Автор: Джон Уесли

 

“Трябва да се родите отново.”
/Йоан 3:7/

 

А/ Ако трябва да изберем измежду общото християнско наследство някои учения с основополагащо значение, те без съмнение ще бъдат следните две: учението за оправданието и за новорождението. Първото се отнася до великото дело, което Бог върши за нас чрез прощението на нашите грехове; второто – за това, което Бог върши в нас чрез обновяването на пропадналата ни природа. Никое от двете не предшества другото във времето. Когато ние биваме оправдани чрез Божията благодат, в резултат на изкуплението чрез Исус Христос, в същия миг биваме и “родени от Духа” (Йоан 3:6). Но в мисловен порядък оправданието предхожда новорождението. Ние първо схващаме, че Божият гняв бива вдигнат от главите ни, а после, че Божият Дух действа в сърцата ни.

Б/ Тогава колко важно трябва да е за всяко Божие чадо да разбира точно тези основополагащи учения! Водени от това убеждение, много превъзходни мъже са писали много подробно за оправданието. Те са изследвали това учение във всичките му съставки и са тълкували съответните библейски места. Мнозина са писали и върху новорождението – някои много обстоятелствено, но без нужната яснота, мисловна дълбочина и грижливост. Описанието им или е тъмно и объркващо, или твърде кратко и повърхностно. Така че едно обхватно и в същото време ясно представяне на учението за новорождението е въпрос на бъдещето. То би трябвало да даде отговори на три въпроса:
I. Защо трябва да бъдем новородени? Каква е същността на новорождението?
II. Как трябва да бъдем новородени? Каква е същността на новорождението?
III. Какъв е смисълът на новорождението? На каква цел трябва да служи то?
С Божията помощ желая да отговоря кратко и разбираемо на тези въпроси и да изведа някои заключения, произтичащи от отговорите.

І. 1. Защо трябва да бъдем новородени? Как се обосновава това учение? Основата му е почти толкава дълбока, колкото и сътворението на света. Библията ни казва: “И Бог (Триединният) казва: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие. И Бог създаде човека по Своя образ” (Бит. 1:26, 27). Създаде го не само по Свое подобие, безсмъртен, като същество с разум, свободна воля и надарено с различни чувства; не само като подобие на Своята власт, като господар на тоя свят, за да владее над морските риби и над цялата земя, а на първо място по подобие на нравствените си качества, които са “правда и святост на истината” (Еф. 4:24). По този образ на Бога бе създаден човекът. “Бог е любов” – така че и човекът при сътворението си бе изпълнен с любов. Любовта беше единственият двигател на всичките му чувства, мисли, думи и дела. Бог е изпълнен с правда, милост и истина – така и човекът беше, излизайки от Божията ръка. Бог е неопетнена чистота, така и човекът отначало беше чист от всякакви греховни петна. Иначе Бог нямаше да му даде и на него оценката “много добро”, която даде на всяко сътворено нещо. Тогава човекът беше чист от грях и изпълнен с правда и святост. Защото тук среден път няма. Ако си представим същество с разум, което не обича Бога, което не е праведно и свято, изводът се налага сам: то не е изобщо добро, да не говорим за много добро.

2. Но макар и човекът да беше създаден по Божия образ, той не получи непроменима същност. Това би било несъвместимо със състоянието на изпит, на което Бог го подложи. Затова той беше сътворен така, че да са му възможни и двете – да стои и да падне. Сам Господ му извести това и го предупреди. Въпреки това той “не пребъдва в чест” (Пс. 49:12). Избяга от високото си положение. Яде от дървото, за което Бог беше му забранил да яде. Чрез тази първична непокорност срещу Твореца, чрез този неприкрит бунт срещу своя Господ човекът ясно заяви, че не желае повече да Го има за Господар, че иска да се води от собствената си воля, а не от волята на Създателя си; че няма повече да търси щастието си в Бога, а в света, в делото на Божиите ръце. Бог му беше вече казал: “В деня, когато ядеш от него, ще умреш.” Божието слово не може да бъде нарушавано. Затова на практика човекът умря в оня ден: умря за Бога – това е най-ужасният вид смърт. Изгуби живота си от Бога и беше отделен от Този, в общение с Когото възникна духовният му живот. Тялото умира, щом се раздели от душата; душата умира, разделена от Бога. Тази раздяла Адам изпита в деня и часа, когато яде от плода. С това даде доказателство и показа с поведението си, че в душата му е угаснала Божията любов, защото беше “странна на живота от Бога” (Еф. 4:18). На нейно място дойде робският страх, така че той побягна от Бога. Да, толкова малко му остана от познанието на Този, Който изпълва небето и земята, щото се опита да се скрие от Господа сред дърветата. Адам изгуби познанието за Бога и любовта към Него, без които не можеше да поддържа богоподобие. Стана несвят и нещастен. Затъна в гордост и своеволие, в подобие на дявола, в сетивни желания и стремежи – отличителни белези на животните, които измират.

3. Твърди се, че предупреждението: “В деня, в който ядеш, непременно ще умреш” се отнася само за смъртта на тялото. Отговорът на това е ясен: който твърди такова нещо, прави просто и явно Бога лъжец, приписва на Бога на истината една реалност, противоречаща на истината. Ясно е, че в деня, когато яде, Адам не умря във физически смисъл. Напротив, живя още 900 години. Затова не можем да наречем това физическа смърт, без да поставим под въпрос Божията истинност. Така че тук трябва да разбираме духовна смърт, загуба на подобие с Бога.

4. “В Адам всички умират” (1 Кор. 15:22), цялото човечество, което тогава беше в чреслата на Адам. Естественият резултат от това е, че всички негови потомци идват на света мъртви духовно, мъртви за Бога, “мъртви в греховете си” (Еф. 2:5), напълно без живот от Бога, без богоподобие, без правда и святост, които бяха дадени на Адам при сътворението му. Вместо това сега човекът, роден в света, носи подобие на дявола с влечението си към гордост и своеволие, с чувствителните си желания и страсти по подобие на животните. Така че ето основанието за новорождението: пълната поквара на нашето естество. Понеже сме “родени в грях”, трябва да бъдем новородени. Всеки роден от жена трябва да бъде роден от Божия дух.

ІІ. 1. Но как може човек да бъде новороден? Каква е същността на новорождението? Това е вторият въпрос, който е от по-голяма важност. По една такава тема не бива да се задоволяваме с повърхностен поглед, а да я проучим колкото може по-точно и да преценим в сърцето си, докато напълно разберем важността на проблема и ясно видим как трябва да бъдем новородени.

2. Наистина, не бива да очакваме някакви детайлни, философски описания на този процес. Нашият Господ ни предпазва ясно от подобни очаквания с думите, следващи непосредствено в нашия текст. Той напомня на Никодим един неоспорим природен факт, който и най-умният човек под слънцето не може да изясни напълно: “Вятърът духа, дето ще (без твоята сила или мъдрост), и чуваш шума му” (3:8). Ти си напълно убеден и не се съмняваш ни най-малко, че той духа. “Но не знаеш откъде идва и накъде отива.” Никой не може да каже точно как започва той и как утихва. “Така е с всеки, който се е родил от Духа.” Ти можеш да бъдеш сигурен във факта на новорождението толкова, колкото в духането на вятъра, но точния начин, по който това става, по който Святият Дух действа в душата, не можеш да обясниш нито ти, нито най-умният човек.

3. Но въз основа на Библията ние можем с прости думи да изложим в какво се състои новорождението, без да се захващаме със заплетени въпроси; това стига за целите на християнството и разума и то ще задоволи всеки мислещ човек, търсещ спасението на душата си. Нашият Господ употреби израза “да се родиш отново” не за пръв път в разговора с Никодим. Той беше познат предварително на юдеите и широко използван от тях по времето на идването на Спасителя сред този народ. Когато един възрастен езичник добиваше убеждението, че религията на юдеите има божествен произход, и пожелаеше да се приобщи към нея, той биваше кръщаван, преди да бъде обрязан. След кръщението биваше считан за новороден. С това се изразяваше, че преди е бил чадо на дявола, но сега е приет в Божието семейство и може да се счита за Негово чадо. Този израз трябваше да бъде много познат на Никодим като “Израилев учител” и Исус използваше именно него за убеждаване в нещо, което наистина имаше по-дълбок смисъл. Тук е причината за въпроса му: “Как може да стане това?” Не в буквалния смисъл. Човек не може отново да влезе в утробата на майка си и да бъде роден. Но в духовен смисъл това е възможно. Човек може да бъде роден “свише”, “от Бога”, “от Духа” по начин, много подобен на естественото раждане.

4. Преди едно дете да се роди на света, то има очи, но не вижда; има уши, но не чува. И другите си сетива използва много слабо. Няма никакво познание за нещата на тоя свят и никакъв разсъдък. Този начин на съществуване ние не приемаме за живот. Едва раждането е началото на живота. Веднага след раждането човек започва да вижда светлината и различните предмети наоколо. Сега ушите му са отворени и чува различни звуци. И останалите сетива се насочват към своите обекти. Дишането и животът са от съвсем различен вид отпреди. Колко точен паралел можем да направим във всички тия пунктове! Докато човек е само в естественото си състояние, преди да бъде роден от Бога, в духовен смисъл той има очи, но не вижда. Едно плътно покривало е върху тях. Има уши, но не чува. Съвършено глух е за онова, което е най-важно за него. И останалите му духовни сетива са затворени, сякаш изобщо ги няма. Затова му липсва каквото и да е познание за Бога, всякакво общение с Него; той не знае нищо за Него. Няма никакво истинско познание за божествените неща – нито за духовните, нито за вечните. Затова, макар да е жив, той е мъртъв. Но с познаването на Бога всичко веднага се променя. Очите на разума му се отварят, ако се изразим като Павел. И понеже Бог е казал на светлината да изгрее из тъмнината и е огрял сърцата ни, затова човекът бива просветлен от познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос (2 Кор.4:6). С отворените си уши може да чуе Божия глас: “Дерзай, прощават ти се греховете” (Матей 9:2). “Иди си и не съгрешавай вече” (Йоан 8:11). Това е смисълът на вложеното от Бога в сърцето му, макар и може би не точно с тези думи. Сега е готов да слуша всичко, което Оня, Който учи човека на знание (Пс. 94:10), му открива. В сърцето си чувства мощното действие на Божия Дух. Това не е в грубия и плътски смисъл, в който светските хора разбират този израз. Отново и отново казваме, че под това разбираме ни повече, ни по-малко следното: човек чувства вътре в себе си благословеното действие на Божия Дух; усеща един мир, който превъзхожда всяко знание; една такава радост в Бога, която е неизговорима и божествена. Чувства, че Божията любов е изляна в сърцето му чрез дадения му Святи Дух (Рим. 5:5). Сега всичките му духовни сетива биват обучавани да разпознават доброто от злото (Евр. 5:14). Чрез ежедневната им употреба той расте постоянно в познание на Бога и Исус Христос. Води един живот, за който светът не знае нищо; живот, скрит с Христос в Бога (Кол. 3:3). Бог постоянно вдъхва жизненото Си дихание в душата му и тя диша чрез Него. Благодатта попива в сърцето му, а молитвата се извисява с благодарност към небето. Чрез тази връзка между Бога и човека, чрез това общение между Отец и син божественият живот се поема от душата като въздуха от дробовете и Божието чадо расте, докато стигне пълнолетие в Христос (Еф. 4:13).

5. От това става ясно къде е същността на новорождението. То е голямо преобразяване, което Бог прави в душата, когато я извика за живот, пробужда я от смъртта на греха за ходене в правда. То е преобразяването, което бива извършено чрез вечния Дух на всемогъщия Бог в цялата душа и чрез което тя става “ново създание в Христа” и се подновява по образа на Бога в правда и святост на истината. Любовта към света се превръща в любов към Бога, гордостта в смирение, страстите в кротост, омразата, завистта и черногледството в честна, нежна, безкористна любов към всички хора. С една дума: новорождението е промяна от “земната, животинска, бесовска” нагласа към подобие на Христос. Това е същността му. “Така е с всеки, който се е родил от Духа.”

III. 1. За един човек, проумял тези разсъждения, не е трудно да види необходимостта от новорождение и да отговори на третия въпрос: с каква цел трябва да бъдем новородени? Защо това е нужно? Много лесно се вижда, че новорождението е нужно, първо, заради освещението. Защото в какво се състои освещението според Божието откровение? Не във формалното извършване на религиозни упражнения, в изпълняването на система от външни задължения, били те много на брой и изпълнението им – точно. Не, според Евангелието освещението не е нищо по-малко от уподобяване по Божия образ, който се отпечатва в сърцето. То е добиване на същия дух, който беше в Христос. То донася небесни желания и пориви. Освещението отговаря с постоянна и благодарна любов на Този, Който не пожали единородния Си Син, така че по природа и вътрешна необходимост да обичаме всички хора и да бъдем изпълнени с “милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение” (Кол. 3:12). Освещението е любов към Бога, която ни учи да бъдем безупречни в обходата си, която ни прави способни да принасяме в жертва своите души и тела, всичко, което сме и имаме, всичките си мисли, думи и дела на Бога – жертва, благоприятна Нему в Христос. Но освещението може да възникне само ако сме обновени в духа на ума си (Еф. 4:23). То не може да започне в душата, преди да е станало онова преобразяване, преди силата на Всемогъщия да ни осени и преди да сме изведени от мрак към светлина и от властта на дявола към Бога, т. е. преди да бъдем новородени. Затова новорождението е безусловно необходимо за освещението.

2. Без освещението никой няма да види Божието лице (Евр. 12:14), Божията слава. Оттам новорождението е безусловно необходимо за вечното ни спасение. Хората могат да приказват (толкова е покварено и болно човешкото сърце!), че е възможно да се живее до последния дъх в греха и все пак да се влезе в Божията слава. Хиляди вярват фактически, че са намерили един широк път, който не води в погибел. В каква опасност, казват те, е една жена, която е невинна и добродетелна? Как можем да се опасяваме, че един почтен и порядъчен мъж няма да иде на небето? Особено ако освен това те редовно посещават богослуженията и се причестяват. Такъв човек пита самоуверено: “Как? Няма ли да споделя добрата участ на моя съсед?” Да, точно както твоя несвят съсед, който умира в греховете си. Защото двамата пътувате към една и съща яма, в тъмния ад. И двамата ще политнете в огненото езеро. Тогава ще видиш (дано даде Бог да го видиш навреме), че освещението е задължително за спасението – а с него и новорождението. Защото никой не може да бъде свят, ако не е новороден.

3. По същата причина никой не може да бъде щастлив на тоя свят, ако не е новороден. Защото в природата на нещата е, че никой не може да е щастлив, ако не е свят. Дори и онзи окаян и безбожен поет е могъл да каже: “Никой лош човек не е щастлив.” Причината е ясна. Една несвята съвест е неспокойна. Не само черногледството, омразата, отмъстителността палят в гърдите един ад; също и по-умерените страсти причиняват хиляди пъти повече болка, отколкото радост, ако не бъдат обуздавани. Дори “отлаганото очакване изнемощява сърцето” (Пр. 13:12). Всяко желание, неотговарящо на Божията воля, служи за това да “прониже с много скърби” (1 Тим. 6:10). Колкото повече бликат главните извори на греха – гордостта, своеволието и идолопоклонството, толкова по-зле ни става. Докато те владеят в едно сърце, щастието не намира в него място. Но те ще владеят дотогава, докато цялото ни естество не бъде променено истински, т. е. новородено. Така че новорождението е необходимо за щастието и на този свят, и в бъдещия.
IV. Бях си поставил за задача накрая да прибавя някои изводи, произтичащи от предходните разсъждения.
1. Става ясно, че кръщението не означава новорождение. Двете не са едно и също. Наистина, мнозина ги считат за такива, или поне говорят така. Но такъв възглед, доколкото знам, не се застъпва от никое християнско изповедание в обхвата на Британската империя, нито в държавата, нито в другите църкви, отделени от официалната. Последните изразяват това ясно в катехизиса си: “Въпрос: Кои са тайнствата? Отговор: Един външен знак … и една вътрешна, ясно определена, духовна благодат. Въпрос: Що е кръщението? Отговор: Кръщението е тайнство… при което Христос е определил измиването с вода за знак и печат на новорождението чрез Неговия Дух.” Очевидно тук кръщението като външен знак се различава от обозначаваното с него новорождение.

Също така ясно нашата църква отсъжда в своя катехизис: “Какво разбираме под думата “тайнство”? Един външен, видим знак на вътрешна, духовна благодат … Кое е външното при кръщението? Водата, с която човек бива кръстен в името на Отца, Сина и Святия Дух. Кое е вътрешното, което бива изразявано? Умирането за греха и новорождението за правдата.” Така че няма нищо по-ясно от това: според учението на Англиканската църква кръщението не е новорождение.
И наистина, смисълът на нещата е толкова ясен и просветляващ, че няма нужда от други авторитети. Защото какво по-ясно може да има от това, че едното е външно, другото е вътрешно дело? Едното е видимо, другото – невидимо и затова двете са напълно различни едно от друго. Едното е човешкото действие, очистващо тялото, другото е причиненото от Бога преобразяване на душата. Човек може да направи разлика точно толкова ясна, колкото е тя между тялото и душата или между водата и духа.

2. От предходните размишления можем, второ, да заключим, че както новорождението не е кръщение, така и то не винаги е свързано с него. Двете не винаги вървят заедно. Един човек може да е “роден от вода”, но не и “от Духа”. Външният белег може да е налице, но да липсва вътрешната благодат. Не говоря за кръщаването на деца. Определено становище на нашата църква е, че всички, които са кръстени като деца, са били същевременно новородени. Признато е, че учението за детското кръщение почива на това убеждение. Също и възражението, че ние не можем да схванем как при децата може да се осъществи това нещо, не притежава особена сила. Защото и при възрастните хора не разбираме какво се случва. Но както и да бъде при децата, сигурно е, че не всички възрастни биват новородени при своето кръщение. “По делата им ще ги познаете.” Не може да се отрече, че някои, които преди кръщението си са били чада на дявола, остават такива и след него, защото вършат неговите дела. Те остават роби на греха, без всякакви признаци за вътрешно или външно освещение.

3. Третият извод от разсъжденията ни е, че новорождението не е същото като освещението. Това наистина бива прието от мнозина, особено от един познат писател в наскоро излязлото му изследване относно същността и основанията на християнското обновление. Без да привеждаме други важни възражения срещу тази брошура, ще обърнем внимание само на едно тежко заблуждение: навсякъде в нея се говори за обновлението като за един постепенно напредващ процес, който се осъществява в душата ни на малки стъпки от момента на обръщението ни към Бога. Това несъмнено е вярно за освещението, но не и за новорождението ни към Бога. То е само една част от освещението; новорождението е вратата, входът към освещението. Когато бъдем новородени, започва нашето вътрешно и външно освещение. От този момент започваме да растем в “главата Христос” (Еф. 4:15). Използваният от апостола израз хвърля богата светлина върху разликата между двете понятия. По-нататък той прави точна аналогия между естествените и духовните процеси. Едно дете бива родено от майката в един миг или за кратко време. След това то расте бавно, докато стане мъж. Също така Божието чадо бива родено за едно кратко време, ако не и за миг. Но след това то расте постепенно до мярката на Христовата пълнота (Еф. 4:13). Така нашето новорождение се отнася към освещението, както естественото ни раждане – към растежа ни.

4. И още едно нещо, но то е толкова важно, че трябва да го изследваме и основно, и изчерпателно. Какво трябва да каже някой, който обича човешките души и го боли, когато някоя погива, на някого, който вегетира в поругаване на неделята, в пиянство или в някой друг умишлен грях? Ако горните разсъждения са верни, той не може да каже нищо друго, освен: “Трябва да се родиш отново.” “Не – пали се някой – как може да говориш така, без любов на човека? Той не е ли вече кръстен? Как може тогава да се роди пак?” Наистина ли не може да бъде новороден? Държиш ли на това твърдение? Тогава той не може да бъде спасен, ако и да е стар като Никодим; ако не се роди от вода и Дух, не може да види Небесното царство. Така че когато казваш: “Той не може да бъде новороден”, с това го предаваш на проклятието. Тогава кой няма любов, аз или ти? Аз казвам: “Той може да бъде новороден и с това да наследи спасението.” Ти казваш: “Той не може да бъде новороден.” Ако е така, той е неминуемо погубен. Така напълно му преграждаш пътя към спасението и го пращаш в ада – с любовта си!

Може би един грешник, на когото с искрена любов кажем: “Трябва да се родиш отново”, би ни отговорил: “Аз не приемам новото ви учение. Не се нуждая от новорождение. Та аз бях новороден при своето кръщение. Какво, искаш да се отрека от кръщението си?” На това отговарям най-напред, че няма никакво извинение под небето за една лъжа, иначе бих посъветвал един откровен грешник: “Щом си кръстен, тогава не си го признавай. Защото вината ти ще бъде много по-голяма, както и проклятието ти. Бил ли си на възраст осем дни поверен на Бога, а през всичките си дни си служил на дявола? Бил ли си посветен на Бог Отец, Син и Святи Дух, преди да можеш да мислиш разумно? И въпреки това, откакто можеш да го правиш, си се противил на Бога и си се сдружавал със сатана? Съзираш ли “мерзостта на запустението” – любовта към света, гордостта, гнева, плътските желания, безумните мечти и цялата верига от отблъскващи копнежи – там, където тя не бива да стои? (Мат. 24:15). Внесъл ли си всичките тия достойни за проклятие неща в душата, която някога е била определена за храм на Святия Дух (1Кор. 6:19) и Божие обиталище и тържествено посветена? Хвалиш ли се с това, че някога си принадлежал на Бога? Ах, засрами се! Изчерви се! Скрий се в пръстта! Не се бий повече в гърдите заради това, което ще ти създаде най-голяма беда и трябва да те опозорява пред Бога и хората!” Второ, ти си се отричал от кръщението си по най-очебиен начин хиляди и десетки хиляди пъти и продължаваш да го правиш всеки ден. Защото при кръщението си ти си се отказал от дявола и неговите дела. Колкото пъти му даваш място и вършиш делата му, ти се отричаш от кръщението си. Зачеркваш го с всеки умишлен грях, чрез невъздържаност, пиянство или отмъстителност, чрез всяка мръсна и неблагочестива дума, чрез всяка клетва, излизаща из устата ти. Отричаш се от кръщението си всеки път, когато оскверняваш Господния ден, когато вършиш някому нещо, което не искаш да ти вършат на тебе. Трето, дали си кръстен или не, ти трябва да бъдеш новороден! Иначе ти е невъзможно да пожелаеш вътрешното освещение. А без вътрешно и външно освещение ти не можеш да бъдеш щастлив даже на тоя свят, да не говорим за бъдещия. Възразяваш ли: “Да, но аз не причинявам на никого злини! Честен съм и праведен във всяко дело. Не кълна и не споменавам напразно Божието име. Не осквернявам неделята, не съм пияница. Не мамя ближните си и не допускам никакъв умишлен грях?” Ако е така, би било добре всички хора да бъдат като тебе. Но все пак трябва да отидеш по-нататък, ако искаш да бъдеш спасен: трябва да се родиш отново. Твърдиш ли още: “Аз правя и повече, като не само отбягвам да причинявам злини, но и върша добро винаги, когато мога”? Съмнявам се. Боя се, че си имал хиляди възможности да вършиш добро, а си ги оставил да си отидат. Отговорен си пред Бога за тях. Но даже и да си ги използвал всичките, даже и да си вършил всевъзможни добрини на всички хора, това не променя положението; ти трябва да бъдеш новороден. Без това няма никаква полза за твоята бедна, грешна и нечиста душа. “Но аз прилагам също предписаните ми от Бога благодатни средства, посещавам богослуженията и участвам редовно в Господната вечеря.” Хубаво правиш. Но всичко това няма да те избави от ада, ако не бъдеш новороден. Ходи два пъти на ден на църква, всяка седмица се причестявай, още повече се моли в скришната си стаичка, слушай множество проповеди, хубави проповеди, най-добрите, каквито някога са изнесени, чети куп хубави книги – дори и тогава трябва да се родиш отново. Нищо от тези неща, абсолютно нищо под небето не може да замени новорождението. Затова, ако още не си изпитал вътре в себе си това Божие дело, моли се непрестанно: “Господи, прибави ми и това благословение: дай ми да се родя отново. Откажи ми, каквото искаш, само не и това: нека да бъда роден отгоре. Отнеми ми, каквото Ти се вижда добро: уважение, имущество, приятели, здраве. Само това нещо ми дай, да бъда роден от Духа, да бъда приет в числото на Божиите чада. Дай ми да бъда новороден “не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века” (1 Петр. 1:23). И след това ми дай всеки ден да раста в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (2 Петр. 3:18).

 

Превод от немски език: Данаил Налбантски



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната