Често пъти се опитваме да извиним себе си за неблагополучията в духовния си живот. Оправдаваме се с липса на време, с много професионални и семейни ангажименти, с отношението на другите към нас, с недостатъците на църковния живот и липсата на достатъчна пасторска грижа. Не казвам, че всички тези оправдания са напълно лишени от основания, нито пък мога лековато да настоявам, че те не са в състояние да оказват влияние върху стремежа и усърдието ни да следваме нашия Господ. Това, което искам да кажа, е, че всъщност главната причина е съвсем друга и тя не трябва да бъде търсена във външните обстоятелства и фактори, а в самите нас. Днешният евангелски текст ще ни помогне да разберем коя е тя.

         Историята за обръщането на Закхей е добре позната. И това съвсем не е единствената история, разказана ни от евангелист Лука, в която участва бирник – човек, който правоверните юдеи са могли да дават само като отрицателен пример. Но на бирниците в евангелския разказ Лука определено е отредена положителна роля. Един от призованите Христови ученици е бирникът Левий, най-красноречивият пример за смирение е бирникът от притчата за бирника и фарисея. И най-накрая идва Закхей, отново бирник, по отношение на когото Христос казва: „Днес стана спасение на този дом…“ (Лука 19:9). Защо евангелист Лука ни предлага именно тези истории?

         Една от причините за това е да ни научи да се изправяме срещу предубежденията. Общата нагласа сред тогавашното юдейско общество е, че бирниците са толкова паднали хора, че за тях няма шанс за поправление. Това, което са приели да вършат, ги поставя далеч от общността на правоверните юдеи и далеч от Бога. По тази причина поведението на Христос буди толкова дълбоко и искрено възмущение. Възможно ли е Той да е праведен човек, след като яде и пие с грешниците, блудниците и бирниците? Възможно ли е Той да е „от Бога“, след като допуска толкова близо до Себе Си хора, чието поведение, начин на живот и професия, ги поставя толкова далеч?

         И тук е важно да отбележим, че в повечето случаи именно такива хора се стремяха да бъдат близо до Христос. Книжниците и фарисеите идваха най-често, за да Го изпитват, да Му противоречат и изобличават. Малцина измежду тях се приближаваха до Него искрено и с желание да чуят думите Му. Идваха нощем или тайно, за да не бъдат видени. Христос ясно каза: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните.“ (Лука 5:31). Именно болните се тълпяха около Него, защото нямаха друга надежда. Обществото беше ги осъдило като безнадеждни, оставаше им само да се примирят с тази присъда.

         В лицето на Исус Христос надеждата им се роди за нов живот. Той отказа да се съобрази с обществените предубеждения и показа, че всеки има право на ново начало. Показа, че промяната е възможна и „проклятието“ на миналото може да бъде разчупено. Нужно е само желание. Христос желае това, въпросът е дали хората го желаят. Спомнете си историята за прокажения, който дойде при Исус (а и той беше в групата на безнадеждните) и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“. Към този коленичил пред Него човек, който Му се молеше, Исус „простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен“ (Марк1:40-41). Когато Божието и човешкото желание се срещнат, започва очистването и изцелението на човека.

         Стигнахме до главната причина за духовния напредък, след като си изяснихме, че Бог е застанал на страната на човека и това не може да се поставя под въпрос. „Ако искаш, можеш…“. Става дума за желанието, без което не можем да преодолеем преградите, които се изправят пред нас и Бога. И за да не говорим абстрактно за желанието, нека да се върнем към историята на Закхей.

         Именно желанието помогна на Закхей да преодолее предубежденията и да търси начин да се приближи до Исус, да Го види. Закхей не беше просто бирник, той беше началник на бирниците. Какво общо можеше да има той с един духовен учител? Като началник на бирниците Закхей беше богат човек. Та нима камилата можеше да мине през иглени уши? (Лука 18:25). Но колкото и да беше трудно, Закхей имаше нещо, което можеше да го преведе дори и през „иглените уши“ – имаше желание. Той истински желаеше да види кой е Исус и нищо не можеше да го спре. Нищо, дори и ниския му ръст.

         Каква ирония само! Този човек, който беше като прокажен за общността на правоверните юдеи поради сътрудничеството си с римските власти, беше като че ли допълнително белязан с нисък ръст. И той трябваше да се справи с всички пречки, които едновременно се изправяха между него и Исус: беше нисък, беше бирник, беше богат човек.

         Първият проблем Закхей реши лесно – покачи се на една дива смокиня, растяща до пътя, по който щеше да мине Исус, плътно обграден от шумната тълпа. Мнозинството доведено преди всичко от любопитство пречеше на човека, който имаше истинско желание на види Исус. Изненадващо ли е, че когато Божият Син стигна до дървото, вдигна погледа си и видя онзи, чието силно желание му беше помогнало да преодолее недостатъка на ниския си ръст. „Ако искаш, можеш…“. Закхей не само беше забелязан, но беше назован по име, също като някой познат или близък човек. Този, който беше толкова далеч, изведнъж се оказа толкова близо. Исус се обърна към него по име и му каза, че ще отседне в неговия дом. Скандален избор, но типичен за Човешкия Син. Сигурно измежду законниците и книжниците също е имало такива, които са го канили у дома си. Но малцина са били тези, които са сторили това от желание да са близо до Него, за да слушат поучението Му. По-скоро те се ласкаеха от мисълта, че един толкова популярен човек ще избере да отседне в техния дом и по този начин ще удостовери пред обществото репутацията им на уважавани и почетни люде. Христос обаче отсядаше там, където Го канеха от сърце, там, където наистина се нуждаеха от Него. „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3:20). Закхей беше измежду тези, които бяха „чули“ хлопането на вратата на сърцето си, и направиха онова, което е потребно. Закхей прие Христос в дома си и животът му напълно се промени.

         Христос влезе в дома на ниския и богат бирник, защото получи по-красноречива покана от тази, която почитаните представители на тогавашното общество му бяха отправяли. Закхей надскочи обществените предразсъдъци, превъзмогна ниския си ръст и се освободи от робското бреме на неправедното си богатство. Половината раздаде на сиромасите, а онеправданите от него обезщети четворно. Сигурно не му остана много, но той определено постъпи като настойника от притчата – спечели си приятели и прекрачи прага на надеждата. И Христос потвърди това: „Днес стана спасение на този дом“ (Лука 19:9).

         „Ако искаш, можеш…“. Чрез Закхей разбираме какво най-много ни липсва – желание. И обърнете внимание – днес повечето от нас не срещат пречките, пред които беше изправен Закхей, макар че не е изключено и днес да има фарисействащи християни, които отказват да приемат правото на другите да бъдат в Божия дом, да бъдат близо до Бога. Ниският ръст също не проблем, защото Христос е обещал да бъде с двамата или тримата, събрани в Негово име, да бъде със Своите Си до свършека на века. Богатството (материалните блага) не са престанали да бъдат пречка, но измежду нас няма мнозина заможни, които да са изправени пред „иглени уши“.

         Естествено, че и днес имаме препятствия, които да преодоляваме, но каквито и да са те, могат да бъдат превъзмогнати с желание. Когато Божието желание срещне нашето желание, тогава човек може да направи много повече, отколкото си е мислил, че е способен; да отиде по-далеч, отколкото си е представял. 

         Искате да сте близо до Бога? Мислите си, че има непреодолими пречки за това? Престанете да се терзаете с такива мисли, престанете да търсите извинение за себе си! „Ако искаш,  можеш…“. Само ако искаш, ти можеш да се приближиш като Закхей, можеш да се покачиш на дивата смокиня, за да видиш Исус, който непрестанно мина покрай прага на твоето сърце. Тогава и ти ще бъдеш видян от Него и Той ще пожелае да отседне в дома ти. Какво да правиш тогава ли? Посрещни го с радост, отърви се от бремето на греховете си и вкуси от свободата на Божиите синове и дъщери. „Ако искаш, можеш…“.



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа