¶ 161. II. ВЪЗПИТАВАЩОТО  ОБЩЕСТВО

 

            Обществото осигурява възможност за възпитаване на хората в пълнотата на тяхната човешка природа. Вярваме, че носим отговорността да въвеждаме, спомагаме и оценяваме нови форми на обществото, които ще насърчават развитието в пълнота на потенциала на отделните индивиди. За нас от първостепенно значение е евангелското разбиране, че всички хора са важни – защото те са човешки същества, сътворени от Бога и обичани посредством и от Исус Христос, а не защото са заслужили своята значимост. Ето защо ние поддържаме социалния климат, при който човешките общества се поддържат и подсилват в полза на всички хора и техния растеж. Насърчаваме също така всички индивиди да бъдат чувствителни към другите, като използват подходящ език, когато се обръщат към всички хора. Пренебрежителният и унижаващ език (по отношение на раса, националност, етнически произход, пол, сексуалност и физически различия) не отразява ценността ни един друг, и противоречи на благовестието на Исус Христос.

            А) Семейството. Ние вярваме, че семейството е основната човешка общност, посредством която отделните личности се възпитават и поддържат във взаимна любов, отговорност, уважение и вярност. Потвърждаваме важната роля както на бащите, така и на майките за всички деца. Ние също така разбираме семейството като включващо един по-широк диапазон от възможности, отколкото общността, образувана от две поколения – родители и деца, включително и разширеното семейство, семействата с осиновени деца, самотните родители, доведените семейства и бездетните двойки. Утвърждаваме поделената родителска отговорност от мъжете и жените и насърчаваме социалните, икономическите и религиозните усилия за поддържане и заздравяване на взаимоотношенията вътре в семействата, за да може да се помогне на всеки един член на семейството да се развие в пълноценна личност.

            Б) Други християнски общности. Приемаме и движението да се откриват нови форми на християнски възпитаващи общности, като например фермите “Койнония”, определени монашески и други религиозни ордени и някои форми на общ църковен живот. Настояваме Църквата да търси начини да разбира нуждите и грижите на подобни християнски групи и да намери начини да послужи чрез тях и на тях.

            В) Брак. Потвърждаваме светостта на брачния обет, изразен в любов, взаимна подкрепа, лична обвързаност и споделена вярност между един мъж и една жена. Вярваме, че Божието благословение е положено върху такъв един брак, независимо дали в резултат на него има деца или не. Отхвърляме социалните норми, които приемат различни стандарти за жените и мъжете в брака. Подкрепяме законите в светското общество, които дефинират брака като съединяване на един мъж и една жена.

            Г) Развод. Божият план е за брак на вярност, продължаващ цял живот. Църквата трябва да заема челно място в предбрачното и следбрачното съветничество, за да създаде и съхрани здрави бракове. Обаче в случаите, когато една брачна двойка се е отчуждила до такава степен, че не е възможно помирение дори и след внимателно обмисляне и съветничество, разводът е печална алтернатива сред разрухата в брака. Ние скърбим за опустошителните емоционални, духовни и икономически последици от развода за всички замесени и сме загрижени за високия ръст на разводи в света.

            Д) Несемейни хора. Потвърждаваме целостта на несемейните хора и отхвърляме дискриминиращите социални практики или социални отношения, които демонстрират предубеденост спрямо хората, само защото са несемейни.

            Е) Жени и мъже. Тържествено заявяваме заедно с Писанието, че човешкият род е съставен от мъже и жени, които имат еднаква стойност в Божиите очи. Отхвърляме погрешното схващане, че единият пол е по-висш от другия, че единият пол трябва да се бори против другия и че представителите на единия пол могат да получат любов, власт и уважение само за сметка на другия. Отхвърляме най-вече идеята, че Бог създаде отделните личности като незавършени фрагменти, които стават едно цяло само когато се съединят един с друг. Призоваваме както жените, така и мъжете да поделят един с друг властта и контрола, да се научат да дават доброволно и да приемат доброволно, да бъдат едно цяло и да уважават целостта на другите. Търсим възможности и свобода за всеки един да обича и да бъде обичан, да търси и да намира справедливост и да упражнява етическа самоопределеност. Ние считаме нашите полови различия за дар от Бога, предназначени да обогатят разнообразието от човешки опитности и перспективи, и се предпазваме от отношения и традиции, които биха използвали този добър дар, за да направи представителите на единия пол по-уязвими във взаимоотношенията, отколкото членовете на другия.

            Ж) Човешката сексуалност. Приемаме, че сексуалността е Божи добър дар за всички хора. Вярваме, че хората могат да имат изцяло човешки облик само когато този дар се признае и потвърди от самите тях, от Църквата и от обществото. Призоваваме всички хора към дисциплинирано и отговорно осъществяване на самите тях, на другите и обществото при разпореждането с този дар. Признаваме също така и ограниченото си разбиране на този сложен дар и насърчаваме медицинската, богословската и социалната научни дисциплини да се обединят в решителен опит да разберат по-пълно човешката сексуалност. Призоваваме Църквата да поеме ръководната роля при обединяването на тези дисциплини, за да се обърне внимание на този толкова сложен въпрос. Освен това, в контекста на своето разбиране на този Божи дар, ние признаваме, че Бог ни отправя предизвикателство да намерим отговорни, предани и любящи форми на изразяване.

            Въпреки че всички хора са сексуални същества, независимо дали са семейни или не, сексуалните взаимоотношения са ясно утвърдени единствено в обвързаността на брака. Сексът може да се превърне в акт на експлоатация както в брака, така и извън него. Ние отхвърляме всеки сексуален акт, който уврежда или разрушава човешкото в нас, което Бог ни е дарил по рождение, и утвърждаваме само този сексуален акт, който засилва човешкото в нас. Вярваме, че сексуалните взаимоотношения, при които единият или двамата партньори са експлоатиращи, насилници или търсят многобройни връзки, са напълно неприемливи като християнско поведение и в края на краищата са напълно разрушителни за отделните личности, семействата и социалния ред.

            Осъждаме всички форми на комерсиализирането и експлоатацията на секса, вследствие на което се обезценява и деградира човешката личност. Призоваваме за стриктно прокарване в глобален мащаб на закони, забраняващи сексуалната експлоатация или използването на деца от страна на пълнолетни лица и насърчаващи усилията нарушителите да бъдат държани правно и финансово отговорни. Призоваваме за създаването на подходящи служби за защита, насоки и възможност за терапия на деца, пострадали при подобни форми на насилие. Настояваме, че всички хора, независимо от тяхната възраст, пол, семейно положение или сексуална ориентация, имат право да бъдат осигурени човешките и гражданските им права.

            Признаваме още съществуващата нужда от пълноценно, положително, възрастово ориентирано и фактологично сексуално обучение за деца, младежи и възрастни. Църквата предлага уникална възможност да даде качествено водителство и обучение в тази област.

            Хомосексуалните хора не са в по-малка степен индивиди със свещена стойност от хетеросексуалните. Всички хора се нуждаят от служението и водителството на Църквата в своята борба за човешко осъществяване, както и от духовната и емоционална грижа на една общност, която позволява осъществяването на взаимоотношения на помирение с Бога, с другите и със самия себе си. Обединената методистка църква не извинява практикуването на хомосексуализъм и счита тази практика за несъвместима с християнското учение. Ние потвърждаваме, че Божията благодат е достъпна за всички, и ще се стремим да живеем заедно в християнска общност. Умоляваме семействата и църквите да не отхвърлят или осъждат хомосексуалните членове и приятели на църквата (мъже и жени). Поемаме задължението да бъдем в служение за всички и с всички.

            З) Домашно насилие и сексуално насилие в семейството. Приемаме, че домашното насилие и сексуалното насилие в семейството, във всичките им форми (словесно, психологическо, физическо, сексуално), са пагубни за завета на човешката общност. Насърчаваме Църквата да осигури на жертвите безопасна среда, душегрижителство и подкрепа. Осъждаме действията на насилника и същевременно заявяваме, че този човек се нуждае от Божията изкупителна любов.

            И) Сексуален тормоз. Вярваме, че човешката сексуалност е добър дар от Бога. Една от злоупотребите с този добър дар е сексуалният тормоз. Ние дефинираме сексуалния тормоз като всякаква нежелана сексуална забележка, постъпка или искане, било то словесно или физически, което се приема от потърпевшия като унизително, заплашително или насилствено. На сексуалния тормоз трябва да се гледа по-скоро като на осъществяване на силово взаимоотношение, отколкото като на сексуален въпрос. Сексуалният тормоз включва, без да се ограничава само до това, създаването на враждебна или насилствена работна среда в резултат на дискриминация по отношение на пола.

            За разлика от възпитаващата общност, сексуалният тормоз създава неподходящи, заплашителни и насилствени условия там, където се появява в обществото.

            Сексуалният тормоз подронва социалните цели за равнопоставеност, както и атмосферата на взаимно уважение между жените и мъжете. Нежеланото сексуално внимание е погрешно и дискриминиращо. Сексуалният тормоз спъва моралната мисия на Църквата.

Й) Аборт. Началото и краят на живота са границите на човешкото съществуване, дадени от Бога. Докато хората винаги са имали определена степен на контрол върху момента на своята смърт, сега те имат неимоверна власт да определят кога и дори дали ще се родят нови индивиди. Нашата вяра в святостта на неродения човешки живот ни спира да одобряваме аборта. Но ние сме еднакво задължени да уважаваме святостта на живота и доброто състояние на майката, за която една неприемлива бременност може да доведе до резултати в неин ущърб. В съгласие с досегашното християнско учение ние признаваме, че трагични конфликти с живота могат да оправдаят извършването на аборт, и в такива случаи подкрепяме законната възможност за аборт, извършен по подходяща медицинска процедура. Не можем да утвърдим аборта като приемливо средство за контрол на раждаемостта и безусловно го отхвърляме като средство за подбор на пола. Противопоставяме се на аборта при по-късен термин, известен като дилатация и екстракция, и призоваваме да се сложи край на тази практика, освен в случаите, когато физическият живот на майката е в опасност и не са достъпни никакви други медицински процедури или в случай на сериозни ембрионални аномалии, несъвместими с живота. Призоваваме всички християни с молитви и изследвания да определят условията, при които може да се наложи извършването на аборт. Задължаваме Църквата да продължи да осигурява грижовно служение на тези, които прекъсват бременността си, на тези, които преминават през критична бременност, и на тези, които раждат. Особено насърчаваме Църквата, правителството и социалните служби да подкрепят и улесняват възможността за осиновяване. (Виж ¶ 161.К.) Правителствените закони и правилници не осигуряват всички напътствия, изисквани от информираната християнска съвест. Ето защо трябва да се вземе решение по отношение на аборта единствено след обмисляне и молитва от страна на засегнатите в случая, като те получат медицински, пастирски и друг подходящ съвет.

К) Служение към тези, които са претърпели аборт. Настояваме местните пастори да се информират за симптомите и поведението, свързано със стреса след аборт. Насърчаваме и местните църкви да разполагат на достъпно място с информация относно терапевтични заведения, предлагащи програми за справяне със стреса след аборт на всички, които търсят помощ.

Л) Осиновяване. Децата са дар от Бога и трябва да бъдат приветствани и приемани. Признаваме, че някои обстоятелства при раждането затрудняват отглеждането на едно дете. Ние признаваме и подкрепяме рождения родител /родители/, чието право е изборът да се разреши осиновяването на дете. Признаваме агонията, силата и куража на рождения родител /родители/, който избира с надежда, любов и молитва да предложи дете за осиновяване. Освен това ние признаваме и безпокойството, силата и куража на онези, които избират с надежда, любов и молитва да се грижат за дете. Потвърждаваме и подкрепяме желанието на осиновителя /осиновителите/ да отгледа осиновеното дете така, както би отгледал биологичното си дете. Когато обстоятелствата налагат осиновяване, ние подкрепяме използването на подходящи законови процедури. При подходящи обстоятелства и когато е възможно насърчаваме откритото осиновяване, така че детето да знае цялата информация и да познава хората, свързани с тях както в медицинско отношение, така и по роднинска връзка. Подкрепяме и насърчаваме по-голяма осведоменост и обучение, за да се способства осиновяването на по-голям кръг от деца чрез приемни семейства, международно осиновяване и осиновяване в национален мащаб. Поверяваме рождения родител /родители/, приемния родител /родители/ и детето на грижите на Църквата, за да бъде споделена скръбта, радостта да бъде отпразнувана и детето да бъде възпитавано в общество на християнска любов.

М) Предана грижа за умиращите. Като одобряваме медицината за усилията й да предотвратява болестите и за напредъка в лечението, което удължава съзнателния живот на хората, ние признаваме, че всеки смъртен живот в края на краищата ще приключи със смърт. Смъртта в никакъв случай не е знак, че Бог ни е изоставил, независимо какви са обстоятелствата около нея. Като християни ние винаги трябва да бъдем готови да предадем дара на смъртния живот и да насочим надеждата си към дара на вечния живот чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Грижата за умиращите хора е част от нашето настойничество по отношение на божествения дар на живот тогава, когато излекуването вече е невъзможно. Насърчаваме използването на медицински технологии за осигуряването на палиативна грижа в края на живота, когато животоподдържащото лечение не осигурява вече целите на живота и когато то е достигнало до своя предел. Не съществува морално или религиозно задължение за тяхното използване, когато те налагат ненужен товар или само удължават процеса на умиране. Умиращите хора и техните семейства са свободни да преустановят лечението, когато то вече не помага на пациента.

Признаваме мъчителните лични и морални решения, пред които са изправени умиращите, техните лекари, семействата, приятелите и църковната общност. Настояваме решенията, пред които са изправени умиращите, да бъдат вземани след размисъл и молитва от страна на засегнатите хора, като те получат медицински, пасторски и друг подходящ съвет. Настояваме също така всички хора да обсъдят със семействата си, с лекарите и пастирските си съветници своето желание за получаване на грижи в края на живота и да осигурят предварителни инструкции за такава грижа, когато не могат сами да вземат подобни решения. Дори и когато човек приеме неизбежността на смъртта, Църквата и обществото трябва да продължават да осигуряват предана грижа, включително облекчаването на болката, осигуряването на компания, подкрепа и духовна храна за умиращия човек в нелеката подготовка за смъртта. Насърчаваме и подкрепяме концепцията за хосписна грижа в края на живота тогава, когато е възможно осигуряването й. Преданата грижа не приключва със смъртта, а продължава по време на периода на скръб, като грижата се прехвърля към скърбящите семейства.

Н) Самоубийство. Ние вярваме, че самоубийството не е начин, по който трябва да приключва човешкият живот. Самоубийството често е резултат на нелекувана депресия или нелекувана болка и страдание. Църквата има задължението да осигури възможност на всички хора да имат достъп до нужната пастирска и медицинска грижа и терапия при обстоятелствата, които водят до загубата на собствено достойнство, до самоубийствено отчаяние и/или до желанието да прибягнат към самоубийство посредством лекарска помощ. Насърчаваме Църквата да осигури обучение, което да даде гласност на библейските, богословските, социалните и етическите въпроси, свързани със смъртта и умирането, включително и самоубийството. Курсовете в богословските семинарии на Обединената методистка църква трябва също да бъдат насочени към въпросите за смъртта и умирането, в това число и самоубийството.

Християнската перспектива по отношение на самоубийството започва с потвърждаването на вярата, че нищо, включително и самоубийството, не може да ни отдели от Божията любов (Рим. 8:38-39). Ето защо осъждаме осъждението, което се отправя към хората, извършили самоубийство, и считаме за несправедливо позорното петно, което често се лепва върху живите членове на семейството и приятелите.

Насърчаваме пасторите и църковните общности да обърнат внимание на този въпрос посредством проповядване и поучение. Настояваме пасторите и църковните общности да осигуряват душегрижителство за тези, които са в рискова ситуация, за оцелелите и техните семейства, както и за семействата, изгубили любим човек поради самоубийство, стремейки се винаги да отстраняват свързваното със самоубийството позорно петно. Църквата се обявява против асистираното самоубийство и евтаназията.

 



Цитати:


Последни новини

Женска конференция

06.09.2018

От 31 август до 2 септември се проведе годишната женска конференция на Методистката църква в България и Румъния. Темата на конференцията беше „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам“.   Тази година лекциите води доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет. В самото начало той разясни понятието […]

Прочети повече

Новини, От страната