„… но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.“ (Лука 24:16)

След възкресението на Исус Христос двама от Неговите ученици пътуваха към едно село на име Емаус. Един непознат се присъедини към тях. Едва в края на историята, когато благослови, разчупи и им даде от хляба, очите на учениците се отвориха и те разпознаха в него Исус.

Други ученици бяха отишли на Тивериадското езеро за риба, но цяла нощ не бяха уловили нищо. На разсъмване един непознат стоеше на брега и им каза да хвърлят мрежите си от дясната страна на ладията. Когато го сториха, те се напълниха толкова, че не можеха да ги извлекат. Тогава разпознаха Исус (Йоан 21:1-14).

В Стария завет също четем за подобни срещи. Авраам срещна трима непознати, приготви им трапеза и разбра, че са Божи пратеници (Битие 18:1-2). Яков се бори с непознат при брода на Явок, а по-късно осъзна, че се е борил с Бога (Битие 32:22-32).

На Елеонския хълм Исус каза на Своите ученици: „огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте“ (Матей 25:35). Лесно е да прославяме Бога, когато Той се проявява като такъв, особено сред хора с еднакви убеждения. Трудно е обаче да Го прославяме, когато Го срещаме като странник, като „другия“, различния.

Да живеем живот на вяра, означава да откриваме Бога в лицето на непознатия човек, да се учим да виждаме Христос в хората, които са различни от нас, дори в своите врагове. Ако сме готови да срещнем Христос в странника, може би някъде по пътя ще открием, че той е наш брат и че служенето на Бога и милостта към ближния не са две различни неща, а едно и също.

 

Молитва: Исусе, помогни ни да се вгледаме в лицата на непознатите и да разпознаем Теб. Амин.

 

 

Mihail Stefanov (1979), България

 



Цитати:


Последни новини

Октава на молитва за християнско единство: ден трети

20.01.2018

Книгата Изход ни показва грижата на Бога към тези, които са поробени. Пасажът, в който Бог се разкрива на Мойсей в горящия храст, е решително заявяване на Неговата воля да освободи Своя народ. Бог вижда тяхното страдание, чува техните викове и идва да ги избави. Днес Той също чува виковете на тези, които са поробени, и иска да им върне свободата. Защото сексуалността е дар от Бога и най-дълбок израз на интимност. Изопачената употреба на този дар служи на порнографията, заробва и обезценява тези, които я произвеждат, както и нейните консуматори. Бог не остава безчувствен към тяхното страдание и християните са призвани също да се чувстват съпричастни.

Прочети повече

Актуален коментар, Богословие