Автор: Даниел Топалски

 

Евангелският текст от Марк 1:1-8 ни разказва за началото на благовестието. Евангелието започва направо, без предисловие: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“ (Марк 1:1). И какво е началото? Отговорът е даден от евангелиста чрез думите на пророк Исая: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път; глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“ (вж. Исая 40:3). Разбирате, че съвсем не беше случаен и старозаветният прочит, който чухме. Евангелистът ни казва чрез думите на пророка, че началото е поставено с вестителя, с гласа на викащия в пустинята, с един, който трябваше да устрои Господния път, да призове човеците да приготвят пътя за Господа и да направят прави пътеките за него. В началото на благовестието виждаме не фигурата на Исус Христос, а тази на Йоан.

 

Много пъти сме размишлявали за значението на Йоановото служение, за съдържанието на неговата проповед и за смисъла на извършваното от него кръщение. Днес ми се иска да си останем именно в самото начало – такова, каквото ни го представя евангелист Марк. Да останем в началото на благовестието, където срещаме именно Йоан.

 

Защо благовестието започва с такова начало? Нужно ли е някой друг да предшества Господа? Нима Неговото явление в света, Неговото служение в този свят може да бъде наистина предшествано, подготвено от нещо или някого? Може ли светът да бъде изобщо подготвен за това, което следва – за явяването на Бога в плът, за Неговото страдание, смърт и възкресение?

 

Да, наистина Исус дойде в този свят, дойде в определен момент от световната история и като че ли Неговото идване („когато се изпълниха времената“) стана „плът от плътта“ на човешката история с всички предшестващи и всички следващи събития. И все пак Неговото идване донесе на същата тази история единственото „ново“ нещо под слънцето, което не беше се случвало и никога нямаше да се случи. Тогава как нещо такова, неподозирано, ново, нещо, което никой не би могъл да си представи, може да бъде предшествано и подготвено от който и да е човек?

 

Обърнете внимание, че в началото на благовестието ние наистина виждаме фигурата на Йоан, но това съвсем не означава, че той от свое име, по своя инициатива или вътрешна интуиция застава на това място. Йоан е изпратен, от Бога е изпратен той, от Божие име Йоан проповядва кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Какво излиза? Макар и да срещаме Йоан в началото на благовестието, Бог е Който е приготвил всичко в Своя благ промисъл. Йоан е именно пратеник, един, който е подготвен за своята мисия; един, който е казал „да“ на Божия призив; един, който е станал съработник на Бога; един, който е застанал в началото на благовестието, за да посочи ясно към Онзи, Който е по-силен от него самия, и на Когото Йоан не е достоен да се наведе и да развърже ремъка на сандалите Му.

 

И макар да стои от Бога поставен в началото на благовестието, това благовестие си остава „благовестието на Исус Христос“, а не на Йоан. Йоан е само предтеча, той е „приятелят на Младоженеца“, който е натоварен да се погрижи за всичко необходимо за сватбата и остава като страж пред вратата на стаята на Младоженеца и Неговата невеста.

 

Йоан ни посреща в целия си ръст в началото, но скоро самият той изяснява нещо, което започва да се случва още от момента на неговото излизане на сцената. Йоан ясно казва: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). Затова е призован Йоан, такова е естеството на неговото служение – той трябва да се смалява и така да отстъпи своето място на „Божия Агнец, Който поема греха на света“ (Йоан 1:29). Грехът на света може да бъде поет само от Божия Син, Йоан не може да стори това. Той може обаче да проповядва покаяние, да кръщава с покайно кръщение, да подготви пътя за идването на Този, Който ще кръщава със Святия Дух и с огън, да Го посочи на питащите и да каже ясно на света: „Не съм аз Христос“, аз съм просто „глас на един, който вика в пустинята“.

 

Йоан се смалява, за да може Христос да бъде видян. Йоан се смалява, за да могат към Христос да се обърнат човешките очи и сърца. Той се смалява, но с това по един парадоксален начин неговото фигура израства, защото  измежду “родените от жена няма по-голям от Йоан” (Лука 7:28).

 

Да, Бог е истинският инициатор на началото на благовестието на Исус Христос. Да, благовестието е именно на Исус Христос, Божия Син. Да, Йоан е само пратеник, служител, който върши само това, което е бил длъжен да извърши. Но все пак в началото на Евангелието според Марк ние се срещаме най-напред с Йоан Кръстител и това не може да е случайно.

 

Позволявам си да ви предложа едно възможно обяснение. Нима не е именно такова обичайното начало на благовестието в живота на всеки един от нас. Срещнали сме някой, който е бил за нас именно като Йоан, някой, който е подготвил нашата лична среща с Младоженеца и останал да бди като страж на вратата, за да не наруши никой този свят момент. Този някой най-вероятно не е изглеждал като Йоан Кръстител, не е носел облекло от камилска козина, но е сторил за нас същото като Господния предтеча. С думите и делата си той е изправил пътищата на сърцата ни пред идещия при нас Господ.

 

Да, благовестието за всеки един от нас е започнало именно така. Споделено е било с нас от човек, който е бил пратен и на когото Бог е дал благодатта си, за да има силата и свободата да свидетелства. Този някой може да е съвсем незначителен според стандартите на света, но измежду родените от жена няма по-голям от него и от всички останали, които са откликнали да бъдат предтечи на Господа.

 

Да, Бог може и от камъните да издигне синове на Авраам и свидетели за Себе Си, но Той не желае това. Той не желае да постави дори началото на благовестието без нас, а заедно с нас. Той не желае да го продължи без нас, а заедно с нас, колкото неверни, непостоянни, страхливи и колебаещи се да сме. Бог измежду човешките чада избра предтеча за своя Син, когато се изпълниха времената, Бог измежду човешките чада продължава да избира предтечи, които викат в пустинята на човешката безнадеждност, самота, фалшиво самодоволство и самоувереност, безпътица и липса на смисъл, които приготвят пътя на Господа към сърцата на човеците от своето време.

 

Всички ние сме призовани да стоим на едно такова място – в началото. Но заставайки там трябва да помним Кой ни е поставил там и Кой е Младоженецът. Трябва да знаем, че всеки път, когато заставаме там, още от първия момент, ние трябва да се смаляваме, а Той, Христос, да расте.

 

Готови ли сте да застанете на това място? Готови ли сте да участвате в началото на новия живот на хората, при които Бог ви изпраща?



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната