], като проповядвах на гроба на баща си, отколкото когато три години проповядвах от амвона му”. (Letters, 26:237).

За да може да координира тази програма за проповядване на открито, Уесли учредява седем окръга. Окръзите представляват регионални области за проповядване, които могат да се сравнят с групирането на обществата, което някои независими дейци на съживлението са определили. Методистките окръзи са изброени в протоколите от 1746 година: Лондон, Бристол, Корнуол, Ившам, Йоркшър, Нюкасъл и Уелс. Проповедниците обикновено биват назначавани в групи от двама или трима за пътуване и проповядване в един от тези седем окръга и през следващия месец се преместват в друг окръг.

Чарлз също се включва в духа на това ново насочване на вниманието към проповядването на открито. Веднъж при Редрът той отива до църквата, след това “привлякох събранието след мен в полето” (CWJ, 1:421). Когато посещава Плимут през лятото на 1746 г., Чарлз възнамерява “да проповядва само на улицата или в полето”. Този нов метод на проповядване носи след себе си много нови опасности. Въпреки че дребното дворянство “от време на време слуша наравно с бедните” и бедните приемат Благата вест “със сълзи на радост”, проповядването на открито често довежда и “дивите зверове”, както ги нарича Чарлз. Дори когато проповядва в църкви, както е в Шоръм, той отбелязва: “дивите зверове започваха да ръмжат, тропат, ругаят, да бият камбаната и да превръщат църквата в мечкарник”. При този случай Чарлз продължава да проповядва за около половин час, въпреки че “само най-близко стоящите можеха да чуват” (CWJ, 1:428).

Подозрението и преследването не винаги намаляват силата и растежа на съживлението. Чарлз Уесли обикновено отбелязва обратното: “На мястото на един прогонен проповедник изникват нови двадесет и нито преследване, нито заплаха, нито ласкателство, насилие, затвор или страдания от различен род могат да ги победят. Много води не могат да загасят тази малка искра, която Бог е запалил, нито пък наводнението от много преследване може да я потопи” (CWJ, 1:423; сравни с Песен на песните 8:7). Един от любимите текстове за проповядване на Чарлз Уесли по това време е: “Тази трета част Аз ще прекарам през огън” (Захария 13:9).

Наблягането повече на проповядване, отколкото на създаване на общества през този период отчасти е причина за разпространението на методизма в Ирландия през 1747 г. Протоколите от 1746 г. определят “задоволителния знак от провидението” за нови места, като Дъблин и Единбург: “1. Покана от …сериозен човек, боящ се от Бога, който има дом, за да ни приеме; 2. Възможност да сторим повече добро чрез ходене насам и натам, отколкото ако останем повече там, където сме.”
Работата в Дъблин явно започва преди лятото на 1747 г., когато двама проповедници ветерани, Джонатан Рийвс и Джон Трембат, са назначени да пътуват в Ирландия. Работата на методистите там включва и лидери, които не са във връзка с Уесли. Бенджамин Ла Троб, баптист, обърнал се към моравските братя, създава религиозно общество през предната година “по плана на методистите.” Това общество се събира в къща на Марлбъроу стрийт и скоро кани Джон Кенник. По-рано той е методистки проповедник и все още е известен като методист, въпреки че се е разделил с Уесли, защото поддържа възгледите на Уайтфийлд. Сега той е склонен да приеме възгледите на моравските братя. Проповядването му за Христос като за “бебе, лежащо повито в пелени”, дава на методистите прякора “пеленачетата”.

Ново методистко общество е създадено в Дъблин през лятото на 1747 г. То изглежда е създадено от Томас Уилямс, когото Уесли е изключил от обществото в Лондон три години преди това. Той явно е разрешил проблемите си с Уесли скоро след това. Уилямс е този, който пише на Уесли, молейки за помощ. Повикът на провидението очевидно е чут и Уесли отговаря.

Конференцията се провежда през юни; Джон Уесли се отправя заедно с Трембат за Ирландия няколко седмици по-късно. Когато пристигат в Дъблин през август, те заварват общество, наброяващо около 300 души, повечето от които доста “схватливи” и някои – намерили “мир с Бога”. Тогава Уесли заварва местно духовенство, което споделя типичния предразсъдък срещу миряните-проповедници и проповядването на открито, и един архиепископ, “решен да не допуска нередности в своя диоцез”. По обичайния начин Уесли посреща предизвикателството с главата напред, като се среща с архиепископа. Той разговаря с него в продължение на два или три часа, през които, както казва, “отговорих на много възражения” (J&D, 20:188-90). След две седмици в Дъблин той се връща в къщи, като минава през Уелс. По пътя среща Чарлз, който е на път за Ирландия.

1747 Правила за проповядване:
1. Винаги започвайте и завършвайте точно в определеното време.
2. Не пейте химни, които сами сте композирали.
3. Опитвайте се да сте сериозни, с тежест, строги в цялото си поведение пред събранието.
4. Избирайте най-простия текст, който можете.
5. Внимавайте да не се отклонявате от текста, но се придържайте близо до него и завършвайте това, което започвате.
6. Винаги съобразявайте темата с аудиторията.
7. Внимавайте с алегориите и твърде честото използване на преносно значение.
8. Внимавайте за странности или превзетост в жестовете или произношението си.
9. Казвайте си един на друг, ако забележите нещо подобно.

Чарлз остава във и около Дъблин около четири месеца. Той изпитва класовете, преговаря за земя, призовава за дарения за нова сграда (като отклонява подозрителна оферта да вземе под наем дома за проповядване на мистър Сенник) и се среща с няколко непокорни тълпи. Дори през този първи етап на съживлението в Ирландия Чарлз показва известно колебание относно твърде бързото създаване на общества и увеличаването на броя на членовете. Веднъж, докато приема нови членове, той отбелязва, че пропъжда стари, “които са доста прибързано приети от помощниците” (CWJ, 1:463). Неговите разговори с местното духовенство са в известен смисъл успешни, тъй като ги убеждават, че методизмът представя “не някаква схизма или нова религия, но вярата, веднъж открита на светиите” (CWJ, 1:465).

Разпространението на методизма в Ирландия явно следва обичайния ход на съживлението. Начало на местните дейности и обществата дават хора, които или са свързани с Уесли, или следват общия модел, подобен на методисткия. Тези групи в последствие са включени в мрежата от методистки общества, снабдени са с проповедници и са контролирани чрез пътувания и кореспонденция от страна на Уесли.

Този процес понякога изисква братята Уесли да следват проповедниците из страната в опит да държат връзката под контрол. Такъв е случаят, когато през 1748 г. Чарлз открива, че проповедниците са изоставили някои от обществата на запад от Дъблин, за да отидат на 160 мили на юг, в Корк. Корк тогава е “най-широката врата”. За няколко дена той е там, опитвайки се да контролира дейността на методистите. Двеста души изявяват желание да създадат общество, но последвалото объркване кара Чарлз да заключи, че създаването на “редовно общество” е неизпълнимо. Въпреки това след два дни той започва да изпитва кандидати и след това организира събирания с “ново общество”. Седмица по-късно Чарлз открива стотици хора на няколко мили на северозапад, в Бандън, които са “нетърпеливи да създадат свое общество и да получат небесното царство със сила” (CWJ, 2:18-29).

(Откъс от книгата на Ричард Хайтценратер “Уесли и хората, наречени методисти”. Превод от английски език: Десислава Тодорова)



Цитати:


Последни новини

Нова Методистка църква в Дългопол

07.10.2019

На 6 октомври 2019 г. се проведе първото официално богослужение на новото местно поделение в град Дългопол на Евангелска методистка епископална църква в България. Бяха приети първите двадесет и двама членове, които получиха правото да изберат и първото църковно настоятелство на местната църква. През първата година настоятелството ще работи под председателството на пастор Димитър Господинов […]

Прочети повече

Новини, От страната