Автор: п-р Михаил Стефанов

 

Следващите редове са продиктувани от различни срещи, разговори, семинари и събития, на които съм ставал свидетел как младежки ръководители в църкви, пастори и други църковни лидери общуват с тийнейджъри и млади хора, наставлявайки ги по различни теми, опитвайки се да формират у тях добър християнски характер. Някои от подходите и поученията пораждат у мен недоумение, а други откровено раздразнение и нетърпимост. Разбира се, темите, на които обръщам внимание, не са единствените, но те са сред най-дискутираните на всевъзможни младежки събирания, лагери и форуми и което е по-важно – те са симптоматични за цялостното ни служение сред младите хора.

 

1. Вечността и сега. Небето и земята

Прави впечатление колко често в църквите се говори на младите хора за вечността. За 12-18-годишните смъртта и вечността са толкова отдалечени понятия, че нашето послание става ирелевантно за тях. Това е възрастта, в която те се формират като личности, опитват се да намерят себе си, посока в живота си. Един от основните въпроси е: Защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Какво да правя с живота си? Как да живея? Въпросът за вечността, принципно, идва на един по-късен етап от живота, обикновено с напредването на годините и натрупан житейски опит. Въпросът за смъртта се появява у младите по-скоро спорадично, при загубата на близък роднина, приятел или при сериозно заболяване.

 

Исус говореше за Божието царство, което настъпва, което е сред нас, тук и сега; за изграждането на Божието царство на земята и за нас като съизграждащи това царство. Ние се молим с молитвата “Отче наш”, казвайки: “Да дойде Твоето царство”. В Откровение Йоан говори за Новия Ерусалим, който слиза от небето и се установява на земята. Вместо да говорим с младите хора за това, как можем да градим Божието царство тук, ние им говорим за това, как един ден всички ще се преселим някъде в небесата (каквото и да значи това). Вместо да се застъпим за справедливост и мир в този свят, да бъдем миротворци сега, ние утешаваме младите хора с това, че един ден при Бога всичко ще е ОК. Не е ли Бог сега сред нас и не ни ли призовава да бъдем миротворци сега, днес, да отдаваме правото на хората днес и да се застъпваме за онеправданите днес? “Бъдещият век” може и да е утеха за някого, но за младите посланието за света, който те могат да променят днес, е много по-релевантно.

 

Много млади хора се интересуват от темата за екологията и опазването на природната среда. От хилядолетия Божието слово говори за това, че Бог е създал света и нарича всичко в него “добро”. Ние сме призовани да бъдем добри, верни настойници над творението (т.е. дадени са ни права да го управляваме и да се грижим за него от името на Бога). Вместо да се учим заедно да се грижим за общия ни дом, ние обясняваме на младите хора как светът, в който живеем, е едно гнусно, мръсно и развратено място, от което трябва да избягаме.

 

Какво тогава означава да бъдем сол и светлина? Не преобразява ли светлината мрака и не овкусява ли солта ястието? Не помага ли светлината да намерим посоката и не предпазва ли солта от гниене? Проповядваме едно, а се държим като че ли ни е страх мракът да не погълне светлината. Там, където дори и кибритена клечка свети, мракът е осветен. Обратното не в възможно. Мракът е липса на светлина. Съществуването на Христовата църква вече преобразява и няма нужда да градим срах от света. По-скоро има нужда бъдем, да бъдем Христови – тогава Божията светлина свети с преобразяващата сила.

 

2. Сексът и взаимоотношенията

Онова, за което често се говори в църквите под една или друга форма по отношение на взаимоотношенията между половете, е поставяне на граници, забрани. Онова, на което, според мен, е необходимо да научим тийнейджърите и младите хора, е да живеят отговорно. Ако ние ги научим на отговорно поведение, тогава няма нужда да се поставят забрани и граници там, където те понякога дори не са необходими. Познавам църкви, които в желанието си да предпазят младежите си от поведение, което според лидерите на съответната църква не е библейско, реално постигат ефект, който прави подрастващите неспособни на нормални взаимоотношения с другия пол.

 

Всяка възраст има своите специфични етапи на развитие. Тийнейджърите се учат на приятелство, доверие, разочарование, справяне с болката, прошка и т.н. Има неща, които трябва да бъдат преживени и научени към онзи специфичен момент на пубертета. Не случайно първото влюбване се случва тогава – така е заложено от Твореца и не зависи от нашите желания да ограничим сексуалния порив. Всичко, преживяно и научено тогава, дава отражение в следващ етап от развитие на човека и трудно може да бъде компенсирано с подхвърлени библейски цитати. Неразбирането на човешката сексуалност и възрастовите етапи на развитие на човека, съчетано с повърхностен поглед на библейските принципи, води до не една трагедия в отношенията между хората. Резултатът от изкуствено създадени илюзии, мечти, представи за идеали и модели води до много разрушени християнски бракове или мъже и жени, които тънат в самота, защото някой някога си е позволил да им втълпява убеждения, които са проблематични от библейска, психологическа, педагогическа, социологическа и др. гледна точка.

 
3. Хомосексуализъм

Това е тема, която е доста надценявана. Много хора се занимават с нея, като че ли това е сериозен проблем сред християнската общност. Въпросът за хомосексуалността е една слабо засегната в Библията тема. Библейските стихове, които говорят по темата, могат да се преброят на пръстите на ръцете ни. За сметка на това, има безброй други теми, свързани с егото, гордостта, алчността, злобата, завистта, лъжата, коварството, предателството, лицемерието и т.н. Езикът, или начинът, по който общуваме помежду си, начинът, по който говорим един с друг, още по-често един за друг пред другите, е непрестанно появяваща се тема както в Стария, така и в Новия завет. Взаимоотношенията, които изграждаме помежду си, доверието, любовта, прошката, милостта и справедливостта, милосърдието – това са важните теми на Библията. Вместо да говорим за тях, ние решаваме, че е най-важно да сме против гей-парада. Защо сме против? Защото Библията казва така! Да, но Библията казва, че не трябва да сме егоисти, завистливи, злобни, свадливи, користолюбиви, хейтъри, подиграващи се и тормозещи другите (справка – всяко българско училище) и т.н.

 

Ние обаче решаваме да изведем темата за хомосексуалистите на преден план и да насочим омразата си към тях. Там е грехът, не в нас. Това, че сред нас има егоисти, злобари, клюкари, лъжци, горделиви и много други видове грешници, не е толкова голям проблем.

 

Не ме разбирайте погрешно, не обсъждам темата за човешката хетеро-хомо-би-транс-и-каквато-да-е-сексуалност. Винаги е по-лесно да посочиш другия с пръст, да се разграничиш от него и да се причислиш в групата на светците. Това не е нещо ново и е резултат от човешкия инстинкт да оцелява. За да оцелеем, формираме групи. Групите обединяват и разделят. Формира се колективно “ние”, което е противопоставено на “те”, тези, които не са като нас. Ние сме ангелите, другите са демоните. Не познавам църква, която да изградена от светии. По-вярна е известната метафора, че църквата е лечебница за болни. (Въпреки че и тази метафора има своите недостатъци. Никой не остава да живее в болницата завинаги. Т.е. опасността е да гледаме на църквата като на място, в което пребиваваме само докато имаме нужда, докато бъдем изцелени, след това напускаме.) Отново, според мен, е изключително важно в работата с млади хора да повдигаме истински важните въпроси, а не онези, които използваме, за да се чувстваме ние по-святи и богопомазани.

 
4. Остарялата мантра относно това “как да привлечем младежите”

Осветление, озвучаване, бенд, хваление, няколко смешки, пастор с изтъркани джинси и емоционално въздействие.

 

Ако искаш да достигнеш младежите, трябва да имаш всичко гореспоменато. Младежкото богослужение прилича по-скоро на концерт, отколкото на богослужение.
Разбира се, няма нищо лошо в музиката и концертите. Въпросът е какво и защо го правим? Секуларното общество знае, че политиките се състоят от цели, инструменти и резултати. Дейностите за осъществяване на мисията също. Страхувам се, че понякога просто правим копи-пейст на някакви модели с надеждата, че един ден и ние ще сме успешна мега-чърч, без изобщо да си задаваме въпроси от рода на: Какво трябва да направим, за да бъдем успешни в мисията си? Как това, което правим, служи на мисията на църквата? Защо го правим? Какви са средствата, чрез които църквата формира християнския характер?

 

Ние, разбира се, знаем какво се харесва на младите хора и какво ги привлича и се опитваме да се конкурираме за вниманието им с професионалистите в музикалния бранш. Истината е, че нито музикантите ни, нито певците ни, нито техниката ни може да е конкурентна на музикалната индустрия. (Да не говорим, че на много места е доста вяло и фалшиво, макар и от сърце). Не необходимо и да бъде. Музиката и песните имам съвсем различно място и предназначение в църквата.

 

Друг способ е включването на младежите в социални активности. Принципно не малка част от младите хора искат да се чувстват полезни, социално ангажирани. В желанието си да ги привлечем/задържим, ние започваме да измисляме проекти, в които да ги включим, като се надяваме, че ако не чрез музиката, то чрез социалната ангажираност ще ги задържим. Идеята е обречена от самото начало, защото обикновено започва с погрешни мотиви, необмислени стратегии и неясни цели.

 

Църквата, която се опитваме да превърнем във всичко друго – кафе, социален клуб, концертна зала и т.н., е различна по подразбиране. Тя не може и не трябва да се конкурира с концерт на топ изпълнителите от музикалния бранш. Нека оставим младите хора да получат качествена музика там, където могат да я правят качествено. Църквата, от своя страна, е нещо уникално, което не може да бъде изместено от нищо друго. Църквата има послание и сила, които докосват, преобразяват, осмислят. Църквата формира един качествено нов живот у младите хора. Ако ние не вярваме в силата на посланието си, няма как другите да ни повярват и ще бъдем посредствени имитатори, а не вдъхновяваща общност от Божи посланици.

 

Можем ли да бъдем релевантни в общуването си в младите хора? Не казвам да променяме посланието си. Но можем ли да говорим с младежите за теми, които са актуални за тях и съобразени с житейския етап, в който се намират, по начин, който е адекватен за тях, с послание, което има смисъл, а не изгражда поколение от зомбита или лицемери, които се държат по един начин в църковна среда и по различен извън нея? Животът с Бога е различен – той носи надежда, мир, радост, доверие, любов, интегритет, смисъл. Младите хора има нужда да видят този живот в реални, живи примери, които те да последват и на които да подражават. Те не са привлечени от християнските доктрини, нито от консервативни или либерални богословски идеи, а от живите примери на посветени, отдадени, последователни, изпълнени с любов, милост, състрадание, кротост и благост християни. Затова Библията разказва историите на Ной, Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Мойсей, Давид, Соломон и др. Не защото тези хора бяха съвършени, но защото въпреки всичко бяха верни, а ние имаме нужда от такива примери, на които да подражаваме. Искреното ми желание е по-малко да се упражняваме в криворазбрано наставничество над младите хора и повече да бъдем пример за християнски живот, който си заслужава да се живее.



  • Lyuben Popov

    Много добре казано. Подкрепям напълно това, което казваш.

Цитати:


Последни новини

Успешна защита на докторска дисертация

14.10.2017

На 11 октомври 2017 г. в зала 13 на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя публичната защита на докторската дисертация на пастор Даниел Топалски на тема: „Възгледът на братята Уесли за освещението и християнското съвършенство“. Научното жури беше в състав: доц. д-р Свилен Тутеков – председател и рецензент […]

Прочети повече

Новини, От страната