Откъс от книгата “Уесли и хората, наречени методисти” на Ричард Хайценратер 

Въпреки че историята на методизма е повече от биография на Джон Уесли, влиянието на домакинството му върху самия него е важен фактор в развитието на движението, което по-късно взема и неговото име[1]. На Сузана Уесли по традиция се отдава голямо значение за отглеждането и възпитаването на синовете ú, Чарлз и Джон, така че методисткото движение изглежда като естествен резултат от благочестивия живот в жилището на енорийския свещеник в Епуърт. Това виждане явно се основава на факта, че въпреки всичките си различия Самюел и Сузана имат сходни виждания по различни богословски и политически въпроси и са единодушни по отношение на методите за отглеждане на децата. Сузана е отговорна за ранното обучение на децата и определя седмичен вечерен час с всяко едно от петте или шест деца в къщи. Седмичната проповед, която без съмнение всяко едно от децата трябва редовно да посещава, със сигурност оставя белег върху  формирането на богословието на децата им. Оцелелите писма на Сузана към децата ú са изпълнени с изобилие от богословски  въпроси. Писмата вероятно изненадват със съдържанието си, тъй като са писани във време, в което не се очаква жените да бъдат образовани.

 

Но Уесли не са обикновено семейство, каквото някой очаква да открие в отдалечена селска епархия. Самюел е образован и ерудиран човек. Той има университетска степен от Оксфорд, която получава чрез колежа Ексетър. Скоро след това живее близо до Лондон и е свещеник на едно изискано литературно общество[2] – Атинското. Изглежда пише богословски трактати за Athenian Gazette[3] от тяхно име. Пише също и поезия. Измежду всичко, което е издал, има и стихотворна версия на живота на Христос (евангелията).  Тя излиза в няколко сполучливи издания през XIX век. Последният му труд представлява скучно научно-лингвистично изследване на книгата Йов.

 

Сузана също се интересува от учене и образование, въпреки че самата тя няма университетско образование (жените по това време не могат да се записват в университети). Тя предава своите знания на децата си. В това отношение Сузана е известна със своя практичен подход: “За да формираш разума на децата, първото, което трябва да направиш, е да победиш волята им и да създадеш в тях покорен характер.” Често се забелязва, че тя изпреварва времето си в една определена област; Сузана смята, че момичетата трябва да бъдат научени да четат толкова добре, колкото и момчетата. Един от законите на нейното домакинство гласи: “нито едно момиче не трябва да бъде учено на работа, преди да се научи да чете добре”. Според нея да се учат децата да шият, преди да се научат да четат идеално, е причината толкова малко жени да могат да четат поеми изразително (така, че да бъдат слушани и разбирани). Трябва да помним, че когато Джон Уесли е  малко момче в свещеническото жилище в Епуърт, до четиригодишната си възраст е единственото момче в къщи с пет или шест момичета. Когато Джон навършва четири години, се ражда брат му Чарлз. Като се има предвид обстановката, в която е отраснал, по-късното желание на Джон да приема ръководните способности на жени е толкова разбираемо, колкото е смущаваща неспособността му да развие продължителна интимна връзка с жена.

 

И двамата, Самюел и Сузана, са от неконформистко потекло. Както видяхме по-рано, бащата на Самюел (Джон Уестли) е принуден от епископа на Бристол през XVII век да напусне жилището си. Сузана е дъщеря на Самюел Анезли, известен неконформистки пастир в Лондон в края на XVII век. И Самюел, и Сузана като младежи се връщат към официалната църква. И както често се случва, тази промяна е съпроводена от ревност към тяхното ново положение – те стават пламенни поддръжници на официалната цъква и на торите[4] (неконформистите симпатизират на вигите[5]). Самюел и Сузана дори подкрепят всеобщата позиция на епископите, отказали да положат клетва за вярност, и тяхната якобитска подкрепа за стария претендент Джеймс.

 

Ето един пример за домашните различия в Епуърт. Това се случва поради умерената позиция на Самюел, желаещ да остане верен на монархията, без да си задава въпроса дали човекът на трона има законно право на това. Той не може  да приеме отказа на Сузана да каже “амин” на молитвата за монарха по време на семейните молитви. Последвалият аргумент (“ако имаме различни монарси, ще спим в различни легла”) кара Самюел да напусне Епуърт за едно по-продължително посещение в Лондон, за да посети Събора на свещениците. Завръщането му в къщи, за да се подготви за пътуването си като флотски свещеник, съвпада с възкачването на нов монарх на престола. Ан, Сузана и Самюел приемат новия монарх и това кара Самюел да забрави за флота и да остане в Епуърт. След около година се ражда Джон Уесли, “плодът на помирението”.

 

Семейство Уесли са между мнозината, повлияни от SPCK. Връзката на Джон с обществото ще бъде отбелязана по-късно. В много отношения неговата пряка връзка със SPCK се определя и от интереса на баща му към работата на това общество, в частност, и от развитието на религиозните общества, в цялост. През 1700 година Самюел Уесли се опитва да създаде малко религиозно общество в Епуърт, построено по модела на обществата в Лондон. Книги и брошури се поръчват от SPCK, на което Самюел става член-кореспондент (SPCK, 87-88). За около две години той учредява малко общество с няколко от “най-здравомислещите и благоразположени люде” от своята енория. Основава обществото въз основа на система от правила и заповеди, в същността си същите като тези на Лондонското общество. Те включват и очакваното водителство на  “благочестив и учен богослов от църквата” (Legg, 292). В едно писмо той докладва на обществото в Лондон, че намерението на неговия кръг от приятели е “ първо, да се моли на Бог; второ, да чете Светото Писание и да беседва по религиозни въпроси за взаимно наставление; и трето, да обсъжда наставлението на ближните ни и как да се осъществява то.”

 

Следвайки основния модел, членовете на обществото в Епуърт не бързат да приемат нови членове, особено такива, “в чието благочестие те не са достатъчно убедени”. В този момент, за да предпази религиозния си облик от загуба на собствената си тежест, групата е ограничена до 12 члена. Все пак една процедура е приета, в случай че провидение от Бога озари повече хора със силно желание за еднакво наставление. Ново общество би могло да бъде сформирано около двама от членовете на първото общество, които се отделят от него. Тази група също би трябвало да бъде ограничена до 12 члена, с уговорката, че от тази група може да израсне нова, следвайки модела на първата. Тази уговорка загатва за общия модел на организация, който Джон Уесли заедно със своите приятели ще последва три десетилетия по-късно.

 

В тази организационна схема, установена в Епуърт, “първото общество” има приоритет по въпроси, свързани с формата на управление. Така ако възникне някакъв спор по въпрос, свързан с “изменение или реформиране” на църквата по отношение на “обноски” или обществен морал, той трябва да бъде отнесен към първото общество. Докато Самюел внимателно показва, че първата група в никакъв случай не трябва да си присвоява някакви права, членовете на другите общества се задължават да поставят всички въпроси, свързани с общественото наставление, на вниманието на първото общество.  Коментарите на пастира също показват, че поради горепосоченото превъзходство на мненията членовете на първото общество трябва да са подбрани, да бъдат приемани само такива хора, които “са способни да помогнат на църквата  със своята мъдрост и добри съвети”.

 

Всички тези условия показват опит да се запази обществото в границите на църковната доктрина и система на управление. Загрижеността на Самюел в това отношение проличава в реакцията му, когато Сузана започва да кани съседите си в кухнята за неделна вечерна молитва през 1711-1712 г. Такова събиране би могло да бъде сметнато за богослужение в частен дом, т.е. “тайно събиране”, строго забранено от Указа за толерантност и последвалите го закони като заплаха за официалната църква. То може да бъде сметнато като тайно средство за заобикаляне на законите за регистриране на дисиденти. Строгите думи на Самюел към жена му (в едно писмо от Лондон) са посрещнати с типичния за силно волевата Сузана строг, язвителен отговор. Тя смята, че ако Самюел не е оставил епархията в ръцете на един толкова неопитен свещеник, нейните съседи не биха започнали да идват в дома й за духовно обогатяване. Тя завършва писмото си към Самюел с думите:  “Ако ти въпреки всичко считаш, че трябва да сложиш край на тези събирания …изпрати ми своята заповед с ясни и изразителни термини, които да отнемат от мен вината и наказанието за отхвърлянето на тази възможност за вършене на добро, които бих имала, когато двамата с теб се изправим пред великия и страшен съд на нашия Господ Исус Христос.” Отговорът на Самюел се изгубва, а такъв вероятно е имало.

 

Обликът на обществото в Епуърт е особено интересен с внимателния начин, по който Самюел се опитва да поддържа видимото доверие към SPCK в тази отдалечена селска енория. Пет от четиринадесетте правила за ред, които той пише за обществото, са свързани с благотворителни дейности. Това са благотворителни дейности, които той смята, че могат да бъдат подкрепени с техни дарения според следните им цели:

 

Първата им грижа е да създадат училища за бедните, където деца (или ако има нужда възрастни) могат да бъдат учени на принципите и същността на християнството от хора с всеизвестно и доказано благочестие.

 

Втората им цел е да осигуряват кратки практични тълкувания от Холандия, Англия, Германия и др., да ги превеждат на езика на простолюдието, да ги отпечатват и да ги дават на тези, които са загрижени за наставлението на другите и за своето собствено.

 

Трето, да започнат кореспонденция с други общества в Англия, Германия и др., за да могат взаимно да се поучават.

 

Четвърто, да се грижат за болните и бедните и да им осигуряват духовна, а също и материална помощ. (М&М,44)

 

            До каква степен тези твърде амбициозни цели са осъществени в обществото в Епуърт е трудно да се разбере на базата на записките, които са достигнали до нас. Важно е да се отбележи, че представата за тези възможности, дори в едно толкова отдалечено място като остров Аксхолм, е част от наследството на семейство Уесли. Самюел Уесли в никакъв случай не е непознат на издателския свят. Личната му кореспонденция включва преписка с много от религиозните и политически лидери на Англия. Не е толкова важно дали това лично участие в научния и литературен живот на неговото време, изразено отчасти от връзката му с Атинското общество в Лондон, е успешно прехвърлено на групата в Епуърт, но неговите опити да насърчи подобни търсения в обществото в Лондон без съмнение оказват влияние върху посоката, която синовете му ще изберат три десетилетия по-късно.

 

         Целта на религиозните общества в началото на XVIII век – “да показват истинска святост на сърце и живот” – се характеризира с типично за църковната върхушка благочестие. Благочестието зависи от интензивното изучаване на Писанието и други дела на практично богословие, което, от своя страна, изисква лична морална дисциплина. Тя се изразява чрез благотворителни действия към отхвърлените от обществото. Практиката на обществата да се срещат редовно, за да се насърчават в “практична святост”, е част от по-голямата цел да  се откъснат от примките на “света”. В това отношение между целите на обществото и целите на средновековния манастирски ред има повече от случайно съвпадение. Самюел Уесли отбелязва в “Писмо, засягащо религиозните общества”:

 

“Познавам много малко хора, които да не съжаляват, че след разпадането на манастирите не е имало общества, които да заемат тяхното място, като поправят техните грешки и се върнат към първоначалните стандарти. Никой, който е изследвал нашата църковна история, не може да не знае колко полезни са били такива групи от хора, като тези, които са разпространявали християнството между нашите прародители…Доста голяма част от добрите резултати от начина на живот могат да бъдат постигнати, като се избегнат много от неудобствата от него чрез такива общества, каквито ние сега създаваме.” (М&М, 44)

 

Такива настроения, съчетани с някои тенденции в църковната върхушка, се тълкуват като индикатори за опасен елемент на якобитизъм[6] сред поддръжниците на обществата. Уговорката новите членове да бъдат добре настроени спрямо църквата и държавата не успява да уталожи подозренията. От друга страна, тези наклонности не притесняват Самюел Уесли и семейството му, повечето от членовете на което клонят и без това в тази посока.

 

 Няма доказателства Джон и Чарлз Уесли да са имали някакви контакти с Епуъртското религиозно общество като такова, но като деца  загрижеността на родителите им за семейството е със сигурност в пълно съответствие с тяхното възпитание от църковното общество. Всички деца са старателно обучавани в благочестие и познание. Те изучават традиционното богословие, което съчетава вяра и добри дела по начин, който отразява ортодоксалната доктринална перспектива и пуританските нравствени наклонности на Самюел и Сузана. След стоенето в нозете на майка си и в църквата на баща си, на около 10-годишна възраст момчетата са изпратени в Лондон, за да получат по-добро образование в отлични училища: младият Самюел и Чарлз – в Уестминстър, Джон – в Чартърхауз. И тримата след това следват стъпките на баща си в Оксфорд.

 

Оксфордският университет в началото на XVIII век отразява много от проблемите, характерни за английското общество като цяло. Един съвременен наблюдател може да усети, че Оксфорд е “средище на познание и добри обноски” (хората са ”по-цивилизовани, отколкото жителите на кой да е друг град във Великобритания”), но трябва да се отбележи, че “една спокойна отпуснатост” взема надмощие над духовните и академични усилия на университета и представя един неблагоприятен момент от неговата история. Пред проблемите, които блокират Англия, се изправя и Джон Уесли в Оксфорд. Те се отразяват както на връзките му в университета, така и на условията в града и околността. Когато през 1725 година посоката на живота му започва да се променя към по-жизнено  изразяване на практично благочестие, той предприема едно духовно и интелектуално пътешествие, превело го през последвалите десетилетия през страниците на стотици книги, през дузина провинциални енории, градски затвори, през пътеките на много нови запознанства и дори до бреговете на Новия свят. Уесли открива себе си не само в преследването на целите, изразявани от религиозните общества в търсенето на “истинска святост”, но също и в приемането на някои от техните методи. В това търсене той вероятно е ръководен, ако не насърчаван, от по-ранния опит на баща си.

 

Търсенето на Уесли на смислено разбиране на изискванията на християнския живот през този период в крайна сметка го кара да свърже перфекционизма на пиетистите, морализма на пуританите и склонността към молитви на мистиците в прагматичен подход, който според него може да работи в доктрината и структурата на Англиканската църква. Много от историческите движения, които оставят своя белег върху сградите на много църкви в Англия, както върху църквата Сейнт Майкъл в Стантън Харкорт, са все още част от живите традиции в европейското християнство. Те ще повлияят  върху развитието на Уесли и от тях ще се оформи неговата концепция за природата и целта на християнския живот и начин на мислене. Начинът, по който Уесли и неговите приятели в Оксфорд действат при това търсене, и методите, които те развиват през тези ранни години, са важни в определянето на облика на методисткото движение по-късно. Тази история на оксфордските методисти е много уместно считана от самия Уесли за “първия етап в зараждането на методизма”. 

 



[1] Често движението е наричано Wesleyan (Уеслианско – ако се преведе на български) – бел. пр.

[2] Под “общество” се разбира група хора със сходни интереси (бел.пр.).

[3] Athenian Gazette –Атински вестник; вестник, издаван от Атинското общество.

[4] Тори – членове или поддръжници на главната британска политическа групировка през XVIII и началото на XIX век, която подкрепя официалната църква и династията Стюарт, а по-късно кралската власт въобще.

[5] Виги – опозиция на торите.

[6] Якобити – поддръжници на Джеймс ІІ и династията Стюарт.



Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната