Слушайте проповедта тук.

 

“…вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте.”

                                                                                                /Малахия 3:7/

 

          І. 1. Валидни ли са все още до ден днешен някакви “правила”, откакто Евангелието донесе живот и безсмъртие? Има ли в християнския житейски порядък някакви установени от Бога “средства”, чрез които обичайно ни посещава Неговата благодат? Този въпрос, зададен от някого по времето на апостолите, би дал да се разбере, че го поставя езичник, защото цялата общност на християните беше на едно мнение: Христос е установил определени външни средства, за да предаде на хората Своята благодат. Постоянната им практика не даваше никакви поводи за съмнение в това отношение. Защото “всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо”, те “постоянстваха в поучението на апостолите, в преломяването на хляба и молитвите” /Деян.2:42-44/.

 

          2. Но в течение на времето, когато “любовта на мнозинството охладня”, някои подмениха средствата с целта и започнаха да виждат същността на вярата в упражняването на тия външни дела, а не в обновлението на сърцето по подобие на Бога. Те забравиха: “Целта на всички заповеди е “чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра” /1Тим.1:5/; да обичат Господа, своя Бог, с цялото си сърце и ближните си както себе си, да се очистват от гордост, гняв и зло пожелание чрез вяра, причинена от Бога. Други изглежда смятаха, че ако и същността на вярата да не е в тези външни средства, все пак в тях има нещо благочестиво, нещо, чрез което те ще станат угодни на Бога, макар и да не са изпълнили най-важното на Закона – правото, милостта и любовта.

 

          3. Ясно е, че при тия, които така злоупотребяваха с благодатните средства, последните не постигнаха целта, с която бяха установени. Нещо повече, това, което трябваше да се случи за благото на хората, стана повод за падение. Далеч пропуснали да намерят чрез тях благословение, те намериха проклятие. Далеч пропуснали да станат чрез тях подобни на Бога в облик и дела, те станаха чада на пъкъла – много повече, отколкото бяха такива преди. Други, които ясно осъзнаваха, че благодатните средства не носят никаква благодат на чадата на дявола, започнаха да извеждат от частния случай общовалидното заключение, че те изобщо не служат за предаване на Божията благодат.

 

          4. Все пак броят на злоупотребяващите с Божиите порядки беше далеч по-голям от ония, които ги пренебрегваха, докато не се явиха мъже, изпълнени не само с висока интелигентност /често допълнена от респектираща образованост/, но и с любов и с утвърдена, истинска, вътрешна вяра. Едни от тях бяха горящи и осияващи светилници, прочути личности за своето време, които имаха много заслуги спрямо Христовата църква, заставайки в пролома срещу прииждащия порой на безбожието.

 

          Не може да се приеме, че тия святи и почтени мъже в началото са възнамерявали нещо друго, освен да докажат, че външното благочестие без сърдечна чистота е празно нещо. Те декларираха: “Бог е дух и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят” /Йоан 4:24/. Затова, считаха те, едно външно служение на Бога без посветено Нему сърце е напразно усилие. Установените от Бога благодатни средства тогава са от голяма полза, когато причиняват освещение на сърцето. Не го ли правят, те са безполезни и празни, стойността им е по-малка от нула. Да, даже и в определен смисъл когато заемат мястото на освещението, те са една голяма мерзост пред Господа.

 

          5. Някои измежду тия мъже бяха дълбоко възмутени от гнусното оскверняване на благодатните средства, широко разпространило се из цялата църква и, кажи-речи, изтребило истинското благочестие от света. Затова не е за чудене, че в огненото си усърдие да прославят Бога и да освобождават душите те говореха за въпросната погубителна заблуда така, сякаш външните форми на вярата са едно нищо и нямат никакво място в християнството. Също не е чудно, че те не успяваха винаги да контролират езика си, така щото повърхностните им слушатели лесно можеха да направят извода, че всички външни средства като цяло са напълно безполезни, и да се съмняват, че Бог ги е установил като обичаен път за предаване на Своята благодат в душите на хората.

 

          Да, възможно е дори някои от тези святи мъже в края на краищата да са изпаднали в подобно убеждение и особено ония, които не по свободен избор, а по Божие предопределение бяха откъснати от благодатните средства и, останали без здрава опора, се лутаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Понеже тия хора трябваше да скъсат с всички външни благодатни средства и все пак изпитваха върху си Божията благодат, те биха могли да стигнат до заключението, че същата благодат може да бъде приета от ония, които умишлено се отричат от благодатните средства.

 

          6. Опитът учи колко лесно се разпространява подобно схващане и особено здраво се промъква при ония, които след пробуждането си от смъртния си сън започват да чувстват като непоносимо бремето на своите грехове. Обикновено те са недоволни от състоянието, в което се намират, и търсят всевъзможни начини да излязат от него. Затова и са готови да се вкопчат във всяка новост и да последват всяко ново внушение, което им обещава спокойствие или радост. Вероятно са опитвали повечето външни средства и не са намерили чрез тях никакво облекчение, а напротив, може би дори се е стигало до усилване на атаките на съвестта и страховете, на чувството за печал и обреченост. По тая причина лесно биха се убедили, че за тях е по-добре да се откажат от всичките тия средства. Уморили са се да се трепят напразно и да се пекат на огъня. Затова и са благодарни за всеки претекст да зарежат всичко, за което душата им не изпитва желание, да прекратят болезнената борба и да потънат в лениво бездействие.

 

          ІІ. 1. С оглед на това аз задълбочено ще изследвам въпроса има ли благодатни средства.

 

          Под “благодатни средства” разбирам външни знаци, думи или действия, нормалните, установени от Бога и определени пътища, по които Той предава на хората предшестващата, оправдаваща и освещаваща благодат.

 

          Използвам израза “благодатни средства”, защото не зная по-добър и защото той е общоприет от столетия в християнската църква и особено в нашата църква, която ни напътства да хвалим Бога за “средствата на благодатта и надеждата за славата” и ни учи, че едно тайнство е “външен знак за една вътрешна благодат и средство, чрез което я получаваме”.

 

          Най-важните от тия благодатни средства са: молитвата, била тя в скришната стаичка или сред множество хора; изучаването на Словото /което включва четене, слушане и размишление/; получаването на Господната вечеря, т. е. яденето на хляба и пиенето на вино за възпоминание на Господа. За тия ние вярваме, че те са установени от Бога пътища, по които Той обикновено предава Своята благодат на душите на хората.

 

          2. Но ние признаваме, че стойността на тези средства е изцяло зависима от това дали те действително служат на целта на вярата. От това следва, че откъснати от въпросната цел, те стават съвсем незначителни и суетни. Ако не ни стимулират наистина да растем в познание и любов към Бога, те не са угодни пред Него. Да, толкова повече се превръщат в мерзост и зловоние в ноздрите Му. Той се уморява да ги понася – предимно когато те Му се “пробутват” като един вид заместител на вярата, на която би трябвало да служат. Не е лесно да намерим думи, за да опишем тази чудовищна глупост и безбожие: тя се състои в това, че човек обръща Божието оръжие срещу самия Него и държи християнската вяра далеч от сърцето със същите средства, които са предназначени да я доведат близо до него.

 

          3. Също така признаваме, че всички външни средства нищо не ползват без Божия Дух и по никакъв начин не могат да стимулират познанието за Бога и любовта към Него. Няма съмнение, че всяко избавление на земята е Негово дело. Сам Той осъществява чрез всемогъщата Си сила в нас всяко благоугодно на Него нещо. Ако не присъства и не действа чрез всички външни неща, те са само едни слаби и незначителни елементи. Така че ако някой счита някое от благодатните средства за плод на своите сили, той се заблуждава и не познава Писанията, нито Божията сила. Знаем, че в думите, изговорени в молитва, в буквите на прочетеното и чутото слово и в приеманите при Господната вечеря хляб и вино няма никаква сила сама по себе си. Само Бог е дарителят на всички добри дарове, първоизточникът на всяка благодат. Всяка сила, чрез която кое да е от благодатните средства се превръща в благословение за нас, идва само от Него. Знаем също, че Бог може да даде тази благодат дори ако по цялата земя нямаше и едно благодатно средство. В този смисъл можем да твърдим, че в очите на Бога благодатното средство няма никакво значение. Господ може да действа, както Му е угодно, и при това да използва някакво средство или да не го използва.

 

          4. По-нататък признаваме, че нито един грях не може да бъде изкупен чрез прилагането на всички благодатни средства. Грешникът може да бъде примирен с Бога само чрез кръвта на Исус. Няма никакво друго изкупление за нашите грехове, никакво друго очистително средство срещу греха и опетняването. Всеки, който вярва в Христос, е дълбоко убеден в това, че всяка заслуга е само на Господа и че неговите лични дела нямат нищо достойно в себе си, независимо дали той произнася молитва, изучава Писанието, слуша Словото или яде от хляба и пие от чашата. Който използва известния израз: “Христос е единственото благодатно средство” в смисъл, че Той е единствената истинска причина за изливането на всяка благодат, то никой не може да възрази, че тоя човек разбира нещо от Божията благодат.

 

          5. И още веднъж: ние признаваме /макар че това е тъжен факт/, че мнозина от хората, наречени християни, до ден днешен злоупотребяват за погубление на душата си с благодатните средства. Такъв несъмнено е случаят с всички, които се задоволяват да имат вид на благочестиви, но са лишени от силата на благочестието /2 Тим.3:5/. Те или си въобразяват по най-глупав начин, че са християни, защото вършат това или онова, макар че Христос никога не се е открил в сърцата им и Божията любов не е изляна там, или приемат, че ще станат християни просто с това, че прилагат благодатните средства. Те се поддават на празното заблуждение /може би без напълно да съзнават какво правят/, че или в благодатните средства се крие някаква сила, чрез която те рано или късно /и те сами не знаят кога/ със сигурност ще се доберат до святост, или че в прилагането на средствата се съдържа заслуга, която в крайна сметка ще подбуди Бога да ги направи святи или да ги приеме и без да са постигнали освещение.

 

          6. Тия хора много малко разбират от голямата основа на целия градеж: “По благодат сте спасени” /Еф. 2:5,8/. Вие сте избавени от своите грехове, от тяхната власт и вина. Вие отново сте въведени в Божието благоволение и сте направени подобни на Бога. И всичко това не заради вашите дела, заслуги, достойнства, а само по благодат, по чиста милост от Бога, чрез заслугите на Неговия възлюбен Син. Вие следователно сте спасени не чрез някаква сила, мъдрост или мощ у вас или у някое друго създание, а само чрез благодатта и силата на Святия Дух, Който върши всичко във всичките човеци.

 

          7. Така че ние знаем: спасението е дар и дело на Бога. Но главният въпрос остава: как мога аз да го достигна? /това може да каже някой, който е убеден, че няма нищо/. Ако ти кажеш: “Повярвай и ще се спасиш”, той ще отговори: “Добре. Но как трябва да повярвам?” Ти казваш: “Уповавай на Господа”. “Да, но как трябва да уповавам на Него? Трябва ли да уповавам на спасителната Божия благодат, като прилагам благодатните средства, или да ги оставя настрана?”

 

          8. Напълно немислимо е Божието Слово да не ни дава никакво напътствие по един толкова важен въпрос или Божият Син, Който заради нас, хората, и в името на нашето спасение слезе от небето, да ни остави в неведение по една тема, толкова тясно свързана с нашето избавление.

 

          И наистина Той не ни е оставил в неяснота. Показал ни е пътя, който трябва да следваме. Нужно е само да изследваме Словото и да видим какво пише там. Ако само останем верни на неговите указания, не може да възникне никакво съмнение.

 

          III. 1. Съгласно тия указания на Свещеното Писание всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват, като прилагат и не занемаряват установените от Бога благодатни средства.

 

          Първо, всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват с помощта на молитвата. Така гласи категоричното указание на нашия Господ. След като в Своята проповед на планината изяснява същността на вярата и описва нейните най-важни аспекти, Той добавя: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира, и на тогова, който хлопа, ще се отвори” /Мат. 7:7-8/. Тук като най-важно нещо е посочено да се молим – това е едно средство – за да получим; да търсим, за да намерим Божията благодат, този скъпоценен бисер; да хлопаме, с упорство да продължаваме молитвата и търсенето, ако искаме да влезем в Божието царство.

 

          2. За да не остане никакво съмнение, нашият Господ изяснява още повече този пункт. Той се обръща към сърцето на всеки човек: “Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небето, ще даде добри неща на тия, които искат от Него?” /Мат.7:9-11/. Бащата на ангелите и човеците, Бащата на жизненото дихание на всяка твар “ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”. Или, както сам той се изразява на друго място и с това обобщава всички добри неща: “Колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него” /Лука 11:13/. Трябва да се обърне особено внимание на това, че хората, които тук бяха напътствани да се молят, по онова време още не бяха получили Святия Дух. Въпреки това нашият Господ ги насочва да използват въпросното благодатно средство и им обещава, че ще е от полза да се молят за Святия Дух на Този, Който е милостив към всяко Свое творение.

 

          3. Че сме зависими от прилагането на това благодатно средство, ако искаме да получим някакъв дар от Бога, личи от забележителния откъс, непосредствено предшестващ този стих: “И каза им /на тях, които току-що беше научил да се молят/: Ако има някой от вас приятел и отиде при него посред нощ и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба… И ако той отвътре в отговор… Не ме безпокой…. не мога да стана и да ти дам; казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва. А Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде” /Лука 11:5-9/. “И даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва”. Как би могъл нашият възлюбен Господ по-ясно да се изкаже, че чрез средството на упоритата молитва можем да получим онова, което иначе никога не бихме получили?

 

          4. “Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не отслабват”, докато човек не получи чрез това средство желаното благо. “В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все че от Бога се не боя и човеците не зачитам, пак понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане” /Лука 18:1-5/. Изводът е даден от самия Господ: “Слушайте що казва несправедливият съдия!” – “Понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото” – “А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро”, ако те “се молят и не престават”.

 

          5. Също така всеобхватно и изразително Господ дава указанието да чакаме Божиите благословения в лична молитва и с него е тясно свързано обещанието, че по този начин ще получим онова, за което се молим. Това личи от познатите Му думи: “Влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”/Мат.6:6/.

 

          6. Ако едно указание относно всеки род молитва, обща или лична, и свързаните с нея благословения трябва да бъде още по-ясно, то това ще е казаното чрез апостола: “Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всеки щедро, без да укорява, и ще му се даде” /Як.1:5/. Забележете: ако иска; а другаде казва: “Пожелавате, но нямате, защото не просите” /Яков 4:2/.

 

          Би могло да се възрази: “Но това не е напътствие за невярващите, за тия, които не познават прощаващата благодат на Бога. Защото апостолът добавя: но да проси с вяра /Яков 1:5/; в противен случай да не мисли, че ще получи нещо от Господа. На това отговарям: “Значението на думата вяра на това място Яков посочва в непосредствено следващите думи /като че ли именно да отговори на подобно възражение/: “но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко”; без да се колебае, че Бог чува молитвата му и ще удовлетвори желанието на сърцето му.

 

          Каква крещяща, богохулна безсмислица би било да приемаме, че думата вяра на това място в пълния й смисъл би трябвало да означава водещата до блаженство християнска вяра! Представете си: Святият Дух ще настави един човек, който знае, че няма тази вяра /тук назована мъдрост/, да я изиска от Бога и при това ще му обещае: “И ще му се даде”, за да постави обаче веднага след това ограничението, че вярата, която той не притежава, няма да му бъде дадена, преди да се помоли за това. Кой би могъл да понесе една такава представа? Оттук бихме могли да направим, въз основа на този и по-горе цитираните библейски стихове, извода, че всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват в молитва.

 

          7. На второ място, всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват, като изследват Писанията.

          Указанията на нашия Господ са също така ясни и относно употребата на това благодатно средство: “Вие изследвате Писанията, казва Той на невярващите юдеи, защото те свидетелстват за Мене” /Йоан 5:39/. Именно с тази цел Исус ги насочи да изследват Писанията, защото така щяха да стигнат до вяра в Него.

 

          Възражението, че тук се касае не за заповед, а за обикновена констатация, че юдеите изследваха Писанията, е дръзка фалшификация. Аз умолявам тия, които така категорично твърдят това, да ни обяснят как човек би могъл да изрази по-ясно една заповед, освен с думите: “изследвайте Писанията”. По-задължаващо не би могло да се каже с думи.

 

          Какво божествено благословение съпровожда прилагането на това благодатно средство можем да видим от написаното за беряните: след като те бяха изслушали ап. Павел, “всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно. И така мнозина от тях повярваха” /Деян.17:11/, т. е. те намериха Божията благодат по начина, който Той е установил.

 

          Наистина, възможно е при някои, които “приеха учението без всякакъв предразсъдък”, вярата да дойде чрез слушане, както казва другаде Павел /Рим.10:17/, а чрез четене на Словото само да бъде утвърдена. Но, както вече казах, към общия израз “изследване на Писанието” спадат слушането, четенето и размишлението.

 

          8. Това, че чрез изучаването на Словото Бог не само дарява мъдрост, но и я укрепява и умножава, разбираме от думите на ап. Павел към Тимотей: “От детинство знаеш Свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса” /2 Тим.3:15/. Това е голямото средство, което Бог е установил, за да предаде на човеците Своята многообразна благодат. Тази истина ни е внушена чрез думите на апостола по един начин, по-обобщаващ от който не бихме могли да си представим: “Всичкото писание е боговдъхновено /следователно то е непогрешимо истинно/ и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” /2 Тим.3:16,17/.

 

          9. Трябва да се подчертае, че тези думи на първо място и непосредствено важат за Словото, което Тимотей “знае от детинство”. Това би могло да бъде само Старият Завет, понеже по онова време Новият не беше написан. Павел не беше “в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли” /2 Кор.11:5/ и затова в нищо по-долен от който и да било днес живеещ човек. И все пак: колко далеч беше той от това да говори с пренебрежение за Стария Завет! Вие, които поставяте така ниско половината от Божието Слово, внимавайте да не би един ден “да се учудите и погубите” /Деян.13:41/. Все пак става дума именно за половината, за която Святият Дух определено казва, че е полезна като благодатно средство “за поучение, за изобличение, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело”.

 

          10. Обаче, това благодатно средство не е полезно само за Божия човек, за този, който вече ходи в светлината на Неговото присъствие, но и за ония, които са в мрак и търсят онова, което не познават. Петър пише: “Пророческото слово повече се потвърждава за нас” чрез това, че “бяхме очевидци на Неговото величие” и “от великолепната слава дойде до Него глас”. И “вие добре правите, че внимавате на него /на това пророческо слово, както го нарича Свещеното писание/ като на светило, което свети на тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви” /2 Петр.16,17,19/. Затова всички, които копнеят за изгрева на тази зорница в сърцата си, трябва да го очакват, като изследват Свещеното писание.

 

          11. Трето, всички, които искат да растат в благодатта на Бога, трябва да я очакват, като участват в Господната вечеря. Защото и това напътствие ни е дадено от самия Господ: “През нощта, когато беше предаден, взе хляб и като разчупи, рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв. Това правете… за мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” /1 Кор.11:23-26/. Чрез тия видими знаци вие публично представяте пред Бога, ангелите и хората вашето празнично възпоминание за Неговата смърт, докато Той дойде на небесните облаци.

 

          Само “човек да изпитва себе си” /1 Кор.11:28/ дали разбира същността и смисъла на това свято постановление, дали действително изпитва копнежа да бъде “съобразуван с Христа” /Фил.3:10/, “да яде от хляба и пие от чашата”, без да се съмнява.

 

          Тук даденото от Господа напътствие бива изразително повторено: “да яде, да пие” – в повелителна форма. Тези думи не са обикновено разрешение, а и ясна, категорична заповед, валидна за всички, които или вече са изпълнени с мира и радостта на вярата, или с истина могат да кажат: “Споменът за нашите грехове е болезнен за нас, едно непосилно бреме”.

 

          12. От думите на апостола в предходната глава личи ясно, че Господната вечеря е също едно обичайно и от Бога установено средство за приемане на Божията благодат: “Чашата, която биде благословена и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Яденето на тоя хляб и пиенето на тая чаша не е ли външното, видимо средство, чрез което Бог ще предаде духовната си благодат на нашите души, праведността, мира и радостта в Святия Дух, които Христос извоюва за нас чрез страданията на преломеното Си тяло и чрез пролятата Си кръв? Така че който искрено очаква Божията благодат, да яде от този хляб и да пие от тази чаша.

 

          IV. 1. Но колкото и ясно да е описал Бог пътя, по който Той може да бъде търсен, има все пак безброй възражения, отново и отново повдигани от човеците, които са мъдри в собствените си очи. Нужно е да споменем някои от тях, не защото сами по себе си те са толкова важни, а защото често, особено в последните години, биват използвани да препъват хората и да объркват добре ходещите по пътя и да ги съблазняват, подражавайки на сатана, който се преправя на светъл ангел.

 

          Първото и най-важно от тези възражения гласи: “Ти не можеш да използваш тези благодатни средства /както ги наричаш/, без да положиш упованието си на тях”. Моля, къде е написано такова нещо? Аз искам от теб да се позовеш на някакво ясно библейско място. Иначе не бих се осмелил да приема твърдението ти, понеже не съм убеден, че си по-мъдър от Бога.

 

          Ако наистина е така, както ти твърдиш, Христос сигурно би знаел. Но тогава Той би ни предупредил за това. Би ни го открил отдавна. Но понеже не го е направил, понеже в цялото Христово откровение няма и йота в този смисъл, аз съм сигурен, че твоето твърдение е фалшиво толкова, колкото съм убеден, че Христовото откровение е от Бога.

 

          “Ама откажи се за малко от тия благодатни средства; тогава ще разбереш дали уповаваш в тях или не”. В такъв случай трябва да бъда непокорен на Бога, за да изпитам дали трябва да възложа върху благодатните средства упованието си, за да Му бъда покорен! Можеш ли да защитаваш своя съвет? Поучаваш ли съзнателно “да вършим зло, за да дойде добро” /Рим.3:8/? О, треперя пред осъждението на Бога за такива учители! Тяхното осъждение е справедливо”.

 

          “Но щом те смущава да се откажеш от тях, става ясно, че ти си уповавал на тях”. В никой случай. Ако ме обезпокоява, че умишлено съм непокорен на Бога, тогава е ясно, че Божият Дух все още воюва с мен. Но ако умишлените грехове не ме безпокоят, тогава е ясно, че Бог ме е “предал на развратен ум” /Рим.1:28/.

 

          Но какво имаш предвид под “полагам упованието си”? Да очаквам Божието благословение с това? Да вярвам, че ако така очаквам Бога, ще получа нещо, което по друг начин няма да получа? Да, аз правя това и с Божията помощ ще го правя до последния си земен ден. Чрез Божията благодат аз желая така да уповавам на благодатните средства до смъртта си. Това означава, че аз искам да вярвам, че каквото Бог е обещал, това и ще стори. И тъй като Той е обещал да ме благослови по тоя начин, аз полагам упованието си върху това, което ще се случи така, както Той е казал.

 

          2. Второто възражение гласи: “Да прилагаш благодатните средства значи да търсиш спасение чрез дела”. Разбираш ли смисъла на това, което казваш? Какво означава “да търсиш спасение чрез добри дела”? В писанията на ап. Павел то значи или да търсиш спасение чрез култовите дела на Мойсеевия закон, или да очакваш избавление въз основа на собствените си добри дела, заради заслугите на собствената си праведност. Но какво общо има едното или другото с това, че аз копнея по Бога и Го очаквам по начините, които Той е предписал, и очаквам, че Господ ще ме срещне там, където е определил?

 

          Аз наистина очаквам, че Той ще направи Словото Си истинно, като ме срещне на определеното място и ме благослови. И то не заради делата, които съм извършил, не заради заслугите на моята праведност, но само заради заслугите, страданията и любовта на Своя Син, в Когото е Неговото благоволение.

 

          3. Третото възражение, което ме довежда до голямо негодувание, гласи: “Христос е единственото благодатно средство”. Отговарям: това е чиста игра на думи. Ако определим понятието, възражението ще изчезне. Когато кажем: молитвата е благодатно средство, под това разбирам един път, по който Божията благодат стига до нас. Но когато казваш: “Христос е благодатно средство”, ти твърдиш: Той извоюва благодатта единствено чрез Своята жертва за нас, или: “никой не идва при Отца, освен чрез Него” /Йоан 14:6/. Кой отрича това? Но то няма абсолютно нищо общо с въпроса, който сега разглеждаме.

 

 

          4. Четвъртото възражение гласи: “Но не ни ли напътства Словото да ЧАКАМЕ спасението си? Не казва ли Давид: “Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми” /Пс.62:1/? Не ни ли учи същото и Исая с думите “Господи, чакахме Те” /26:8/?

 

          Всичко това не може да бъде отречено. Понеже виждаме, че спасението е дар от Бога, несъмнено трябва да го чакаме. Но как трябва да чакаме? Ако сам Бог е определил един път за това, можеш ли да намериш по-добър? Но че Той е определил един път и как този път изглежда е изчерпателно обяснено. Именно думите на пророка, които ти привеждаш, премахват всякакво съмнение. Цялото изречение гласи следното: “В пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме”. Също така чакаше и Давид, за което свидетелстват думите му: “Надявах се на Твоето спасение, Господи, и изпълнявах Твоите заповеди. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления и аз ще го пазя докрай” /Пс.119:166,33/.

 

          5. “Да, казват някои, но Бог е установил един друг път: Стойте и гледайте избавлението, което Бог ще извърши.” /Изх.14:13/.

          Нека разгледаме приведения от вас библейски откъс. В контекста си той изглежда така: “А когато се приближи Фараон, израиляните подигнаха очи… твърде много уплашени… и рекоха на Мойсея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята?… А Мойсей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес… Тогава Господ рече на Мойсея: Защо викаш към Мене? Кажи на израиляните да вървят напред. А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, та го раздели и израиляните ще преминат през морето по сухо” /Изх.10:16/.

 

          Така че да стоят и да гледат Божието избавление означаваше с цялата си сила да крачат напред!

 

          Друг подобен откъс гласи: “Тогава някои дойдоха, та известиха на Йосафата, казвайки: Голямо множество идва против тебе откъм Соленото море… А Йосафат се уплаши и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда. И юдейците се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят Господа. И Йосафат застана пред събраните юдейци в Господния дом… тогава сред събранието дойде Господният дух на левитина Яазиил и рече: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество, защото боят не е ваш, но на Господа. Слезте утре против тях. Не ще е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете и вижте извършеното от Господа избавление… И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха… И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата земя Сиир… и те бяха поразени” /2 Лет.20:2-5;14-17;20-22/.

 

          Това беше избавлението, което израиляните видяха. Но с какво доказва то, че ние трябва да ожидаме Божията благодат, без да прилагаме благодатните средства, които Господ е установил?

 

          6. Желая да приведа още едно възражение, което по същество изобщо не е свързано с темата. Въпреки това не бива да го пренебрегвам, защото то често се използва.

 

          “Не казва ли ап. Павел: “Ако сте умрели с Христа, то защо се подчинявате на постановления?” /Кол.2:20/. Така че един християнин, който е умрял с Христа, не бива изобщо да се безпокои за постановленията”.

 

          Сиреч ти твърдиш: “Щом съм християнин, аз не се нуждая да се придържам към Христовите порядки!” Безсмислието на това твърдение би трябвало да ти покаже от пръв поглед, че тук не става дума за Христови порядки, а за юдейски предания, на които един християнин наистина не е подчинен.

 

          Това неоспоримо се вижда от непосредствено следващите думи: “Не похващай, не вкусвай, не пипай” /2:21/. Тези неща несъмнено са повеления на стария юдейски закон.

 

          Затова последното възражение е най-слабо от всички други. И в противоречие на тях човек трябва непоклатимо да стои на великата истина: всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват, като прилагат установените от Господа средства.

 

          V. 1. След като сме се съгласили, че всички, които копнеят за Божията благодат, трябва да я очакват, като прилагат установените от Господа средства, остава още един въпрос: как трябва да се прилагат тия благодатни средства, както с оглед на тяхната последователност, така и с оглед на начина на приложението им?

 

          Що се отнася до първото, можем да установим, че по принцип угодно е на Бога благодатните средства да се прилагат в определен порядък, за да бъде доведен грешникът до спасение. Само един окаян, неразумен и несхватлив човек върви по собствените си пътища. “Няма Бог” – гласят всичките му помисли, когато Бог ненадейно го срещне било чрез една пробуждаща проповед или разговор, било чрез ужасно изпитание; а може би и чрез непосредственото действие на Святия Дух, Който го изобличава в грях, и то без всякакво външно средство. Понеже грешникът гори от желание да избяга от преследващия го гняв, той сигурно би отишъл там, където може да чуе как става това. Намери ли един проповедник, който да говори на сърцето му, той е слисан и започва “да изследва писанията” дали ще му кажат нещо по въпроса. Колкото повече слуша и чете, толкова повече бива убеждаван, толкова повече ги изследва ден и нощ. Може би намира и друга книга, която му изяснява и подчертава онова, което е прочел в писанията. По този начин стрелите на познанието на греха се забиват още по-дълбоко в душата му. Започва да говори за божествените неща, които сега заемат всичките му мисли. Нещо повече: започва да говори с Бога, да Му се моли, даже когато от страх и върховен срам едва ли знае какво да каже. Дали знае какво да каже или не, той трябва да се моли, било и с “неизговорими стенания” /Рим.8:26/. Но понеже се съмнява дали Оня, “Който обитава вечността и Чието име е Святий” /Ис.57:15/, ще се занимава с някакъв грешник, той би пожелал да се моли с хора, познаващи Бога, с вярващите, “в голямо събрание”. Но там вижда как другите участват в “трапезата на Господа” и си мисли: “Христос е казал: Това правете. Защо аз не го правя? Аз съм един голям грешник. Не съм достоен. Не съм годен”. След като се бори известно време с тия мисли, им надвива. Така напредва по Божия път, слуша, чете, размишлява, моли се и участва в Господната вечеря, докато Бог по начина, който Му е угоден, проговори на сърцето му: “Твоята вяра те спаси; иди си с мир” /Лука 7:50/.

 

          2. Ако уважаваме този божествен порядък, можем да познаем какви благодатни средства да препоръчаме на определена душа. Слушането на една проповед и разговорът са благодатните средства, които най-напред могат да докоснат един неразумен, безразличен грешник. Затова можем да му препоръчаме тези средства, докато той изобщо мисли за душата си. На един, който е започнал да чувства тежестта на греховете си, може да се препоръча не само слушането, но и четенето на Божието Слово, както и на други сериозни книги, водещи по-дълбоко в познаването на греха. Не трябва ли да го посъветваш да размисли върху това, което чете, за да може то да упражни пълното си въздействие върху сърцето му? Да, а също и да говори без притеснение за него, особено с ония, които ходят по същия път? Когато скръб и печал го обземат, не трябва ли сериозно да го насърчиш да излее душата си пред Бога, “непрестанно да се моли и да не отслабва”? Но ако усеща бедността на своите молитви, не трябва ли ти да бъдеш един съработник на Бога, който да го заведе в Божия дом, за да се моли там с ония, които се боят от Господа? Ако го стори, той скоро ще си спомни за последните думи на своя Господ. Това за нас ще е ясен сигнал, че е дошло времето да подкрепим действието на Святия Дух. Така крачка по крачка можем да водим човека от едно предписано от Бога средство към друго. Това не става по нашата собствена воля, а точно както Провидението и Божият Дух са подготвили пътя.

 

          3. Все пак, в Свещеното писание не намираме никакво указание за спазване на определен порядък. Още по-малко Божият Дух се поддава на дадени закостенели форми. Защото благодатните средства, чрез които различните хора са доведени до спасение и чрез които те са преживели Божието благословение, са многообразни, идват в различна последователност и са обвързани взаимно по хиляди различни начини. Нашата мъдрост се състои в това да следваме Божието провидение и Неговия Дух, да се оставим на това ръководство /особено с оглед на средствата, чрез които сами ние търсим Божията благодат/. Това става, от една страна, чрез външното водителство на провидението, което веднъж ни кара да използваме едно благодатно средство, друг път – друго; от друга страна, нашата опитност ни показва чрез кое средство е угодно на Святия Дух да действа в сърцата ни. Сигурното и общовалидно правило за всички копнеещи за Божественото спасение е: употребявай всички благодатни средства, предписани от Бога, колкото случаи имаш за това, защото кой знае чрез кое Той ще те срещне със Своята спасителна благодат?

 

          4. Относно въпроса как трябва правилно да се прилагат благодатните средства – и от това зависи дали тоя, който ще ги прилага, изобщо ще получи благодат. На първо място, трябва да се внимава на това, че Бог е над всички средства. Пази се от това да поставяш ограничения на Всемогъщия! Той върши това, което иска, и тогава, когато поиска. Той може да излее благодатта Си чрез установените от Него благодатни средства, може и без тях. “Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник?” /Рим.11:34/ Затова очаквай всеки миг Неговото явление! Било в момент, когато прилагаш предписаните средства, било преди това или след това, било когато си възпрепятстван да го сториш. Нищо не ограничава Господа. Той винаги е готов, винаги в положение и винаги в желание да спасява. “Господ е, върши, каквото иска”/1 Царе 3:18/.

 

          На второ място, преди да приложиш някое благодатно средство, вложи дълбоко в душата си това, че в самото средство няма никаква сила. Само по себе си то е едно бедно, мъртво, празно нещо. Без Бог то е сбръчкано листо, сянка. Не е също никаква заслуга, че го прилагам; нищо, което да угоди на Бога, нищо, чрез което мога да имам претенции за някакво благо от Него, та дори и капчица вода, с която да разквася езика си. Аз го върша поради Божията заповед. Понеже Той ме насочва към него, аз чакам само на Неговата благодат, чрез която идва моето спасение.

 

          На трето място, при прилагането на всички благодатни средства търси само Бога. При всяко външно средство гледай само и единствено на силата на Святия Дух и на заслугите на Божия Син. Пази се да не останеш затворен само в делата. Ако ги вършиш, всичките ти усилия са напразни. Само Бог може да задоволи душата ти. Затова погледни на Него във всичко, чрез всичко и над всичко.

 

          Мисли върху това да използваш всички благодатни средства само като средства. Те не са установени сами за себе си, а за да обновят душата ти в съвършена правда и святост. Ако те наистина служат на тази цел, добре; ако не, те са боклук и пепел.

 

          И накрая: Ако си приложил едно благодатно средство, пази се да не си въобразиш, че си направил нещо велико, и да изпаднеш в самодоволство. Така ще превърнеш всичко в отрова. Мисли: “Каква полза от всичко това, ако Бог не беше тук?” Не прибавих ли още един грях върху другите? Докога? Господи, помогни ми, погивам. Не ми считай тоя грях!” Ако Бог е бил до теб, ако Неговата любов се е изляла в сърцето ти, ти като че ли си забравил външното действие. Виждаш, знаеш, изживяваш, че Бог е всичко и във всичко. Смири се! Падни пред Него! Отдай Му цялата слава! “Да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа”/1 Петр.4:11/! Всичките ти кости трябва да викат: “Господи, до века ще възпявам Твоите милости; с устата си ще възвестявам Твоята вярност из род в род” /Пс.89:1/.



  • Ангел

    И сега може ли да обобщим благодатните средства, наречени още методи. Мисля, че оттам идва и името методизъм. Кои са всъщност те?

Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната