Автор: Ричард Хайтценратер

 

Проповедниците, в повечето случаи без формално образование, се ползват от различни източници за своето обучение. В ранните протоколи от конференции са поместени списъци с публикации, които Уесли пише за доктринално напътствие. През 1746 г. той публикува първия том от планираната серия от три тома “Проповеди по различни поводи”. Предговорът ясно показва намеренията на Уесли: читателят ще види “какви са доктрините, които аз приемам и проповядвам като най-съществени от истинската религия” (Sermons, 1:103). Надеждата му е да достигне “по-голямата част от човечеството”, да изрази “проста истина за обикновени хора”, да бъде homo unius libri –  човек на една книга, Библията, в която всеки може да намери “пътя към небето”.

 

Тонът на предговора и съдържанието на първия том са изцяло в унисон с намерението му от 1746 г. и 1747 г. да наблегне на проповядването на открито в по-голяма степен. Ударението на първата група проповеди е предимно върху вяра, оправдание и увереност – главните теми на проповеди, насочени към “смесени” тълпи, включващи голям брой невярващи. Те не са писмени версии на проповеди, проповядвани на такива множества. Първите четири са проповеди, които той и Чарлз са изнесли пред университета в Оксфорд. Така още в началото на сборника се дава ясен израз на прекъсването на връзката между братята Уесли и тяхната Alma mater, за която Джон твърди, че “се е превърнала в бордей” (Sermons, 4:393). От другите осем само три са върху текстове, за които Уесли пише, че ги е използвал повече от пет пъти за проповядване. Все пак публикуваните проповеди са един писмен израз на идеите, които са централни за неговото проповядване, обяснени ясно, за да могат проповедниците да ги четат, разбират и използват като ръководство за своето собствено проповядване. Уесли без съмнение има предвид “Книгата с проповеди”, когато създава сборника – материал за проповядване, който дава здрава доктринална основа и ограничение за проповедническо обръщение от необразовани проповедници.

 

През 1748 г. Уесли публикува втория том от проповедите, който има съвсем различен тон в сравнение с първия. Конференцията през тази година отменя прекалено силното наблягане върху проповядването на открито. Тя отново насочва към сформирането на общества, в които да се възпитава християнски живот. Затова проповедите във втория том се насочват към обновяване и освещение, теми, подхождащи с възпитателния контекст за обществата. Уесли подготвя тези проповеднически трактати за богословска насока на проповедниците по същото време, когато се опитва да определи своята собствена позиция по няколко въпроса. Двойната функция става ясна за читателя в първата тема на втория том, най-ранната проповед на Джон за християнското съвършенство, “Освещаване на сърцето” (1733 г.). Сега тя е преработена чрез добавяне на параграф, утвърждаващ неговия последен възглед за вяра и увереност. Томът съдържа първата част от серия от тринадесет проповеди – “Върху проповедта на планината”, един от традиционните текстове за изложение на християнската етика.

 

Уесли завършва тази серия от проповеди върху Проповедта на планината в третата част на проповедите. В нея се съдържат и три проповеди за връзката между “закон” и “вяра”, известната му проповед “Християнското съвършенство” и едно интересно трио от проповеди, които отчасти са следствие от неговите опитности в Ирландия: “Същността на ентусиазма”, “Предпазна мярка срещу фанатизма” и “Икуменическата нагласа”. В този сборник от три тома Уесли излага основните духовни теми и поставя основните богословски ударения, които го вълнуват. Вниманието му е насочено към “пътя на спасение” (via salutis), който отразява духовното пътуване: Божията милост, убеждение за грях, покаяние, оправдание, увереност, обновление, освещение, християнско съвършенство и крайно спасение. Всяка стъпка по този път е възможна поради дара на Божията благодат, приета от вярващия чрез вяра и доказана в любовта към Бога и към ближния.

 

Следователно в тези проповеднически трактати Уесли внимателно очертава своето търпящо развитие разбиране за най-важните съвременни въпроси в проповядването. Той усеща, че те не са нови по никакъв начин; те са не само напълно библейски, но и изцяло в съответствие с богословските стандарти на Англиканската църква (“Тридесет и девет клаузи”, “Книга с проповеди” и “Книга за обща молитва”). Уесли пише тези 36 проповеди специално за този проект. Това става явно от текстовете, които избира. Повече от половината проповеди са основани на специфични текстове, които той не отбелязва като текстове за проповед в своите дневници или регистър на проповедите. Всъщност от любимите му текстове за проповед само един е включен в трите тома: Марк 1:15 (“Пътят към царството”).

 

Тези три тома с проповеди са само една част от усилията, които Уесли полага за образоване на проповедниците и хората по това време. През март 1749 г. Джон предприема най-грандиозния си проект, “Християнска библиотека”. Заглавната страница посочва, че сборникът съдържа “откъси и съкращения на избрани части от практическото богословие, публикувано на английски език”. Амбициозният план включва петдесет тома. Замисълът е те да включват не само материали, които той е “събрал” в ранните си години в Оксфорд, но и голяма част от тези, които е подбрал през последните години. Интересът на Джон към такъв род изложение на литература за проповедници вероятно е наследен от баща му и по-точно от “Съвет към младия проповедник”. Това може да се забележи и в молбата на Филип Додридж за съвет при съставянето на такъв сборник (Letters, 26:190).

 

Уесли възнамерява да помогне на читателите да подберат сред многото литература от известни автори и тук-там да добави, каквото смята за необходимо, “за да изясни смисъла им или да поправи грешките им.” Той се надява да отдели зърното от плявата, да отдели истината от лъжата, да избегне противоречив и неразбираем стил, да остави настрани това, което е твърде свръхестествено или твърде тайнствено. Уесли подрежда съдържанието хронологично, като започва от Ранната църква и продължава до своето време. Той се надява читателят да забележи единството “на истинската вяра в Исус Христос” и така някой последовател да се заеме да завърши проекта, ако Уесли не е жив.

 

Уесли винаги счита, че настоящето, както и бъдещето са в Божиите ръце. Когато поглежда назад, за да види развитието на методизма, той тълкува специфичните аспекти от историята (както и своята роля) като намеса на Божието провидение. По този начин той приема решението си да отиде в Джорджия, да започне работа в Ирландия или развитието на процедурата за приемане на нови помощници в организацията. Чарлз често изразява същия подход с коментар от рода: “Аз бързо видях Божието намерение” (CWJ, 2:17).

 

С наближаването на средата на века Уесли пише разказ за историята на “хората, обикновено наричани методисти”, в едно писмо да своя приятел Винсънт Перонет, викарий на Шоръм. Доминиращата историческа херменевтика е предсказуема: “Те не са имали предварително намерение и цел, всичко започнало, както предлагал случаят.” Но със сигурност той няма предвид намеса на съдбата или историческата случайност. Той изяснява своята позиция от самото начало: “Ние знаем, че Бог може да работи, чрез когото пожелае.” Когато това писмо е отпечатано в Лондон (и препечатано в три други града в период от няколко месеца) като брошура от тридесет и две страници, озаглавена “Кратък разказ за хората, наречени методисти”, то представя жива картина на развитието на методистката организация в Англия, Уелс и Ирландия. Описва проповядването на открито, вестта за вярата и прощението, зараждането на обществата, развитието на християнското общение в групи и класове, желанието да се “живее Евангелието”, необходимостта от “страх от Бога и праведни дела”. Разказът документира и въвеждането на “нощните бдения”, братските трапези, билетите за класовете, формирането на правила за различните видове ръководители (помощници, стюарди, посетители, директори на училища), създаването на училище, приюти за бедни, медицински клиники и заемно общество. Представя историята за хората, наречени методисти, като борещи се със злото, преследващи доброто и използващи благодатните средства, всичко това в усилие за разпространение на “истинско християнство”.

 

Предметът на описанието на Уесли не е се заключава просто в появата на организация с определена структура, ръководители и правила; не е просто изпълнението на все по-сложна благотворителна мисия в едно нуждаещо се общество; не е очертаване на развиващо се богословие, което е извлечено от Писанието, засвидетелствано в древността, изковано в дебати и потвърдено в човешката опитност. Подобно на гоблен, описанието е изтъкано по такъв начин, че да показва богословие, организация и мисия, развили са от загриженост за обновление и възраждане на църквата чрез свежо разбиране и изявяване на Божието прощение и чрез даващата сили Божия любов в живота на вярващите.

 

Има известна ирония във факта, че почти всеки метод, който Уесли използва в движението за съживление – движение, възнамеряващо да съживи Църквата отвътре – може да се разглежда като стъпка към все по-ясно осъзнато обособяване сред обединените общества като самостоятелна организация със силен, ако не преднамерен, потенциал за отделяне от Църквата. До 1750 г. методистите имат специфична доктринална идентичност, изразена в “Протоколи” и “Проповеди”; национална организационна мрежа, състояща се от окръзи на обществата (използват се билети за членство) с централизирано финансиране, ръководени от отделни проповедници, които веднъж годишно се събират на конференция; с характерна мисионерска програма, състояща се от благотворителни институции, както и от благотворителни дейности. Не само опонентите на методистите долавят проблема за скрито или явно отделяне от Църквата – Чарлз Уесли е първият, който продължава да напомня на брат си за тази постоянна опасност.

 

(Ричард Хайтценратер, Уесли и хората, наречени методисти. Превод от английски: Десислава Тодорова)



Цитати:


Последни новини

Годишна конференция

19.09.2020

На 25 и 26 септември 2020 г. в сградата на ЕМЕЦ – Варна ще се проведе 68-та Годишна конференция на Обединената методистка църква в България и Румъния под председателството на епископ Патрик Щрайф.  Редовната сесия на Годишната коференция трябваше да се състои в началото на април тази година, но беше отложена заради извънредното положение. По […]

Прочети повече

Новини