Cristoph„Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.“

(Йезекиил 36:26)

Този стих от Йезекиил не се чете на Рождество Христово, въпреки че аз го намирам за много подходящ. Ново сърце, в което царуват мир и правда; нов дух, който прави възможно единството; едно човешко сърце, което отваря небесата. Само така хората ще могат да достигнат вечността. Само така ще можем да стъпим здраво на земята, да отправим поглед нагоре и да съберем ръце в молитва.

Студените камъни не са подходящи за основа на пътя към Господа. Каменните сърца затъмняват пътя на мира, заробват хората, превръщат религията в идеология и разрушават творението, вместо да го освещават.

Спомням си една мисъл на Адолф Колпинг: „Трябва да предлагаш сърцето си в залог, за да спечелиш хората“. Това за мен е първата стъпка към новото сърце и новия дух. Сега ще илюстрирам това с един пример.

По време на миналогодишното възкресенско бдение направихме лабиринт от почти 1000 чаени свещи. Застанах на входа му: той водеше към самия център и аз тръгнах, но пътят мина покрай центъра, изведе ме към външната страна на лабиринта и едва тогава ме насочи към вътрешността. Това се повтори няколко пъти, докато най-накрая се озовах в самия център.

Това беше едно особено преживяване: ходиш, изгубваш се, търсиш, срещаш изненади, пристигаш и откриваш мир и покой.

Предполагам, че тримата влъхви, търсещи новородения Цар, са преживели същото, докато открият Детето, Чието сърце беше толкова добро, че Го доведе на земята.

Да достигнеш центъра. Мисля, че това описва и авторът на Псалм 139: „Господи, опитал си ме и си ме познал … Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мен оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (139:1, 23-24).  Имам чувството, че псълмопевецът иска да каже: „Отнеми каменното ми сърце и ми дай меко сърце, за да мога да намеря пътя към Теб и към истинската човечност“.

Да се свети Твоето име, Боже, не моето! Да дойде Твоето царство, не моето! Твоята воля да бъде, не моята! Помагай ни да пазим творението и ни подари мир с Теб, мир с хората, мир със самите себе си и ни освободи от всеки страх. Амин. (По молитвата на Даг Хамаршьолд)

                                                                      Christoph Petau (55), Австрия



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната