„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях.“ (Лука 24:15)

Той се роди в ясли, но животът Му започна на път и оттогава пътят беше по-важен от пребиваването в дома. Ранните истории за Неговото раждане използват израза „последователи на Пътя“ по отношение на апостолите. Книгата Псалми е изпълнена с истории за пътуване – през долината на мрачната сянка и до върховете на планините. Понякога съставям свои псалми за житейския път, които завършват с молба: „Води ме завинаги в пътя“, „Насочи ме в правия път, Господи; покажи ми пътя, който да следвам“.

Исус предупреди тези, които се притесняваха да излязат на път, с думите: „Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Той премина пътя през смъртта към живота и срещна учениците по пътя към Емаус, където в Негово присъствие те можеха да говорят за всичко, което бяха преживели. Тогава Той разчупи хляба заедно с тях. Когато очите им се отвориха, сърцата им се разгоряха отново. Те се върнаха в Йерусалим, за да споделят този плам.

Вярата в Исус не може да се формулира в няколко изречения. Тя става реална чрез ученичество. Исус казва: „Аз съм пътят“ и очаква да тръгнем по този път.

Вместо молитва, предлагам един текст на Дом Хелдер Камара, който ме е насърчавал през младежките ми години: „Да започна мисия, на първо място, означава да се появя, да разчупя черупката на егоизма, който иска да ни задържи в затвора на себедостатъчността. Трябва да престанем да се въртим около самите себе си, сякаш сме центърът на света и на живота. Мисията означава да не позволим проблемите от малкия свят, на който принадлежим, да ни блокират. Колкото и да ни се струват големи, човечеството е много по-голямо то тях и трябва да служим на човечеството. Мисията означава да тръгнем, но не непременно да изминем хиляди мили, да прекосим океани, нито да се движим по-бързо от звука. Тя означава преди всичко да отворим себе си за другите, да ги оценим такива, каквито са, да ги срещнем като братя и сестри“.

Нека Исус винаги ни придружава и при всяко начинание да бъде милостив към нас и да ни дава сила.

Christoph Petau (1959), Австрия



Цитати:


Последни новини

Октава на молитва за християнско единство: ден трети

20.01.2018

Книгата Изход ни показва грижата на Бога към тези, които са поробени. Пасажът, в който Бог се разкрива на Мойсей в горящия храст, е решително заявяване на Неговата воля да освободи Своя народ. Бог вижда тяхното страдание, чува техните викове и идва да ги избави. Днес Той също чува виковете на тези, които са поробени, и иска да им върне свободата. Защото сексуалността е дар от Бога и най-дълбок израз на интимност. Изопачената употреба на този дар служи на порнографията, заробва и обезценява тези, които я произвеждат, както и нейните консуматори. Бог не остава безчувствен към тяхното страдание и християните са призвани също да се чувстват съпричастни.

Прочети повече

Актуален коментар, Богословие