Апостол Павел въвежда темата за духовните дарби в своите послания неизменно във връзка с темата за единството на Църквата. Той е напълно убеден, че християнското единство се обогатява от многообразието на дарбите, които всеки християнин е получил. Апостолът изразява последователно това свое убеждение във всяко от трите послания, които съдържат изброяване на духовните дарби – Римляни, 12 гл.; 1 Коринтяни, 12 гл. и Ефесяни, 4 гл.

В Римляни 12:4-5 Павел прави аналогия с човешкото тяло, в което има различни части с различно предназначение (”служба”), но това ни най-малко не разрушава целостта на тялото. Същото важи и за Църквата, която запазва единството си въпреки различието на дарбите на своите членове. Логиката на Павел задължава да се отиде и по-далеч – Църквата съхранява единството си не само въпреки, но и благодарение на това различие и многообразие.

В 1 Коринтяни 12:12-27 апостолът развива посочената аналогията по-широко, след като вече е направил примерно изброяване на духовните дарби. Единството на Църквата като духовен организъм е осигурено от това, че всички нейни членове са приели кръщение “в един Дух” и са напоени “с един Дух”. “Същият” Дух удържа единството в многообразието на дарбите. И тук Павел напълно естествено извежда единството на дарбите, службите и действията от единствеността на Бога: “Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци” (1 Кор. 12:4-6). Единството на дарбите обаче не се гарантира само от единството на техния Източник, въпреки че именно тази е определящата причина. Всички дарби, независимо от различията помежду си, са дадени за “обща полза” и имат в крайна сметка общо предназначение.

В Ефесяни 4:15-16 Павел отново има предвид аналогията с човешкото тяло, акцентирайки в този случай повече върху функционалното единство на отделните части (”съразмерното действие на всяка една част”), което съответства на морфологичното единство и цялост (”цялото тяло, сглобявано и свързвано чрез службата на всяка става”). Единството на различните дарби, посочени в ст.11, се явява продължение на едно изначално и основополагащото поле на духовно единение, образувано от действието на “един Дух” в “едно тяло”, призванието към “една надежда” и изповядването на “един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец, Който е над всички, чрез всички и във всички” (Ефес. 4:4-6).

Каталозите на духовните дарби, които Павел предлага в Римляни 12:6-8, 1 Коринтяни 12:8-10, 28-30 и Ефесяни 4:11, представляват своеобразна илюстрация на многообразието в “едното тяло” на Христовата Църква. Тази е общата, непосредствена и, може да се каже, главна цел, която апостолът постига с примерното изброяване на дарбите. Изброяването във всеки от каталозите е примерно, а не изчерпателно, и тази незавършеност на свой ред засилва внушението за практическата невъзможност да се  сведе  действието на многообразната Божия благодат до краен брой, стриктно назовани и строго дефинирани проявления. Трите каталога на Павел за духовните дарби се различават един от друг, въпреки че частично се покриват, и очевидно всеки един от тях е непълен. Каталозите взаимно се допълват и по този начин създават една по-пълна картина, която коментаторите трябва да имат пред погледа си, когато насочват изследователските си усилия към всяко едно от отделните изброявания, жертвайки понякога цялото за сметка на частите.  

 

Даниел Топалски



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната