Предан на Божието дело, пастир Иванов е един от тези, които поемат основните обвинения и получават най-голяма присъда в процеса срещу евангелските пастири през 1949 година. Той не пада духом и поведението му през целия му живот е на един предан Божи служител.

 

Янко Иванов е роден на 9 юни 1900 година в град Русе в семейство на евангелисти – Никола и Иванка Иванови. Бащата Никола Иванов е заможен търговец на шевни машини “Сингер” и кожи. Той е добре познат на обществеността в град Русе като мирови съдия. Майката Иванка е родом от село Хърсово, Русенско. Имат три деца, като само две от тях оживяват – Янко и Надя.

 

Янко израства в Русе покрай родителите си. Като дете, при злополука, скъсва сухожилие на единия си крак, който остава сух и неразвит през целия му живот. Янко е будно дете и като малък посещава неделното училище и младежката група при Евангелската методистка църква в град Русе. Участва с младежите в евангелизацията на околните села. Янко е много весел и забавен младеж, обичан от съучениците си и от приятелите си в църквата. В тези години той решава да посвети живота си в служба на Бога.

 

Бащата на Янко, Никола Иванов, отделя пари и го изпраща да учи богословие в семинарията на Методистката църква в град Франкфурт на Майн. По това време (1921 г.) в Русенската методистка църква е изпратен пастир Александър Георгиев. Неговата дъщеря Сузка, родена на 30 септември 1901 година, също е с него. Тя говори няколко езика, свири на хармониум и има изключителен глас. Между Сузка и Янко възниква дружба, която няколко години по късно ги води до брак. След завръщането си от Германия той е изпратен в село Страхилово (тогава Хибелий), Русенско, където замества Йосиф Христов, изпратен в Горна Митрополия. На Годишната конференция в Ловеч през 1923 г. Янко Иванов е само гост. Същата година се ражда Николай (арестуван  по време на процеса и използван за свидетел – 1949 г.). Янко Иванов работи в село Страхилово с желание и църквата се напълва с хора, жадуващи да чуят за Бога.

 

Междувременно Янко Иванов пътува до Германия и през 1925 година се дипломира в Богословската семинария в град Франкфурт на Майн. През това време неговата съпруга се грижи за църквата, както и за семейството.

 

След това Янко Иванов със семейството си по спешност е изпратен в църквата в село Войводово. Църквата там е отслабена и пръсната от недобросъвестен проповедник, който бил говорил срещу методизма и бил създал напрежение между членовете на църквата. Сузка Иванова е назначена за библейски работник, а Янко Иванов – за проповедник. След усърдна работа, църквата е събрана и започва своя нормален живот. Янко Иванов остава до идването на Йосиф Харман като проповедник.

 

В изпълнението на решенията на 28-та Годишна конференция в София (1925 г.), пак по спешност, Янко Иванов и семейството му са прехвърлени в Горна Митрополия, където проповедникът Йосиф Христов неочаквано заминава за САЩ. Много евангелски семейства са подлъгани от условията за работа и придобиване на земя и са заминали в Аржентина. Църквата там няма подходяща сграда, Янко Иванов създава нови приятелства и укрепва църквата.

 

През 1926 г., на 29-та Годишна Конференция във Варна, Янко Иванов е избран за помощник-секретар на Конференцията и е ръкоположен за дякон. Тогава получава назначение и за Евангелската методистка църква във Видин, където остава в продължение на 4 години. Помещението се оказало малко и нуждата от сграда била голяма. Поради тази причина Янко Иванов започва кампания по събиране на средства за нова сграда (необходими били около 1 милион лева). Поради лекия си и весел характер Янко Иванов лесно установява приятелства. Той си купува мотоциклет и започва заедно със съпругата си Сузка да обикаля съседните села и да говори на хората за Бога. През 1928 г. Янко Иванов е ръкоположен за презвитер.

 

На 32-та Генерална конференция в село Войводово през 1929 г. пастир Янко Иванов е избран за секретар на Годишната конференция и за касиер на Църковното благотворително дружество. От зачисляването му в методистката мисия през 1923г., той се очертава като един от най-надеждните пастири. Янко и Сузка Иванови винаги са изпращани по спешност на места, където нещата не вървят добре и църквите са пръснати. Сега във Видин семейството им се увеличава с още едно дете – момче (Александър Иванов).

 

От 1930 г. пастир Янко Иванов е преместен в Лом. От църквата от времето на пастир Петър Василев (1905 – 1910) не е останало почти нищо. На децата и младежите от града е забранявано да посещават Евангелската методистка църква. Въпреки това Янко Иванов успява да създаде младежка група. Сградата на църквата не е измазана и нейното отопляване през зимата е много трудно. Трудностите и пречките той преодолява, събирайки миряните за молитва и работа.

 

По време на Втората световна война, през месец август, мисийският надзирател Алфонс Прач е изтеглен в Германия. Епископ Джон Нюълсън назначава пастир Янко Иванов за върховен надзирател на методистките църкви и го премества в София. Там той става член на ръководството на Обединени евангелски църкви в България. Напрежението се увеличава. София е бомбардирана, съветските войски влизат в България и настъпват политическите промени на 9 септември 1944 г. Някои църкви биват затворени. Комунистическият режим посяга на имуществото на методистките църкви и поставя началото на репресиите. Още през 1945 г. е скалъпен процес срещу евангелския пастир Георги Сивриев, който е обвинен, че е шпионин. Искана е смъртна присъда. Много пастири са изпратени в лагерите на смъртта, други се водят безследно изчезнали, трети са принудени да станат доносници на Държавна сигурност.

 

Семейството на Янко Иванов е изселено извън София, а той изчезва в килиите на Държавна сигурност. Той е разпитван, инквизиран (държан е прав неколкократно само на единия си здрав крак), не му се е позволявало да спи повече от три седмици. При тези най-ужасни техники на изтезания, Стефан Бочев пише: “… краката стават като кюнци, пълни със съсирена кръв, които се напукват и се покриват с трудно зарастващи рани…”. П-р Янко Иванов е превърнат в жив труп, като освен тези изтезания, допълнително е и бит. Докаран е до състояние да подпише и изкаже съгласие с направените обвинения за шпионаж в полза на Германия, а после за Англия и САЩ, за организиране на мрежа от информатори, за съдействие при организиране на опозицията, за получаване на парични суми и т.н. В прочетената присъда на 8 март 1949 г. Софийският областен съд осъжда пастир Янко Иванов на доживотен строг тъмничен затвор, 1 милион лева в полза на Държавата, лишаване от права завинаги и конфискуване на имуществото в полза на Държавата. Пастир Янко Иванов е освободен 2 – 3 месеца преди да почине, като престоява в затвора повече от 13 години и 6 месеца. Той почива на 25 декември 1962 г.

 

п-р Янко Иванов по време на пасторския процес (първия на втори ред)

п-р Янко Иванов по време на пасторския процес (първия на втори ред)



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната