Автор: Даниел Топалски

Освещението като всеобхватен процес на обновление на човека по образа на неговия Създател трябва да бъде разгледано в своята естествена динамична среда – в контекста на пътя на спасението (via salutis), който Джон и Чарлз Уесли неуморно проповядват десетилетия наред.

В този път, който е трасиран от действието на едната, но многоразлична Божия благодат (1 Петр. 4:10), проявяваща се като предварителна, оправдаваща, новораждаща и освещаваща, освещението заема средищно място. Дори може да се каже, че то обхваща в себе си всички предходни „етапи“ в пътя на спасението, които се явяват по-скоро измерения на един комплексен процес. Така пътят на спасението се превръща в път на освещението (via sanctificationis). Неговата постоянна и неизменна основа е оправданието, което съвпада в хронологичен план с новорождението и по този начин задава началото на освещението. Всички разграничения, които братята Уесли правят между оправданието и освещението, обслужват преди всичко дидактични цели и не поставят под съмнение нито единството, нито динамичния характер на спасението, разбирано в случая като спасение на отделния човек като част от общността на вярващите.

Променящите се акценти и модификациите в богословието на освещението в хода на проповедническата и организаторска работа на двамата братя са отговор на различни проблемни ситуации и нужди, възникващи в методистките общества и извън тях. Това обаче не довежда до съществени изменения на тяхното разбиране за освещението, което през годините успява да съхрани своя интегритет. Заслугата за това завидно постоянство трябва да се отдаде на нещо, което удачно би могло да се определи като предпазни клаузи в практическото богословие на Джон и Чарлз Уесли. Те са реакция срещу три сериозни опасности, застрашаващи освещението: учението за безусловното предопределение, антиномизма и религиозния ентусиазъм.

Първата предпазна клауза изключва всякакви промени в богословието на освещението, които биха могли да ограничат действието на Божията благодат единствено до избраните. Според Джон Уесли безусловното предопределение „премахва онези първи мотиви за стремежа към святост, толкова често посочвани в Писанието: (…) надеждата за небето и страха от ада“. Нещо повече, учението за безусловното предопределение „вдъхва презрение и студенина към онези, за които подозираме, че са отхвърлени от Бога“, а това отношение към ближния е в пряко противоречие с природата на християнското освещение.

Чарлз Уесли е убеден, че Христос е умрял за всички и това отваря пред целия човешки род пътя на спасението. Неслучайно думата „всички“, използвана именно в този сотириологичен дискурс, се среща 250 пъти само в неговите късни химни . Освещението е възможно за всички, които са умрели в Адам: „Колкото в Адам умряха, могат да се обновят в Христос“.

Втората предпазна клауза не позволява никакви промени в богословието на освещението, които биха насърчили под каквато и да е форма нравствената разпуснатост и биха обезсилили нравствения закон. Джон Уесли има изключително високо мнение за закона, по което той съществено се отличава от останалите известни фигури на Английското съживление през ХVІІІ в. Една от съществените функции, които нравственият закон изпълнява по отношение на вярващите, е да ги води към живот на все по-пълно единство с Иисус Христос . Всъщност Божията благодат действа чрез закона, за да напредва християнинът в истинската святост на сърцето и живота.

Чарлз Уесли споделя същото убеждение и е уверен, че благодарение на дара на Божия Дух вярващият може да изпълни нравствения закон във всичките му постановления:

Да ходя във Христос ми помогни
и аз постановленията Ти ще пазя,
на закона Твой във всичко ще се покоря
и съвършено ще изпълня Твойта воля.

Третата предпазна клауза охранява богословието на освещението от всевъзможните претенции на тесногръдия и неразумен религиозен фанатизъм, който претендира за частни откровения и насърчава всевъзможни „видения или сънища, силни внушения и внезапни пориви на духа“. Всички тези явления в крайна сметка се оказват егоистична и горделива себеизмама. Според братята Уесли религиозният ентусиазъм парализира истинския християнски живот и го заменя с въображаем. Джон Уесли завършва проповедта си, посветена на същността на ентусиазма, със следния призив: „Пази се накрая от илюзията, че можеш да постигнеш целта, без да използваш средствата, които водят към нея. Разбира се, Бог може да я достигне без всякакви средства, но ти нямаш никакви основания да очакваш, че Той ще го направи. Затова приложи с упоритост и грижовност всички ония средства, които Той е определил като обичайни канали на Своята благодат“. Присъщият на религиозния ентусиазъм индивидуализъм може да бъде изцелен само в общността на вярващите на основата на Писанието, традицията, разума и опита.

Описаните накратко три предпазни клаузи са поредното доказателство за централното място на освещението, разбирано като „тъждествено на самата религия“, в практическото богословие на братята Уесли. Действието на тези клаузи има решаващо значение за формирането на тяхното зряло разбиране за освещението, с което са останали в историята на богословската мисъл.

Независимо от всички разграничения, които Джон и Чарлз Уесли правят между различните измерения на спасението, внимателният анализ на техните съчинения показва, че освещението, схващано като спасителна динамика на вярата, което действа чрез любовта, интегрира в себе си всички сотириологични метафори, които Писанието и християнската традиция използват. Нещо повече, в този възглед за освещението са преодолени възловите противопоставяния между вяра и дела, благодат и свободна воля, които толкова много терзаят западното богословие във всичките му конфесионални разновидности. И не на последно място, възгледът на братята Уесли за освещението не позволява нарушаването на баланса между христология и пневматология, както и изкуственото отделяне на икономията на Сина от икономията на Св. Дух. Освещението, разглеждано като обобщение на всички аспекти на спасението , е винаги дело на триединния Бог – Отец, Син и Св. Дух.



Цитати:


Последни новини

Женска конференция

06.09.2018

От 31 август до 2 септември се проведе годишната женска конференция на Методистката църква в България и Румъния. Темата на конференцията беше „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам“.   Тази година лекциите води доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет. В самото начало той разясни понятието […]

Прочети повече

Новини, От страната