На тази конференция през 1745 г. Уесли пита дали би могъл “да пътува по-малко, за да може да пише повече”. Отговорът е следният: “Засега това не е желателно.” Въпреки това в протоколите са отбелязани някои специфични за Уесли теми. Той продължава да намира време, за да публикува повече от дузина заглавия на година. През предната година проповедниците молят за “По-нататъшен призив”, като имат предвид произведението му от 1743 г. Всъщност той използва фразата в заглавието и пише “По-нататъшен призив към хората на разума и вярата” като “послепис” на по-ранната апология на методизма. В това продължение той отговаря на някои от последните атаки, насочени към методизма, и в края обещава да продължи да оборва следващите атаки, когато се появят.

Скоро след това той издава “Отговор на забележките на преподобния мистър Чърч относно последния дневник на преподобния мистър Уесли”. В него той отговаря на обвинението на Чърч, че споделя много от проблемите, които е поставил пред моравските братя в “Дневник”, като например отричане на всякаква стойност на добрите дела. Въпреки че Джон се е разделил с моравските братя три или четири години по-рано и въпреки че тяхното антиномистко влияние продължава да покварява обществата, той не може да не оцени дълбочината на благочестието, което характеризира много от тях. Докато вероятната заплаха от тяхното влияние го вдъхновява да публикува “Кратък поглед върху различията между моравските братя и преподобните Джон и Чарлз Уесли” и “Диалог между един антиномист и неговия приятел” (последвано от втора част със същото заглавие), силата на тяхното посвещение му дава основание да издаде в съкратен вид “Шестнадесетте проповеди” на Цинцендорф. Като се придържа към типичното за него “подбиране”, Уесли изчиства творбите на Цинцендорф от “три големи грешки”, които намира в тях: универсално спасение, антиномизъм и съзерцателен мистицизъм. Той успява да ги изчисти от повечето враждебни части, но една част, която е избрал да критикува в “Дневник”, се изплъзва покрай перото му (J&D, 19:222-23).

 

Уесли е загрижен да осигурява постоянно на проповедниците и хората подходящи трактати. Той съкращава и публикува няколко други полезни трактата през този период. Това са творби на Джонатан Едуардс, Уилям Лоу, Хенри Скугъл, Даниел Бревинт, Абби Флъри и Ричард Бакстър. Той добавя и “Към този, който нарушава съботата” и “Към този, който кълне” към серия кратки трактати, започната по-рано. Аудиторията, към която са насочени, обикновено е определяна в заглавието. През следващите години Уесли пише и “Към пияницата”, “Към проститутките”, “Към осъдения престъпник” и “Към контрабандиста”. Кратки и евтини, тези брошури представляват директен призив за покаяние и святост. Риториката, явна в апела към затворника, осъден на смърт, без съмнение е типичната вест, която братята Уесли носят на затворниците:

 

“В какво състояние си ти! Присъдата е произнесена; ти си осъден на смърт; присъдата ще бъде изпълнена скоро! Няма начин да избягаш; тези окови, тези стени, тези врати и тези решетки, тези надзиратели отрязват всяка надежда. Затова трябва да умреш. Но трябва ли да умреш като животно, без да мислиш какво означава да умреш?… Но как ще застанеш пред Бог, великия, свят, справедлив, страшен Бог? Не е ли казал Той: “Без святост никой човек няма да види Бога?”… Как можеш да избегнеш проклятието на ада – горящото огнено езеро със сяра, “където и червей не умира и огънят не стихва”? Не можеш да освободиш душата си, не можеш да изкупиш греховете си, които вече са минало… От едно нещо се нуждаеш – “Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!” … Довери се само на Него; обичай само Него; страхувай се само от Него и се дръж само за Него до деня, в който Той ти каже (както на разбойника на кръста): “Днес ще бъдеш с Мен в рая.”

 

Братята Уесли издават и няколко брошури с химни по това време, включително и една важна сбирка, “Химни за Господна трапеза”, с приложение – трактат за причастието от Даниел Бревинт. Те публикуват повече богословски и поучителни материали, като “Сборник от молитви за семейства” и “Уроци за деца” (първата от поредица от четири части). Конференцията от 1745 г. също отправя молба към Джон да продължи “По-нататъшен призив” и да напише “Съвет към хората, наречени методисти” като допълнение към възобновеното им желание за публикуване на сборник с негови проповеди. Преди следващата конференция друга критика от Томас Чърч се появява в печата. В нея той обвинява Уесли в нередности, които изразяват отделяне от църквата и задължават Уесли да се откаже от свещеническия сан. Отговорът на Уесли в “Принципите на един методист, обяснени” излага разбирането му за това какво означава отделяне от църквата, като се обобщава в коментара: “Нищо не може да докаже, че не съм член на Църквата, докато не бъда отлъчен или отстранен от нейната общност” (Societies, 195). Този принцип е в основата на твърдението на Уесли, че методистите не са се отделили и няма да се отделят от Църквата. Публикацията съдържа и обобщение на главните доктрини на методистите, които, казва той, съдържат всички останали и които той смята за основни за християнството: покаяние, вяра и святост. “Първото от тези ние считаме за прага на религията; следващото – вратата; третото – самата религия” (Societies, 227).

През 1746 г. Уесли представя сборник от “Трактати, публикувани от преподобните Джон и Чарлз Уесли”. Петнадесетте тома се състоят от шестдесет и три заглавия, които вече са публикувани поотделно. Сега те са събрани, групирани (биография, полемични и богословски творби, химни, дневници и др.) и подвързани заедно, като всеки том има отделна заглавна страница. Това е в действителност първото предлагане на “Съчинения” на братята Уесли. Освен че осигуряват възможност за защитаване на движението от атаки, тези публикации представляват и практическо разширение на методисткото служение и мисия. Широкото разнообразие, представено в трактатите им, а също събраните им библиотеки представляват добър белег за грижата на методистите за разума, тялото и душата на хората. Но това е само един белег на една появяваща се, организирана мрежа, предлагаща духовно изграждане, физическа подкрепа, водителско, обучение и други видове служение на свързаните с Уесли хора.

 

Откъс от “Уесли и хората, наречени методисти” от Ричард Хайтценратер (Превод: Десислава Тодорова)



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната