Автор: Даниел Топалски

 

Джон Уесли намира за изключително важно да подчертава непрекъснато пред своите слушатели, че новорождението е „само прагът на освещението, първият вход към него“. Човекът се ражда в определен момент и след това започва постепенно да расте все по-голям и все по-силен. Така е и с духовното раждане – то се осъществява моментално, а след него се разгръща постепенен процес на духовно израстване. При това положение Джон не може да се съгласи с предишния си ментор Уилям Лоу, който приравнява новорождението на освещението в своя трактат по темата от 1739 г. (Treatise on Regeneration). Несъгласието му е развито в детайли през 1756 г. в специално отворено писмо до Лоу.

Различна е реакцията на Чарлз Уесли по отношение на спорния трактат. Той не отхвърля по същество авторовата концепция за новорождението, но възразява срещу липсата на истинско богословие на християнския опит, което да е свързано с нея. Без опитното преживяване на новорождението, съпроводено с увереност в обновяващото Божие действие, не може да се говори за начало на един нов живот с Бога. При това положение концепцията на Лоу за новорождението, макар и вярна по същество, е преценена като напълно теоретично построение.

Разширяването на обхвата на новорождението очевидно не притеснява Чарлз Уесли. Той приема метафората за новото раждане като нееднозначна – тя едновременно насочва вниманието към началото на освещението, към целия процес на освещение и към неговия краен резултат. При това Чарлз отдава предимство на последните две значения. Това негово предпочитание намира израз в двутомника „Химни и свещени поеми“ от 1749 г., който е издаден без редакционната намеса на по-големия брат. В тях новорождението е описано като „небесен живот“ и „неопетнена любов“:

Живота си тук, долу,
за Теб да изживея, искам аз
и нека за Теб да е всеки мой дъх
със благодарност и благословения;
по образа Си Ти ме обнови,
навеки аз да Те прославям.
…..

Напразен е предишният Твой дар,
ако отново Ти не ме привдигнеш,
ако не ме родиш отново
за надежда жива.
Това рождение второ нека да позная
и на земята да живея небесния живот.
…..

Очаквам волята Ти да извършва,
както и ангелите в небесата.
В Христос творение ново,
опростен навеки,
завета съвършен аз ще изпълня,
когато осветен съм чрез любов неопетнена.

Джон Уесли включва цитирания химн в своя „Сборник от химни за употреба от хората, наречени методисти“ през 1780 г., но в редактиран вариант. Пропуснати са строфите, които съдържат специфичното разбиране на Чарлз за новорождението.
Ако Джон използва метафората за новорождението, за да акцентира върху моментния характер на промяната, извършена в резултат на Божието действие, Чарлз залага на същата метафора, за да насочи вниманието към процесуалния характер на тази промяна и нейния жадуван завършек. Тази линия е доразвита в „Кратки химни върху избрани пасажи от Свещените Писания“, в които е даден израз на разбирането, че истинското новорождение е равносилно на пълно изкореняване на греха:

Истината, блаженството и нуждата
от тази велика промяна аз зная.
Ще мога ли за нея да свидетелствам,
ще мога ли наистина и белега ѝ да покажа?
Ще са напразни всичките родилни знаци
без тази сила на Духа.
Тогава само ще съм аз роден отново,
когато не ще мога да греша.

Новорождението според Чарлз Уесли е „небесно раждане“, чрез което човек е преобразен напълно по образа на Иисус Христос и целият му живот става подчинен на любовта. Доколкото преобразяването се извършва чрез действието на Божия Дух, новорождението си остава тайна, която не може да бъде напълно разбулена от човешкия ум. Начина и времето знае само Бог:

Природата на тайната не знаем,
звука ѝ чуваме, но образа не виждаме.
Неясен буен вятър:
не можем курса на Духа да проследим
и тайните движения на благодатта,
чието сигурно въздействие изпитваме.

Неясни за човека са пътищата Божи,
напразно ще описваме и обясняваме,
ще очертаваме и определяме напразно:
все така скрит остава си начинът,
във нас е сигурна реалността
и чувстваме божественото раждане.

Той казва и Духът подухва.
Кога ли идва и отива си?
За смъртния остава непонятно
как силата Си Той прилага,
доколко Той сърцето обновява
или кога напредъкът достига своя край.

Разногласията между братята Уесли по отношение на новорождението не бива да се преувеличават. Те трябва да се разглеждат като положителна черта на един продължителен и плодотворен богословски диалог, който никога не забравя ограничеността на човека пред величието на Божието спасително дело. Благодарение на тези разногласия метафората за раждането от горе (второто раждане) запазва своята амбивалентност. Тя се употребява, за да означи не само началото, но и края на освещението, както и целия процес, който се развива между тези две точки. Това е красноречив пример за начина, по който богословието на освещението на братята Уесли успява да удържи своите здравословни апофатични измерения.7

(Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017)



Цитати:


Последни новини

Почина брат Валентин Павлов

02.07.2019

    На 1 юли вечерта, след кратко боледуване, почина брат Валентин Павлов, дългогодишен председател на църковното настоятелство на Методистката църква в град Варна, член на Централното ръководство на Евангелска методистка епископална църква в България и ръководител – мирянин на Годишната конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния. Погребалното богослужение ще се състои […]

Прочети повече

Новини, От страната