Обновената загриженост за създаване и изграждане на общества кара Конференцията да приеме нови средства, чрез които обществата да бъдат “по-здраво и по-внимателно свързани заедно.” В този момент, на Рождество Христово през 1747 г., Уесли започва да използва термина подновяване на завета като средство за ангажиране на хората в търсене на по-сериозна религия, метод, на който се е натъкнал в Оксфорд в “Съвети на селския свещеник”.

За да има бъдеща приемственост в местните общества, методистите организират децата в “малки общества” с цел напътстване и поучаване. Уесли току-що е публикувал третата част на “Уроци за деца”. Ти представят под формата на уроци “най-простите и полезни части от Писанието” (Стар Завет) с обичайните обяснителни бележки. Свързването на обществата в мрежа обаче все още представлява проблем.

Въпреки че продължителността на назначенията на проповедниците в окръзите е увеличена на два месеца през 1747 г., още нещо е необходимо, за да се създаде по-голямо единство и сработване сред методистките общества. Затова някои методисти започват през октомври 1748 г. да провеждат окръжни срещи на тримесечие, на които стюардите и другите ръководители на местните методистки общества в един окръг се събират, за да обсъждат сметките, дейностите и духовните си наблюдения. (Polity, 239)

Дейностите на всяко общество и проблемите на координирането на работата на обществата стават по-сложни с разрастването на движението. Един от по-ранните опити на Уесли за икономическа реформа го кара през 1744 г. да направи допълнение в правилата за подбраните общества. “Докато имаме всичко общо”, всеки член трябва всяка седмица да носи “всичко, от което може да се лиши в полза на общия запас” (Minutes, 23; също Walsh, 40-50). През 1746 г. той опитва различен подход за икономическо подпомагане, а именно, да събере в Лондон средства за специален заемен запас. Петдесет лири са събрани от приятели и са предоставени на двама стюарди. Всеки вторник сутрин те идват във Фаундъри и разпределят заеми до двадесет шилинга (една лира) на тези, които се нуждаят “от свеж приток на пари” за такива цели, като например “да поддържат бизнеса си”. Взелите заем, чието членство в определен клас е отбелязвано, обещават (в присъствието на свидетел) да върнат заема в срок от три месеца. Тази програма за краткосрочни бизнес-заеми помага на около двеста и петдесет души през първата година (WHS, 2:197).

През същия период Уесли разширява програмата за медицинско подпомагане сред хората си. Той се интересува от различни заболявания и лекове за тях, още докато е в Оксфорд. Дълго преди това Уесли е убеден “от многобройни доказателства, че редовните лекари правят съвсем малко добро” (Letters, 26:235). Той съхранява лекарства в трите главни къщи за проповядване от около година и публикува малък сборник с медицински рецепти. Сега той ангажира един военен лекар и аптекар да му помагат в “един вид безнадеждно начинание”, разпределянето на лекарства. През декември 1746г. Уесли съобщава на лондонското общество намерението си да “раздава лекарства на бедните” в петък във Фаундъри. По този начин то се превръща в медицинска амбулатория. Около тридесет души идват на следващия ден, а постоянен поток от около сто на месец – след това. Разходите са около десет лири на месец (J&D, 20:177).

Тъй като не иска “да излиза от неговите води”, Уесли казва, че намерението му е да помага на тези с хронични, а не с остри заболявания, и да изпраща всички сложни и трудни случаи на лекари.

Сред първите случаи има един, който се оказва истинско изпитание за метода му: седемдесет и една годишният Уилям Киркам, тъкач, който от единадесетгодишна възраст има “много тежка кашлица”. Страхът на Уесли, че провалът в този случай ще обезсърчи другите да идват, не трае дълго. Предписаната отвара успява да излекува кашлицата за два или три дни. Но Уесли не извлича изгода от това, той отдава всичко на Божията сила (Societies, 276).

Уесли не се ограничава да помага само на членове на обществото Фаундъри; от петстотинте или шестстотинте души, на които е помогнал през първите пет месеца, “няколко” са непознати. Уесли разширява медицинското си обслужване и в Бристол и Нюкасъл. Последното първоначално е успешно, но недостиг на желани лекарства и конкуренцията в свободната амбулатория на болницата в Бристол довеждат до отказване от това методистко начинание. За тези, които не могат да достигнат до методистките медицински амбулатории, Уесли публикува разширен вариант на сборника с медицински рецепти под ново заглавие: “Примитивни лекарства” (1747 г.)

Друг опит за проява на християнска благотворителност е “Приютът за бедни”. Той се състои от две малки къщи, взети под наем, в близост до Фаундъри. В тях Уесли осигурява чисти и топли квартири и храна за “немощни, стари вдовици”. Дузината наематели, които Уесли и проповедниците от време на време посещават и хранят, включват и една сляпа жена и две бедни деца (Societies, 277).
Във Фаундъри Уесли започва да се грижи и за много други деца, които се скитат по улиците като “малките на диви магарета” и чиито бедни родители нямат възможност да ги пратят на училище. Той наема двама училищни директори да преподават четене, писане и смятане. И в това начинание разходите се покриват от волни пожертвования. Двама стюарди от обществото ръководят дейността. Всяка сряда те провеждат срещи с родителите, тъй като срядата е ден, в който децата са изпитвани за подчинение на установените правила. В края на 1748 г. училището обслужва шестдесет деца (Societies, 277-79).

 

По това време Уесли построява и новото училище в Кингсууд. То се намира извън Бристол и правилата за него са преработени. Три седмици преди училището отново да отвори врати, на 24 юни 1748 г., Конференцията отделя значително време, за да определи новите му правила и учебна програма. Целта на програмата е да обучи децата “във всеки клон на полезното знание”, от азбуката до тези квалификации, които ще са полезни за “работата на служението”. Списъкът на предметите е внушителен: четене, писане, аритметика, френски, латински, гръцки, еврейски, риторика, география, хронология, история, логика, етика, физика, геометрия, алгебра, музика. За часовете по английски и пет други езика Уесли пише и публикува граматики. Програмата включва работа по езици още от първи клас, с деца на възраст между шест и десет години, а в работата по езици се включва превеждане и в двете посоки на книги като “Инструкции за деца”. В трети клас учениците четат “Изповеди” на Августин Блажени; в четвърти – Цезар. Седми клас е най-високото ниво, тогава от учениците се очаква да рецитират Омировата “Илиада”, да съставят гръцки стихове и да четат Библията на еврейски. Уесли е убеден, че всеки ученик, който премине през тази учебна програма, ще бъде по-добър учен от деветдесет процента от завършващите в Оксфорд и Кеймбридж.

Строгостта на ежедневния режим съперничи на тази на академичната дисциплина. Както е предложено първоначално, програмата започва с лична молитва и пеене в 4 сутринта и продължава с различни академични предмети, хвалебствени занимания и лягане в 8 часа вечерта. Сутринта и следобедът приключват с кратка почивка за “разходка или работа”. Липсата на време за игра е обяснена просто: “Този, който играе, докато е дете, ще играе и когато порасне” (Documents, 4:104-6). Менюто в училището е внимателно описано от Уесли в протоколите на конференцията през 1748 г. То включва бележка, че петъчният пост ще се спазва до три часа от всички, които са “здрави”.

От анализа на Уесли за резултатите от тази програма след няколко месеца става ясно, че “някои от най-дивите деца са достигнати до дълбоко убеждение; всички изглежда имат добри желания; две или три започват да опитват любовта на Бога”. Все пак нарастващата отпуснатост, липсата на дисциплина и неморалността на някои от момчетата довежда да постепенна загуба на ученици и изгонването им от дома. Скоро броят на учениците е редуциран до осемнадесет и евентуално до единадесет (J&D, 20:393-94).
Управлението на училището Кингсууд от Конференцията е друга важна част от създаването на връзката през този важен период. Движението, неофициално по много начини, открива голяма нужда да създава правила и стандарти и да придобие всички законни изисквания за управление на собствеността. С обновеното внимание към развиването на общества идва и необходимостта от наемане или построяване на домове за проповядване.
Когато методистите започват да строят сгради през 1739 г., Уесли следва съвета на Уайтфийлд да избягва спорове с управители, като сам финансира строежите. С разрастването на движението за него става трудно да финансира и управлява увеличаващите се недвижими имоти. Затова през май 1746 г. той предприема законови мерки за прехвърляне на домовете за проповядване в Бристол, Кингсууд и Нюкасъл на седем внимателно подбрани управители. През следващата година управлението и поддържането на собствеността им е поверено изцяло (Polity, 229). Договорите, чрез които са прехвърлени тези сгради, поставят условие управителите да позволяват на Джон Уесли и “други такива хора, които той ще определи с тази цел … да се ползват от дома и неговите помещения… и да могат да проповядват и разпространяват Божието свято слово”. След смъртта на Джон Чарлз трябва да приеме неговите правомощия (Documents, 4:148-49). Въпреки че уговорките изглеждат съвсем минимални, те дават на братята Уесли здрав контрол. Насоките за проповядване, дори изказани съвсем общо, напомнят за кодовия език на Протестантската реформация (такива като “проповядване на Словото”) и имат много богато съдържание.

 

През 1748 г. новата сграда в Бристол претърпява основен ремонт. Когато Чарлз е там през юли, тя е само “черупка”, но е завършена, когато Джон отива там през септември. Въпреки твърдото становище на Уесли в “По-нататъшен призив” (1745 г.), че методистите не са отцепници и затова не могат да използват и не се нуждаят от Указа за толерантност, ремонтът на новата сграда подтиква управителите да регистрират собствеността под закрилата на Закона за домове за срещи на отделили се от Църквата. На гърба на документа в последствие е надраскано нещо, което изразява и чувствата на Джон Уесли: “ненужно, безполезно и безсмислено” (Perkins, 15). Опасността за методистите съществува не просто на теория, както показват и продължаващите преследвания.

Епископът на Дърам, Едуард Чандлър, коментира предната година, че методистите, “тази мисия от недораснали и лаици”, може да има “опасни последствия”. Той предлага първо да бъдат наказани от правосъдието съгласно Указа за единство, след това да бъдат разпръснати под условията на Закона за нарушаване на обществения ред (WHS, 28:47).

Опозицията в Ирландия ескалира по време на второто посещение на Джон там през 1748 г. В Дъблин той среща хора, “които го освиркват и обиждат.” В Бър избухва малък бунт, докато Джон проповядва на улицата на “тъпо, грубо, неразумно множество”, когато един монах-кармелит извиква: “Ти лъжеш! Ти лъжеш!” Някои пламенни протестанти тогава го събарят и го изтикват настрани (J&D, 20;223).

 

(Откъс от книгата “Уесли и хората, наречени методисти” от Ричард Хайтценратер. Превод от английски език – Десислава Тодорова)



Цитати:


Последни новини

Нова Методистка църква в Дългопол

07.10.2019

На 6 октомври 2019 г. се проведе първото официално богослужение на новото местно поделение в град Дългопол на Евангелска методистка епископална църква в България. Бяха приети първите двадесет и двама членове, които получиха правото да изберат и първото църковно настоятелство на местната църква. През първата година настоятелството ще работи под председателството на пастор Димитър Господинов […]

Прочети повече

Новини, От страната