„Исус се просълзи.“ (Йоан 11:35)

Бяхте ли забелязали, че в тази история Исус плаче? Радвам се, че имаме такова свидетелство в Евангелието според Йоан: когато видя наскърбените близки на Лазар, Исус се просълзи. Смъртта на Лазар беше докоснала сърцето Му.

Често чувам християни да казват: „Ние не плачем, когато някой почине, защото знаем, че смъртта не е краят“. Утешаваме се с думите: „О, бъди силен, не плачи!“. Нека ви попитам нещо: „Позволени ли са сълзите във вашата църква?“. Когато Исус се развълнува от смъртта на Лазар, „не прояви такава сила“, че да сдържи сълзите Си. Обичам да чета за реакцията на хората, които Го видяха: „Виж колко го е обичал!“. Те не казаха: „Виж каква слабост проявява!“. Сълзите са позволени, не се притеснявайте.

Мисля, че най-трудното нещо на този свят е да изгубиш близък човек. При такава тежка загуба имаме нужда да поплачем. Не е необходимо винаги да бъдем силни и да се боим да изразяваме истинските си чувства. Исус не се срамуваше да плаче и всички видяха сълзите Му. Нещо повече: всеки може да прочете за тези сълзи в Библията! Всъщност тя ни свидетелства за един чувствителен Спасител, изпълнен с милост, приятел, който винаги е близо до хората, когато небето притъмнее. Милостта на Исус означава много за мен. Той знае за всяка наша сълза.

 

Молитва: Исусе, верни Приятелю, Ти знаеш за всяка наша сълза и за всяка рана, която животът ни нанася. Ти си с нас дори в най-мрачните моменти. Благодарим Ти за Твоята милост, която често откриваме в Словото Ти и в нашите приятели християни. Помагай ни да бъдем до тези, които страдат от загубата на свои близки. Да бъде благословено Твоето име! Амин.

 

Lilla Lakatos (1984), Унгария



Цитати:


Последни новини

Октава на молитва за християнско единство: ден трети

20.01.2018

Книгата Изход ни показва грижата на Бога към тези, които са поробени. Пасажът, в който Бог се разкрива на Мойсей в горящия храст, е решително заявяване на Неговата воля да освободи Своя народ. Бог вижда тяхното страдание, чува техните викове и идва да ги избави. Днес Той също чува виковете на тези, които са поробени, и иска да им върне свободата. Защото сексуалността е дар от Бога и най-дълбок израз на интимност. Изопачената употреба на този дар служи на порнографията, заробва и обезценява тези, които я произвеждат, както и нейните консуматори. Бог не остава безчувствен към тяхното страдание и християните са призвани също да се чувстват съпричастни.

Прочети повече

Актуален коментар, Богословие