Автор: Джон Уесли

 

“И Аз ви казвам: Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във  вечните жилища.” /Лука 16:9/

  1. След като нашият Господ завърши хубавата притча за блудния син, адресирана към протестиращите, че Той приема бирниците и грешниците, се прибавя един друг разказ, отправен предимно към Божиите чада. „Каза още на учениците Си“ – не толкова на книжниците и фарисеите, на които беше говорил преди това. „Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. И той го повика и му рече: Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш да бъдеш вече настойник“. След като Исус описва деянията на лошия настойник, който се осигури за времето на бедствието, Той добавя: „И господарят му похвали неверния настойник“ – заради това, че своевременно се погрижи за бъдещето. След това продължи със заслужаващите внимание думи: „Човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветлените чрез виделината“. Тези, които не търсят нищо друго, освен земните неща, са „по-остроумни“ /не в пълния смисъл на думата, защото те са несъмнено най-големите глупци, най-неразумните под слънцето/ „спрямо своето поколение“, т. е. по техния начин: те действат по-последователно, по-верни са на своите общопризнати принципи, следват целта си по-неотклонно от чадата на светлината, от ония, които са „просветени чрез познаването на Божията слава в лицето Исус- Христово“ /2 Кор.4:6/. Следват думите: „И Аз – единородният Син на Бога, Творецът, Господарят и Притежателят на небето и земята и всичко, що е по тях, Съдията над всичко, пред Когото трябва да дадем сметка за настойничеството си, когато не можем да бъдем повече настойници – Аз ви казвам /научете се в това отношение дори от неверния настойник/: спечелете си приятели – чрез неправедното богатство – неправедно, понеже често е спечелено по незаконен начин, а и където е спечелено законно, то е свързано с Мамона; спечелете си приятели – като вършите всяко възможно добро, особено на Божиите чада; та когато се привърши – и вие се превърнете в прах, когато няма да има за вас място под слънцето; ония, които са ви предшествали, да ви приемат и да ви кажат „добре дошли“ в небесните жилища“.
  2. Тук нашият Господ набляга на един великолепен пример за християнската мъдрост за всички Негови последователи: за правилната употреба на парите – една тема, върху която светските хора по своя начин говорят много, но тя не е достатъчно обсъждана от богоизбраните. Те обикновено не отдават нужното внимание на употребата на този превъзходен „дар“ – а това си заслужава. Също не разбират да използват парите по най- добрия начин.

Въвеждането на парите в света е едно удивително доказателство за мъдрото и милостиво провидение на Бога. Наистина, поети, оратори и философи от почти всички времена са хулили този дар като най-голямото изкушение на света, като погубител на добродетелта и чума за човечеството. Един прочут увещава най-сериозно хората да хвърлят всички пари в морето, за да изкоренят всички пороци. Не е ли това празнословие? Несъмнено. Имат ли основание тези присъди? Никакво. Това, че светът е толкова покварен, от златото и среброто ли е причинено? Знаем, че „сребролюбието е корен на всякакви злини“ /1 Тим.6:10/, но не и самите пари. Не те носят вината, а ония, които ги използват. Човек може да използва парите и за най-добри, и за най-лоши цели.Те са неописуемо полезни за всички културни народи във всички области на живота, те са изключително полезно средство за развиване на различни начинания и при наличието на християнска мъдрост да се направят много добри неща. Истина е, че ако всички хора бяха невинни или „изпълнени със Святия Дух“ /Деян. 2:4,31,4:32,35/ като първите християни в Ерусалим, никой от които не казваше, че нещо е негово, а всичко беше общо и на всеки се даваше според колкото имаше нужда, то тогава парите щяха да са излишни. Също така не можем да си представим, че обитателите на небето си служат с нещо като пари. Но при сегашното състояние на хората парите са чудесен дар от Бога, служещ за най-благородни цели. В ръцете на Неговите чада те се превръщат в хляб за гладните, вода за жадните, облекло за голите. Те дават на странника място, където да се подслони. Те могат да заместят съпруга на вдовицата и бащата на сирачето. С пари можем да осигурим заслон за угнетените, лекарство за болните, освежаване за страдащите, виделина за слепите, нозе за сакатите.

  1. Затова от висша важност е всички, които се боят от Бога, да знаят да използват този ценен дар, да бъдат обучавани да си служат с тях по най-добрия начин. Може би най-важните поуки, нужни за целта, се побират в три прости правила, чието съвестно спазване ще ни превърне в отговорни настойници на „неправедното богатство“.

­І. 1. Първото правило /който има уши да слуша, нека слуша/ е: „Печели, колкото можеш“. Тук можем да говорим като светските хора, тук сме на тяхна територия. Наш неотменим дълг е да правим това, да печелим, колкото можем, при положение, че парите не ни струват твърде скъпо, не плащаме повече от стойността им. Не бива да допускаме последното. Първо, не бива да печелим пари за сметка на живота си, второ, за сметка на здравето си. Затова не бива да ни привлича такова работно място, което ще застраши живота и здравето ни, което е свързано с толкова тежка работа, че да ни изтощава. Също не бива да започваме работа, която ще ограбва времето, нужно за храна и сън. Тук има една разлика. Съществуват професии, които принудително са свързани с риск за здравето, например обработка на арсен или други минерали; дишане на отровен от оловни пари въздух. Те унищожават здравето. Има и професии, които не са опасни и са за по-слаби хора. Към тях спадат писарската професия, но при тях има други рискове – дълго седене, притискане на гърдите и корема. Но всичко, което е разрушително за здравето и физическата сила, е неприемливо. Нали знаем: „Животът е повече от храната и тялото от облеклото“ /Лука 12:23/. Ако работим нещо вредно, трябва възможно най-скоро да си намерим друга професия. Тя може да е по-ниско платена, но ще е безопасна за здравето ни.

  1. Второ, трябва да печелим, колкото можем, но без да ощетяваме вътрешността си, също както и тялото си. Става дума за следното: трябва да пазим духа си винаги здрав и уравновесен. За целта не трябва да се втурваме в греховни занимания или да ги продължаваме; да не правим нищо против Божия закон или закона на страната. Към това спадат нещата, които неминуемо водят до ограбване на властта или към измама относно дължимите данъци. Защото също толкова грешно е да мамим краля относно данъците си, колкото и да ограбваме съгражданите си. Кралят има също толкова право върху данъците, колкото и ние върху своите къщи и дрехи. Има други занятия, които, колкото и невинни да са, не могат да се упражняват с чиста съвест, поне не в Англия. Например, ония, които печелят достатъчно за живота си, но с цената на лъжа и измама, или правят нещо, което е чуждо на чистата съвест.

Най-свят дълг е да избягваме това, с каквато и печалба да е свързано, макар и нравите да не го осъждат; защото „какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ /Мр. 8:36/. Има и други професии, които не увреждат съвестта, тялото или душата. Лошите занимания или те заплитат в едно общество, което ще погуби душата ти и навикът ще те направи безчувствен към зло и добро, или ще придобиеш една душевност,  при която професии, невинни за други хора, ще бъдат опасни и недопустими за тебе. Така след много опити аз се убедих, че изучаването на математика, на аритметика и алгебра не може да доведе до някакво усъвършенстване, без да те направи деист, ако не и направо атеист, докато за други математическите познания не оказват никакво влияние върху вътрешния живот. Тук никой не може да решава заради друг, а всеки трябва да отсъди за себе си и да се пази от онова, което намира вредно за душата си.

  1. Трето, трябва да печелим толкова, колкото можем, но без да вредим на ближните си. Това не можем да правим, ако обичаме ближния както себе си. Ако го обичаме, не бива да посягаме на имуществото му. Не бива да ограбваме плода от нивите му и дори къщата му с игри, с неточни сметки, с пресилени сметки /за лечение, за правна помощ/ или с толкова високи лихви, каквито дори законите на страната забраняват. Тук е изключено залагането на имущество – всички непредубедени хора със съжаление разбират, че ползата от това занимание е неизмеримо по-малка от вредата. Не е разрешено „да вършим зло, за да дойде добро“ /Римл.3:8/. Не можем в духа на братската любов да продаваме стоката си под пазарните цени, не можем да тласнем занаята на своя ближен към фалит, за да стимулираме нашия; още по-малко можем да привличаме негови работници и служители при себе си. Никой не може да прехвърля измамнически имуществото на своя ближен, без да си навлече адско проклятие!
  2. Също не бива да преследваме печалби, като увреждаме здравето на ближния си. Затова не можем да му продаваме нещо, което е вредно. Тук спадат всички видове огнена вода, алкохолни напитки. Те имат медицинско приложение, полезни са при телесни смущения, макар и рядко, ако лекарят добре си разбира от работата. Който произвежда алкохол с такива цели, може да е спокоен за съвестта си. Но кой го прави? Кой произвежда само за такива цели? Знаете ли и десет такива спиртоварни в страната? Ако да, моля за извинение. Но всички други, които продават алкохол на всички желаещи, са просто отровители. Те тровят поданиците на Негово величество на едро и няма нито пощада, нито милост в очите им. Те водят съчовеците си към ада като овце. Каква е печалбата им? Не е ли тя кръвта на тия хора? Тогава кой може да завижда на богатствата им и на палатите им? Върху тях лежи проклятие. Божието проклятие тежи върху камъните, гредите, мебелите им. Божието проклятие е над техните градини, алеи и горички; един огън, който гори в ада. Кръв, кръв има там. Почвата, основите, стените, покривът им е опръскан с кръв! Можеш ли да се надяваш ти, кръвнико, който „се обличаш в мораво и висон и всеки ден се веселиш бляскаво“ /Лука 16:19/, че ще наследиш своята кръвна нива до три клена след себе си? Никога! Защото има Бог на небето, затова скоро името ти ще се изкорени. Както ония, които си докарал до пропастта, така и твоето име ще се изличи до вечни векове.
  3. Не са ли виновни в същия смисъл и ония, които си играят с живота и здравето на хората, за да умножат печалбите си /ако и вината им да е по-малка/ – били те аптекари, хирурзи, лекари, които бързо могат да отстранят болката или болестта, но умишлено бавят лечението, за да изсмукват богатството на болния? Може ли да устои пред Бога оня, който не положи усилие да съкрати страданието и да излекува болестта? Той не може това, защото няма нищо по-ясно от това, че той не обича ближните си, че не върши онова, което би искал другите да вършат на него.
  4. Скъпа е такава печалба. Скъпа е и печалбата, дошла след нараняване на личността на ближния ни чрез скрито или явно пробуждане към нечестие. Това не може да се прави, ако имаш някакъв страх от Бога и някакво действително желание да Му угодиш. Всички ония, които имат нещо общо с кръчми, гостилници, опера, театър или с други места за обществено развлечение за изтънчения свят, трябва да помислят на тази тема. Ако тези заведения са за развитието на човешката личност, тогава всичко е наред, занаятът е добър и печалбата – законна; но ако те са греховни или по същество стимулатори на греха, тогава съществува опасността да дадеш тежък отчет. О, пази се Бог да не ти каже: „Беззаконникът ще умре, но от твоята ръка ще изискам кръвта му“/Йез.3:18/.
  5. В рамките на тези предупреждения и ограничения неотменим дълг на всички, заети със светска работа, е да спазват първото и голямо правило на християнска мъдрост относно парите: „Печели, колкото можеш“. Печели всичко, което може да се спечели чрез честно усърдие. Полагай пълно старание в професията си. Не губи време! Ако разбираш себе си и отношението си към Бога и хората, тогава знай, че нямаш време за губене. Ако си напреднал в професията си, няма да имаш излишно време. Всяко начинание ще ти осигури достатъчно работа за всеки ден и всеки час. Няма да имаш проблеми с разсеяността и скуката. Винаги ще имаш да вършиш нещо добро и полезно. „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, прави го“ /Екл.9:10/. Прави го възможно най-бързо. Никакво отлагане! Никакво бавене. Не отлагай днешната работа за утре. Прави всичко възможно най-добре. Не дреми, не се прозявай, труди се с усърдие и с цялата си сила. Не си спестявай усилията. Не върши нищо наполовина, немарливо или отгоре-отгоре. Нека в занаята ти не остане непостигната цел, ако и да трябва усилие и търпение за това.
  6. Печели, колкото можеш, чрез здрав човешки разсъдък, който Бог ти е дал. Удивително е да се наблюдава колко малко правят това, как хората си дремят в утъпкания коловоз на своите предшественици. Но каквото и да правят хората, непознаващи Бога, това не е меродавно за теб. Позор за един християнин е да не надмине невярващите във всяко отношение. Ти трябва да се учиш постоянно от опита на другите, от своя опит, от четене и размишление как да направиш нещо днес по-добре от вчера. Погрижи се да правиш онова, което учиш, за да използваш най-добре способностите си.

­­          ІІ.1. Щом си спечелил всичко, което можеш, благодарение на честната си мъдрост и прилежанието си, второто правило на християнската мъдрост гласи: „Спестявай, колкото можеш“. Не хвърляй скъпата дарба в морето, не слушай тази глупост на езическия философ. Не я харчи за ненужни неща, което е същото, както да я хвърлиш в морето. Не давай никаква част от нея за „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота“ /1 Йоан 2:16/.

  1. Не използвай нищо за задоволяване на похотта на плътта, за удоволствие на някое от сетивата, най-малко за небцето. Не казвам просто да избягваш лакомствата и напитките – и един езичник би ти казал това. Има една изтънчена чувственост, която не засяга непосредствено стомаха и не потиска разума. И все пак /за да не споменавам засега никакви други последствия/ тя струва много пари. Сложи край на тези разходи! Презирай изтънчените и разнообразни ястия и бъди доволен от онова, което ти внушава простата природа.
  2. Не пилей нищо от ценния дар за удовлетворяване на пожеланието на очите чрез излишно и скъпо облекло или чрез украшения. Не трупай в дома си странни вещи, не се обзавеждай луксозно, не трупай великолепни картини, стенописи, златни висулки, книги, не си прави градина, по-изящна от нужното. Нека твоите съседи, които не знаят нещо по-добро, да правят така: „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви“. Ти „следвай Мене“ – казва Господ. Искаш ли това? Тогава можеш да го правиш.
  3. Не харчи, за да слугуваш на гордостта, за да печелиш удивлението и хвалбите на хората.Тази подбуда често се свежда до предните две. Някои хора са прахосници за небцето, облеклото или дома не просто да удовлетворяват апетита си за ядене или да галят чувството си за красота, а само поради суетност. Докато си правиш живота приятен, хората ще говорят добре за тебе. Докато се обличаш хубаво и се веселиш бляскаво, мнозина несъмнено ще хвалят изискания ти вкус, щедростта ти, гостоприемството ти. Но не плащай толкова скъпо за аплодисментите им. По-добре се задоволявай със „славата, която е от Бога“ /Йоан 5:44/.
  4. Кой би дал нещо за задоволяването на желанията си, ако размислеше, че те се засилват? Няма нищо по-сигурно от това. Ежедневният опит показва: колкото повече човек отстъпва пред тях, толкова повече те растат. Колкото даваш за задоволяването на небцето си и на другите си сетива, толкова плащаш и за стимулирането на своята чувственост. Ако даваш пари за радост на очите си, ти ги даваш за преминаването на удоволствието в наслада. Купуваш ли нещо, за което ти ръкопляскат, ти купуваш суетност. Нима не си имал достатъчно суетност, чувственост и страст към насладите? Трябва ли да добавяш още? И трябва ли да плащаш допълнително? Що за странен сорт е тази мъдрост? Не би ли било глупост с по-малки последствия наистина да си хвърлиш парите в морето?
  5. И защо е нужно да прахосваш още повече пари за децата си, отколкото за себе си, за изискани ястия, за бляскаво и скъпо облекло, за всякакви излишни неща? Защо трябва да им купуваш повече надменност или страст, повече суетност или глупави и вредни желания? Те не се нуждаят от нищо повече, имат достатъчно. Природата им е подсигурила нужното. Защо трябва да правиш нови разходи, за да умножаваш изкушенията и съблазните им и да ги товариш с много скърби?
  6. Не им завещавай никакъв имот за прахосване. Имаш ли основателни опасения, че те ще прахосат онова, което сега е твоя собственост, като задоволяват и умножават страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, то в името на твоята и тяхната душа не поставяй тази опасност на пътя им. Не принасяй синовете и дъщерите си в жертва на аплодисментите, както не би ги принесъл в жертва на Молоха. Бъди милостив към тях и разчисти от пътя им всичко, което ти предварително можеш да прецениш, че ще умножава греховете им и оттам ще ги тласка все по-надолу към бездната. Колко непонятно е заслепението на ония родители, които смятат, че могат да завещаят достатъчно на децата си. Та нима не им оставихте достатъчно стрели, огнени топки и смърт? Достатъчно глупави и вредни страсти? Бедни човече! Ти се боиш от онова, което не е за страх. Бъди сигурен, че в ада, когато се отворят твоите очи, ще имаш достатъчно както от червея, който не умира, така и от огъня, който не угасва.
  7. „Но какво ще направиш ти на мое място, ако ти предстои да оставиш едно значително наследство?“ Дали ще го направя или не, аз знам какво трябва да направя; за мен това не би било въпрос. Ако имах едно дете, по-малко или по-голямо, което познава ценността на парите и, по мое мнение, би ги прилагало правилно, тогава бих смятал за свой абсолютен и неотменен дълг да завещая на своето дете главната част от имота си; на другите си деца – толкова, колкото да могат да живеят, както досега. „Но ако всичките ти деца са еднакво неспособни да употребяват добре парите?“ Тогава би трябвало /това е сурова дума, кой може да я приеме?/ да оставя на всяко толкова, колкото да не мизеруват, а целия остатък да използвам така – по моя преценка – щото максимално да послужи за Божия слава.

­­          ІІІ.1. Но нека никой не си въобразява, че е направил нещо, ако само печели, колкото може, и пести, колкото може, но не прави следващата крачка. Всичко това не означава още нищо, ако човек не следва по-високи цели. Не може да се каже за един човек, че пести, ако той само трупа.

Ти можеш по същия начин да изхвърлиш парите си в морето или да ги заровиш в земята. Можеш и да ги заключиш в касата си или в Английската банка. Да не използваш парите е същото като да ги пропиляваш. Ако наистина желаеш да си „спечелиш приятели посредством неправедното богатство“, трябва да прибавиш още едно правило към първите две. След като си спечелил, колкото можеш, и си спестил, колкото можеш, тогава, трето, давай, колкото можеш.

  1. За да вникнеш в основанието за това, размисли: Когато Господарят на небето и земята те е повикал в съществуване, Той не те е поставил на тоя свят като собственик, а като настойник. Като такъв ти поверява за известно време блага от различен род; но собствеността върху тях остава Негова и никога не може да преминава в ръцете на друг. Както самият ти не си свой, а Божия собственост, така е и всичко, което притежаваш. Негова е твоята душа и тяло; не само ти, но и цялата ти собственост. И Бог ти е обяснил най-точно и ясно как да я използваш, за да бъде тя една свята, благоугодна чрез Христа жертва. Той ти е обещал заради това леко и малозначително служение да те възнагради с вечна слава и блаженство.
  2. Указанията на Бога относно приложението на световното ни притежание могат да се обхванат в следните точки. Ако ти искаш да бъдеш верен и мъдър настойник, то снабди се с дела на благата, дадени ти в настоящето /но Бог си запазва правото да си върне всичко, когато Му е угодно/, най-напред с нещата, от които самият ти се нуждаеш: храна, облекло – според разумните потребности на природата ни, за да поддържаш тялото си здраво и силно. На второ място, осигури съпругата си, децата си, служителите си и други, които са част от домакинството ти. Щом си сторил това и ти остава излишък, тогава „струвай добро на своите по вяра“ /Гал.6:10/. Ако и след това има остатък, тогава струвай добро на всички, докато има още възможност. Ако постъпваш по този начин, ти даваш всичко, което можеш; да, в пълния смисъл на думата всичко, което имаш, защото всичко, което е раздадено по този начин, е наистина дадено от Бога. Ти „даваш Божието на Бога“ – не само това, което си дал на бедните, но това, което си дал, за да осигуриш необходимото за дома си.
  3. При това положение ако се появи у теб колебание относно онова, което си оставил за себе си или за семейството си, ти имаш един лесен път да го надвиеш. Запитай се съсредоточено и сериозно: “1. Действам ли в изпълнение на тази задача в съответствие с моя характер? Действам ли не като собственик, а като настойник на Божиите блага? 2. Правя ли това в покорство спрямо Неговото слово? В коя част от Словото Той изисква да го правя? 3. Мога ли да принеса това свое действие, тази задача като жертва пред Бога чрез Христа? 4. Имам ли основание да вярвам, че за това определено дело ще получа награда във възкресението на праведните?” Едва ли ще ти трябва нещо повече, за да отстраниш някакво съмнение, което може да се промъкне в някои от тези точки. Това просто размишление ще ти даде ярка светлина за пътя, по който трябва да ходиш.
  4. Но ако все пак остане някакво съмнение, ти можеш въз основа на изброените точки да изпиташ съвестта си в молитва. Опитай дали за изучаване на сърцето си и без съвестта ти да те изобличава можеш да кажеш: “Господи, Ти виждаш, че искам да изразходвам една сума за храна, облекло и домакински потребности. Ти знаеш, че при това действам като настойник на Твоите блага. Искам да похарча сумата в съответствие с волята, която Ти имаш за мен. Знаеш, че го правя с покорство спрямо Твоето Слово. Нека действията ми да се превърнат в една свята жертва в Христа. Дай свидетелство в мен, че за това дело на любов аз ще бъда възнаграден в деня, когато ще въздадеш на всеки според делата му.” И ето, ако съвестта ти свидетелства заедно с Духа, че тая твоя молитва е угодна за Бога, тогава нямаш никаква причина да се съмняваш, че действието ти е правилно и добро и никога няма да те затвори в мрак.
  5. Ето, ти виждаш какво означава да си спечелиш приятели посредством неправедното богатство и с какви средства можеш да си сигурен, че “ще бъдеш приет във вечните жилища”. Ти виждаш същността и обхвата на истинската християнска мъдрост по отношение на прилагането на парите. Печели, колкото можеш, без да ощетяваш себе си или своя ближен физически или духовно, като се посвещаваш с неуморно прилежание и с всичкия даден ти от Бога разум на тази задача; пести, колкото можеш, като избягваш всеки разход, служещ само за угаждане на глупавите ти желания и страстта на плътта, и пожеланието на очите, и суетата на живота; не пропилявай нищо – в живот или на умиране, в грях или глупост, за себе си или за децата си. Накрая, давай, колкото можеш, с други думи, всичко, което имаш, на Бога. Не се ограничавай в никоя от тия части и така да заприличаш по-скоро на юдеин, отколкото на християнин. Не давай на Бога десятък, нито една трета част, а всичко, което Му принадлежи, било повече или по-малко. С това, щом изразходваш всичко за себе си, за близките си и за братята по вяра, както и за всички хора по такъв начин, така че да можеш да дадеш добра сметка за настойничеството си в духа на изискванията на Словото, ти във всяко свое дело принасяш пред Бога благоуханна миризма /Ефес.5:2/ и всяко твое дело ще намери отплата, когато Господ ще дойде с всички Свои светии.
  6. Скъпи братя, можем ли ние да бъдем мъдри или верни настойници, ако не постъпваме по този начин с благата на нашия Господ? Не можем, както ни свидетелства Божието Слово, но и нашата съвест. Тогава защо се бавим? Защо трябва все още да се съветваме с плът и кръв или с хората от света? Нашето царство, нашата мъдрост не е от тоя свят; езическите нрави не вървят при нас. Ние следваме хората само дотолкова, доколкото те следват Христа. Вслушайте се в Него! Да, днес, докато още е ден, чуйте и покорете се на гласа Му! В този час и от този час Той върши Своята воля! Изпълнете Неговото слово във всички неща! Аз ви моля в името на Исус Христос, обхождайте се достойно за призванието си! Никаква леност повече! Всичко, що намери ръката ти да върши според силата ти, върши го! Никакво прахосничество повече! Край на всякакви разходи, които модата, прищевките, плътта или кръвта искат! Край на всякаква страст към имането! Много повече изразходвайте всичко, поверено ви от Бога, за вършене на добро по всеки възможен начин, на братята по вяра, на всички хора. Това не е малка част от мъдростта на праведните. Давайте всичко, което имате, както и това, което сте, като една духовна жертва в името на Оня, Който не пожали единородния си Син. Събирайте си добро богатство като основа за бъдещето, за да наследите вечен живот!

 

(Джон Уесли, Проповеди. Превод от немски език: Данаил Налбантски)



Цитати:


Последни новини

Ново решение на Централното ръководство

28.11.2020

На 28 ноември 2020 г. от 10.00 ч. се проведе заседание на Централното ръководство на Евангелска методистка епископална църква в България в следния състав: суперинтендант Даниел Топалски – председател, п-р Ивайло Иванов – секретар, пастор Красимир Маджаров, д-р Мариела Михайлова, Любен Попов.   След като взе предвид епидемичната обстановка в страната и предписаните от министъра […]

Прочети повече

Новини