2.  Методистката мисия от 1878 до 1918 г.

Генералният мисионерски комитет разглежда ситуацията в България през ноември 1878 г. и решава да продължи дейността на мисията. Стефан Томов и двама мисионери от САЩ пристигат в България. Деуит Чалис става суперинтендант и свиква Втората годишна среща на мисията през септември 1879 г. На следващата година след молба на Чалис в България са изпратени и мисионерите Елфорд Лаунсбъри, Адисън Р. Джоунс и Джон С. Лад. Те работят заедно с местните съработници Г. Илиев, Ст. Томов, Й. Икономов и Ст. Гечов. Дейността на мисията среща съпротива от всички посоки, в това число и от страна на някои политици. 

 

Съществуването на мисията е поставено отново под въпрос през 1886 г. Някои от членовете на Генералния мисионерски комитет настояват, че парите, които се харчат в България, могат да бъдат използвани по-ползотворно в страни, в които опозицията е по-слаба. Същата ситуация се повтаря и през 1890 г. и това по думите на епископ Дж. Уолдън се превръща в почти постоянна характеристика на българската мисия.[1]

 

Надеждите за бъдещето на методизма в България се насочват към обучението на едно ново поколение, което да бъде по-отворено за протестантската проповед, тъй като необразованите маси са невежи, суеверни и покорни последователи на Православната църква. Образованите българи пък са предразположени най-вече към агностицизъм.

 

Супринтендантът Чалис е убеден, че мисията трябва да основе две училища – едно за момичето и друго за момчета. През 1880 г. училището за момичета отваря врати в Троян, но скоро се премества в Ловеч, където мисионерите закупили недвижим имот с много добро разположение. През следващите години развитието на училището не е стремително, но е стабилно. Учебното заведение се радва на солидна репутация и наред с общообразователните предмети предлага и преподаване на основните принципи на християнската вяра и живот. Някои от ученичките посещават местната църква и тя нараства главно благодарение на доброто влияние на училището сред местната общественост.

 

Училището за момчета (Literary and Theological School) е отворено първоначално във Велико Търново, а след това се премества в Свищов. То действа като смесено богословско и общообразователно училище и страда от липсата на ясна цел. Съществуващите противоречия между изискванията за богословско и светско образование довеждат до това, че през 1894 г. училището е преобразувано в богословска семинария и е преместено в Русчук. Това изправя църквата в Свищов почти пред затваряне.

 

Съгласно годишния доклад от 1884 г. територията на мисията е разделена на 4 окръга и има 14 постоянни работници, 10 под изпит, 45 членове, 31 членове под изпит, 137 привърженици (които днес бихме нарекли „приятели на Църквата“) и средно 96 посетители на богослуженията.

 

През 1891 г. Д. Чалис е заменен като суперинтендант от Джордж С. Дейвис. Не е лесно да се оцени успехът на Дейвис и неговите предшественици, защото методистите никога не са имали достатъчно мисионери в България, за да се осигури добра и широка база за избор на суперинтендант. На мисионерите и суперинтендантите липсват съществени качества, нужни за осъществяване на ефективно ръководство, което се отразява на работата на цялата мисия.

 

През 1892 г. епископ Джойс пристига в Свищов и учредява Българската мисийска конференция съгласно решението на Генералната конференция на Методистката епископална църква. По същото време Методистката църква в България има 135 членове, 47 членове под изпит и 137 симпатизанти. Осемнадесет проповедници стават членове – учредители на новата конференция – четирима американци (Чалис, Лаунсбъри, Лад и Дейвис) и четиринадесет българи. Стига се до заключението, че методистите се нуждаят от повече църкви и миряни, а не от повече проповедници. Три години по-късно (1895 г.) статистиката сочи 177 членове, 73 членове под изпит, 300 симпатизанти и 300 деца в неделните училища. Дейността на мисията е подсилена от организирането на Женско мисионерско дружество и Епуъртска лига (дружина), която осъществявала работата с младежи.

 

През 1905 г. епископ Бърт назначава нов суперинтендант – Елмар Е. Каунт. Той започва агресивна политика на евангелизация, която довежда до увеличаване на членството с 18 процента за две години. През 1910 г. методистите имат 482 членове и около 1000 симпатизанти (привърженици)[2].

 

Важна стъпка в развитието на методистката мисия е споразумението с т.нар. „Американски борд“ (1907 г.), което позволява на методистите да започнат работа в столицата София.  

 

През 1909 г. конгрешаните, методистите и баптистите учредяват Обединени евангелски църкви (т.нар. Евангелски алианс), чиято задача е да представляват интересите на свободните протестантски църкви пред гражданските власти. По-рано създаденото Евангелско дружество продължава да осъществява преди всичко просветителска, издателска и разпространителска дейност, докато Алиансът има предимно административно-представителни функции при официалните отношения с българската държава.

 

П. Мойзес прави важно заключение за ефективността на методистката работа в България:

“Методистите в България… не успяват да формират хора, които притежават богословска задълбоченост и перспектива. Единството на мисията е опазено благодарение на липсата на богословски спорове. Отсъствието на такива спорове се дължи отчасти на отсъствието на богословска мисъл и начетеност. Пасторите идват от същите социални групи като членовете, т.е. предимно от селското население. Само неколцина получили адекватно богословско обучение, но никой  от тях не станал истински учен. Те били загрижени най-вече за местните проблеми на техните църкви, към които прилагали толкова добре, колкото могли,  традиционните за евангелското съживление, общоприети методи. Онези, които имали по-широка визия, не останали в България, тъй като чувствали, че атмосферата измежду протестантите била задушаваща. ”

                               

Периодът на Балканските войни и Първата световна война донася сериозни проблеми на мисията. Пътуването е изключително затруднено. Е. Каунт е принуден да напусне България и епископ Нюелсен назначава на два пъти Ф. Ото Меле за негов заместник. Църквите се опитват да се справят с предизвикателствата на войните, осигурявайки помощи за пострадалите, въпреки намалелите дарения. В този период е проведена само една Годишна конференция.



[1] Mojzes, p.220.

[2] В края на ХІХ в. мисията в България отчита 224 членове, 41 членове под изпит и 12 проповедници с назначение.



  • Владимир Ангелов

    Интересно е да четем за историята на Методистката църква. Друг интересен въпрос е дали се поучаваме от нея? Вглеждайки се в думите на епископ Дж. Уолдън и П. Мойзер можем да направим анализ и корелация на тогаващното общество и методистката мисия и днешната реалност. Нима днес обществото не е подвластно на агностицизъм, атеизъм, окултна мистика? А също така обществото е разделено на малки крепости, интересуващи се единствено от своите проблеми и терзания. Добре е да се вглеждаме в историята!Тя определено има на какво да ни научи. Християните сме призовани да светим да носим светлина! Църквата не може да приеме крепостното мислене! Отделната църква не е крепостно владение, а по скоро генератор, проводник на Христовата спасителна любов във света.

Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната