“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” /Матей 5:8-12/

         

          І. 1. Какви чудесни неща тук се вършат заради любовта към ближния! Тя е “изпълняване на закона” /Рим.13:10/. Без нея всичките ни блага и дарби, дела и страдания са без стойност пред Бога. Става дума за любов към ближния, произтичаща от Божията любов, иначе тя нищо не струва. Затова трябва внимателно да изпитаме на каква основа почива нашата любов към ближния, дали наистина е построена върху Божията любов, дали наистина сме възлюбили Този, Който първо ни възлюби, дали сърцата ни са чисти; защото това е основата, която никога няма да се поклати. “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.

 

          2. “Чисти по сърце” са ония, чиито сърца Бог е очистил, “както Той е чист”; които са измити от всякаква порочна настройка чрез вяра в Исус Христос, от “всякаква плътска и духовна нечистота” и “усъвършенствани в святост със страх от Бога” /2 Кор.7:1/. Чрез дълбоката им бедност по дух силата на Неговата благодат ги очиства от гордост. Свободни са от гняв, от всякаква враждебна и разпалена страст; имат само едно желание – да угодят на Бога в своята жажда и глад за правдата, която сега изпълва цялата им душа и ги кара да го възлюбят с цялото си сърце, душа, ум и сила.

 

          3. Но колко малко е тачена тази чистота на сърцето от лъжеучителите в различни времена. Те са учили хората само да се пазят от външната нечистота, ясно посочена от Бога; но тя не засяга сърцето. Понеже не са вземали никакви мерки срещу вътрешната развала, те са я търпели. Нашият Господ ни дава един забележителен пример с думите: “Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействай”/Мат.5:27/. При тълкуването им лъжеучителите се ограничават с изискването мъжете да не предприемат плътски деяния. “Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. Бог иска вътрешна чистота. “Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” /Пс.66:18/.

 

          4. Бог не счита за извинение това, че си попаднал в удобни за изкушение обстоятелства. “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото е по-добре за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото тяло да бъде хвърлено в пъкъла”/Мат.5:29/. Ако хора, скъпи за теб, колкото дясното ти око, ти дават повод да събудиш Божия гняв, ако по тяхна вина в сърцето ти пламне несвято желание, не се колебай, отдели се от тях; и ако “дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я, защото по-добре е за теб да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла” /Мат.5:30/. Ако някой ти е нужен като дясната ти ръка, но те води към грях, към нечисти желания /дори ако всичко остава само вътре в сърцето ти и не се изрази с думи или дела/, наложи си една решителна раздяла, отсечи го от себе си с един замах, заради Бога. Всяка загуба на удоволствие, имущество или приятели е за предпочитане пред загубата на душата.

 

          Не е за пренебрегване преди подобно безусловно и окончателно решение да се направят две стъпки. Първо, опитай дали нечистият дух не може да бъде изгонен с пост и молитва и съзнателна съпротива срещу всяко действие, дума и поглед, които те водят към грях. Второ, ако това не те освободи, потърси време и начин да получиш съвет от своя пастир или поне от хора с опит в Божиите пътища. Но не обсъждай това с плът и кръв, да не би да ти се прати  заблуда, за да повярваш в лъжата”/2 Сол.2:11/.

 

          5. Дори и женитбата, колкото и свята и достойна за почит да е, не бива да става повод да даваме свобода на пожеланията си. “Казано е: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”, тогава всичко е било наред, дори ако мъжът не даде други основания /че не обича жена си или че обича друга повече/. “А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства”, ако тя се омъжи повторно, “и който се ожени за нея, след като е напусната, той прелюбодейства” /Мат.5:31,32/. С тези думи всякаква полигамия е ясно забранена и нашият Господ с това установява категорично, че повторният брак на една разведена жена е прелюбодейство. Също и за всеки мъж е прелюбодейство да се ожени повторно, докато жена му е жива, макар и да са разведени, освен ако разводът не е по причина на прелюбодейство. Само в последния случай няма текст в Словото, който да забранява повторната женитба.

 

          6.  Такава чистота на сърцето изисква Бог и я създава в ония, които вярват в Сина на Неговата любов; блажени са в този смисъл “чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Той ще им се открие – на тях, а не на света, ще ги благослови с най-ясното свидетелство на Святия Дух, с вътрешното общение с Отца и Сина. Ще издигне лицето Си над тях и светлина от Него ще ги осияе. Тяхното сърце се моли постоянно: “Покажи ми славата Си” /Изх.33:18/, и те получават това, за което се молят. Чрез вяра Го виждат /завесата на плътта, така да се каже, е станала прозрачна/ дори в най-дребните Му дела, във всичко окръжаващо, във всичко, създадено от Него. Виждат Го във висините и в дълбочините, виждат всичко пропито от присъствието Му.

 

          Чистите по сърце виждат всичко изпълнено с Божието присъствие – в небесната шир, в луната, когато ходи в светлостта си, в слънцето, което тича като юнак в попрището. Виждат Го “правещ облаците Своя колесница и вървящ с крилата на вятъра” /Пс.104:3/, как дава дъжд на земята, как “дава храна на животните”, Творец на всичко, мъдро управляващ всичко и носещ всички в мощната Си ръка. “Господи, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!”/Пс.8/9/.

 

          7. Във всички Негови дела на грижа за тялото и душата чистите по сърце ясно Го виждат. Съзират винаги ръката Му над себе си и знаят, че всичко е за доброто им, че тази ръка им дава всичко нужно, че космите на главата им са преброени, че тя ги предпазва като невидим щит, че обстоятелствата в живота им се уреждат с дълбока мъдрост и милост.

 

          8. Но с още по-голяма яснота те виждат Бога в Неговите духовни порядки. Дали се приобщават към голяма събрание, за да отдадат слава на името Му, или се скриват в стаичката си и изливат пред Него душата си, дали изследват Божиите обещания, или като Христови посланици проповядват вестта за спасението, дали ядат от хляба и пият от чашата, за да възвестят смъртта на Христа, докле дойде Той в облаците – във всички тия подарени от Бога благодатни средства те намират един директен достъп до Него и това не може да се опише с думи. Виждат Го лице в лице и “говорят с Него, както човек говори с приятеля си” /Изход 33:11/. С това се подготвят за небето, за небесните места, където “ще Го видим, както е”.

 

          9. Но колко далеч бяха те от това да виждат Бога. Те са чували, че на старовременните е било казано: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си” /Мат.5:33/, което те променяха така: “Не бива да се кълнеш лъжливо, когато се кълнеш в Господа. Трябва да изпълниш клетвата си, ако си се заклел в Божието име. Но за клетвите пред хората това не се отнася.”

 

          Така учеха фарисеите. Те не само разрешаваха всякакъв род клетви в ежедневието, а и считаха клетвопрестъпничеството за дреболия, ако не е намесено Божието име.

 

          Но тук нашият Господ забранява всякакво заклеване по навик, както и лъжливата клетва, защото Той е навсякъде и във всичко: “Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете, нито в небето, защото то е престол на Бога, нито в земята, защото е подножието Му, нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм бял или черен” /Мат.5:33-36/. Не съществува никакво съмнение, че нито едно от тия неща не е твоя работа, а Божия, че Бог управлява всичко на небето и на земята. “Но говорът ви да бъде: “Да, да” и “Не, не” – едно кратко, но сериозно потвърждение или отричане. “Каквото е повече от това, е от лукавия”.

 

          10. Това, че тук нашият Господ не ни забранява да се закълнем, когато сме призовани за това от един съдия, личи от:

          /1/ Конкретния повод за тази част от Неговото поучение – Исус укоряваше злоупотребата /клетвопрестъпничеството и заклеването по навик/. Тук не става дума за клетва пред съдия.

          /2/ Препоръката говоренето ни “да бъде “да, да” и “не, не”.

          /3/ Примерът на самия Исус показва, че Той отговаряше под клетва, както това се изискваше от съдилището. Когато първосвещеникът Му каза: “Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?” /Мат.26:63/, Исус отговори утвърдително: ”Ти рече”, т.е., така е. “Но казвам ви /вече извън клетвата/, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесни облаци”.

          /4/ Примера на Бог Отец, Който за да покаже, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва /Евр.6:17/

          /5/ Примера на Павел, който също имаше Божия Дух и правилно разбираше волята на своя Господ. “Бог ми е свидетел – казва той на римляните – че непрестанно ви споменавам в молитвите си” /Рим.1:9/. Същото казва на коринтяните и филипяните. Апостолът познаваше смисъла на Исусовите думи и си позволяваше да се кълне при важни случаи. Нещо подобно личи и от думите му: “Както човеците се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата туря край на всеки спор …” /Евр.6:16/.

 

          11. Важното учение, което прославеният Господ иска да ни предаде и онагледява с този пример, е следното: Бог е във всичко и ние трябва да Го открием отразен във всяко творение. Не бива да разглеждаме или да използваме нищо като отделено от Бога. Това би било един вид практически атеизъм. Напротив, трябва да разглеждаме небето и земята и всичко по тях като побрано в Божията ръка. Господ освещава всичко с непосредственото Си присъствие. Той пронизва и задвижва цялото творение и в този смисъл наистина е душа на всемира.

 

          ІІ. 1. Дотук нашият Господ поставя ударението на Своята проповед върху сърдечната вяра. Показал е какви трябва да са християните. Сега продължава, като показва как трябва да действат те, как вътрешното освещение да се изяви във външния начин на живот. “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада”.

 

          2. “Миротворците”. В Библията думата мир обхваща всичко добро, всяко благословение, служещо на тялото или душата, сега или за вечността. Когато Павел желае “благодат и мир”, това означава: “Радвайте се на всеки плод на незаслужената любов и благодат на Бога, приготвени за тия, които Го любят”.

 

          3. Можем да си представим колко широко значение има понятието “миротворци”. В буквален смисъл то означава ония, които обичат Бога и хората и същевременно се отвращават от всеки спор и противопоставяне, от всяко разединение и раздор, които с цялата си сила се стремят да предотвратят разпалването на адския огън на враждата или да го угасят, ако е пламнал, да го ограничат в поразяващата му сила. Те се мъчат да смекчат бурните настроения, да успокоят бесните страсти, да уталожат спорещите групи и по възможност да внесат примирение. Използват цялата си сила и способности, дадени им от Бога, да опазят мира там, където той цари, и да го възвърнат там, където вече не цари. Радост е за техните сърца да подбуждат взаимна добра воля между хората, да я утвърждават и умножават; и преди всичко между Божиите чада, колкото и много или малко да се различават те в мненията си относно съществените неща. Тъй като всички имат една вяра, един Господ и са “призвани към една надежда” /Еф. 4:4,5/, те могат да се обхождат достойно на званието, към което бяха призвани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпяват един на друг с любов и се стараят в свръзката на мира да опазят единството в Духа.       

 

         4. Но в пълния смисъл на думата един миротворец е човек, който, изпълнен с любов към Бога и всички хора, не ограничава усилията си за създаване на мир само със собственото си семейство, приятели и познати или съмишленици; не само с хората, които имат същата скъпоценна вяра. Той прекрачва тези тесни граници, като прави добро на всекиго и изявява любовта си към близки и далечни, към приятели и врагове. Върши им всякакво добро, което може да се измисли, при всяка удала му се възможност. “Изкупва времето си”, използва всеки час, не пилее нито миг, в който да не върши нещо полезно. Върши добро не само в една област, а в много, по всевъзможни начини. За целта прилага всичките си способности, всичките сили на тялото и душата, цялото си имущество, влияние, уважение, които има. Единственото му желание е да чуе думите на Своя Господар: “Хубаво, добри и верни слуго!”.

 

          5. С все сили той прави добро и за телесните потребности на всички хора. Радва се да раздели хляба си с гладните и да облече голите. Помага на чужденеца. Види ли болни и затворници, ги посещава и им дава помощта, от която те толкова се нуждаят. И всичко това върши не като пред хората, а в името на Този, Който е казал: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”/Мат.25:40/.

 

          6. Още по-голяма е радостта му, ако може да направи нещо добро за душата на даден човек. Наистина, властта над душата е на Бога, само Той променя сърцето. Без тази промяна всичко останало, което се променя, е суета и нищожност. Все пак угодно е на Господа да помага на хората чрез хора и да предава Своята власт, благословение и любов на един човек чрез друг човек. Макар че само “ Бог изработва избавление сред земята”/Пс.74:12/, човек не бива да стои бездеен в Божието лозе. Миротворецът не може така, той се труди, като с инструменти от Божията ръка или оре и с това приготвя почвата за Бога, или сее семената на Царството, или полива посятото с надеждата, че Бог ще го направи да израсте. Според дадената му благодат си дава всяко усилие да изобличи закоравелия грешник, да доведе до покаяние оня, който неудържимо тича по широкия път, водещ в погибел, да даде светлина на седящите в мрак и лишени от познание, да носи слабите, да укрепява немощните ръце и отслабналите колене, да възвърне и излекува куцото и изкълченото /Евр.12:12,13/. Не по-малко е старанието му да укрепи онези, които вече се мъчат да минат през тясната порта, които стоят във вярата, за да тичат в “очертаното пред нас поприще” /Евр.12:1/; да назидава в тяхната пресвята вяра онези, които знаят в Кого са повярвали, да ги ободри и да освежи Божия дар в тях, та да могат, растейки в благодатта, да получат “голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос” /2 Петр.1:11/.

 

          7. Блажени са тия, които непрестанно са заети с дела, породени от вяра и любов, “защото те ще се нарекат Божии чада”. Това означава: Бог ще им даде дух на синове, Той ще излее тоя Дух богато в сърцата им, ще ги благослови с всички благословения, приготвени за Неговите чада. Ще ги признае за Свои синове пред ангелите и пред човеците. Но ако са “чада, то са и наследници на Бога и сънаследници с Христа” /Рим.3:17/.

 

          ІІІ. 1. Човек би очаквал, че гореописаната личност ще бъде обичана от всички, защото е пълна с истинско смирение, сериозна без никаква преструвка, нежна и внимателна, свободна от всякакви егоистични намерения, предана на Бога, всеотдайна за хората. Но нашият Господ познаваше човешката природа по-добре от нас. Затова завършва описанието на вярващия, като показва какво го очаква в този свят. “Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство”.

 

          2. За да разберем това добре, нека първо запитаме: кои са тия, които ще бъдат гонени? Павел дава един прост отговор: “Както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, така е и сега” /Гал. 4:29/. “Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” /2 Тим.3:12/. Същото учи и Йоан: “Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази. Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята” /1 Йоан 3:13,14/. Това може да се разбира така: братята, християните могат да бъдат обичани само от тия, които са преминали от смърт в живот. Исус ясно казва: “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света … затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят” /Йоан 15:18-20/.

 

          Всички тези стихове ни показват кои са гонените – праведните, които са “родени от дух”, които искат да живеят благочестиво в Христос, които са преминали от смърт в живот, които “не са от света”, всички кротки и смирени на сърце, които в Божието име носят страдание, които гладуват и жадуват да бъдат като Него, които обичат Бога и ближните и затова вършат добро на всички при всяка удала им се възможност.

 

          3. Ако, второ, попитаме защо ще бъдат те преследвани, отговорът е също така ясен и очевиден: заради правдата, защото те са праведни, защото са родени от Духа, защото искат да живеят благочестиво в Христос, защото не са от света.  Каквито и поводи за гонения да се излагат, това са истинските. При това няма значение дали слабостите на характера им са по-големи или по-малки. Ако не ставаше дума за правда, те щяха да бъдат поносими. Светът обича онова, което е част от него. Те ще бъдат гонени, защото са “бедни по дух”. Това според света означава “потиснати, бъзливи душички, ненужни, негодни да живеят на тази земя”. Понеже те скърбят, светът ги нарича “жалки, меланхолични, некадърни същества, развалящи настроението на всички. Не са нищо повече от мъртвешки черепи, убиват невинното веселие и провалят светския живот, където и да отидат”. Понеже са кротки, светът ги нарича “меки и пасивни глупаци, винаги готови да бъдат яхнати”. Понеже “гладуват и жадуват за правдата”, светът ги нарича “стадо пламнали фантазьори, които сами не знаят какво търсят и не се задоволяват с една изяснена вяра, а като побъркани тичат подир екстаза и емоциите”. Понеже са милостиви, обичат всички хора, в това число и неблагодарните и злите, светът казва: “Те стимулират злото, въвеждат хората чрез липсата на наказание в изкушението да вършат зло. Трябва да се опасяваме, че тия хора още не са си изяснили верските принципи, понеже в нравствените си убеждения са твърде свободни”. Понеже са “ чисти по сърце”, светът ги счита за “лишени от любов твари, които проклинат целия свят, освен ония, които са като тях; жалки хулители, обвиняващи Бога в лъжа, като твърдят, че живеят без грях!” Основната причина, поради която те са били гонени винаги и ще продължават да бъдат до деня на обновлението на всичко, е в това, че подаряват мир, сиреч използват всяка възможност да вършат добро на всеки.

 

          Затова светът казва: “Ако те запазваха вярата за самите себе си, би било поносимо, но разпространението на техните заблуди, това заразяващо въздействие върху мнозина други е прекалено. Те внасят в света толкова много нечистота, щото не бива повече да ги търпим. Наистина, в определен смисъл тези хора правят всякакви добрини. Те подкрепят неколцина бедняци. Но и това става само с цел да спечелят на своя страна повече хора и в крайна сметка по този начин да причинят повече нечестие”. Това светските хора считат и говорят съвсем открито. И колкото повече Божието царство се укрепява, колкото повече миротворци биват силни да разпространяват смирение, кротост и всички други духовни добродетели, толкова повече поражения се нанасят върху техните разбирания. В резултат на това толкова повече те са сочени като вредители и гоненията срещу тях стават по-силни.

 

          4. Трето, искаме да запитаме кои са хората, които са движещата сила на тия гонения. Павел отговаря: “Роденият по плът”, който не е роден по дух /Гал. 4:29/; който поне не се стреми “да живее благочестиво в Христа” /2 Тим.3:12/; всички, които не са “ преминали от смърт в живот”/1 Йоан 3:14/ и поради това не могат да обичат братята; “светът”, т.е. ония, които не познават Бога – обичащия, прощаващия Бог, такъв, какъвто Го представя собственият Му Дух.

 

          Причината е ясна – Духът на света и Духът на Бога са пълни противоположности. Затова неизбежно е хората от света да са съвършено различни от ония, които са от Бога. Между всичките им мнения, желания, планове и влечения съществува огромна разлика. Досега никой не е успял да накара риса и ярето да почиват заедно /Ис.11:6/. Горделивият не може да прави друго, освен да преследва смирения; небрежният и безгрижният не могат да не преследват скърбящия. Същото е във всяка област. Самото различие в характерите води до трайна враждебност. Затова всички слуги на дявола ще преследват Божиите чада.

 

          5. Ако запитаме как биват преследвани Божиите чада, отговорът най-общо би бил: така, че по мнението на Управителя на всяка съдба това да служи за слава на името Му; така, щото това да допринася за израстването на Неговите чада в благодатта и за разпространението на Неговото царство. Няма нищо по-удивително в Божиите принципи от това. Ухото на Господа никога не е оглушало за заплахите на преследвачите и за виковете на преследваните. Окото Му винаги е отворено и ръката Му винаги е протегната да даде насока и на най-дребното събитие. Кога ще започне бурята, колко силна ще бъде, накъде ще се насочи силата й и кога ще свърши – всичко това е установено от непогрешимата мъдрост на Бога. Безбожниците за нея са само един от мечовете, само инструмент, използван така, както й е угодно. И когато благодатните цели на Божието провидение са постигнати, тогава мечът бива захвърлен в огъня.

 

          При някои редки случаи Бог ще позволи на бурята да беснее и Неговите чада ще бъдат призовани да се съпротивят до кръв, както беше във времето на ранното християнство, а също и когато чистото Христово учение отново си пробиваше път в нашата страна. Това, че Бог допусна такива бури във времето на апостолите, беше с цел свидетелството им да бъде безупречно. Но от църковните летописи виждаме, че Бог допусна тежки гонения през втори и трети век поради съвсем други причини: защото беззаконието се увеличи и църквата беше обхваната от чудовищна развала. Бог наказваше людете Си, като същевременно искаше да ги излекува от грешките им чрез сурови, но необходими страдания.

 

          Може би по същия начин може да се тълкува голямото гонение в нашата страна. Бог беше милостив към народа ни; Той изля върху нас много благословения. Подари мир вътре в страната и навън и ни даде един необичайно мъдър за възрастта си и добър крал /Едуард VІ/. Преди всичко Господ направи така, че светлината на Неговото Евангелие да огрее между нас. Но какво очакваше Той? “Очакваше правосъдие, но ето кръвопролитие” /Ис.5:7/; вопъл от потисничество и неправда, от честолюбие и зло, от лакомия. Да, викът на изгорените на кладата достигна до ушите на Господа. Затова Той се надигна да поведе делото Си срещу ония, които замениха правдата с беззаконието. Той ги предаде в ръцете на преследвачите им. Това беше наказание и в същото време милост; усмиряване и същевременно лекарство, за да се въздаде за ужасното падение на Неговия народ и заедно с това да бъде той излекуван.

 

          6. Но Бог рядко търпи такова беснеене на бурята, щото Неговите люде да изпаднат в окови и смърт, в плен и самота. Много пъти те са подложени на по-леки гонения: отчуждението на близките, загуба на приятели, които са им били скъпи като собствения живот. Изпитвали са истинността на Христовите думи: “Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, по-скоро раздяла” /Лука 12:51/. Разбира се, че от това може да последва изгубване на работата и на приходите за оцеляване. Защото и тук е в сила мъдрото Божие управление, което отдава на всекиго най-полезното за растежа.

 

          7. Но нашият Господ описва гонението, което сполита всички Негови чада, с думите: “Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене”. Това няма да ни липсва. Именно то е белегът на нашето ученичество, печатът под призванието ни, петното, което се хвърля върху всички последователи на Господ Исус. Ако то ни липсва, ние сме незаконно родени, а не синове. Единственият път към небесното царство минава през “слава и опозорение” /2 Кор.6:8/. Който обича Бога и хората със смирение, сериозност и кротост, той получава признание и любов от своите братя, но отхвърляне от света, който го счита за “измет на всичко”/1 Кор.4:13/.

 

          8. Наистина, у някои хора съществува предположението, че “съблазънта на кръста” ще отмине, преди да се е изпълнило числото на езичниците /Рим. 11:25/, че Бог ще стори така, щото християните да бъдат уважавани и обичани от ония, които са още в греховете си. Несъмнено Бог още сега от време на време смекчава презрението и язвителността на тези хора. “Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му”/Пр.16:7/ и му подарява благоволението на най-отявления му гонител. Но ако не вземем предвид това изключение, “съблазънта на кръста” още не е отминала, иначе не бихме могли да кажем: “На човеци ли искам да угоднича или на Бога?” /Гал.1:10/, както и да имаме сладката утеха, че злите човеци мразят добрите само привидно, докато всъщност ги обичат от сърце и високо ги ценят. Това не е съвсем вярно, злите само използват за своя изгода добрите. Може би им се доверяват, защото знаят, че не са като другите хора. Въпреки това не ги обичат, освен ако Божият Дух обикаля около тях. Исус ясно казва: “Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света … затова светът ви мрази” /Йоан 15:19/. Така че независимо от възможните изключения, идещи въз основа на предварителната благодат или на особения промисъл на Бога, светът мрази християните толкова силно и от цяло сърце, както мразеше някога техния Господ.

 

          9. Остава още един въпрос: как да се отнасят Божиите чада със своите гонители? Първо, не бива съзнателно и умишлено да им вършат зло. Това противоречи на съвета на нашия Господ и примера Му. Той и апостолите ни учат, че ние не само не трябва да търсим гонения, но и да ги предотвратяваме, доколкото можем да го сторим, без да накърняваме съвестта си и да накърняваме правдата, която е по-скъпа дори от собствения ни живот. Господ казва ясно: “Когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия” /Мат.10:23/. Ако това е възможно, то е най-прекият път да избегнем гонението.

 

          10.  Но не мислете, че гонението винаги може да се избегне по един или друг начин. Ако в сърцата ви се промъкне тази необоснована представа, изгонете я със сила. “Помнете думата, която ви казах: слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, то и вас ще гонят” /Йоан 15:20/. “Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите” /Мат.10:16/. Но ще ви предпази ли това от гонението? Не, иначе щяхте да сте по-мъдри от своя Господ или по-невинни от Божия Агнец.

 

          Също така не пожелавайте да ги избягвате, напълно да сте свободни от тях. Ако го правите, не сте Христови. Ако отбягвате гонението, избягвате и благословението на преследвания заради правдата. Ако не бивате гонени заради правдата, не можете да влезете в небесното царство. “Ако устоим, то и ще царуваме с Него; ако се отречем, и Той ще се отрече от нас” /2 Тим.2:12/.

 

          11. Не, по-скоро “радвайте се и веселете се”, когато ви гонят заради Христос, когато говорят против вас лъжливо всякакво зло /те няма да спрат, докато не изчерпят всички възможности за преследвания. Трябва да оклеветят вас, за да оправдаят себе си/. “Понеже така гониха пророците, които бяха преди вас”, тези, които по сърце и живот бяха особено святи, да, всички праведни, които са живели от създанието на света. Бъдете радостни, защото по този белег ще познаят кому принадлежите и защото на небето ще бъдете богато възнаградени. Една награда, спечелена чрез кръвта на завета, която ще ви бъде дадена според мярката на страданията ви, както и според освещението на сърцето и живота. “Радвайте се и веселете се”, понеже знаете, че “нашата привременна лека скръб произвежда все повече една вечна тежина на слава за нас”/ 2 Кор.4:17/.

 

          12. Нека никакво гонение не ви извади от пътя на кротостта и смирението, на любовта и добротворството. “Чули сте, че е било казано: “Око за око и зъб за зъб” /и че вашите окаяни учители ви разрешават да си отмъщавате и да се отплащате на злото със зло/. Но Аз ви казвам: “Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На тогова, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и връхната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две” /Мат.5:38-41/.

 

          Нека така непобедима да е кротостта ти. И любовта ти също! “Дай на оногова, който проси от тебе, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” /Мат. 5:42/. Само не давай онова, което принадлежи на друг човек. Затова внимавай преди всичко да не бъдеш никому длъжник. Защото това, което дължиш, не ти принадлежи. Второ, грижи се за домашните си. Бог иска и това от теб. Нужното, за да бъдат те запазени в живот и благочестие, също не е твое. Трето, давай или поверявай всичко, което е останало излишно от един ден за друг и от една година за друга. Понеже не можеш да дадеш на всички, нека братята ти по вяра да са с предимство.

 

          13. Нашият славен Господ описва в следващите стихове кротостта и любовта, които трябва да чувстваме, приветливостта, която трябва да проявяваме към своите гонители. О, дано тези думи се вдълбаят на сърцата ни!

 

          “Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си, а мрази неприятеля си /наистина, Бог е казал само първата част – да обичаш ближния си; но чадата на дявола по-късно са добавили второто – мрази неприятелите си/. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят”.                  

   

          “ Обичайте неприятелите си”,  стремете се благостта и благоволението ви да са насочени към ония, които се отнасят с вас по най-лош начин и ви желаят всевъзможни злини. “Благославяйте ония, които ви кълнат”,  правете го спрямо хора, които изразяват лошите си мисли с лоши думи, които постоянно ви укоряват и “говорят против вас лъжливо всякакво зло”. Благославяйте още повече! Когато разговаряте с тия хора, бъдете още по-благи и кротки. Упреквайте ги, като им показвате как би трябвало да правят, показвайте им как би трябвало да говорят. Когато говорите за тях, споменете всичко добро, което може да се каже, без да насилвате нормите за истинност. “Правете добро на ония, които ви мразят”. Покажете им чрез делата си, че любовта ви е толкова реална, колкото и тяхната омраза. Отвърнете на злото с добро. “Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез добро” /Рим.12:21/. Ако не можете да сторите нещо, то поне се молете за тия, които ви гонят. От това нищо не може да ви спре. Дори цялата им злост и насилничество не може да ви попречи. Излейте душите си пред Бога. Но не го правете само спрямо онези, които са били зли, а после са се покаяли – това не е нищо особено. “Ако прегреши брат ти, смъмри го …  И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към тебе: Покайвам се /т.е. дори след толкова падения ти дава повод за вяра, че се е променил из основи/, прощавай му” /Лука 17:4/. Приеми го в сърцето си, сякаш никога не ти е сторил и най-малкото зло. Но що се отнася до тия, които не се разкайват, които сега те тровят и гонят, моли се за тях, бори се с Бога за тях и им прощавай отново и отново “не седем пъти, но седемдесет пъти по седем” /Мат.18:22/. Дали се каят или не, дори когато изглеждат далеч от такова намерение, все пак давай им пример за благост, “за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небето”, за да се изявиш като истинно чадо на Този, Който изрази великата си благост, като благослови най-свирепите Си врагове, като дава дъжд и слънце на добри и зли. “Защото ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?”, т.е. тия, които живеят в безбожие. “И  ако поздравявате само братята си, какво особено правите ? Не правят ли това и езичниците?” /Мат.5:46,47/. Следвайте един по-добър пример от тоя на бирниците и езичниците! Живейте в търпение и постоянство, упражнявайте милосърдие и показвайте се добродетелни във всяко отношение спрямо всички, дори и най-настървените си гонители. Християните трябва да са “съвършени, както е съвършен техният небесен Отец” /Мат. 5:48/ – на дело, а не само по звание.

 

           ІV. Гледайте на християнската вяра в нейния първичен вид, в който я описва вашият велик Творец. Така я представя Той на всеки, чиито очи са отворени. Вижте истинския лик на Бога, доколкото човек може да го види! Вида, описан лично от Божията ръка. “Погледнете, презрители, учудете се и се погубете”/Деян.13:41/. Или, по-скоро, удивете се и прославете, извикайте: “Това ли е вярата на Исус от Назарет? Вярата, която презирахме? Нека никога повече не сторим това безумие, да се борим срещу Бога. Господи, какво искаш да сторя?” Каква красота се излъчва от всичко! Каква уравновесеност! Какво единство във всички части! Колко достойно за пожелание е щастието, описвано тук! Колко славна и красива е святостта! Това е духът на вярата, нейната есенция. Това са истинските основи на християнската вяра. О, нека не бъдем само слушатели, “които гледат лицето си в огледало; понеже се оглеждат, отиват си и завчас забравят какви бяха”/Як.1:24/. Не, нека по-скоро с постоянство “да вникнем в съвършения закон на свободата”/25/. Нека не си даваме почивка, докато всеки ред не бъде начертан на сърцата ни. Нека бдим, молитстваме, вярваме и обичаме, нека се подвизаваме за венеца, докато всяка част на тоя закон проникне вътре в нас, начертан от Божия пръст, докато станем святи, “както е свят Тоя, Който ни е призовал” /1 Петр.1:15/, и “съвършени, както е съвършен небесният ни Отец” /Мат.5:48/. 



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа