Slav

 

„И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус, през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си…“

(Евреи 10:19-25)

 

Този библейски текст е покана да предприемем едно уникално пътуване, което ни води към среща с Исус Христос, нашия Спасител. Да бъдем „на път“ не е нещо съвсем обичайно за нас. Обикновено ние пребиваваме през повечето време в позната среда, изпълняваме обичайните си задължения и това се повтаря отново и отново без големи изненади. Няма как да не се питаме за причината накарала Авраам и останалите библейски герои да бъдат така готови да излязат извън обичайното за тях заедно с Бога. Божията покана за предприемането на пътуването е нещо, което никой не може да пренебрегне. Бог не ни пита: „Готов ли си да тръгнеш по един нов път? Имаш ли нужните умения и сила?“ Той просто ни кани да пътуваме заедно с Него. Приемаме ли тази покана?

 

По време на едно от пътуванията ми до партньорската ни църква в Съединените щати аз открих едно ново измерение на Адвентния период. По време на полета пътникът, който седеше до мен, ме покани да посетя Ню Йорк заедно с него. Предложи ми да плати за настаняването и храната ми. Щеше да е много хубаво да остана в този голям град, вероятно щях да срещна много интересни хора. Но това не беше целта на моето пътуване. Това ме накара да се замисля и за моето пътуване на вярата: колко често оставам на летището, докато Бог ме подканя да излетя? Защо не мога да чуя Божието желание да продължа пътуването си? Колко често губя от погледа си крайната цел, към която съм се устремил?

 

Когато самолетът ми кацна в Ню Йорк, аз бързо открих един знак от Бога: служител, който ме очакваше, за да ми даде оранжева карта с надпис: „Експресен трансфер“.  Почувствах уникалността на думите от Евреи 10:23-24: „…нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието; и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела…“. Всеки служител на летището, виждайки оранжевата ми карта, ми оказваше помощ, така че аз бързо забравих за поканата да посетя Ню Йорк. Бог ни подсеща и окуражава да продължим пътуването си, да достигнем целта – да се срещнем с Исус Христос. Благодаря на Бога за онези, които ми помогнаха в моето адвентно пътуване, и се моля за онези, които ми показаха пътя към Витлеем.

 

Благодаря Ти, Боже, за невероятното Адвентно пътуване, за надеждата и общата загриженост, която имаме един към друг. Благодаря за хората, които ни помагат в житейския ни път. Моля те, научи ни как да бъдем по-близо до другите и да им покажем един по-добър път към Христос. Амин.

 

 

                                                                       Славомир Родажински (50), Полша 



Цитати:


Последни новини

Нова Методистка църква в Дългопол

07.10.2019

На 6 октомври 2019 г. се проведе първото официално богослужение на новото местно поделение в град Дългопол на Евангелска методистка епископална църква в България. Бяха приети първите двадесет и двама членове, които получиха правото да изберат и първото църковно настоятелство на местната църква. През първата година настоятелството ще работи под председателството на пастор Димитър Господинов […]

Прочети повече

Новини, От страната