Уесли бил казал на епископ Бътлър, че имал “неопределено пълномощие” да проповядва Божието слово по цялата земя (J&D, 19:472). Границите на неговата неограничена енория били разширени отвъд оста Лондон/Бристол, когато по “настоятелното искане” на Хауел Харис той отишъл в Уелс през октомври 1739. По време на петдневното си проповедническо пътуване Джон проповядвал по три пъти на ден. Текстовете били различни, но целта му била една и съща – да опише пътя на спасение. Неговото виждане е заявено в “Дневник”, където той казва, че “просто описва обикновената стара религия на Англиканската църква, срещу която сега навсякъде се говори като се използва новото име методизъм” (J&D, 19: 106). Той продължава за да каже, че намерил хората “узрели за евангелието … и като напълно невежи за него, те са като индианските племена Чероки и Криики.” Читателят е запитан след това дали “тези бедни създания трябва да погинат поради липсата на знание”, а не да бъдат спасени, дори и чрез поучаването на пътуващ проповедник?

През юни 1741, пътуванията на Джон се разширили на север. Той бил поканен, от графиня Хънтингдън, да посети Мидландс. Домът ú, Донингтън Парк, започнал да се превръща във фокусна точка  на много общества организирани в областта от Ингам, Дейвид Тайлър и други. Джон познавал графинята от връзката и с обществото Фетър Лейн. Някои от ръководителите на обществата в тази област, също били познати на братята Уесли. Моравските братя също били посетили областта напоследък и Уесли открил, че тяхната литература и влияние били обхванали обществата (J&D, 19:271). Въпреки това Джон проповядвал на обичайните места за срещи (църкви, домове, пазари, под дърветата) на обичайните си теми: покаяние, оправдание, вяра и отпадане. Той също направил интересен експеримент. Решил да не говори на никого за религия, освен ако сърцето му било “освободено”. В резултат той не говорил с никого през осемдесетте мили от Лондон до Лайсестър (дори и на спътник във файтона) и му показвали повече уважение като на  “вежлив, добре възпитан джентълмен”, където и да отидел. До края тази реакция (задоволяваща плът и кръв”) му послужила за да затвърди в него убеждението в обичайните му модели за личен евангелизъм, а не да го разубеди от тях (J&D, 19:197-98)

По пътя обратно към Лондон Джон прочел коментара на Лутер към Галатяните, като го сметнал неясен, повърхностен, объркан и пропит с мистицизъм. Уесли прави това, което може би изглежда  доста очевидна връзка: Моравските братя следват Лутер! И това, казва той, е “истинският източник” на тяхната голяма грешка (J&D, 19:201). Не е изненадващо, че Уесли следва типично Англиканската преценка, като твърди, че проблемите на моравските братя се простират до Лутер, който (от своята гледна точка) постоянно говори лошо срещу добрите дела, закона, Божиите заповеди подценява разума (който според Уесли е силата на разбирането, преценяването и проповядването; Sermons, 2:590).

 

За мнозина в този момент изглеждало, че съживлението се успокоява и разделя. Все още имало интерес към обединение сред различните лидери, но различията хвърляли голяма сянка върху такива надежди. Джон Гамболд казал на Уесли, че се “срамува от неговата компания” (J&D, 19:203). Тези търкания имали разрушителен ефект върху някои от обществата. Уесли заварили Оксфордското общество в пълна бъркотия през лятото на 1741 – “разделени и разпръснати навсякъде” както ги описва Джон. От предишните двадесет и пет до тридесет члена, само трима все още вземали причастие всяка седмица и никои не посещавал ежедневните молитви на Църквата. Две години по-рано Чарлз мислел да се установи в Оксфорд, като поеме енория в Каули. Братята Уесли тогава разпитали в университета за изискванията за бакалавърска степен по богословие, обикновено получавана от университетски преподаватели, заинтересувани от назначение в Църквата или ръководство в университета. През лятото на 1741 Джон действително започнал да се подготвя за да получи тази степен. Той написал изискваните geneses (за предопределението, благодатните средства и за оправданието) и проповед на латински, която да проповядва пред университета (Sermons,  4:408-19). Текстът за последната – “Как градът се превърна в блудница” – очевидно бил избран за да спечели благоволението на чиновниците в Оксфорд, като се има предвид, че той развил темата върху лицемерието и вероотстъпничеството на Оксфорд. Той явно е бил разубеден да използва тази проповед и месец по-късно проповядвал пред университета “Почти християнинът”. Той не успял да покрие и изискванията за степента и прекратил опита. Във всеки случай, тази кратка интерлюдия, прекарана предимно в библиотеката Бодлейан  му дала възможност да събере научна подкрепа за някои от по-известните си идеи и не го отклонила от напредването с Обединените общества.

 

Следващата година пътуванията на Уесли го отвели отвъд Уелс и Мидландс. Лейди Хънтингдън, която била запозната с работата на методистите в Кингсууд, предложила Уесли да посетят миньорите на север, а Джон Нелсън няколко пъти канил Джон да посети Бърстол. Нелсън, млад каменоделец, които се бил запознал с Уесли в Лондон започнал да проповядва “като бухал в пустиня” и продължил усилията си въпреки предупрежденията, защото “неколцина били ударени от Божията ръка … и получили доктрината на съвестното извинение” (People, 32).

Джон посетил Йоркшър през пролетта на 1742, като обикалял обществата в тази област, много от които били ръководени от негови приятели и познати. На 30 май той започнал служение в Нюкасъл като отишъл да Сандгейт, “най-бедната и най-презряната част на града”. Той застанал в края на улицата и започнал да пее славословие, при което три или четири любопитни души дошли да видят какво става. Скоро се събрали около четири или петстотин и не след дълго Уесли проповядвал на 1200 или 1500 души върху текста “Той беше наранен заради нашите прегрешения”. Той си казал името и съобщил, че ще проповядва отново вечерта. Дошли повече хора, отколкото Джон бил виждал в Муърфийлдс или Кенингтън – толкова много, отбелязва той в “Дневник”, че знаел, че повече от половината не можели да чуват проповедта му за отпадането, “въпреки че гласът ми тогава беше силен и ясен” (J&D, 19:269).

Преди да свърши годината, Уесли положил първият камък на домът за проповядване в Нюкасъл, най-голямата от четирите под негов контрол. Още веднъж той предприел риск на вяра, като започнал сградата само с £ 1.6 в джоба. Той  търсел помощ, проповядвал благотворителни проповеди, приемал дарения (като £ 100 от един квакер, който сънувал, че Уесли можел да изразходва средствата) и вярвал, че пари ще дойдат. Той следвал методът, който Август Херман Франке бил използвал със сиропиталището в Хале. Следвайки Франке и Уайтфийлд, Уесли също нарекъл сградата си “Дом за сираци” и я използвал за различни цели, включително и за училище и болница, освен за проповядване.

След кратко пътуване на юг, отчасти за да събере средства, Уесли се върнал в Нюкасъл през февруари 1743 и открил, че дисциплината в обществото била отпусната. Три месеца по-рано той бил изпитал някой от хората, който “се оплаквали” в събранието (Чарлз бил станал специалист в разкриването на измами от този род). В този случай, все пак, при изпитването на членовете, Уесли сметнал за необходимо “да отстрани над 50 човека”, които не “се обхождали съгласно евангелията”. Преди да свърши 64 души били изключени от обществото. Списъкът с техните нарушения е показателен:

 

–          2 за ругаене и кълнене

–          2 за  привично нарушаване на Господния ден

–          17 за пиянство

–          2 за търговия със спиртни питиета

–          3 за създаване на кавги и разправии

–          1 за нанасяне на побой на жена си

–          3 за привично, съзнателно лъжене

–          4 за неприлично поведение и злословене

–          1 за лентяйство и безделничество

–          39 за небрежност и лекомислие (J&D, 19:318).

 

Два дни по-късно Уесли систематизирал процеса на изпитването като написал “Същност, цел и основни правила на Обединените общества”. В кратка история и описание на обществата Уесли изложил правилата за членство. За да се присъединят към някое общество, от хората се изисквало да покажат само едно: “желание да избягат от идещия гняв и да бъдат спасени от греховете си.” От тези, които желаели да продължат в обществата, обаче, се очаквало “да засвидетелстват желанието си за спасение, (1) като не вършат зло, … (2) като вършат добро, … (3) като участват в тайнствата на Бог.” На тези три правила, просто в очертания, Уесли дал цялост със специфични примери (Societies, 70-73, 79). Разбираемо, списъкът със злините, които трябвало да се избягват има удивителна прилика със списъка на причините, поради които хора били изключвани от обществата. А списъкът  на тайнствата е точно изброяване на благодатните средства, които моравските братя трябвало да избягват.

Въпреки че Уесли бил казвал, че тези три условия не били цялостта на истинската религия, сега те станали минималното очакване за човек, които искал да изрази желанието си за спасение. Те представяли антитеза на антиномианизма, който представлявал една от големите заплахи на методистката програма по това време. Общите правила станали основа за възобновяването на билетите в обществата. Въпреки че 64 души напуснали обществото доброволно, около 800 от обществото в Нюкасъл останали след прочистването през февруари. Все пак следващата седмица, Уесли се конфронтирал с останалите членове в обществото с тези “правила, които всички членове трябва да спазват”, като знаел че това очакване ще разколебае много от тях. Освен това той изпитал класовете отново през следващата седмица. Изглежда Чарлз бил по-строг изпитващ от Джон, поне в някои случаи откривал “измамници и мързеливци” сред тези, които били минали през проверката на Джон (CWJ, 1:305).

Някои методисти били доста открити с Уесли за тяхната неспособност да изпълняват всичките различни правила. Томас Уилис написал дълго писмо на Джон през ноември 1744, в което обяснявал вида на подчинението или неподчинението на правилата за ръководители на групи, към които Джон бил приложил някои специални напътствия, избрани от Общите правила. Неговото просто признание пред Уесли било, че дори да можел да спазва Златното правило на Спасителя “да се стреми към съвършенство”, не можел да спазва напътствията на Уесли за ръководителите на групи “в строгия смисъл, в който били формулирани.” Уилис имал особени проблеми със забраната срещу купуването и продаването в Господния ден и използвал търговията с мляко като пример: кравите трябва да бъдат доени; децата трябва да бъдат нахранени; млякото няма да издържи от неделя сутрин да понеделник. Простата забележка на Уесли била, “Съвсем правилно” (Letters, 26:116-18).

 

Откъс от книгата на Ричард Хайтценратер „Уесли и хората, наречени методисти“ (превод: Десислава Тодорова)



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната