Автор: Джон Уесли

 

“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.” (Матей 7:15-20)

 

 

А/ Едва ли може да се изрази или схване колко души бързат към погибел, защото не са се убедили, че трябва да ходят по тесния път, макар че това е единственият път към вечното спасение. Това наблюдаваме всеки ден. Толкова е голяма глупостта и безумието на човечеството, че хиляди продължават да тичат към ада само защото пътят натам е широк. Правят го, защото и другите правят същото; понеже толкова много погиват, те желаят да направят числото им още по-голямо. Това е удивителното влияние на примера върху слабите и окаяни човешки чада. С него пастта на смъртта се пълни с безбройни души, попаднали във вечно проклятие.

Б/ За да предупреди хората и да ги предпази от подобна масова епидемия, Бог е изпращал Своите посланици да викат високо и да показват опасността, в която хората са изпаднали. Поколение след поколение Божиите слуги, пророците, са сочили тясната пътека и са предупреждавали хората да не се поддават на влиянието на света. Но какво се случва, когато часовите сами се спъват в това, за което са надзиравали другите хора? Когато пророците пророкуват измами и подбуждат народа да се заблуди? Когато наричат пътя към вечен живот път към гибел и увещават другите да преминат от тесния път към широкия?

В/ Това нечувано ли е, необичайно ли е? Не, Бог знае, че не е! Подобни примери са почти безбройни. Намираме ги по всяко време и у всеки народ. Но колко е ужасно, че посланиците на Бога се превръщат в чираци на дявола! Тия, чиято задача е да указват на хората пътя към небето, на дело ги учат на пътя към ада. Те са като скакалците в Египет, които изпоядоха оцелялото след града /Изх.10:5/. Те поглъщат остатъка от хората, които не са покварени от лошия пример. Така че не без основание нашият Господ ни предупреждава така сериозно: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители”.

Г/ Това е предупреждение от висша важност. За да намери то отзвук в сърцата ни, трябва да се запитаме, първо, кои са тези лъжливи пророци; второ, какво е външното им поведение и, трето, как можем да разберем какви са всъщност, независимо от благочестивия им вид.

І. 1. Първо, кои са тези лъжливи пророци? Трябва да ги разпознаваме добре, защото именно те изопачават Писанията за своя погибел /2 Петр.3:16/. За да не затънем в празни дискусии, аз няма да вдигам пушилка, както някои правят, нито ще си служа с неточни риторични пословици, за да не обърквам сърцата на простичките хора. Ще кажа някои тежки, прости истини, които никой не може да отрече, ако не е изгубил разума и съвестта си; истини, стоящи в тясна връзка с предходната ми проповед.

  1. Под “пророци” тук не се разбират онези, които предсказват бъдещите неща, а които говорят в името на Бога; хора, които декларират, че са изпратени от Него, за да учат другите на пътя към небето.

“Лъжепророци” са тия, които посочват един лъжлив път, който не води към небето, или /което в крайна сметка е същото/ това са хората, престанали да посочват верния път.

  1. Всеки широк път неминуемо е погрешен. Затова има едно просто и сигурно правило: “Който учи хората да вървят по широкия път, път, по който вървят мнозина, е лъжепророк”.

Обратно, верният път към небето е тесен. Който не учи хората да следват тесния път и да следват малцинството, е лъжепророк.

  1. По-ясно казано, единственият верен път към небето е пътят на смирението, на съкрушеността, на разкаянието, на святия копнеж и любовта към Бога и ближния; пътят, по който вършим добро и претърпяваме страдания заради Христос. Затова лъжепророк е тоя, който сочи към друг път и твърди, че той води в небето.
  2. Няма значение как ще се нарича този друг път. Може да го наричат “вяра” или “добри дела”, или “покаяние”, или “покаяние, вяра и ново покорство”. Всичко това са хубави думи. Но който под тия или подобни понятия учи хората да следват някакъв друг път, различаващ се от посочения, е наистина лъжлив пророк.
  3. Колко повече попадат под осъждение ония, които говорят зле за добрия път! Това са преди всичко сочещите към противоположния път: пътя на гордостта, на лекомислието, на страстите, на светските копнежи; пътя на любовта към удоволствията, по-голяма от любовта към Бога; пътя на враждебността към нашите ближни, на пренебрегването на добрите дела; пътя, по който не срещаме нито зло, нито преследвания заради правдата.
  4. На въпроса “Кой поучава, че именно тоя е пътят към небето?”, отговарям: десетки хиляди достопочитаеми мъже от различни църковни общности. Всички те окрилят гордите, безделниците, гневливите, любителите на света, на удоволствията, несправедливите и враждебните, лекомислените, безгрижните, наивните, безполезни същества; хората, които не търпят позор заради правдата, въобразяващи си, че пътуват към небето. Това са лъжепророци в най-тесния смисъл на думата. Те предават Бога и хората. Не са нищо друго, освен първородни чада на дявола, най-старши синове на Аполион, на разрушителя. Те са много по-лоши от обикновените главорези, защото убиват душите на хората. Неуморно населяват селенията на ада и когато дойде време да последват погубените от тях души, преизподнята ще се раздвижи поради тях, за да ги посрещне /Ис.14:9/.

ІІ. 1. Но явяват ли се те сега в истинския си образ? В никакъв случай. Ако го правеха, нямаше да могат да погубват. Вие щяхте да сте предпазени и да бягате за живота си. Затова си придават точно противоположния изглед. Това е второто, за което искаме да размислим: “Дохождат при вас като вълци в овчи кожи”.

  1. “Овчи кожи” – това означава привидна невинност. Лъжепророците идват в изключително благ и миролюбив вид, без какъвто и да е белег за враждебност. Кой може да допусне, че тези тихи същества могат да сторят и най-малка злина на някого? Вероятно е да не са толкова усърдни да вършат добри дела, както бихме желали от тях. Но не можем да намерим никаква причина да мислим, че те желаят само едно – да нанасят поражения. Но това още не е всичко.
  2. Второ, те идват с вид на полезност. На практика са призвани да вършат добро; за това именно са отделени. Особеното им поръчение е да бдят за душите ви и да ви водят към вечен живот. Заниманието им е “да правят благодеяния и да изцеляват всички, угнетявани от дявола” /Деян.10:38/. И вие винаги сте били склонни да ги виждате в такава светлина – като Божии посланици, пратени да ви донесат благословение.
  3. Трето, те идват с изглед на религиозност. Всяко тяхно дело е плод на съвестта им. Уверяват ви, че действат само от ревност по Бога, с което Го правят лъжец. Само от чиста грижа за вярата те я изкореняват напълно. Говорят само от любов към истината и от страх, че тя може да пострада; може би и от почит към църквата и от амбиция да я защитават от врагове.
  4. Но преди всичко те претендират, че действат поради любов. Трудят се само заради вас. Не биха се напрягали заради вас, ако нямаха добро мнение. Ще ви изложат дълги обяснения за добрата си воля, за грижите поради опасността, в която вие се намирате, и за сериозното си желание да ви предпазят от заблуди, от заплитане в нови и вредни учения. Ще бъдат много печални при вида на някой, който е на прав път, че той е заплетен в странни и неразбираеми идеи или е обхванат от фанатизъм. Затова ще ви дадат съвета да си кротувате по познатия и посредствен път и да се пазите да не ставате прекалено праведни, за да не се погубите сами /Екл. 7:16/.

ІІІ. 1. Но как можем да ги разпознаем, независимо от благия им изглед? Нашият славен Господ знае колко е нужно за всички хора да могат да разпознават лъжепророците, колкото и добре маскирани да са те. Знае също колко неспособни са повечето хора да изведат истината от една поредица от явления. Затова Той ни дава едно просто и кратко правило, което може да бъде разбрано дори от хора с крайно ограничени способности да правят изводи и което може да бъде приложено при всякакви случаи: “По плодовете им ще ги познаете”.

  1. За да познае дали тия, които говорят в Божието име, са лъжливи или истински пророци, човек може просто да наблюдава, първо, какви са плодовете от тяхното учение. Какво въздействие оказва то върху живота. Тези хора святи и непорочни ли са във всичко. Какво е тяхното влияние върху сърцата на хората. Показва ли цялостното им поведение, че те имат свята, небесна и богоподобна природа, че имат същия дух, който беше у Христа, че са смирени, скромни и търпеливи, че обичат Бога и хората и са прилежни в добри дела.
  2. Второ, лесно е за наблюдение какви са плодовете на тяхното учение у слушателите им: ако не у всички, то у повечето, защото дори апостолите не успяваха да обърнат всичките си слушатели. Имат ли Христовия Дух в себе си? Ходят ли, както Той ходеше? Започнали ли са да ходят така, защото са чули тези хора? Били ли са вътрешно и външно богопротивници, преди да ги чуят? Ако това е така, то е едно ясно доказателство, че имаме работа с истински пророци, изпратени от Бога учители. Но ако не е така, ако те не могат да поучат ефективно нито себе си, нито другите да обичат Бога и да Му служат, това е ясно доказателство, че имаме работа с лъжепророци, които не са изпратени от Бога.
  3. Това е тежка дума! Малцина могат да я понесат! Нашият Господ е знаел този факт и затова продължава с няколко ясни и убедителни примери, за да докаже думите Си: “Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” Очаквате ли, че такива лоши хора ще принесат добри плодове? Със същата надежда можете да очаквате тръните да родят грозде или репеите – смокини. Доброто дърво дава добри плодове, а лошото – лоши. Всеки истинен пророк, всеки учител, изпратен от Бога, принася добрия плод на освещението. Но лъжепророкът, лъжеучителят, който не е изпратен от Бога, принася само грях и богопротивничество. Истинският пророк и учител, изпратен от Бога, не принася само понякога добри плодове, а винаги; не случайно, а, така да се каже, по необходимост. “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън”. Това ще е неминуемата участ на оня пророк, който не носи никакъв добър плод, който не спасява души от погибел и не привежда грешника на покаяние. Правилото е ясно: “По плодовете им ще ги познаете”. Истински пророци са ония, които привеждат горделивите, избухливите и безмилостни любители на този свят до това да станат смирени, скромни любители на Бога и човеците; те са изпратени от Бога, Който по тая причина одобрява думите им. От друга страна, лъжливите пророци, чиито слушатели си остават неправедни или най-малкото тези, които не могат да надминат правдата на книжниците и фарисеите, не са изпратени от Бога, затова и словото им не намира почва. И ако не се извърши чудо на милосърдие, те и техните последователи ще рухнат заедно в бездната.
  4. О, бъдете внимателни с тия лъжепророци! Защото макар те да идват в овчи кожи, отвътре са вълци грабители. Те само изтребват стадото, разкъсват го, ако няма наблизо някой да му помогне. Те няма да ви заведат в небето, не могат и да го сторят. Как ще водят по този път, като сами не го знаят? О, пазете се такива да не ви отклонят от целта и да ви накарат “да изгубите онова, което сте изработили” /2 Йоан 8/.
  5. Но може би ще запитате: “Щом е толкова опасно, трябва ли изобщо да ги слушаме?” Това е важен въпрос, заслужаващ внимателно обмисляне и отговор след спокойно претегляне на аргументите. Дълги години се боях изобщо да говоря за това, защото не бях в състояние да взема становище и да издам присъда. Има много основания, които ме карат да отсека: “Не ги слушайте!” Но все пак казаното от нашия Господ за лъжепророците от Негово време ни насочва към обратното. “Тогава Исус продума на народа и на учениците Си, казвайки: На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите”, те са упълномощените и законните учители на вашата църква. “Затова всичко, що ви заръчат, пазете, но според делата им не постъпвайте, понеже говорят, а не вършат” /Мат.23:1-3/. Това, че тези хора са лъжепророци в пълния смисъл на думата, личи от целия ход на служението на Господ Исус и особено от тези думи: “говорят, а не вършат”. Апостолите затова трябваше да ги разпознаят по плодовете им, защото тези плодове бяха очевидни за всички хора. По-нататък Той отново и отново предупреждава за опасността от такива пророци. Но все пак не забранява, въпреки очакванията, те да бъдат слушани. Напротив, заповядва: “Затова, всичко, що ви заръчат, правете и пазете”. Защото без слушане няма да има знание, още по-малко спазване на казаното. Нашият Господ дава ясно указание на апостолите и на целия народ при известни условия да слушат дори лъжепророците, които са познати и признати за такива.
  6. Но може би ще възрази някой: тук само се указва да ги слушаме, когато те прочитат Словото пред църквата. Отговарям: ония прочитаха Писанията и същевременно ги тълкуваха. Тук няма никакъв намек, че народът трябваше да слуша едното, но не и другото. Не, самият израз “всичко, що ви казват” изключва подобно ограничение.
  7. По-нататък. На тях, на лъжепророците, които неоспоримо са такива, често е поверено /о, ужас да кажа такова нещо, защото не бива да е така!/ да прилагат тайнствата. Да съветваш хората да не ги слушат би означавало все едно да държиш вярващите настрана от благодатните средства. Това не бива да правим, след като премислим, че действеността на благодатните средства не зависи от благочестието на хората, на които те са поверени, а от верността на Тоя, Който ги е установил, Който ни среща по предписаните от Него пътища. Затова боя се да кажа: “Не слушайте лъжепророците”. Дори онези, които са под проклятие, Бог може да използва за благословение и Той го върши. Защото от опит знаем, че хлябът, който разчупваме, е “да имаме общение в Христовото тяло” /1 Кор.10:16/ и чашата, която Бог благославя дори чрез техните нечисти устни, е да имаме общение в Христовата кръв.
  8. Затова мога да ви кажа: във всеки единичен случай подхождайте със смирена и сериозна молитва към Бога и след това действайте според най-доброто познание, което имате. Постъпвайте според това, което по ваше убеждение, цялостно погледнато, ще послужи за духовното ви благо. Приложете много старание да не осъждате прибързано, да не причислите леко някого към лъжепророците. И когато имате пълното убеждение, внимавайте да не дадете място в сърцата си на гняв или презрение. Вземете решението си в присъствието на Бога и в страхопочитание пред Него. Мога само да кажа: ако от опит откриете, че това ощетява душите ви, не ги слушайте, тихо се оттеглете и слушайте други, от които имате полза. Но ако не сте убедени, че слушането ощетява душите ви, продължавайте да ги слушате. Само “внимавайте как слушате”/Лука 8:18/. Пазете се от такива хора и от учението им. Слушайте със страх и трепет, за да не се оставите да бъдете мамени и да изпаднете в заблуда. Тъй като лъжепророците постоянно смесват лъжа и истина, колко лесно можете да приемете и двете! Вслушвайте се с усърдна и постоянна молитва в Този, който единствено учи на мъдрост човешките чада. Старайте се всичко чуто да сравнявате със закона и свидетелството /Ис.8:20/. Не поглъщайте нищо, което не е изпитано, което не е премерено с мерките на светилището. Не вярвайте в думите им, освен ако те не са потвърдени от Божието слово. Отхвърляйте всичко, което не е в тон с него и не е потвърдено от него. С особена категоричност отблъсквайте онова, което бива представено като път към спасение, но представлява нещо различно или съкращение на пътя, описан от нашия Господ като тесен път към живота.
  9. Не мога да завърша, без да отправя ясно послание към хората, за които говорих дотук. О, вие, лъжливи пророци! Вие, изсъхнали кокали! Чуйте поне веднъж словото Господно! Докога ще лъжете в името Божие, като казвате, че Бог ви е говорил, след като не ви е говорил? Докога ще изкривявате правите Негови пътища и ще превръщате светлината в мрак и мрака в светлина? Докога ще учите на пътя към гибелта и ще го наричате път към живота? Докога ще доставяте души за сатана, твърдейки, че ги водите при Бога?
  10. Вие, слепи водители, които затваряте небесното царство пред човеците, като сами не влизате, нито оставяте влизащите да влязат, призовавате да се върнат назад ония, които се подвизават да влязат през тясната порта. Предупреждавате с дяволски глас ония, които са направили една крачка по Божия път, да не “отиват твърде далеч”. Ония, които току-що са изпитали глад и жажда за правдата, напътствате да не стават прекалено святи. Така ставате причина ония да се спънат още на прага, да паднат и повече да не станат. О, защо правите така? Жалка печалба за вас! “Беззаконникът ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му”/Йез.3:18/.
  11. Къде са ви очите? Къде ви е разсъдъкът? Толкова ли дълго сте лъгали другите, че сте започнали да лъжете и себе си? Кой е искал от вас да учите на един път, който никога не ви е бил известен? Толкова големи лъжци ли сте станали, щото не само учите на лъжа, но и вярвате? И можете ли наистина да повярвате, че Бог ви е изпратил, че сте Негови посланици? Не, ако Той ви беше изпратил, щяхте да вършите Неговите дела, Той щеше да потвърди словото на Своите посланици /Йез. 13:6/. Но делото Му не дава плод в ръцете ви. Вие не довеждате нито един грешник до покаяние. Бог не подкрепя думите ви, защото вие не спасявате нито един грешник от смъртта.
  12. Как искате да отнемете властта от думите на нашия Господ, които са толкова всеобхватни, силни и ясни? Как искате да избегнете разпознаването си по делата – зли плодове от зли дървета? И как иначе може да бъде? “Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?” Приложете това за себе си, то се отнася за вас. О, вие безплодни дървета, които обременявате земята! “Доброто дърво дава добри плодове”. Не виждате ли, че тук няма никакво изключение? Разберете, че не сте добри дървета, понеже не принасяте добри плодове. “Лошото дърво дава лоши плодове” – това сте правили от самото начало. Вашето говорене, което трябваше да бъде от Бога, е укрепило слушателите ви да вършат делата на дявола. Пазете се от Този, в Чието име говорите, преди да се изпълни издадената от Него присъда: “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня”.
  13. Скъпи мои братя, не закоравявайте сърцата си! Вие дълго затваряхте очите си за светлината. Отворете ги сега, преди да е станало късно, преди да бъдете хвърлени във външната тъмнина. Нека никакви земни съображения не ви спират, защото иначе вечността ви е проиграна. Вие сте тичали, без да сте призовани за това. О, не вървете по-нататък! Не продължавайте да приближавате себе си и слушателите си до погибелта! Вашите усилия не са дали никакви плодове. Защо е така? Именно защото Господ не е с вас. Но можете ли сами да водите тази война? Невъзможно е. Затова смирете се пред Него. Извикай от пръстта. Той първо да съживи душата ти, да ти даде вяра, действаща чрез любов, вяра скромна и смирена, чиста и умолима, прилежна в добри дела, пълна с радост в бедствието, в позора, в скръбта, в гонението заради правдата. Така “Духът на славата и на Бога ще почива на теб” /1 Петр.4:14/ и ще стане очевидно, че Бог те е пратил. Така ти действително ще извършиш делото си на благовестител и ще изпълниш службата си /2 Тим.4:5/. Така Словото на Бога ще стане в устата ти “като чук, който строшава скалата” /Йер. 23:29/. Тогава от плодовете ти ще стане ясно, че си пророк на Бога, както и от децата, които Той ще ти даде. И щом “обръщаш мнозина в правда”, ти ще станеш “разумен, който сияе със светлината на простора” /Дан.12:3/.

 



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната