„Казах на Господа: Ти си Господ мой; вън от Теб няма добро за мен.“

(Псалм 16:2)

Какво би дал човек, за да знае, че някой винаги ще го придружава в живота? Но не някой, който е видим за физическите ни очи. Имам предвид присъствието на Този, Който има всяка власт на небето и земята; Този, Който владее над живота и смъртта и Който е обещал да не ни изостави през целия ни живот. Каква утеха е да сме придружавани от Владетеля на всичко съществуващо!

Не сме ли по-слепи, отколкото си представяме, при положение че очите ни се отварят още от раждането, а не виждаме, че Бог съществува и е с нас? Давид казва: „Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога“ (Псалм 14:2). Той признава всемогъществото на Бога, без Когото животът му не би имал смисъл. Цялата му радост и надежда е в Него. Давид уповава на Господа, Който е всесилен. Той прославя всемогъщия Бог. В Него единствено вижда добро за себе си. Бог е най-голямото съкровище, единственият, Който заслужава почит и преклонение. В Неговото присъствие всичко останало, към което се стремим, губи стойността си.

Апостол Павел казва: „А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия“ (Филипяни 3:8). Ако някой се изразява като Давид и апостол Павел, той е постигнал дълбоко разбиране за Бога, основано на лично общение с Него. Нека това се отнася за всички нас.

Молитва: О, Исусе, нека Твоята власт и величие винаги бъдат предмет на нашите молитви. Амин.

 

 

 

Abdnour Ait Abdelmalek (1955), Алжир

 



Цитати:


Последни новини

Октава на молитва за християнско единство: ден трети

20.01.2018

Книгата Изход ни показва грижата на Бога към тези, които са поробени. Пасажът, в който Бог се разкрива на Мойсей в горящия храст, е решително заявяване на Неговата воля да освободи Своя народ. Бог вижда тяхното страдание, чува техните викове и идва да ги избави. Днес Той също чува виковете на тези, които са поробени, и иска да им върне свободата. Защото сексуалността е дар от Бога и най-дълбок израз на интимност. Изопачената употреба на този дар служи на порнографията, заробва и обезценява тези, които я произвеждат, както и нейните консуматори. Бог не остава безчувствен към тяхното страдание и християните са призвани също да се чувстват съпричастни.

Прочети повече

Актуален коментар, Богословие