Автор: Даниел Топалски

Началото на освещението в широкия смисъл („от първото развиделяване на благодатта в душата на грешния човек до усъвършенстването му в слава“ ) се поставя още с действието на т.нар. предварителна благодат. Това е изрично, макар и съвсем накратко, подчертано единствено от лутеранския богослов Х. Линдстрьом и заслужава да бъде внимателно обмислено.
В сбитото си обобщение на ordo salutis според Джон Уесли Линдстрьом обръща внимание на две проповеди, които съдържат описание на резултатите от действието на предварителната благодат като неотменна част от цялото Божие спасително дело. В първата от тях Уесли пояснява, че става дума за „всичко, което е осъществено в душата“ чрез т.нар. естествена съвест, чието по-уместно наименование е предварителна благодат. Според него това „всичко“ включва „привличането от Отца (Йоан 6:44), копнежа по Бога, растящ все повече, ако го допуснем в себе си, светлината, с която Божият Син осиява всички на тоя свят, показвайки на хората как да вършат правда, да обичат милост и да ходят смирено със своя Бог (Михей 6:8)“ . Във втората проповед Джон Уесли отива по-далеч и отнася към посочените вече резултати от действието на предварителната благодат още няколко: „първото желание да се угоди на Бога, първия изгрев на светлина по отношение на волята Му и първото слабо, кратковременно убеждение за наличието на грях против Него“ . Това първоначално благодатно активиране на човешката чувствителност към Бога неизменно предизвиква първите, макар и бързо преминаващи, симптоми на едно пробуждащо се съзнание за греховност. Всичко това показва „някаква склонност към нов живот, някаква степен на спасение, началото на освобождението от сляпото и безчувствено сърце, съвсем неотзивчиво към Бога и Божите неща“.

Представеното по този начин действие на предварителната благодат може да бъде оприличено на своеобразно реанимиране на човешката сетивност по отношение на Бога. Тази сетивност е като че ли напълно умъртвена от греха, но може да бъде възстановена чрез интервенцията на Божията благодат. Настойчивостта на тази интервенция довежда в крайна сметка до първите признаци на живот, които в началото са несигурни и мимолетни. Това бележи началото на един процес, в рамките на който най-напред трябва постепенно да се засилят и стабилизират първоначалните слаби и преходни реакции в отговор на действието на благодатта. В кратко поетично обобщение Чарлз Уесли свързва в едно първоначалните резултати от дòсега с Божията предварителна благодат и последващите резултати от продължаващото нейно действие:

Духа ми Ти пробуди
и го изпълни със печал.

Човешкият дух е пробуден, за да бъде изпълнен с печал от съзнанието за греховност. Оттук започва действието на т. нар. убеждаваща благодат, която довежда човека до покаяние. Ако първите признаци на новия живот изглеждат почти напълно рефлекторни и несъзнателни, то покаянието предполага съзнателен отговор от страна на човека, докоснат от действието на благодатта. Така се пробужда и вярата, която според братята Уесли е винаги едновременно Божи дар и човешки отговор на този дар, съвместно предприятие (joint venture), според сполучливото сравнение на Т. Раниън . Динамиката на вярата се явява всъщност динамика на връзката (взаимоотношенията) между Бога и човека, в която Божията инициатива не само не отменя свободата на човешкия отговор, но я утвърждава.

Братята Уесли разграничават покаянието, което предшества оправданието, от покаянието, което го следва. Това разграничение, обусловено най-вече от акцента върху подготвителното (предварващо и убеждаващо) действие на Божията благодат, липсва при ранните реформатори, за които покаянието е елемент от оправданието, а делата, които са му присъщи, не предхождат, а следват вярата.

В проповедта си „Лицемерието в Оксфорд“ (1741 г.) Джон Уесли изброява елементите на първоначалното покаяние, предизвикано от убеждаващата Божия благодат: „съжаление за греха; смирение под Божията ръка; омраза към греха; признаване на греха; пламенна молба за Божията милост; Божията любов; спиране на греха; твърдо намерение за ново покорство; възстановяване на неправомерно отнетите блага; прощаване на ближния за греховете, извършени против нас; дела на милосърдие“ . Във връзка с това изброяване К. Колинс подчертава, че колкото и да е значимо покаянието, то не е нито вратата към религията, нито самата религия, а само преддверието.

Тази бележка, която препраща към популярната сотириологична метафора на Джон Уесли, предупреждава срещу надценяването на първоначалното покаяние, което не е необходимо за оправданието в същия смисъл и в същата степен като спасителната вяра . Самият Уесли обаче отива отвъд собствените си често скрупульозни опити да охранява учението за оправдание sola fide и недвусмислено посочва, че първоначалното покаяние също предполага вяра: „Първо, под покаяние вие разбирате само съзнание за греха. Това обаче е много непълно описание. Всяко дете, което е научило катехизиса си, може да ви каже, че в него са включени също отказът от греха, (…) живот в покорство на Божията воля, когато има възможност и дори когато няма, едно искрено желание и намерение да се живее така (…) и една вяра в милостите на Бога чрез Христос Исус“.

Първоначалното покаяние не е само вътрешно действие на благодатта, то е съпроводено от плодове, достойни за покаяние (вж. Лука 3:8): прощаването на брата, въздържането от зло, вършенето на добро и използването на благодатните средства . Важно е да се отбележи, че последните три се превръщат в една неизменна триада, която Джон Уесли използва многократно и в различен контекст. С тази триада са обобщени правилата за ръководство на методистките общества, което недвусмислено подчертава истинското им предназначение – да бъдат общности на покаянието.

Тези, които се каят за греховете си, не споменават напразно Божието име, не оскверняват неделния ден, не се напиват, не се бият и не участват в груби и безполезни разговори, не трупат съкровища на земята . Това изброяване е само примерно и съвсем не изчерпва злите дела, от които трябва да се въздържат откликналите на убеждаващата Божия благодат.

Вършенето на добро включва делата на милосърдие, които каещите се трябва да вършат в очакване на освещаващата благодат. Обличането на голите, гостоприемството към странниците, посещаването на болните и затворниците – всички тези плодове на покаянието се очакват от всеки, който е стъпил на пътя на спасението.

Използването на благодатните средства (молитвата, четенето и изучаването на Свещеното Писание и причастието) има решаващо значение за духовния напредък на каещите се грешници. Братята Уесли са убедени, че благодатните средства са обичайните канали за предаването на Божията благодат във всичките ѝ проявления. Прилагането на тези средства укрепва промените, които се случват в сърцето и живота, и засилва очакването за едно все по-радикално действие на благодатта.

Функцията на нравствения закон да пробужда съзнанието за греховност, съчетана с ролята на съвестта „да извинява или обвинява, да одобрява или отхвърля, да оправдава или осъжда“, изправя грешния човек пред истината за неговото състояние. Това става възможно отново благодарение на благодатта, която действа чрез закона и съвестта.

Първоначалното пробуждане на вярата бележи прехода от естествения човек (natural man), който живее според природата си, към човека под закона (legal man), който се стреми да живее според изискванията на нравствения закон. Вярата на последния не може да бъде поставена под съмнение, но тя може по-скоро да се оприличи на вярата на слугата. Тя се явява една първа степен в развитието на вярата, която по-нататък ще прерасне в синовна (оправдаваща) вяра, присъща на човека, който живее според Евангелието (evangelical man) .

Джон Уесли използва още едно разграничение, за да илюстрира промяната в състоянието на човека преди и след оправданието. В проповедта си „Почти християнин“, която носи следите на силното въздействие от преживяното на ул. „Олъдрсгейт“, той разграничава почти християнина, който все още не е прекрачил прага на християнската вяра, от напълно християнина, който вече е сторил това . Самият Уесли смята себе си за почти християнин преди 24 май 1738 г. Ето защо неговата биография преди този преломен момент може да послужи за подходяща илюстрация на случващото се с човека, който се намира под въздействието на предварителната и убеждаващата Божия благодат.

С напредването на годините Джон Уесли успява да преосмисли значимостта на тази част от биографията си и да ѝ придаде по-голяма тежест. Неслучайно в описанието на делата, достойни за покаяние, които братята Уесли ни предлагат, могат лесно да се разпознаят основните елементи от духовната дисциплина на оксфордските методисти.

Подготвителните действия на благодатта поставят човека в преддверието на истинската религия. Пробудената вяра трябва да направи следващата решителна крачка – да прекрачи прага на спасението благодарение на оправдаващата Божия благодат.

 



Цитати:


Последни новини

Женска конференция

06.09.2018

От 31 август до 2 септември се проведе годишната женска конференция на Методистката църква в България и Румъния. Темата на конференцията беше „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам“.   Тази година лекциите води доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет. В самото начало той разясни понятието […]

Прочети повече

Новини, От страната