От ранни времена Църквата отбелязва  неделята след Възкресение като Томина неделя. Говорим за един от апостолите на Исус Христос – Тома. Историята е написана от друг Христов ученик, събрат на Тома – Йоан. Трябва да знаем, че целта му въобще не е да дискредитира своя брат по вяра, нито пък  да го унижи. В края на тази  глава  Йоан ясно посочва целта, поради която пише  Евангелието, част от което е и тази история с Тома: „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“.

 

Не знаем много за ученика и апостола Тома, защото той не се споменава  в други части от евангелските повествования, в Деяния на апостолите или апостолските послания.  По-скоро това, което имаме като информация,  идва най-вече от този пасаж и откъслечни събития от Евангелието според Йоан. Дори и те са  твърде  оскъдни, за да добием по-пълна представа за Тома. В църковната летопис Тома има прозвището „Неверни“. Станало нарицателно, това прозвище се прикача на всеки, който не иска да приеме или да се съгласи с някой или нещо, независимо за кой или коя сфера на живота се отнася. Дори има и песен, написана за  Тома:

 

Какво ще остане, когато дам последния си дъх,

освен хората, с които съм се запознал,

и хората, които са ме опознали?

Ще открия ли любов, която спасява душата?

 

Пр: Аз съм Тома Неверни,

не мога да спазвам обещанията си,

не се чувствам в безопасност.

О, имам малко вяра.

 

Понякога се моля за шамар в лицето,

когато умолявам да бъда пощаден, защото съм страхливец.

 

Пр: Аз съм Тома Неверни,

не мога да спазвам обещанията си,

защото не знам кое е безопасно.

О, имам малко вяра.

 

Мога ли да бъда използван,

за да помогна на другите да намерят вярата,

когато ме е страх, че ще се намери доказателство, че това е лъжа?

Моля ви, дайте ми време, за да разчета знаците.

Моля ви, простете ми, че съм се съмнявал.

 

Пр. Аз съм съмняващият се Тома.

Ще спазя обещанието си,

въпреки че нищо не е безопасно.

О, имам малко вяра.

 

Аз лично мисля, че на Тома неправилно се приписва негативна репутация, защото и останалите ученици не бяха особено голям пример за вяра  в първите моменти след Възкресението. Дори и преди него.  При залавянето  всички се разбягаха. Дори един остана без дрехата си, за да си спаси кожата. Втори  се отрече три пъти от Него.

 

Когато Мария и другите жени първи се завърнаха от празния гроб с добрата новина при учениците, се казва, че:  „техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха (Лука 24:11). Имаме не  по-малко от евангелско слово, че Исус е възкръснал от смъртта, а те „не им повярваха“.  

Евангелист Марк пише,  че междувременно Исус се яви на двама ученици, които се върнаха и казаха  на  останалите от групата, „ но и на тях не повярваха (Марк 16:13). Нещо повече, Марк пише, че когато Исус се яви на единадесетте ученици, „ги смъмри за тяхното неверие и за коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които  Го бяха  видели възкръснал“
Дори в края  на  Евангелието според Матей се казва за събраните около Исус:  „И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

 

 Първия път, когато възкръсналият Исус се явява на учениците Си – деня, в който Тома не е там,  Лука казва: „ Смутени и изплашени , те помислиха, че виждат дух“. И едва когато им показва „ръцете и нозете“ Си, те „се зарадваха, като видяха Господа“.

 

Обаче Тома притежава две забележителни достойнства. Той не може да говори за неща, които не разбира, или да повярва, когато се съмнява. Той е  безкомпромисно честен. Тома има своите съмнения и  не ги прикрива. Той не е от хората от типа „дървен философ“, които изказват определени съждения дори ако не разбират напълно тяхното значение. Тома трябва винаги да е уверен и това у него в неотменимо. В човек, който се стреми да бъде убеден, има  повече истинност, чиста вяра, отколкото в такъв, който гръмко повтаря общи неща, които самият той никога не мисли и в които не толкова убедено вярва.

 

Друго достойнство на  Тома е, че когато  се убеждава, той признава истината: „Господ мой и Бог мой“. В Тома няма половинчатост. Той не заявил своите съмнения просто за да поупражнява своя ум, нито да поражда дискусия сред учениците. Той се съмнява, докато не получи убеждение, а когато се увери, изповядва своята убеденост. Когато човек преодолее  пелената на съмненията, че Исус е Христос, Господ, той достига до по-голяма увереност от онзи, който прибързано приема нещата, които никога не е имал сили да опознае.

 

Съществува една апокрифна книга – „Деянията на Тома“, която разказва последващата история на апостола. Естествено, тя е само предание, но и в преданията е възможно да открием исторически данни. Според тази книга Тома остава верен на своя характер. След смъртта на Исус учениците тръгнали по света, за да прогласят Евангелието.  Отначало Тома се отказал да отиде където и да е, защото бил слаб за такова дълго пътешествие. Той казвал: „Аз съм юдеин, как мога да проповядвам истината сред индусите?“. Исус му се явил през нощта  и казал: „ Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай там словото,  Моята благодат ще бъде с теб“. Но Тома, отказвайки да отиде, отговорил: „Изпрати ме навсякъде другаде, където искаш, но при индусите аз няма да отида“.

 

В това време в Ерусалим дошъл странстващ търговец от Индия. Името му било Аванес. Той бил изпратен от царя си с поръчение да намери добър строител – дърводелец и да го доведе със себе си в Индия. Тома бил дърводелец. Исус дошъл на пазара на площада и попитал пратеника: „Искаш ли да купиш дърводелец?“. Той отвърнал „Да“, на което Исус отговорил: “Аз имам роб дърводелец и искам да го продам“,  и показал стоящия настрана Тома. Те се договорили за цената и Тома бил продаден, а  договорът за продажбата гласял: „Аз, Исус, Син на дърводелеца Йосиф, потвърждавам, че продавам своя роб Тома на Аванес –търговец на индийския цар“. Когато документът бил подписан, Исус довел Тома до търговеца и той попитал: „Това твоят Господар ли е?“. Тома отговорил: „Да“. Аванес казал: „ Аз те купих от Него“. Тома нищо не казал, но рано на другата сутрин станал и се молил на Исус: „Аз ще отида, където Ти ме изпращаш. Нека бъде Твоята воля“. Това бил истинският Тома- бавен на вяра, бавно съгласяващ се, но верен, когато вземе решение.

По този начин Тома пренесъл християнството в Индия.

 

В характера на Тома има нещо мило и възхитително. Никога не му е било леко да вярва и послушанието не му се удавало лесно. Той имал нужда да бъде убеден. Но когато се уверявал, не било възможно да бъде спрян, докато не постигне крайната цел. Такава вяра е по-добра от повърхностната изповед и такова послушание е по-добро от мълчаливата покорност, която се съгласява с всичко, а после лесно се отмята.

 

 „Тома неверни” е нелепо недоразумение в нашия език. Ако той не е бил вярващ, никога не би отишъл в дивите страни с разказ за своя чудесен Приятел и Бог. Той никога не би отишъл да споделя тази радост с народи, които били жестоки и варварски. Тома  бил убит в Индия. Там го набучили на пет кола заради проповядването на Христос.

 

Тази история ни разказва и за отношението на Господа към Неговите ученици. След възкресението си Исус се изправил пред учениците Си и им казал: „Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?“  (Лука 24:38). И останалите ученици се колебаели, в тях продължавала вътрешната полемика, непрекъснато се появявали нови доводи “за” и “против”. Едва след като вземели решение, щяло да стане ясно дали вярата им е силна, или е победена.

 

„Съмненията често се промъкват в живота ни подобно на мравките термити в една къща. Някои мисли, подобно на термитите, подяждат вярата ни. Ние обикновено сме в състояние да се справяме доста добре с техните атаки. Но понякога, когато бъдем застигнати от ураган, от внезапен удар, ние откриваме, че не можем да продължим. Домът ни започва да се наклонява, а при някои хора той напълно се разрушава. Точно в тези мигове, по време на мрачните дни и нощи на трагедията и нещастието ние започваме да усещаме разрушителния ефект на съмненията си.“ – Това са искрените думи на един пастор, преминал през пелената на съмненията.

 

Изключително важно е да разберем, че е погрешно твърдението, че когато се съмнява, вярващият изменя на вярата си и се поддава на неверието. Но добре е, за да имаме баланс, да не  изграждаме склонност към съмнението и да мислим, че това е нормално състояние и поведение на християнина, трябва  с пълната сериозност да разберем, че „опасно е да сме прекалено снизходителни към съмнението. Продължителното съмнение разклаща опората на вярващия в цялото богатство и във всички преимущества на вярата – то може да се окаже встъпление към бедите, които причинява неверието“ .

 

Тази история  е ценна и защото ни дава увереността, че колкото и дълбоко да сме пропаднали,  винаги се намираме в обсега на Божието присъствие и любов.

 

Понякога християнинът може да пропадне толкова надолу, че да загуби всякаква видима връзка със спасението. Тогава какво да правим? Нека никога да не забравяме, че Бог винаги ни пази. Колкото и дълбоко да сме пропаднали  в отчаянието и в нещастието, ние  продължаваме да бъдем защитавани от вечната милост на Бога.

 

Точно когато учениците са били изпълнени със страх от насилието, мъченията и смъртта, които са видели, че е изтърпял самият Исус; точно когато са били демобилизирани от страх, Онзи, Който бил победил това, от което те се страхували, застава сред тях.

 

Исус можеше да не влезе тихо  през заключената врата. Имаше и други ученици, които можеше да изпрати да разпространяват Благата вест. Жените бяха повярвали. Имаше още  70 ученици. Исус би могъл да отиде направо в Галилея, така, както каза на жените, че там ще чака учениците Си.  Той  в крайна сметка можеше да ги  порицае за страха им. За това, че вместо да изпълнят поръчението, те се бяха скрили в  горницата като последните страхливци. За това, че не бяха последователни във вярата. Но Исус не направи нищо подобно. Той отдели време на учениците Си. Дори и на Тома, който отказа да повярва. За всеки един от тях. Той не разби вратата и не ги принуди да излязат в света, от който се страхуваха. Исус просто се присъедини към тях, поздрави ги и стоеше с тях в заключената стая.

 

Той стои и с нас. Където и да сме, каквито и страхове да ни измъчват. Той идва и стои сред нас. Дори и в най-лошите ни моменти. Исус ни дава Своя мир. Мир, който успокоява цялото ни естество. Исус ни изпълва с Духа. Духа, Който се стелеше над водите при сътворението, Духа, в който се потапяме, когато се новораждаме, когато вземаме решението да встъпим в нов живот. Духа, в Който се кръщаваме да умрем за стария и да възкръснем за новия живот с Христос. Той ни дава сила и възможност да живеем  новия живот. Да бъдем обновявани по образа на Бога. Да станем съучастници в Божественото естество. Това е Духът, който съживява всичко мъртво в нас и ни прави нови създания в Исус Христос. Духът, който ни обдарява с дарби, за да  провъзгласяваме в света прощение на греховете и Божията любов.

 

Йоан Златоуст в „Слово за неверието на апостол Тома“ казва:   „ Дръж тези ръце, като залог на вашето възраждане; дръж тези ръце, като залог на възкресение от гроба; дръж тези ръце, като котва за адската дълбина! Не бой се от никаква житейска несрета, не трепери от никаква световна буря, не се плаши от вълните на враждебен вятър, не мисли   за подводните скали на вражеското море! Плувай смело по морето на живота, плувай, държейки котвата на Духа; плувай, насочвайки се към небето, като към пристанище“.

 

Тази сутрин ще погледнете ли към ръцете Му и ще повярвате ли, че Той е вашият Спасител? Ще позволите ли на Христос днес да докосне живота ви?

 

Провалил ли се е вашият план за живота ви в този несигурен и неспокоен свят? Поставете ръката си в ръката, по която има белези от гвоздеите. Уморен и изтощен ли сте от житейските борби и тежести? Поставете ръката си в ръката, по която има белези от гвоздеите. Той е вашият най-скъп приятел и ще остане винаги такъв, до  вечността.  Имате теготи, болести, които трябва да преодолеете? Тежки решения, които трябва да вземете? Поставете ръката си в ръката, по която има белези от гвоздеите. Докоснете се до ребрата и усетете как бие Неговото любящо сърце.

 

Не е ли вярно, че понякога в  собственото ви сърце има толкова много мъка, срам или отчаяние, които ви завладяват дотолкова, че даже не ви се иска да си мислите за това? Вие не искате да  поглеждате вътре в себе си, защото връщането при това място е толкова болезнено.  Възкресеният  Исус Христос може да влезе в горната стая на сърцето ви. Той може да донесе мир в сърцето и в разума ви, който надвишава всякакво разбиране. Чрез силата на Светия Дух той може да ви промени. Вече няма да е нужно да живеете като човек, който е изплашен, срамуващ се или е изпълнен с чувството за вина. Вие можете да бъдете променени чрез силата и любовта на Исус Христос. Поради това позволете на ръката на Христос да се протегне към вас, за да ви благослови и подкрепи.

 

Помнете: “… без вяра не може да Му бъден угоден човек; защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евр.11:6).

 

Вярвай на Бога, макар че не Го виждаш. Не се опитвай да прозреш през облака, който Той е поставил над тебе. Вместо това гледай към дъгата над облака. Тайнственото принадлежи на Бога, а обещаното – на тебе. Когато вземеш решение да приемеш Христос в сърцето си, когато Му кажеш:   „Господ мой и Бог мой“,  ти започваш да живееш живот на вяра. Може би в миналото си живял така, но постепенно си охладнял и си престанал. Нужно е отново да вземеш решение как ще живееш.   Не се колебай и  не отлагай –  „Не бъди невярващ, а вярващ!“

 

Автор: пастор Стоян Сталев

 

 

 



Цитати:


Последни новини

Октава на молитва за християнско единство: ден трети

20.01.2018

Книгата Изход ни показва грижата на Бога към тези, които са поробени. Пасажът, в който Бог се разкрива на Мойсей в горящия храст, е решително заявяване на Неговата воля да освободи Своя народ. Бог вижда тяхното страдание, чува техните викове и идва да ги избави. Днес Той също чува виковете на тези, които са поробени, и иска да им върне свободата. Защото сексуалността е дар от Бога и най-дълбок израз на интимност. Изопачената употреба на този дар служи на порнографията, заробва и обезценява тези, които я произвеждат, както и нейните консуматори. Бог не остава безчувствен към тяхното страдание и християните са призвани също да се чувстват съпричастни.

Прочети повече

Актуален коментар, Богословие