Автор: Джон Уесли

“Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.” /2 Кор.10:5/

1. Действително ли Бог “пленява всеки разум”, така че в духа ни да не намират място никакви блуждаещи мисли, докато сме в това тяло? Някои енергично твърдят и даже уверяват: никой не е съвършен в любовта, ако не е направен съвършен и в познанието, че блуждаещите мисли са премахнати и че всяка подбуда и настроение са святи, праведни и добри, че всяка хрумнала ни мисъл е мъдра и порядъчна.
2. Тази мисъл не е за подценяване. Защото колко хора, които се боят от Бога и Го обичат от цялото си сърце, са били дълбоко обезпокоени от подобно твърдение. Колцина криво разбиращи нещата са не само обезпокоени, но и наранени в душите си. Те са изпаднали в безплодни и вредни разисквания, които са ги довели до занемаряване на близостта им с Бога и са ги отслабили във войнстването, за което са призвани. Да, някои дори са се лишили от скъпоценния дар от Бога именно поради погрешното си разбиране. Били са подлъгани най-напред да поставят под съмнение Божието дело в душите си и впоследствие напълно да го отрекат. С това са угасили Божия Дух, докато Той се е оттеглил и ги е оставил в пълен мрак.
3. Как е станало така, че сред множеството излезли напоследък книги на всевъзможни теми не може да се намери и една на тема “Блуждаещи мисли”? Или най-малкото такава, която да задоволи един задълбочен и сериозен дух! За да коригирам това поне отчасти, възнамерявам да изследвам:
I. Какви видове блуждаещи мисли има.
II. Къде, общо взето, са причинителите им.
III. Кои са греховни и кои не.
IV. От кои можем да очакваме, че ще бъдем освободени.
I. 1. Най-напред смятам да изследвам какви различни видове блуждаещи мисли има. Има всевъзможни видове, но общо могат да се сведат до два: мисли, които се отклоняват от Бога, и мисли, които се отклоняват от конкретен пункт, с който се занимаваме.
2. Що се отнася до първия вид, такива са всички наши мисли по естество. Защото те постоянно бягат от Бога, ние не мислим за Него, Той не е във всичките ни мисли; както отбелязва Павел, сме “без Бога на света” /Еф.2:12/. Мислим за това, което обичаме, но не обичаме Бога, затова и не мислим за Него. Или, ако сме принудени за известно време да мислим за Него, спираме да го правим при първата възможност, защото не ни е приятно; нещо повече, тъй като то ни е не само скучно, но и противно и досадно, скоро се връщаме към онова, за което мислим с удоволствие. Така светските неща – какво ще ядем, пием и облечем, какво ще гледаме, чуваме и спечелим и как да угодим на своите сетива и фантазии – отнемат цялото ни време и всичките ни мисловни способности. Затова докато обичаме тоя свят, т.е. докато сме в състоянието на естествения човек, всичките ни мисли, от сутрин и до вечер и от вечер до сутрин, не са друго, освен блуждаещи мисли.
3. Но много често не само сме “без Бога на света”, но дори и враждуваме с Него, тъй като във всеки човек по природа има “копнежа на плътта”, който е “вражда против Бога”/Рим.8:7/. Нищо чудно, че хората са пълни с мисли на неверие. Те или казват в сърцето си “няма Бог”, или поставят под въпрос Неговата сила и мъдрост, благодат и правда или святост, ако и въобще не се отричат от тях. Нищо чудно, че те често се съмняват в Неговия промисъл или най-малкото в неговата всеобща валидност; че подхранват мърморещи и протестни мисли. Близки и често свързани с тях са горделивите и суетни фантазии. И още: понякога хората са изпълнени с гневливи, интригантски или отмъстителни мисли, както и от повърхностни представи на сетивата, които могат да са повече или по-малко чувствени. С това земната и плътската нагласа става още по-земна и плътска. Всичко това е просто една война срещу Бога и тя се осъществява от най-лошия вид блуждаещи мисли.
4. Вторият вид блуждаещи мисли е съвсем различен. При тях сърцето не се отклонява от Бога; мисълта се отклонява от темата, върху която е била насочена. Например разглеждам текста: “Оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости”/2 Кор.10:4/ Идва ни мисълта: “Това трябва да е така при всички християни. Но колко е различно то у вярващите от различните части на т. нар. християнски свят! Какъв род оръжия употребяват те? Виж как се обичат един друг тези християни! Колко са по-добри те от турците и езичниците? Какво общо може да се намери сред мохамеданите и езичниците и християните?” Така моята мисъл скача от един предмет на друг, докато се усетя. Защото макар че това не ме отдалечава от Бога, още по-малко е вражда против Него, то все пак ме отдалечава от особената тема, която е била център на вниманието ми.
II. Така че това е същността, или /за да го кажем по-скоро практично, отколкото философски/ това са различните видове блуждаещи мисли. Но какви са, общо взето, причините за тях? Това трябва да разгледаме на второ място.
1. Лесно се вижда, че причината за първия вид блуждаещи мисли, които са против Бога или отдалечават от Него, е, общо взето, греховното поведение. Защо Бог не е във всичките мисли, та дори и в една-единствена мисъл на естествения човек? Ясно, защото дали е богат или беден, учен или прост, той е един атеист /ако и да не се назовава така/. Не познава Бога и не Го обича. Защо мислите му непрестанно тичат подир света? Защото е идолопоклонник. Наистина едва ли се кланя на някакъв идол, едва ли пада на колене пред някакъв истукан; и все пак е изпаднал в също толкова достойно за осъждение идолослужение: обича света, което значи, че го прославя. Търси блаженство във видимите неща, в радостите, които се изплъзват из ръцете. Как става така, че мислите му все повече се отдалечават от истинската цел на съществуването му, от познаването на Бога в Христос? Поради това, че е неверник, понеже няма никаква вяра или най-малкото вярва, както дявола. Така всичките блуждаещи мисли произлизат по естествен път от злия корен на неверието.
2. Същото е и в други случаи: гордост, гняв, отмъстителност, суетност, лакомия, пожелание – всичко това поражда мисли, които съответстват на неговата същност. Така е при всяко греховно влечение, на което човек е способен. Да се изброят единичните случаи едва ли е възможно и необходимо. Достатъчно е да установим, че колкото място има в една душа за лоши влечения, по толкова начини тая душа ще се отдалечава от Бога – чрез най-лошия вид блуждаещи мисли.
3. Причините за втория вид блуждаещи мисли са извънредно разнообразни. Много от тях са предизвикани от естественото единство на душа и тяло. Колко непосредствено и дълбоко се повлиява съзнателното мислене от едно болно тяло! Достатъчно е да няма нормално оросяване на мозъка, за да изчезне всякакво подредено мислене. Не причинява ли едно нервно смущение суматоха в мисленето? Така смъртното тяло потиска душата и я кара да мисли какво ли не.
4. Но прави ли то това само в моменти на болест или ненормални смущения? Не, прави го повече или по-малко по всяко време, също и в състояние на пълно здраве. Един човек може да бъде в пълно здраве, но да изпадне в безумие, та дори и когато спи, защото сънищата му също са греховни. Тогава кой е господар на собствените си мисли или е в състояние да запази техния порядък и последователност? Кой може да ги държи насочени към едно нещо и да предотврати те да блуждаят от крайност в крайност?
5. Но да приемем, че сме будни. Будни ли сме винаги дотолкова, че постоянно да владеем мислите си? Не е ли неизбежно именно поради същността на машината, наречена тяло, непрестанно да се колебаем от един полюс към друг. Понякога сме твърде тромави, отегчени и изтощени, за да следваме една мисловна верига. Друг път пък сме прекалено оживени. Фантазията, без да ни пита, се разхожда насам-натам, влачи ни след себе си напук на волята ни и това само поради естествената подвижност на жизнения дух или поради трептенето на нервите ни.
6. По-нататък, колко блуждаещи мисли произтичат от разнообразните асоциации, които ни идват против волята и независимо от познанието! Как става това не можем да кажем, има хиляди начини. Дори и на най-мъдрите и благочестиви човеци не се удава да разкъсат тези асоциации или да предотвратят последствията от ежедневните си наблюдения. Само докосне ли огънят крайчеца на фитила, веднага всичко пламва.
7. И още: дори когато насочим с максимално усърдие вниманието си върху даден предмет, незабавно идва желание или болка. Когато са силни, те отклоняват вниманието ни и го привличат към себе си. Прекъсват задълбочения ни размисъл и отклоняват духа ни дори от любимата тема.
8. Тези причини за блуждаенето на мисълта са в нас, принадлежат към природата ни. Но също така естествено и принудително могат да произтичат от многообразни импулси от външни обекти. Всичко, което въздейства върху нашите сетива, върху очите и ушите, предизвиква възприятие в нашия дух. Вследствие на това то се отразява на хода на мислите ни. Така всеки, който върши нещо в полезрението ни или говори в обсега на слуха ни, причинява отклонение на духа ни от предмета, върху който е мислил преди.
9. Няма съмнение, че оня, който “търси кого да погълне”, ще използва всички средства, за да обърка и отклони духа ни. Ще ни плаши или измъчва по всевъзможни начини, докато Бог му позволи, да прекъсне мислите ни, особено когато се занимаваме с най-важните теми. Това не е за чудене. Дяволът знае истинските извори на мисълта и от кои органи са зависими фантазията, интелигентността и другите способности на духа. Въздействайки върху тия органи, той знае как да даде старт на процеси, които са зависими от тях. Освен това той може да даде хиляди мисли, без да използва някое от споменатите средства, защото естествено е, че дух въздейства на дух, както материя на материя. Ако вземем всичко това предвид, няма да се чудим повече защо вниманието ни така се изплъзва от темата, върху която размишляваме.
III.1. Кой вид блуждаещи мисли са греховни и кой не? Това е третият въпрос за обсъждане. Преди всичко несъмнено греховни са всички онези мисли, които се отклоняват от Бога и не оставят никакво място за Него в нашия дух. Защото на практика те означават атеизъм и чрез тях оставаме далеч от Бога. Още по-греховни са мислите, които се противопоставят на Бога и съдържат опозиция или враждебност против Него. От този род са всички недоволства и протести, които казват, общо взето, това: “Ние не желаем Ти да владееш над нас”; всички пълни с неверие мисли, засягащи Божието съществувание, качества и провидение. Имам предвид Неговото провидение за всички неща и всички хора по света, че “дори едно врабче не пада без Неговото знание” или че “всичките косми на главата ни са преброени”. Защото това, че тъй нареченото всеобщо провидение се различава от някакво особено провидение, е само хубав, добре звучащ израз, който не значи нищо.
2. И още, всички мисли, които произтичат от греховна нагласа, без съмнение са греховни. Например мисли, които произтичат от едно отмъстително поведение, от високомерие, похотливост или суетност. “Лошото дърво дава лоши плодове”, затова щом дървото е лошо, и плодовете са лоши.
3. Всички мисли, които предизвикват греховни влечения или ги подхранват, които дават повод за гордост и суетност, за гняв или любов към света, за едно или друго несвято поведение, страст или влечение, са греховни. Защото зло е не само това, което идва от злото, а и това, което води към него; всичко, което е насочено натам да отчужди душата от Бога и да я направи “земна, животинска и бесовска”.
4. Оттам всички ония мисли, които идват поради слабост или болест, поради естествените механизми на тялото или поради закономерността на жизнените взаимовръзки – колкото и невинни да изглеждат те – също са греховни, щом предизвикват у нас някакво греховно влечение, подхранват го или го умножават. Например плътско желание, пожелание на очите или суетата на живота /1 Йоан 2:16/. Също така греховни са блуждаещите мисли, появили се чрез думите или делата на другите хора; греховни, щом подбуждат или подхранват погрешно поведение. Същото можем да наблюдаваме при мислите, които са ни внушени или пошепнати от дявола. Ако служат на едно земно или дяволско влечение /и вършат съответните дела, ако им даваме място/, те са също толкова греховни, колкото и влеченията, на които служат.
5. Но независимо от тези случаи блуждаещите мисли в друг смисъл на думата – мисли, при които разумът ни се отклонява от разглеждания предмет – са толкова греховни, колкото и циркулирането на кръвта в тялото ни или на духа в мозъка ни. Ако те са предизвикани от болестно състояние, от моментна слабост или неразположение, то те са толкова неосъдителни, колкото слабото здраве или болното тяло. Сигурно никой не се съмнява, че лошото състояние на нервите, една треска или едно болестно бълнуване не подлежат на никакво осъждане. Дори когато у една душа, обитаваща здраво тяло, възникнат мисли – поради естествената обвързаност на тяло и душа, поради хиляди възможни причини, които могат да се появят в телесните органи и които влияят на мисленето – при всички тия случаи няма виновност, както и няма такава относно породилите я причини. Блуждаещите мисли не са греховни, когато са подбудени от случайни, машинални мисловни асоциации.
6. Ако мислите ни се отклоняват от темата на нашия размисъл, защото други хора повлияват на сетивата ни по различни начини, те все още не са греховни. Защото да разбирам това, което виждам и чувам, е толкова малко греховно /не мога да предотвратя многото случаи, в които виждам, чувам или разбирам нещо/, колкото и обстоятелството, че имам очи и уши. “Но щом дяволът причинява блуждаенето на мисълта, не са ли греховни такива мисли?” Те са досадни и лоши, но не са греховни. Не знам дали дяволът е говорил на нашия Господ с доловим глас или само на Неговото сърце, когато Му каза: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”/Мат.4:9/. Но дали говореше само вътрешно или с доловим глас, нашият Господ разбра без съмнение неговата мисъл. Сиреч, мислеше същото, което означаваха тези думи. Но беше ли това греховна мисъл? Знаем, че не беше! “В Него няма грях”/1 Петр.3:5/, нито в дело, нито в говор, нито в мисъл. Така няма грях в хилядите мисли от подобен род, които сатана може да пошепне на един последовател на Господа.
7. От това следва, че никоя от тези блуждаещи мисли не е несъвместима със съвършената любов /както и да твърдят неразумните човеци и с това да потискат хората, които Господ не е потискал/. Да, ако те не бяха съвместими със съвършената любов, тогава не само силната болка, но дори и сънят не биха били съвместими с нея. Когато се появи силна болка, тя прекъсва мисленето ни, каквото и да сме мислили до момента; тя насочва мислите ни в друго направление. А дори и сънят би бил несъвместим с нея, тъй като е състояние на безчувственост и опиянение; мислите ни блуждаят из света несвързани и нелогични. Но силната болка и сънят несъмнено са съвместими със съвършената любов, следователно такива са и всички блуждаещи мисли от разглеждания вид.
IV.1 Въз основа на изложените дотук съображения е лесно да дадем ясен отговор на въпрос: От кой вид блуждаещи мисли можем да очакваме и да се молим да бъдем освободени?
От първия вид такива мисли – при които сърцето се отклонява от Бога и от всичко, свързано с Неговата воля, които ни оставят без Него на света – без съмнение всеки, който е направен съвършен в любовта, е освободен. Това освобождение можем да очакваме, да се молим за него. В блуждаещите мисли от тоя род ни вкарва неверието, ако не е враждебността против Бога, но Той ще унищожи и отмахне и двете. Ние ще бъдем освободени от всички блуждаещи мисли. Всички, които са усъвършенствани в любовта, са освободени от такива; иначе те не биха били избавени от греха. Хората и дяволът ще ги изкушават по всякакви начини, но няма да им надвият.
2. Относно втория вид блуждаещи мисли нещата стоят съвсем иначе. Докато причината не е премахната, не може да се очаква, че ще се премахне и последствието. Причинителите или поводите за такива мисли ще останат, докато сме в това тяло. Затова имаме всички основания да вярваме, че и последствията от тези въздействия ще продължат да съществуват.
3. Например, една душа, която е свята, живее в болно тяло. Мозъкът е тежко увреден и тя изпада в бълнуване. Няма ли всичките мисли да бъдат несвързани, докато трае кризата? Представете си, че една треска довежда до делириум. Може ли да има подреденост на мислите, докато не отмине делириумът? Или ако има нервно смущение, което така се влошава, че предизвиква продължително халюциниране; няма ли то да доведе до блуждаене на мисълта? Не трябва ли тези неподредени мисли да продължат дотогава, докогато продължава предизвикалата ги болест?
4. Няма ли да бъде същото при мислите, които принудително следват от една силна болка? Те повече или по-малко ще траят, докато трае болката. Това е според природните закони. Те ще се появяват, докато мислите биват смущавани от даден дефект във възприятието, в преценката или в способността за представяне – всичко това е плод на естествени телесни дадености. Колко много засечки могат да произлязат от неоткриваеми и машинални асоциации в мисълта ни! И всичките тези мисли директно или индиректно се причиняват от смъртното тяло, което потиска душата. Затова не можем да се надяваме, че те могат да бъдат отстранени, преди “това, тленното, да се облече в безсмъртие”/1 Кор.15:54/.
5. Едва когато се разпаднем на прах, ще бъдем освободени от всяка блуждаеща мисъл, предизвикана от нещата, които можем да видим и чуем сред хората около нас. Ако бихме искали да предотвратим тези мисли, би трябвало да напуснем този свят; защото докато оставаме в него, докато има около нас хора и ние имаме очи да гледаме и уши да чуваме, нещата, които ежедневно виждаме и слушаме, сигурно ще въздействат на душата ни, сигурно повече или по-малко това ще ни смущава и ще прекъсва мислите ни.
6. Докато са в един океан, хвърлен в безредие, обитаван от зли духове свят, тия, които са в плът и кръв, ще бъдат нападани, независимо дали ще побеждават или не. Злите сили ще смущават, независимо дали могат да надвият или ще изгубят битката. Не бива да очакваме пълно освобождение от тези атаки на нашите злобни и неуморни врагове, докато не отидем там, където “нечестивите престават да смущават и уморените се успокояват”/Йов 3:17/.
7. Да обобщим: да очакваме освобождение от ония блуждаещи мисли, които са причинени от злите духове, означава да очакваме, че дяволът ще умре, ще заспи или най-малкото ще спре да обикаля като ревящ лъв. Да очакваме освобождение от онова, което се причинява от околните нам хора, означава да очакваме всички човеци по земята да измрат или пък ние изцяло да се изолираме от тях и да нямаме никакво общение с тях, или макар че имаме виждащи очи и чуващи уши, да бъдем съвършено безчувствени като дървета или камъни. Да се молим да бъдем освободени от мисли, предизвикани от тялото, би означавало да се молим да бъдем освободени от самото тяло; иначе казано, това би била молитва за нещо невъзможно и безумно. Бихме се молили Бог да отмахне противоречието между тяло и дух. Това е все едно да се молим да бъдем същевременно хора и ангели, тленно и безсмъртно. Но едва когато дойде безсмъртното, тленното ще отмре!
8. Нека по-скоро се молим с дух и разум “всичко да съдейства за добро”/Рим.8:28/, да можем да понесем цялата крехкост на своята природа, всичките смущения от другите хора, всичките атаки и изкушения на злите духове и във всичко това да ставаме “повече от победители”. Нека се молим да бъдем освободени от всеки грях; той да бъде унищожен от корен, да бъдем “очистени от всякаква плътска и духовна нечистота”/2 Кор.7:1/, от всяко зло влечение, от всяка зла дума и дело, “да възлюбим Господа с цяло сърце, душа, ум и сила”, да се намира у нас всеки плод на Духа – не само любов, радост, мир, но и дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание. Да се молим всичко това да е изобилно у нас, за да ни се даде “голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос”/2 Петр.1:8,11/.



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната