Те се сражаваха един срещу друг. Стремяха се да бъдат покорни на един по-висш идеал и дори на Бога. И от двете страни на фронтовите линии имаше християни, а измежду тях – и методисти.

 

Преди сто години убийството на ерцхерцога на Австро-Унгария доведе до една ескалираща спирала от ултиматуми, решения и обявявания на война, която за няколко седмици въвлече всички големи европейски сили в Световната война. В продължение на три години и половина окопните военни действия не донесоха пълна победа за никоя от страните, но оставиха планини от жертви, които не бе причинила никоя война дотогава. Понякога на Рождество убийствата се прекратяваха, за да продължат след това, както преди. През 1917 г. Съединените американски щати се включиха във войната и се превърнаха в голяма сила на световната сцена. Същата година руската революция отбеляза надигането на комунизма. Когато Голямата война завърши през 1918 г., повече от девет милиона бойци бяха загубили живота си.

 

Навсякъде в Европа хората все още си спомнят за избухването на Първата световна война. Като християни методисти, ние не можем да сторим това, без да си припомним какво означава да бъдеш част от голямото Христово тяло, от транснационалната и транскултурна общност на вярващите. Националността, културата и езикът определят нашата идентичност. Но защо те толкова лесно стават първостепенна идентичност? Те могат така да се смесят с религиозните ни убеждения, че нациите да повярват, че Бог е на тяхна страна, а другите са против Него; или пък да прикрият вярата в Христос с национална или политическа идеология и така да заглушат всеки пророчески протест.

 

След тази война методистите отново възстановиха обичая си да изпращат делегати за заседанията на съседните годишни конференции, водещ началото си от времето след Немско-френската война от 1870-1871 г. Това бил мощен знак на помирение след конфликта, стъпка към изграждане на мостове, към изцеляване на спомените и възстановяване на връзките.

 

Политиците изградиха международни организации, за да предотвратят подобна война. Обществото на народите беше създадено през 1920 г., а след края на Втората световна война то отстъпи пред Организацията на обединените нации (1945 г.). В разгара на Студената война се появи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973 г.), за да разрешава конфликтите чрез дипломатически средства. Конференцията на европейските църкви (1959 г.) се опитваше да възстанови връзките между църквите от Изток и Запад в един процес на насърчаване на помирението, диалога и приятелството между европейските християни.  Въпреки че народите и църквите разработиха средства за поощряване на диалога, ние отново се сблъскваме днес с разрастване на национализма в Европа. Като методисти, ние сме разтревожени от усилията да се охраняват европейските граници от чужденците, които търсят убежище.

 

Споменът за Първата световна война за нас е шанс да си припомним и да преформулираме своята идентичност като част от Христовата Църква, която е една, свята, вселенска и апостолска; призвание да бъдем гостоприемни към странниците, да търсим ненасилствени решения за днешните конфликти и да честваме с благодарност нашата свързаност, която не е ограничена от национални, културни и езикови различия. Нека да живеем в съгласие с нашата базисна идентичност като ученици на Христос, Княза на мира.

 

 

Изпълнителен комитет на Европейския методистки съвет

Доналд Кер, Ирландия, и епископ Патрик Щрайф (съпредседатели)



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната