С построяването на Новото помещение и ремонта на Фаундъри Уесли  осигурява две “обединени общества”, които са под негов пряк контрол. До този момент организацията се състои предимно от малки групи от пет до десет души, които представляват и сърцевината на по-големите общества. Проблемите на Уесли с моравските братя по отношение на доктрина и дисциплина се превръщат в загриженост за начина, по който групите действат в обществото. Нещо ново е въвеждането на (както е отбелязано в дневника му на 21 май 1741 г.) избраните групи за тези, които са получили освобождение от греховете и които водят образцов начин на живот. Една празнина в структурата на обществото е фактът, че  за хората, които не са в такава група, няма малки  групи, където да търсят насърчение и водителство. Странно стечение на обстоятелствата скоро разрешава този проблем.

 

Дългът на Уесли за сградите в Бристол и Лондон е голям. Той все още получава, поради това че е член на преподавателския състав в Оксфорд, годишен доход от 25 до 35 паунда годишно (който, казва той, “ме задоволява с всичко, което искам”), но този доход не позволява изплащането на  заемите за сградите. Освен това молбите за помощ не са достатъчно  успешни.

 

През февруари 1742 г. Уесли се среща с няколко водещи личности от обществото в Бристол, за да намерят начин за изплащане на дълговете за Новата стая. Капитан Фой предлага всеки да жертва по едно пени на седмица. Това е общ метод за събиране на дарения, използван от религиозните общества, а вече и в обществото Фаундъри за подпомагане на бедните. Но някой протестира, защото много от членовете на обществото са много бедни и не могат да си позволят да дават толкова много. Един шилинг на година се равнява на разходите за малка торба захар или три молива. Новото решение на Фой е просто: да се раздели обществото на групи от по 12 човека, всяка с ръководител, отговорен за събирането на 12 пенса седмично, добавяйки от себе си това, което не достига. Той пожелава да вземе в своята група дванадесетте най-бедни членове на обществото. Предложението му е прието; останалите се съгласяват и това става факт.

 

Така обществото е разделено на класове (от латински език –  classis или “отделение”), подразделения по квартали, като всяка група си има назначен ръководител. Два месеца по-късно това  е приложено и в Лондон, във Фаундъри.

 

Важността на тези групи скоро довежда до промяна в първоначалната им цел. Когато ръководителите започват седмичните си обиколки, свързвайки се с всеки член, те скоро откриват проблеми: домашни разпри, пиянство и друг вид поведение, нетипично за стремежа към святост. Уесли вижда пасторски възможности в структурата на класовете: ръководителите на класовете (назначени от Уесли като “такива, в които имам най-голямо доверие”) стават духовни надзиратели в своите групи. Уесли се среща с ръководителите веднъж седмично. Обществото в Лондон наброява около хиляда члена по това време. Този метод помага на Уесли да превъзмогне трудностите, идващи от необходимостта да познава всеки човек от растящите с голяма скорост общества и да разширява личните контакти, осъществяващи неговия пасторски надзор (и дисциплина). По различни причини става по-полезно да се събират всички членове на групата заедно, отколкото да бъдат посещавани поотделно в домовете им. По този начин, казва Уесли, “се прави по-пълно изследване на поведението на всеки човек, … съвет или укор са давани според нуждата, скандалите престават, неразбирателствата са премахнати; и след около два часа, прекарани в такива занимания, те завършват с молитва и благодарност” (Societies, 262).

 

Класовете се различават от групите по няколко причини: като цяло те са малко по-големи, географски ориентирани са, а не са разделени по възраст, пол или семейно положение; те включват всеки един от обществото, а не само тези, които доброволно се включват в групите. Позволяват упражняването на дисциплина в цялото общество, докато групите благоприятстват развитие на по-зрелите духовно. И в двата случая групите са малки и ръководителите са миряни, подбрани от самия Уесли.

 

Освен ръководството на групи и класове, миряните поемат и друга важна функция. Средствата, събирани за плащане на сградата и ремонта на Фаундъри, са давани на член на обществото, който ги събира и плаща. Това е първият стюард[1] сред методистите. Скоро към него се присъединяват и други, които оперират с финансите и сметките на всяко от обществата. Така Уесли започва да събира специално средства за нуждаещи се, организацията събира даренията (J&D, 19: 193-94). По този начин никакви пари или стоки не преминават през ръцете на Уесли, който започва да среща обвинения, че забогатява за сметка на бедните.

 

[1] Стюард – мирянин, отговарящ за църковните имоти и финансовите средства.

 

Откъс от „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайтценратер.

Превод на български език: Десислава Тодорова



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната