Автор: Даниел Топалски

 

Животът и творчеството на Чарлз Уесли (1707 – 1788) не могат да бъдат мислени без изключително важната и плодотворна връзка с неговия по-голям и по-известен брат Джон, който не без основание е смятан за водеща фигура в методисткото съживление през ХVІІІ в. Двамата братя получават заедно началното си образование в домашното училище на своята майка, имат възможност да изградят много дълбока приятелска връзка по време на ученическите си години в Лондон и по-късно при обучението си в Оксфорд. Почти по едно и също време решават да се посветят по-сериозно на християнската религия, заедно участват в т. нар. „Свят клуб“ (Holy Club), поставяйки по тази начин началото на организационните наченки на методизма. Отново заедно пътуват за Джорджия, където имат възможност да подложат на изпитание своите правила за дисциплиниран християнски  живот и да преживеят големи разочарования, които отварят пътя за нова страница в тяхната лична и обществена биография. Заедно попадат под влиянието на моравците и преоткриват в опитността на обръщенията си забравеното учение за оправдание чрез вяра. Почти по едно и също време започват да проповядват на открито и се превръщат в пътуващи проповедници, които постепенно оглавяват най-многобройното и организирано течение в Английското съживление (English Revival). Тясното им сътрудничество през следващите няколко десетилетия преминава през най-различни изпитания, но дори в най-трудните моменти на разногласия помежду си те продължават да са „предназначени един за друг“  като приятели и съработници (Best 2006: 296).

 

Съчиненията на по-малкия от братята Уесли включват химни, стихотворения, поетични перифрази на псалмите, проповеди, дневници и писма. От най-съществено значение са химните, чрез които Чарлз се опитва да учи необразованите маси на основните истини на християнската вяра. Не е трудно да се установи, че често съдържанието има предимство пред формата – химните, особено тези от началото на съживлението, представляват проповеди в мерена реч, които поставят ударение върху значението, а не върху изящността на израза, и имат определено дидактичен характер (Dale 1960:  132 – 134, 180).

 

Богословската значимост на химните на Чарлз Уесли получава подобаваща оценка от страна на по-големия брат, който щедро цитира откъси от тях в т. нар. „Стандартни проповеди“ („Проповеди по различни поводи“). За Джон химните са въплъщение на опитното и практическо богословие par excellence, поетично изложение на най-важните учения на християнството чрез свидетелството на Писанието и разума.

 

Химните на Чарлз Уесли допринасят за постигане на единение на сърцето и ума, за да могат тези, които ги пеят, да преживеят библейската история, да станат истински участници в нея, превръщайки се неусетно в борещия се Яков, който иска да бъде благословен, или в слепия Вартимей, който не оставя Иисус Христос да го подмине. В този смисъл целта на химните на Чарлз Уесли е не толкова да споделят религиозни преживявания, колкото да ги предизвикат (Gregory 1957: 253 – 256).

 

Химните на Чарлз Уесли са най-вече херменевтични актове, които интерпретират и реинтерпретират текстовете на Свещеното Писание в определен исторически контекст и най-вече с оглед на конкретните нужди на общността на вярващите. Те се явяват изключително продуктивен медиатор, чрез който на християните по онова време се преподава свещеният текст и неговото значение.

 

В периода от 1737 г. до 1745 г. от името на братята Уесли са издадени общо седем сборника, съдържащи повече от седемстотин химни, без ясно указание кои от тях са написани от Чарлз. Изследователите на богатото химнографско наследство на двамата братя са постигнали съгласие по отношение на ролята на всеки от тях в това общо дело, което в значителна степен решава проблема за авторството на ранните химни. Джон Уесли играе водеща роля при подбора и адаптацията на химни и стихотворения от други автори, както и при превода на немските и испанските химни, включени в общите сборници. Огромното множество от оригиналните произведения в публикуваните ранни химнали са създадени от Чарлз Уесли.

 

Измежду ранните сборници специално трябва да бъдат отбелязани трите тома „Химни и свещени поеми“, „Химни за Божията вечна любов“  и сборникът „Псалми и химни“. През 1745 г. е издаден сборник с 166 евхаристийни химна под заглавието „Химни за Господнята вечеря“. В следващите две години са издадени сборници от химни, посветени на големите християнски празници, на Св. Троица и на изкуплението. С появата на двата нови тома от поредицата „Химни и свещени поеми“ през 1749 г.  Чарлз Уесли се превръща за първи път в издател на собствените си произведения, без да разчита на редакторската намеса на брат си.

 

През 1762 г. Чарлз Уесли се чувства длъжен да даде гласност на различната си позиция по отношение на увеличаващите се случаи на методисти, които претендират, че са преживели опитността на християнското съвършенство. Той публикува в два тома своите „Кратки химни върху избрани пасажи от Свещените Писания“ . Посочените два тома са важни не само защото дават израз на най-съществените разногласия между Джон и Чарлз по централната тема за тяхното богословие. Те се явяват поетичен еквивалент на „Обяснителните бележки върху Стария и Новия Завет“, съставени от Джон Уесли, и съдържат над 5000 кратки химна върху пасажи от всички канонични библейски книги.

 

В поетичната херменевтика на Чарлз Уесли са отразени принципите, които брат му Джон следва в своята тълкувателна практика. Според най-важния от тях Свещеното Писание се тълкува най-добре чрез думите на самото Писание. В този принцип без съмнение се оглежда едно от измеренията на реформаторското настояване Sola Scriptura, но в творчеството на братята Уесли то не е изведено до крайност. От съществено значение при тълкуването на библейския текст остават традицията на ранната Църква, аргументите на разума и християнския опит. Чарлз Уесли използва Молитвеника на Англиканската църква и включения към него Псалтир, както и алегоричните тълкувания на църковните отци и писатели.

 

Поетичната интерпретация на Свещеното Писание днес буди снизходителни усмивки от страна на професионалната библейска текстуална критика. Под въпрос е поставена легитимността на този вид тълкуване, доколкото той не се подчинява и няма как да се подчини на утвърдената в библеистичните изследвания парадигми. Поетичната свобода на боравене с библейския текст не може да се съвмести със стриктните алгоритми, които прилага съвременният професионален библеист. Поетичният интерпретатор прекрачва без колебание, а в повечето случаи и напълно умишлено, всички утвърдени граници и норми на съвременната библейска критика и достига до крайни резултати, които по никакъв начин не могат да покрият стандартите на модерното историко-критично изследване на свещения текст.

 

Чарлз Уесли е съвременник на пионерите на текстуалната критика на Свещеното Писание, но той създава своите поетични интерпретации върху библейския текст много преди същият този текст да бъде подложен на щателна и безпощадна дисекция чрез инструментариума на историко-критическия метод, литературната критика, критиката на формите и жанровете, критиката на преданието, критиката на композицията и редакцията, богословската критика и т.н. Справедливо е да се настоява, че всички тези тълкувателни подходи към библейския текст не следва да бъдат използвани като неоспорими критерии за определяне значимостта на поетичните интерпретации на Свещеното Писание, отразени в химните на Чарлз Уесли.

 

Химнописецът обаче не остава съвсем встрани от принципите на модерната библейска херменевтика. Чарлз Уесли споделя убеждението на брат си Джон, че винаги трябва да се търси текстът, който е най-близък до оригиналния, както и най-добрият възможен превод. Колкото и висока да е за тях репутацията на основния библейски превод на английски език – Авторизираната версия на крал Джеймс І (The Authorized Version или King James Version of the Bible), Чарлз е готов да го изостави, когато той не предава адекватно оригиналния текст. Показателен пример в това отношение е химнът „Свободна благодат“, в който авторът прибягва до по-буквален превод на гръцкия текст на Фил. 2:7. Този пасаж описва Божественото самопонизяване в Иисус Христос като „изпразване“ от всичко, което подобава на Сина Божи. Чарлз Уесли не е удовлетворен от преводаческото решение на Авторизираната версия, която свързва самопонизяването с репутацията, и предлага най-близкия до значението на гръцката дума вариант:

 

Остави горе Своя бащин трон.

(Така свободна и безкрайна е благодатта Му!)

Изпразни Себе Си от всичко, но не и от любов,

проля кръвта Си за безпомощния род Адамов.

О, тази безпределна и свободна благодат,

о, Боже мой, и мене тя откри! (PW, I:105-106)1

 

Химните на Чарлз Уесли могат да се разглеждат като своеобразен поетичен мидраш на Авторизираната версия на Библията, който съумява да достигне до самото сърце на съответния библейски текст и да извлече скритата в него мъдрост, свързвайки я с конкретна житейска ситуация.

 

Чарлз Уесли се разграничава категорично от привържениците на буквалистичното тълкуване на Свещеното Писание. В съгласие с думите на апостол Павел той е уверен, че „буквата убива, а духът животвори“ (2 Кор. 3:6):

Така осланят се на буквата,

че от истината се отричат.

 

Силите на човешкия разум не са достатъчни за проумяване на действителния смисъл на Писанието. Те са допълнително ограничени от духовно-нравственото състояние на грешния човек, чиито претенции Чарлз Уесли определя като „разсъдъчен егоизъм“. Горделивият и самомнителен човешки разум не може да прави валидни съждения за „онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Без простотата на вярата и Божествено водителство думите на Писанието остават непонятни:

 

Разсъдъчният егоизъм на човека

ще може ли да обясни Божественото слово?

Ще мога ли на знаещите да се доверя

чрез гордост туй, що е, да отрекат?

На вярата със неподправената простота,

Исусе, аз от хората обръщам се към Теб,

на Себе Си тълковник сам си Ти,

в моето сърце Ти Своя смисъл напиши. (Kimbrough 1988: 140)2 

 

Правилното тълкуване на Свещеното Писание не може да бъде мислено извън процеса на освещението, който обхваща всички аспекти на човешкото съществуване. Този процес на преобразяване по образа на Христос включва целия човек, който напълно в унисон с библейското разбиране е представен чрез сърцето като център не само на емоционалния, но и на разумния живот. Ето защо истинският смисъл на Божието слово се записва на сърцето на вярващия човек, който със съдействието на Светия Дух се превръща в „богослов“. Истинското богословие е винаги опитно. Извън християнския опит то си остава „мъртва буква“.

 

Химните на Чарлз Уесли демонстрират неуморна склонност към актуализация на библейския текст. Доста често те придобиват формата на поетична проповед, при която отправният пасаж е свързан с конкретни ситуации от християнския живот чрез средствата на типологичното и алегоричното тълкуване. Този подход е много подобен на демонстрираната омилетична интерпретация на определени старозаветни текстове в Посланието до евреите. Пример за такова тълкуване предлага „Юбилейният химн“, който приема за своя отправна точка заповедите и обещанията, записани в Левит 25:8-17. Чарлз Уесли тълкува този пасаж напълно в духа на проповедта на Иисус Христос в Назаретската синагога и вижда истинското осъществяване на юбилейната година в разпространението на Благата вест за възстановяването на падналото човечество:

 

Безспир надувайте тръбите,

чрез радостния и тържествен звук

да знаят всичките народи

до краищата на земята:

настана юбилейната година!

У дома се върнете вие, изкупени грешници!

 

Исус, великият ни Първосвещеник,

извърши пълно изкупление:

настъпи почивка за вас, духове изтощени,

и радост дойде за душите скърбящи.

Настана юбилейната година!

У дома се върнете вие, изкупени грешници!

 

Тръбата евангелска чуйте,

вестта на небесната благодат,

и спасени от земята, застанете

пред лицето на вашия Спасител:

настана юбилейната година!

У дома се върнете вие, изкупени грешници! (PW, VI:12)

 

В поетичните си проповеди Чарлз Уесли умело прилага древния текст към живота на вярващия човек, който пее химните по време на събранието на общността. Химнът върху Втор. 6:7 следва структурата на библейския текст, в който евреите са наставени да говорят за Божите заповеди по всяко време – когато са у дома си, когато пътуват, когато лягат и когато стават:

 

Когато тихо у дома седя,

със Твоята книга като с тих другар,

повтарям думите Ти с радост,

над писаната Твоя воля размишлявам,

Божествените истини издирвам,

докато всяка дума влезе ми в сърцето и стане моя.

 

О, нека словото Божествено и благо

на всеки разговор да е предмет!

Така и Господ Своя ученик ще приближи,

със мене ще върви и разговаря Той.

Така уверено в присъствието Му ще е моето сърце,

запалено със непреставаща любов. 

 

И всеки път, когато лягам за почивка,

то нека помирителното слово

утеха сладка да даде на изтощената ми гръд,

докато във прегръдката на моя Господ

потъвам в сънища блажени

и във видения на оня вечен ден.

 

Когато ставам, аз Спасителя си славя

и докато ден е, Него разгласявам.

И нека Твоите скъпоценни, благодатни думи

от моето сърце да бликат и изпълват моята уста,

живота ми да напояват със любов пречиста

и с Църквата Ти горе да ме съединят. (Wesley 1762, I:92 – 93)

 

В своята поетична херменевтика на Свещеното Писание Чарлз Уесли изхожда от разбирането за единството на Стария и Новия Завет. Нещо повече, той е убеден, че Старият Завет трябва да бъде тълкуван в светлината на съвършеното Божие откровение в личността и делото на Иисус Христос. Явяването на Моисей и Илия на планината на Преображението потвърждават недвусмислено, че законът и пророците свидетелстват за Христос:

 

Моисей и пророците говорят

и свидетелстват за нашия Господ,

Него и само Него те търсят

навсякъде във Словото свещено:

Когато там Спасителя намерим,

тогава образите и пророчествата засияват,

в едно с Христос те всички

величието Божие прогласяват. (Kimbrough 1988: 143)3

 

В своите химни Чарлз Уесли последователно христологизира Стария Завет. Най-добрият пример в това отношение е химнът „Ела, о, Ти, Пътнико незнаен“, който се явява и духовна автобиография на автора. Чарлз Уесли разпознава своите трудности в историята на Яков, който се бори с ангела (Бит. 32). Целият му живот е фокусиран в намирането и опознаването на „незнайния Пътник“, в стремежа за познаването на височината и дълбочината на Неговата любов. Непознатият се оказва не друг, а именно Онзи, Който е пожертвал живота Си за борещия се с Него.

 

Срещата със Спасителя изправя автора пред истината за самия него. В библейската история Яков е подканен да каже името си. Чарлз Уесли смята, че не е нужно да казва каквото и да е, тъй като Бог знае неговото име:

 

Да казвам името си, не е нужно,

ни нищетата и греха си да явявам.

Сам Ти ме призова по име,

на дланите Си погледни и там го прочети..4

 

Този подход на Чарлз Уесли към старозаветната история по никакъв начин не уврежда нейния интегритет. Напротив, образът на Христос се явява отговор на всички неотговорени въпроси за самоличността на тайнствения непознат, с който Яков се бори през нощта. Съвременната библейска критика не може да се позволи да даде такъв отговор, но християнският опит, претворен в поезия, не среща никакви затруднения в това отношение.

 

Няма нищо по-естествено за християнския опит от това, да говори с думите на Свещеното Писание. Това говорене за него е като „насъщния хляб“ (Мат. 6:11): не само предава по автентичен начин реакциите на човека по отношение на неотклонно нацелената към него Божия любов, но и посочва към бъдещия век, като по този начин събира в едно това, което е тук и сега, и онова, което ще бъде там и тогава. Нещо повече, към тези две измерения се добавя и случилото се преди, чак до самата тайна на сътворението. Благодатта на Светия Дух събира световете на Стария и Новия Завет и тяхното единство в Христос се оглежда в опита на всеки вярващ, който пее химните на Чарлз Уесли по време на събранията на общността. В рамките на този опит е допустимо вярващият да разпознае себе си като някой от библейските герои и това разпознаване да има животопроменящ ефект, какъвто библейската критика не би си позволила да претендира.

 

Поетичната интерпретация на Свещеното Писание, която Чарлз Уесли предлага, помага на вярващия човек да направи библейските история и език част от собственото си съществуване – кост от костите си и плът от плътта си (Бит. 2:22). Вече беше отбелязано, че истинската цел на химните на Уесли не е толкова да описват религиозни преживявания, а да ги предизвикват. Ако случаят е наистина такъв, а за това има много примери не само през ХVІІІ век, тогава не е ли именно тази целта на истинското тълкуване на библейския текст – да съдейства за раждането и укрепването на новия човек, който се преобразява по образа на Иисус Христос. Тъкмо този вид тълкуване на Писанието може да бъде справедливо определян като благодатно средство.

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

  1. Публикуваните поетични творби на Чарлз Уесли се цитират като PW според изданието на Джордж Осбърн – George Osborn, ed., The Poetical Works of John and Charles Wesley, 13 vols. (London: Wesleyan-Methodist Conference Office, 1868 – 1872). Преводът е на автора на настоящия доклад.
  2. Ръкопис (Матей 5:41, 42).
  3. 3. Ръкопис (Матей, 200 – 201).
  4. Вж. Hymns and Sacred Poems (1742), 99 – 100.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

Best 2006: Gary Best. Charles Wesley: A Biography. Peterborough, England: Epworth, 2006.

Dale 1960: J. H. Dale. The Theological and Literary Qualities of the Poetry of Charles Wesley in Relation to the Standards in His Age. Ph. D. diss., Cambridge University, 1960.

Gregory 1957: T. S. Gregory. Charles Wesley’s Hymns and Poems // London Quarterly and Holborn Review, 182/October 1957, p. 253 – 256.

Kimbrough 1988: S. T. Kimbrough. Charles Wesley as a Biblical Interpreter // Methodist History, 26:3 (April 1988).

PW: George Osborn, ed., The Poetical Works of John and Charles Wesley, 13 vols. (London: Wesleyan-Methodist Conference Office, 1868 –      1872).

Wesley 1762: Charles Wesley. Short Hymns on Selected Passages of the Holy Scriptures, 2 vols. (Bristol, 1762).



Цитати:


Последни новини

Ново решение на Централното ръководство

28.11.2020

На 28 ноември 2020 г. от 10.00 ч. се проведе заседание на Централното ръководство на Евангелска методистка епископална църква в България в следния състав: суперинтендант Даниел Топалски – председател, п-р Ивайло Иванов – секретар, пастор Красимир Маджаров, д-р Мариела Михайлова, Любен Попов.   След като взе предвид епидемичната обстановка в страната и предписаните от министъра […]

Прочети повече

Новини