Домовете, в които се събират обществата, започват да стават тесни. През май двете най-големи общества (Никълъс стрийт и Болдуин стрийт) купуват земя, за да построят сграда, достатъчно голяма, за да събере и двете. Уесли решава да се включи с финансова помощ, когато членският внос не успява да покрие всички разходи. Той прави важна стъпка, като поема ръководните функции (а също и отговорността за финансите) от управителите[1] на обществата, вслушвайки се в предупреждението на Уайтфийлд, че не го ли направи, те могат да го изгонят от сградата, ако не харесат проповядването му (J&D, 19:56). Устройството е прието и постройката, която Джон нарича “нашата стая” (по-късно “новото помещение”), е построена в Хорсфеър, в североизточната част на града.

 

Тези общества в Бристол, както и тези в Лондон и Оксфорд, не възприемат себе си като част от характерно “методистко” движение, въпреки че имат връзка с известни методисти като братята Уесли и Уайтфийлд. Многото общества, за които Уесли се грижи или просто посещава през този период, все още не се отличават като “методисти”. Те по-скоро имат характеристиките на типичните за Англиканската църква религиозни общества. Терминът “методист” все още не е възприет или прилаган към някакво общество или обединение на общества, но е използван от опонентите, за да сочи към особен вид фанатичен евангелски християнин. Свързването на Уесли или Уайтфийлд с някое общество не го прави задължително “методистко” по това време. Чарлз Уесли, например, не е готов да приеме името. През декември 1738 г., когато на “методистите” им е забранено да проповядват в църквата Сейнт Антолин в Лондон, Чарлз отговаря на въпроса на църковния служител “Считаш ли се методист?”, като казва: “Не! Светът може да ме нарича, както си иска” (CWJ, 1:139). Позволено му е да проповядва.

 

Групите се умножават с нарастването на обществата и в този контекст са някак по-методистки в сравнение с обществата като цяло. Подобно на някои по-малки подразделения на оксфордския методизъм те имат и белези на моравско влияние. Това са малки групи, от пет до десет човека, които доброволно се събират заедно за интензивно духовно обогатяване и подкрепа. Техните основни дейности са изповед и молитва; тяхната цел е духовно израстване. Съставът на групите е хомогенен, по моравския модел: има групи на жени, групи на мъже, а в Бристол се споменава дори и за група на момчета. Освен по полов признак, те са групирани по семейно положение – ергени, омъжени жени и т.н. Целта на това внимателно разделяне трябва да позволи най-висока възможна степен на откритост и искреност.

 

Трите или четири общества, най-тясно свързани с братята Уесли в Лондон, Оксфорд и Бристол, са насочени към развиване на групите, които определят същността на обществото. Не всички, които посещават събиранията на обществото, принадлежат към някаква група, но всички от групите посещават обществото.

 

Групите на Уесли имат малко по-различна форма от моравските, които считат, че опитността на увереност на членовете на групите довежда до постоянна свобода от греха, страха и съмнението. Богословието на Уесли, основано на неговата собствена опитност, както и на библейски учения, допуска продължаващи съмнения сред оправданите, т.е. съществуване на “степени на вяра” и състояние на “пустиня”, с преживяване на множество изкушения. Уесли започва да разбира, че оправданието не е просто еднократно формално състояние, чрез което Христовата праведност е вменена на вярващия. По-точно той разбира, че задържането и въплъщаването на дара на праведността  в този размирен свят е трудно за повечето хора. Уесли започва да изяснява връзката между оправдание (какво Бог прави за нас, прощението на греховете) и освещение (какво Бог прави в нас, святостта на живот). Важната промяна, която може да се появи като резултат от предаването на Христовото праведност на вярващия, не е еднократна опитност, но въпрос на ежедневна грижа и израстване за всеки.

 

Методистките групи, следователно, са духовни елитни групи, в които ръководителят наблюдава постоянството на светиите. Те са и колегиални групи, които наблягат на обогатяване чрез средства на взаимна отговорност, изповед и израстване в благодат чрез християнско общение и религиозни конференции. Правилата на Уесли за обществата, съставени от групи, са вариант на правилата на обществото от Фетър лейн; те са по-специфични във въпросите, задавани на членовете на групите по отношение на тяхното състояние, грехове и изкушения. Целта е да се насърчава вяра, действаща чрез любов; Божията любов може да бъде изляна в техните сърца и живот. До този момент групите се срещат редовно (поне веднъж седмично) за интензивно духовно общение.

 

Уесли започва да провежда срещи с обществата в незавършения скелет на новото “помещение” в Хорсфеър в началото на юни 1739 г. Около месец по-късно, според Уайтфийлд, обществата от Болдуин стрийт и Никълъс стрийт се обединяват. Уесли, все пак, продължава да нарича групата “Обществото от Болдуин стрийт”, като започва да използва терминологията “обединено общество” след около три месеца, с бележка в дневника си на 30 октомври (този ден Уесли за пръв път нарича сградата “новото помещение”).

 

През юни Уесли предприема стъпки по посрещането на друга нужда в района на Бристол. В методистката система знанието е важна част от жизнения пиетет. По това време познанието е бездомно сред каменовъглените мини на Кингсууд. Той изпълнява план, първоначално замислен от Уайтфийлд: построява училище близо до хълма Ту майл Хил, с голяма зала за проповядване, условия за двама директори и покани към учени от различни възрасти, дори и към такива с прошарени коси. Уесли е загрижен децата де се учат не само “да четат, пишат и смятат, а по-специално (чрез Божията помощ) да познаят Бог и Исус Христос, Когото Той изпрати”(J&D, 19:124-35). Не само енорията на Уесли е без граници и неговото общество без родословие, но и неговата концепция за служение – без ограничения. Стига дейностите да съвпадат с представата му за библейско християнство, той е готов да помага на човек да получи целостта, която Божието спасение може да даде на човечеството.

 


[1] Управители – имат се предвид лицата, отговарящи за имотите и пр. (бел.пр.)

 

Откъс от „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайтценратер.

 

Превод на български език: Десислава Тодорова



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа