1.  Първите методистки мисионери в България и развитието на мисията от 1857 до 1878 г.

            През 1852 г. Мисионерското общество получава много положителни отзиви за българското мисионерско поле от солунските мисионери на т.нар. «Американски борд» (Борд на пълномощниците за чуждестранни мисии – Board of Commissioners for Foreign Missions), мисионерска агенция без организационни връзки с която и да е деноминация, подпомагана главно от конгрешаните. Генералният комитет на Мисионерското общество създава специален фонд от 5000 долара, към който щели да се добавят редовно и допълнителни суми, докато дойде времето за започване на българската мисия, чиято главна цел щяло да бъде съживяването на Православната църква в Турция. Д-р Илайъс Ригс, лингвист и мисионер на Американския борд, препоръчва България като мисионерско поле на гореспоменатия кореспондентен секретар на Мисионерското общество Джон Дърбин. По негово мнение българите изглеждали много по-възприемчиви от всеки друг народ, с който мисионерите контактували. През 1856 г. Сайръс Хамлин, друг мисионер на Американския борд, представя своите възгледи пред Генералната конференция на Методистката епископална църква в Палмира, като настойчиво препоръчва започването на мисия в България при първа възможност.

 

            Методистката мисионерска организация решава да започне работа в България, без да се консултира с патриарха на Константинопол или който и да е епархийски епископ. Решението е взето в пълно противоречие с православното разбиране за каноничните територии. От православна гледна точка методисткото начинание в България представлява инвазия в православна канонична територия, която се намира под юрисдикцията на Вселенския патриарх в Константинопол. Според П. Мойзес мисионерите «действали с несъмнено високомерие и презумпцията, че християнството, носено от американските методисти, конгрешани и презвитерианци, било точно това, от което се нуждаели тук»[1]. Те споделят погрешното предположение, че това, което е добро в Америка, би могло също да бъде добро и другаде (включително и в напълно различната българска ситуация) и следователно е нещо, което българите биха пожелали, ако някой им го предложи. При тези предварителни нагласи не е изненадващо, че големите разочарования на методистките мисионери не закъсняват.     

 

            От друга страна, местният контекст предлага някои предимства на мисионерите. Турската власт търпи присъствието на други (неправославни, инославни) изповедания на територията на империята, защото вижда в това възможност за осъществяване на древната римска максима divide et impera.

 

            Когато Мисионерското общество решава да започне новата мисия, българското национално Възраждане навлиза в своята решителна фаза. Първото общонационално движение е за просвещение. Образовани българи започват да финансират изграждането на първите светски училища и публикуването на първите учебници и помагала. Гръцкото въстание против османската власт през 1821 г. също оказва влияние върху образованата прослойка от българското население. Но гръцкото влияние се сблъсква с твърда съпротива заради несъгласието на българите да бъдат в диоцеза на Вселенския патриарх и с опитите да се възстанови независимостта (автокефалността) на българската църква. Тези опити бележат формирането и задълбочаването на българското национално чувство и в крайна сметка довеждат до обявяването на нововъзстановената българска църква за схизматична.

 

            Мисионерите имат възможност да се възползват от протичащите в България процеси, обръщайки се към основните нужди на българите през този период – модерно образование, книги на български език и независима българска църква. Всяка помощ в опитите за освобождаване на българския народ било от гръцкия църковен контрол, било от турската власт, се радва на добър прием.  

 

            Определянето на първите мисионери за България е извършено от епископ Матю Симпсън на 20 май 1857 г. Задачата на Алберт Лонг и Уесли Притимън е да основат съвместно първата мисионерска станция. Те пътуват през Истанбул и се насочват към северната част на България, която е определена за методистка „сфера на интерес“. Мисионерите не се съобразяват с инструкциите на Мисионерското общество и избират два града – Варна и Шумен, за да започнат своята работа. Притимън решава да остане във Варна, докато Лонг избира Шумен. Двете мисионерски станции са основани вероятно през ноември 1857 г., няколко месеца преди пристигането на представителите на Американския борд в България.

 

            Лонг и Притимън прекарват първите месеци в изучаване на български език. Лонг е толкова талантлив лингвист, че успява да проведе първото събиране два месеца след пристигането си. Скоро Притимън се премества в Шумен съгласно искането на Мисионерското общество. Мисионерите стават популярни в града, тъй като Лонг владеел добре български, а Притимън имал медицинско образование. През 1858 г. Фредерик Уилиям Флокен също е определен за мисионер. Той е от немски произход, роден е в Одеса (Русия) и говори немски и руски език.

 

            През 1859 г. Лонг се премества в Търново и основава втората мисионерска станция. Годишният доклад пред Мисионерското общество от 1859 г. определя резултатите от неговата работа като „половинчат успех“. Някои приятелски настроени православни свещеници посещават Лонг у дома му, за да дискутират религиозни въпроси, но в същото време дейността на мисионера е официално заклеймена от църковните амвони. На 24 декември 1859 г. д-р Лонг провежда първото събрание на български език в своя дом. Присъстват петнадесет човека, а по време на второто събрание присъстващите са двадесет и двама.  

 

            Междувременно в Шумен Притимън проповядва на английски език, а Флокен – на немски. През 1860 г. Флокен отпътува за Тулча (днешна Румъния), където живее смесено население от българи, румънци, руснаци и германци. Работата на Флокен има добри перспективи, защото той има възможност да служи на германците, които били лутерани, а също на руснаците от молоканската секта.[2] Молоканите били бегълци от преследванията в Русия и се установили на турска територия. Флокен е измежду първите изследователи на молоканите, които формирали своите сектантски групи вътре в Руската православна църква. Те са приятелски настроени към американския мисионер, който се надява, че един ден молоканите ще станат методисти чрез неговите усилия.

 

            Прогресът на работата сред молоканите обаче не е добър и Флокен започва да обръща повече внимание на германското население. Българите са обхванати от дейността му чрез началното училище, открито в Тулча. През 1860 г. в училището има 52 деца, а много скоро след това числото им достигна до 218 момчета и 40 момичета. До 1862 г. Флокен приема само двама пълни членове и двама членове под изпит, но за сметка на това организира две неделни училища. Надеждата му да обърне молоканите към методизма се проваля, защото молоканите не искат да скъсат окончателно с православната църква.

 

            В Търново Лонг е подпомогнат от българина Гавраил Илиев, който бил преводач на Сайръс Хамлин и Хенри Джоунс от т.нар. Turkish Mission Aid Society. Той се самоопределял като първия български протестант и работел като библейски книжар. В Тулча молоканинът Иван Иванов става помощник на Флокен, а в Шумен Притимън получава помощ от учителя Миланович, който е от бохемски произход.

 

            Бавното развитие обезсърчава методистките мисионери, които се убеждават, че повечето от хората, с които работят, са неграмотни, суеверни и изпълнени с предразсъдъци. Промяната в отношението им се вижда ясно от кореспонденцията между секретаря Дж. Дърбин и Алберт Лонг. Притимън е толкова разочарован, че моли да бъде върнат в САЩ. Неговото искане е удовлетворено през 1863 г.

 

            Ситуацията провокира мисионерския борд да изпрати специална двучленна комисия, която да провери условията, в които работи българската мисия. Комисията прави следните заключения: 1) плановете и методите, приложени от мисионерите, са подходящи; те правят всичко по силите си, за да изпълнят поставените задачи; 2) църковната и политическата опозиция пречи на работата на мисията; 3) мисията се нуждае от суперинтендант; 4) откриването на печатница би помогнало на работата; 5) един от мисионерите трябва да бъде изпратен в Истанбул, столицата на империята; 6) най-голямата причина за неуспеха е неяснотата на целта – пробуждане на Православната църква или организиране на независима методистка църква.

 

            На обща конференция на двете мисии, работещи в България, проведена през 1862 г. в Стара Загора, е решено, че организирането на независими протестантски църкви се отлага, но в същото време на мисионерите се дава възможност да приемат членове, които да получават пълноценно духовно обгрижване чрез тяхната дейност. Отново е очертана една неясна цел, която не може да доведе до по-добри резултати. Неяснотата характеризира както възгледите на мисионерските агенции в САЩ, така и тези на действащите в България мисионери. Това пречи на работата на мисията много повече, отколкото опозицията от страна на Православната църква.     

 

            Налице е и още една важна причина за слабия напредък на мисионерската работа. Мисионерското общество никога не се обвързва напълно с работата в България. Това е типично не само за първите години от съществуването на мисията, но и за следващите етапи от развитието й.

 

            По време на първото епископско посещение в България епископ Едуард Томпсън посещава Варна, Тулча, Търново и Свищов, придружаван от новоназначения суперинтендант Алберт Лонг. Епископът препоръчва изпращането на още трима мисионери. От негова гледна точка ударението в работата трябва да се постави повече върху организирането на училища, отколкото на църкви.

 

            В Тулча Флокен успява да организира първото методистко общество  през 1868 г. измежду руската религиозна секта на липованите. Година по-късно е организирано и първото българско общество с 14 членове. Малки групи от методисти са формирани в Плевен, Ловеч, Лом и някои други места.

 

            През 1868 г. семейството на преподобния Уанлес пристига в България и се установява в Русчук (днешно Русе). Опозицията е сериозна – свещениците и учителите от града правят всичко възможно хората да стоят далеч от мисионерите. Враждебно настроен православен монах дори пише малка книжка срещу тяхната работа.

 

            През 1863 г. Алберт Лонг напуска Търново и се премества в Константинопол, където се присъединява към д-р Илайъс Ригс и двама български книжовници – поета Петко Славейков и Христодул  Костович, заети с осъществяването на първия цялостен превод на Библията на новобългарски език. Осем години по-късно преводът е завършен. Изборът на преводачите да използват източното българско наречие е важна стъпка в процеса на формиране на книжовния български език. За съжаление Православната църква не припознава новия превод, който си остава известен като „протестантската Библия“.

 

            Лонг е също така и първият преводач на духовни химни на български език, но по-важна си остава неговата работа като редактор на най-стария български вестник „Зорница“. Той започва издаването му през 1863 г. като месечно списание. Списанието е популярно, защото пропагандира прилагането на моралните принципи в държавата и обществото и се списва в демократичен дух. Тематично покрива широк кръг от проблеми, като например мястото на религията в обществото, връзката между религията и морала в частния живот и в живота на нацията. В списанието се публикуват статии с медицинско съдържание, пишат се статии за живота в различни държави, разискват се образователни и културни въпроси.

 

            Междувременно борбата на българите за независима българска православна църква постига целта си в края на 1870 г. Султанът издава ферман, с който прогласява формирането на самостоятелна българска църква. От този момент нататък мисионерите са често обвинявани, че работят срещу българската национална идентичност, неделим елемент от която се явява православната вяра.

 

            През 1871 г. Флокен и Уанлес са повикани обратно в САЩ, което на практика означава напускане на България като мисионерско поле. Суперинтендантът Лонг е прекалено зает със своята литературна и преподавателска дейност в Истанбул. Независимо от всички съмнения относно жизнеспособността на българската мисия, епископ Харис изпраща през 1873 г. в България отново Фредерик Флокен и още един мисионер – Хенри Бюхтел (Henry Buchtel). 

 

            Флокен е назначен за суперинтендант вместо Лонг. Скоро семейството на Бюхтел се завръща у дома поради заболяване на г-жа Бюхтел. Флокен решава да започне обучение на млади кандидати за служение. Учениците помагат в мисионерската работа заедно с Клара Прока и Магдалена Илиева, които получават поддръжката на Женското чуждестранно мисионерско общество. През 1875 г. са изпратени двама нови мисионери – Елфорд Лансбъри и Деуит Чалис. Те се установяват съответно в Свищов и Русчук.

 

            Най-важното събитие от историята на българската мисия през този период е първата мисийска среща, проведена в Русчук на 2 октомври 1876 г. под ръководството на епископ Андрюс. Неговото посещение окуражило мисионерите и техните съработници. Епископът извършил първите официални назначения на български проповедници и техните помощници. Мисията се разпростряла почти на цялата територия на Северна България.

 

            Постигнатата независимост на Българската православна църква стимулира опитите за национално освобождение. През 1876 г. жестоко е потушено Априлското въстание. Мнозина губят живота си, други са подложени на мъчения и са хвърлени в затвора. Д-р Алберт Лонг се присъединява към протестите срещу турските жестокости. Той посещава засегнатите райони и докладва за последиците от действията на турските власти. Подобни усилия спомагат организирането на обществени и дори правителствени протести в редица държави. Американските мисионерски агенции осигуряват помощи за семействата, пострадали от турските репресии.

 

            Русия се възползва от създалата се ситуация и обявява война на Турция. Руските войски успяват да освободят България след почти петвековно турско управление. По време на Руско-турската война (1877-1878) методистката мисия изпитва сериозни затруднения. Поради семейните си проблеми Флокен, Лаунсбъри и Чалис (последният временно изпълнява функциите на суперинтендант) се завръщат в САЩ. Д-р Лонг започва отново да осъществява надзор по отношение на местните проповедници.   

 

            Берлинският договор (1878 г.) разделя историческите български територии и ги подчинява на напълно различен политически режим: автономното Българско княжество в Северна България (където действала методистката мисия); автономната провинция Източна Румелия и Западна Румелия (Македония), която си останала част от Османската империя.



[1] Mojzes, p. 200-201.

[2] Били наричани молокани от останалите руснаци, защото пиели мляко (молоко) по време на постите. Те не използвали икони, храмове, кръстове, свещи и нямали свещенство.



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната