Историята на човечеството потвърждава, че превеждането и разпространението на Библията е крайъгълният камък за изграждането на всяка християнска цивилизация. Ние сме щастлив народ. Въпреки невероятните неудачи в нашата история, имаме и нашите звездни мигове. При нас това започна с великото дело на светите братя Кирил и Методий.

Те съставиха славянската азбука, за да преведат Библията и да направят Божието слово достъпно за славянските народи.  Много е интересна съдбата на този библейски превод през вековете у нас и в историята на различните народи. След смъртта на Кирил в Рим, Методий остава във Великоморавия.  В Словакия и до днес той е почитан като апостол, защото има ценен принос за християнството в тази страна. По своя обратен път учениците им продължават мисията си. Християнска книжнина на глаголица векове наред се употребявала в Хърватия и Босна.

В Белград учениците Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати от пратеници на българския цар Симеон и поканени в столицата Плиска да продължат просветителското дело на светите братя. Така те донасят писмеността в България и сред южните славяни. Ангеларий скоро умира. Смята се, че Климент е преработил глаголицата и така е съставена кирилицата – изключително български принос за славянската писменост. Полага се началото на християнска книжнина и култура. Климент е изпратен в Охрид, където създава Охридската книжовна школа, а Наум остава в Преслав и поставя основите на Преславската книжовна школа. Така започва Златният век на цар Симеон.

Една от ценните български заслуги е разпространението на Евангелието през Румъния до Киевска Рус и после в Московска Русия. Вярно е, че славянската писменост не се разпространи във Великоморавия, за където беше предназначена, но беше приета от балканските народи, а кирилицата благодарение на съветската власт достигна до далечна Азия. Днес Монголия, Киргизия, Казахстан и много други държави и автономни области: Якутия, Чувашия, Абхазия, си служат с нея. Това доказва нейната гъвкавост и универсалност. Гонителите винаги са ставали разпространители. Такава е иронията на историята. Бог управлява този свят!

В немски сайт с адрес http://titus.uni-frankfurt.de/unicode/alphabet/nslatest.htm можете да намерите списък на 57 народа, които ползват кирилицата. Така Библията достигна и до тези земи. Защо толкова малко се знае и пише за това?

За съжаление, не всички периоди от българската история са така успешни. В началото на XIX век България е под многовековно османско  владичество. Най-тревожното е, че в българската църква се служи на гръцки език. Той е неразбираем и неприемлив за народа. Тези два фактора са причина за изоставане в духовното и културно развитие на българския народ. България се оказа под двойно потисничество – политическо и духовно. Нашият народ остава далеч от Ренесанса, от хуманните и духовно-обновителни движения в Европа, от Реформацията.

Средата на XIX век се характеризира с движение за самостоятелна българска църква. Заражда се нова средна класа. Има жажда за духовно просвещение. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския. Народът иска да има Божието слово на разбираем език.

Инициативата за нов български превод на Библията идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. То си поставя за цел да преведе Библията за християнските народи, включително и в Отоманската империя. Само девет години по-късно с височайшето покровителство на император Александър I се основава “Руското библейско общество”, председателствано от княз Голицин – най-влиятелната личност в императорския двор.

За съжаление, въпреки своите опити чрез мисионера Пинкертон още от 1815 г., Британското и чуждестранно библейско дружество не успява да намери сътрудници в България поради нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. Днес българската историческа и богословска наука трябва да осмислят и променят отношението си към първата българска библия на говоримия език.

Тя не е “протестантска”, нито „Славейкова“, а общобългарска, но за съжаление, само евангелските християни са участвали в това национално, патриотично и общохристиянско дело, докато Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а  митрополитите преобладаващо са гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език. Няма обяснение защо по-късно самостоятелната Българска екзархия продължава същото отношение към новата Библия. Затова ще се опитаме да научим повече за някои бели петна в нашата история.

 

Първи опити за превод на части от Библията на говоримия български език е направен през 1823 г. от архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ за нуждите на бесарабските българи. В Санкт Петербург е отпечатано само Евангелието от Матей. Този превод не е бил приет поради езикови слабости и силно влияние на славянската версия. През 1828 г. в Букурещ се отпечатва превод на четирите евангелия от отец Серафим, подпомогнат от търновския търговец Петър Сапунов и имащ същите слабости. Кирилицата се е използвала в Румъния до 1856 г.

Първият успешен превод на целия Нов завет на новобългарски език е извършен от йеромонах Неофит Рилски, отново по поръчение и със средства на Британското и чуждестранно библейско дружество, чрез мисионера Бенжамин Баркър. Този Нов завет е преведен за две години и през 1838 г. е готов. Д-р Илаяс Ригс, който вече е преместен в Смирна, го рецензира. Новият завет е отпечатан в Смирна през 1840 г. в печатницата на А. Дамян със специално доставени църковнославянски букви от Лайпциг чрез Британското и чуждестранно библейско дружество. Новият завет е приет изключително радушно.

Тиражът е 5 000 екземпляра. За по-малко от седмица в Узунджовския панаир край Хасково са продадени 2 000 екземпляра. Гръцката патриаршия реагира остро. Правят се опити да се приберат Новите завети и унищожат. Тези действия само увеличават интереса.

Второто издание е през 1850 г., третото – през 1853 г. с 15 000 екземпляра! През 1859 г. следват две нови издания. В ревизията на Новия завет участва д-р Илаяс Ригс, в следващите издания и д-р Алберт Лонг, също и Константин Фотинов – учител по класически езици в Смирна.

Д-р Ригс е лингвист, има богат опит в превода на Новия завет и Библията. Работата на д-р Илаяс Ригс върху Арменската библия започва през I845 г. в Смирна и продължава седем години. Българският превод на Библията започва през I858 г. с Константин Фотинов  и по-късно с д-р Лонг и продължава дванадесет години. Работата му върху Турската библия е от 1873 г. до I878 г. и още две години от юни 1883 г.

 

През 1857 г. в Шумен пристигат американски мисионери на Евангелската методистка епископална църква: д-р Алберт Лонг и  д-р Уесли Притимън. Те се свързват с новата българска възрожденска интелигенция. Бързо научават български език. В  Шумен има голяма група унгарски емигранти след неуспешно въстание в Будапеща през 1848 г., начело с Лайош Кошут. Д-р Лонг напредва много бързо в изучаването на българския език. След две години е поканен от представители на Търновските занаятчии и търговци да разяснява Библията на разбираем български език.

 

През 1859 г. д-р Лонг се установява в Търново и провежда редовни богослужения. Той се ползва с признанието на будните българи. Тук започва приятелството му с Петко Р. Славейков от Трявна, което продължава дълги години.

В тези бурни години на национален възход за всички е ясно, че българският народ има нужда от превод на Библията на разбираем език. Мисионерите на Методистката и Конгрешанската църкви обединяват усилията си за извършване на нов превод на Библията.

 

В това забележително дело на Българското възраждане дават своя принос: д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, бележитият публицист и книжовник Константин Фотинов (който през 1858 г. внезапно почива), възрожденските книжовници Петко Рачов Славейков и Христодул Костович Сичанов (или Сичан-Николов). От 1863 г. д-р Лонг се премества в Цариград и започва съвместна работа с преводачите.

 

През 1865 г. текстът на Новия завет е готов. Като пробно издание през 1867 г. д-р Лонг отпечатва в Ню Йорк Новия завет с паралелен текст. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език. Това дава яснота за достоверността на превода за скептичните критици. Издава се в голям и среден формат. Отделно се издава само българският текст. Двете издания са посрещнати много добре. Това ги окуражава да продължат работата си по завършване превода на цялата Библия.

Върху превода на книгите на Стария завет е работил Константин Фотинов от 1852 г., по-късно заедно с д-р Илаяс Ригс.  През 1855 г. се отпечатват Псалмите – в Смирна, а през 1857 г. в Цариград – Битие. През 1858 г. Фотинов умира от туберкулоза в Цариград. Новият екип работи успешно върху преработването и превеждането на останалите старозаветните книги. Те пробно се издават в 3 тома: първият – 1860 г., с Петокнижието, вторият том – 1862 г., третият том – 1864 г. Текстовете на Стария и Новия завет постоянно се преработват, особено в езиково отношение.

Д-р Ригс е опитен лингвист. Той владее писмено 12 езика и още доста –  говоримо. През това време в българския език се използват двата основни диалекта: източно-централен, наричан още търновски, и западен – македонски.

След като преценява обсега на действие на двата диалекта и възможностите им за развитие, той се насочва към източно-централния – търновското наречие.  Днес, след 160 г. можем да оценим правилността на неговия избор.

През 1864 г. Петко Славейков по покана на д-р Лонг се премества в Цариград и започва да преработва преведените текстове от Константин Фотинов, на източното наречие.  Участието на Петко Славейков е изключително ценно. Неофит Рилски е роден в Банско, Константин Фотинов – в Самоков. В този край не се говори най-добрият български език. Хубавия, гладък и разбираем  език на този превод за своето време ние дължим на Петко  Славейков.

Този превод е български принос, а американските мисионери са били помощници, консултанти, организатори и издатели в това велико дело. Те са насърчавали подходящите личности,  редактирали са работата им,  били са посредници с Британското библейско дружество.

Многогодишните усилия на преводачите се увенчават с успех.  След 12 години упорит труд, през м. юни 1871 г. в Цариград излиза от печат Българската библия, позната днес като „Протестантска“, или  „Славейкова“ Библия. Отпечатана е в печатницата на Бояджиян в Цариград.

Следват нови издания в Цариград: повторно през 1871 г., редактирано издание през 1874 г. в среден формат  (36 000 екземпляра). През 1885 г. във Виена се отпечатва в умален формат в печатницата на Адолф Холцхаузен, а през 1891 г. – в малък формат. Следват други издания в Цариград през 1889 г., 1891 г., 1908 г., 1912 г., 1914 г. Първото  ревизирано издание се отпечатва в Придворната печатница в София през 1923 г., също и през 1924 г. и 1940 г.

Тази важна книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича “единствената грамотна книга на български език”. Изключителното  достойнство на този превод е, че езиково е ориентиран към бъдещето. Прекъснати са всички опити да се запазят думи и форми от църковнославянския език, което вероятно е било голямо изкушение за преводачите. Днес, след 150 г. този превод на Библията е използваем, за разлика от всяка друга книга от онова време.

Народният поет Иван Вазов казва: “Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“. Не случайно един от първите актове на първото Велико народно събрание в  Търново е поздравителният адрес на д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ. Днес във В. Търново и в София има улици на неговото име.

 

Ако с Паисиевата история започна Българското възраждане, то Цариградската библия без съмнение се явява своеобразен завършек на Възраждането и ценен принос за формирането на българската нация. Днес всички трябва да сме убедени, че тази Библия допринесе за духовото и нравственото развитие на нашия народ в последните 150 години. Авторитарните режими и атеистичните идеологии се разпаднаха, но Библията остана и продължава своето въздействие сред народите.

Защото:   “Всяка твар е като трева и всичката ѝ слава като цвят от трева.

Тревата изсъхва, цветът окапва, но Божието слово трае до века!”

Исая 40:6-8

 

Автор: пастор Бедрос Алтунян

Евангелска методистка епископална църква в България

Българско библейско дружество

 



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната