„Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

                                                                                                               (Йоан 8:11)

 

Нова утрин. Навън е тъмно, но чувам песните на птиците, които прославят новия ден. Лежа в леглото с мъж до себе си. Не, не е съпругът ми. Той замина далеч по работа. Освен това не ме обича вече. Рядко ми говори. Когато се прибере, се интересува само от храната и собствения си комфорт. Вечер си лягаме, а той се обръща на другата страна. Животът ми е скучен, безцелен и незадоволителен. Копнея за любов. Искам да бъда приемана, разбирана, да разговарям, да докосвам, да се вълнувам. И сега до мен има такъв човек. Това е неправилно, но съм обичана. Но какъв е този шум? О, съпругът ми се е прибрал по-рано!

Хващат ме и ме завличат в храма. Какво ли ме очаква? Дали ще ме убият? Защо ме водят там? Те копнеят за кръв, само чакат момента, в който ще могат да хвърлят по някого камък! Те викат, създават шум, правят гримаси. Всички се гнусят от мен. Сякаш съм дяволът. Убийте ме! Все ми е едно. Зная, че съм виновна.

Но какво е това? Не разбирам. Защо се допитват до този учител? Нали те самите са такива? Но аз знам какви са фарисеите – смятат себе си за праведни, а не са. Виждала съм ги да нарушават Закона. Но кой би ми повярвал? Вглеждам се в този непознат учител. Той е толкова различен! Излъчва спокойствие и това се забелязва особено много на фона на разярените мъже около него. Той гледа обвинителите ми, а не мен. Сега се навежда и започва да пише нещо в пръстта. Колко странно! Тишина. Правилно ли чувам? Той казва: „Който не е съгрешавал, нека хвърли камък“. Ще завали ли дъжд от камъни? Боже мой, моля Те, помогни ми!

Невероятно – всички си тръгват. Никой не остава – само непознатият и аз. Какво да направя? Да си тръгна ли, или да изчакам? Той ме гледа. Виждам в очите му истинска, чиста любов. Това е толкова неочаквано, но го чувствам и съм уверена, че този човек ме обича. Защо? Аз съгреших. Осъзнавам какво направих. Къде са всички, които ме обвиняваха? Той вижда ли, че са си тръгнали?

Тогава чувам неговия тих и успокояващ глас: „И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“. Спасих ли се? Ще живея? Мога да кажа само… „Благодаря Ти, Господи!“.

 

Молитва: Небесни татко, Ти знаеш, че сме несъвършени. Подари ни Своята любов и ни помогни да обичаме ближните си. Амин.

 

 

Ágnes Vadászi (1962), Унгария



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната