„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях.“ (Лука 24:15)

Той се роди в ясли, но животът Му започна на път и оттогава пътят беше по-важен от пребиваването в дома. Ранните истории за Неговото раждане използват израза „последователи на Пътя“ по отношение на апостолите. Книгата Псалми е изпълнена с истории за пътуване – през долината на мрачната сянка и до върховете на планините. Понякога съставям свои псалми за житейския път, които завършват с молба: „Води ме завинаги в пътя“, „Насочи ме в правия път, Господи; покажи ми пътя, който да следвам“.

Исус предупреди тези, които се притесняваха да излязат на път, с думите: „Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Той премина пътя през смъртта към живота и срещна учениците по пътя към Емаус, където в Негово присъствие те можеха да говорят за всичко, което бяха преживели. Тогава Той разчупи хляба заедно с тях. Когато очите им се отвориха, сърцата им се разгоряха отново. Те се върнаха в Йерусалим, за да споделят този плам.

Вярата в Исус не може да се формулира в няколко изречения. Тя става реална чрез ученичество. Исус казва: „Аз съм пътят“ и очаква да тръгнем по този път.

Вместо молитва, предлагам един текст на Дом Хелдер Камара, който ме е насърчавал през младежките ми години: „Да започна мисия, на първо място, означава да се появя, да разчупя черупката на егоизма, който иска да ни задържи в затвора на себедостатъчността. Трябва да престанем да се въртим около самите себе си, сякаш сме центърът на света и на живота. Мисията означава да не позволим проблемите от малкия свят, на който принадлежим, да ни блокират. Колкото и да ни се струват големи, човечеството е много по-голямо то тях и трябва да служим на човечеството. Мисията означава да тръгнем, но не непременно да изминем хиляди мили, да прекосим океани, нито да се движим по-бързо от звука. Тя означава преди всичко да отворим себе си за другите, да ги оценим такива, каквито са, да ги срещнем като братя и сестри“.

Нека Исус винаги ни придружава и при всяко начинание да бъде милостив към нас и да ни дава сила.

Christoph Petau (1959), Австрия



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната