¶ 164. V. ПОЛИТИЧЕСКАТА  ОБЩНОСТ

 

            Докато нашата вярност към Бога стои над верността ни към която и да е държава, ние приемаме съществено важната роля, която правителството играе като основно средство за внасяне на ред в обществото. Тъй като осъзнаваме себе си като отговорни пред Бога за социалния и политическия живот, ние заявяваме следното, отнасящо се до правителствата:

 

            А) Основни свободи и човешки права. Ние държим правителствата отговорни за защитата на правата на хората за свободни и справедливи избори и за свобода на словото, религията, събранията, комуникационните медии и молба за компенсации без страх от репресии; за правота на усамотение; за гарантирането на правото на достатъчно храна, облекло, подслон, образование и здравеопазване. Формата и водачите на всички правителства трябва да бъдат определяни чрез упражняването на правото на глас, гарантирано за всички пълнолетни граждани. Също така строго отхвърляме домашния надзор и заплашването на политическите опоненти от страна на управляващите правителства, както и всички други злоупотреби с изборните или неизборни длъжности. Използването на задържането под арест и затвор заради измъчването и елиминирането на политическите опоненти или други дисиденти нарушава основните човешки права. Освен това малтретирането и измъчването на хора от страна на правителствата заради каквито и да било цели нарушава християнското учение и трябва да бъдат осъждани от християните и църквите; те трябва да им се противопоставят когато и където ги срещнат.

 

            Църквата счита робството за позорно зло. Всички форми на поробване са напълно забранени и по никакъв начин не трябва да бъдат толерирани от Църквата.

 

            Б) Политическа отговорност. Силата на политическата система зависи от пълноценното и доброволно участие на нейните граждани. Църквата трябва да упражнява силно морално въздействие върху държавата, като поддържа политиката и програмите, считани за справедливи, и се противопоставя на такива програми и политика, които са несправедливи.

 

            В) Взаимоотношения между Църквата и държавата. В продължение на много години Обединената методистка църква подкрепя отделянето на църквата от държавата. В някои части на света това отделяне е гарантирало разнообразието на религиозен израз и свободата на поклонение пред Бога според съвестта на всеки човек. Отделянето на Църквата от държавата означава отсъствието на органично единство между двете, но допуска взаимодействие помежду им. Държавата не трябва да използва властта си, за да поощрява определени религиозни вярвания (включително атеизъм), нито пък трябва да изисква молитви или богослужения в държавните училища, но трябва да дава свобода на учениците да упражняват собствените си религиозни убеждения. Ние вярваме, че държавата не трябва да се опитва да контролира Църквата, нито пък Църквата трябва да се стреми да доминира над държавата. Правилното и съществено важно отделяне на Църквата от държавата, което е  послужило на каузата за религиозна свобода, не трябва да бъде разбирано погрешно като премахване на всеки религиозен израз от обществения живот.

 

            Г) Свобода на информацията. Гражданите на всички страни трябва да имат достъп до цялата важна информация относно тяхното правителство и неговата политика. Незаконните и безскрупулни дейности, насочени срещу отделни личности или групи хора от страна на техните собствени правителства, не трябва да бъдат оправдавани или пазени в тайна, било то и под маската на национална безопасност.

 

            Д) Образование. Ние вярваме, че всеки човек има правото на образование. Вярваме също така и че отговорността за образованието на младите е на семейството, верските общности и правителството. В обществото тази функция може най-добре да бъде изпълнена чрез обществената политика, която осигурява достъп на всички хора до безплатни държавни начални и гимназиални, както и следгимназиални училища по личен избор. Хората не трябва да бъдат спирани от достъп до независими и свързани с Църквата институти за висше образование поради финансови бариери. Потвърждаваме правото на съществуване на държавни и независими колежи и университети и подкрепяме държавната политика, която осигурява достъп и избор и която не създава неконституционни затруднения между Църквата и държавата.

 

            Е) Гражданско подчинение и гражданско неподчинение. Правителствата и законите трябва да бъдат служители на Бога и на хората. Гражданите имат задължение да се придържат към законите, приети при редовни и справедливи управленски процедури. Но правителствата са обект на Божия съд  в не по-малка степен от отделните хора. Ето защо ние приемаме правото на отделните личности да не се съгласяват, когато действат под натиска на съвестта и след като са изчерпили всяка законна помощ, да се противопоставят или да не се подчиняват на законите, които считат за несправедливи или са дискриминиращо наложени. Дори и тогава трябва да се показва уважение чрез въздържането от насилие и чрез готовността да се приеме цената на неподчинението. Не насърчаваме, нито извиняваме, при каквито и да било обстоятелства, всяка форма на изразен чрез насилие протест или действие срещу човек, замесен в споровете около абортите. Предлагаме молитвите си за намиращите се на законни властови постове, които служат на обществеността, и подкрепяме техните усилия да отдадат справедливост и равни възможности за всички. Отстояваме задължението на църквите да подкрепят тези, които страдат поради устояването на това, което им диктува съвестта, изразено чрез ненасилствени вярвания или действия на ненасилие. Настояваме правителствата да осигуряват гражданските права, така както са дефинирани от Международния пакт за граждански и политически права, на намиращите се в законен риск хора заради тези действия на ненасилие.

 

            Ж) Смъртното наказание. Ние вярваме, че смъртното наказание отрича властта на Христос да избавя, възстановява и преобразява всички човешки същества. Обединената методистка църква е дълбоко загрижена относно престъпността в световен мащаб и стойността на всеки живот, отнет чрез убийство или самоубийство. Ние вярваме, че целият човешки живот е свещен и е сътворен от Бога и следователно трябва да гледаме на целия човешки живот като на нещо ценно и значимо. Когато правителствата прилагат смъртното наказание, тогава животът на осъдения човек е обезценен и се слага край на всяка възможност за промяна в живота на този човек. Ние вярваме във възкресението на Исус Христос и че възможността за помиряване с Христос идва чрез покаянието. Този дар на помирение се предлага на всички хора без изключение и дава на целия живот ново достойнство и святост. Поради тази причина ние се противопоставяме на смъртното наказание и настояваме за неговото премахване от всички наказателни закони.

 

            З) Криминално и възстановяващо правосъдие. За да се предпазят всички хора от посегателство на техните лични права и правото на собственост, правителствата са създали механизми за законотворчество и съдилищата. Внушителният брой присъди служи да изрази гнева на обществото, да възпрепятства опасните престъпници, да възпира престъпността и да предложи възможности за поправление. Ние подкрепяме правителствените мерки, предназначени за намаляване и елиминиране на престъпността, които са в съгласие с уважението спрямо основните свободи на хората.

 

            Отхвърляме всяка злоупотреба с тези механизми, включително и използването им с цел отмъщение или преследване, или сплашване на тези, чиято раса, външен вид, начин на живот, икономически условия или вярвания се различават от имащите власт. Отхвърляме всяко небрежно, грубо или дискриминационно прокарване на закони, което отказва правосъдие за всички хора, неговорещи националния език, и за хора с увреждания. Подкрепяме също така и мерките, предназначени да отстранят социалните условия, които водят до престъпления, и насърчаваме продължаващото положително взаимодействие между лицата, прокарващи законите, и членовете на обществото като цяло.

 

            В любовта на Христос, Който дойде да спаси изгубените и уязвимите, ние настояваме за създаването на една наистина нова система за грижа и възстановяване на жертвите, престъпниците, занимаващите се с криминално правосъдие служители и обществото като цяло. Възстановяващото правосъдие произлиза от библейския авторитет, който поставя ударение върху правилно взаимоотношение с Бога, със самите себе си и с обществото. Когато тези взаимоотношения са нарушени или разрушени заради престъпления, създават се възможности за поправяне на стореното.

 

            Повечето системи за криминално правосъдие в света са наказателни. Тези наказателни системи за правосъдие твърдят, че държат престъпника отговорен пред държавата и използват наказанията като уравновесяващо средство за отговорност. За разлика от него, възстановяващото правосъдие се стреми да държи престъпника отговорен пред жертвата и разстроеното общество. Чрез Божията преобразяваща сила възстановяващото правосъдие се стреми да поправи нанесените щети, да оправи сгрешеното и да донесе изцеление на всички засегнати, в това число на жертвата, на престъпника, на семействата и на обществото. Църквата бива преобразена, когато отговаря на изискванията за ученичество, като се превръща в действаща сила за изцеление и систематична промяна.

 

            И) Военна служба. Ние осъждаме войната и настояваме за мирното разрешаване на всички спорове между народите. От самото начало християнската съвест се е борила със суровата реалност на насилието и войните, тъй като тези злини явно осуетяват Божиите любящи цели за човечеството. Ние копнеем за деня, когато няма да има вече война и хората ще живеят заедно в мир и правда. Някои от нас вярват, че войната и други действия на насилие никога не са приемливи за християните. Признаваме също така, че много християни вярват, че когато са се провалили мирните алтернативи, за съжаление, силата на оръжието може да се окаже за предпочитане пред необузданата агресия, тиранията и геноцида. Ние уважаваме свидетелството на пацифистите, което няма да ни позволи да се отнасяме с добродушие към войната и насилието. Уважаваме и тези, които подкрепят използването на сила, но само в крайни случаи и само когато нуждата от нея е ясна, без каквото и да било съмнение, и то чрез подходящи международни организации. Настояваме за установяването на господството на закона в международните отношения като средство за премахване на войната, насилието и принудата в тези отношения.

 

            Отхвърляме националната политика на задължителната военна служба като несъвместима с благовестието. Признаваме агонизиращото напрежение, създадено от изискването за военна служба от страна на националните правителства. Настояваме всички пълнолетни младежи да търсят душегрижителството на Църквата, когато вземат съзнателното решение по отношение на характера на своята отговорност като граждани. Пасторите са призовани да са достъпни за душегрижителство към всички пълнолетни младежи, които са изправени пред военна повинност, включително и тези, които съзнателно отказват да сътрудничат на системата на военната повинност.

 

            Ние подкрепяме и простираме служението на Църквата към онези хора, които съзнателно се противопоставят на всички войни или на някоя конкретна война и които следователно отказват да служат във въоръжените сили или да сътрудничат на системата за военна повинност. Подкрепяме също така и простираме служението на Църквата към онези хора, които съзнателно избират да служат във въоръжените сили или да приемат алтернативна служба. Като християни ние сме наясно, че нито военното действие, нито бездействието е винаги право пред Бога.



  • Владимир Железов

    В Разбирането на Методистката църква за военната служба се усеща някакво напрежение и неяснота. От една страна църквата отхвърля националната политика за задържителната военна служба като несъвместима с благовестието, от друга – подкрепя служението на Църквата към тези, които избират съзнателно да служат във
    ВС. Последното изречение от тази част на Социалните Принципи, внася
    допълнително двусмислие в разбирането на ОМЦ относно войната и военната повинност. Как можем да примирим тези противоречия?

Цитати:


Последни новини

Женска конференция

06.09.2018

От 31 август до 2 септември се проведе годишната женска конференция на Методистката църква в България и Румъния. Темата на конференцията беше „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам“.   Тази година лекциите води доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет. В самото начало той разясни понятието […]

Прочети повече

Новини, От страната