Проповедта можете да чуете тук

 

“Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги изяжда, и дето крадци не подкопават, нито крадат. Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото. И тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветлено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината.”

/Матей 6:19-23/

         

          1/ В предходния откъс нашият Господ описва действия, считани общо като “религиозни” и които са съставни части на истинската вяра, ако произтичат от чисти помисли и биват прилагани по съответния начин. Сега Той се обръща към неща от “ежедневния живот” и показва, че чистотата на намеренията в тия неща са също така задължителни, както и при милосърдието, при поста и при молитвата.

 

          Несъмнено чистите помисли, които правят милостинята и поста благоугодни, са тия, които превръщат работата ни в нещо като жертва пред Бога. Ако някой се стреми чрез професията си да спечели почит и богатство на тоя свят, с това той не служи повече на Бога и няма основание да очаква награда от Него, също като някой друг, който раздава милостиня, за да го видят хората, или се моли, за да го чуят. Защото нищожните и светските намерения в професията ни са също толкова безполезни, колкото и в милостинята и молитвата. Те не са лоши само когато се вместват в религиозните ни дела, но и притежават същата зла същност, когато влияят на ежедневните ни работи и професията ни. Ако ги допуснем в последните, тогава те ще навлязат и в първите. Както молитвата и милостинята не са благоугодно служение, ако не идват от чисти намерения, така и ежедневната ни работа няма да е служение пред Бога, ако не произтича от подобни чисти помисли.

 

          2/ Това учение проповядва нашият прославен Господ по най-нагледен начин, като го изразява със съдържателните и всеобхватни думи: “Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то и цялото ти тяло ще бъде помрачено”/Мат.6:22,23/. Окото символизира подбудите – това, което е окото за тялото, е подбудата за душата. Както окото управлява всички движения на тялото, така и подбудите управляват движенията на душата. Окото на душата може да бъде здраво само когато гледа към едно; когато нямаме друга цел, освен “да познаем единия и истинен Бог и Исуса Христа” /Йоан17:3/, да Го познаем, като се обръщаме към Него по съответния начин; да Го обичаме, както Той ни е възлюбил; да Му угаждаме във всичко; да Му служим с цялото си сърце, душа, ум и сила; да се радваме в Бога повече от всичко на този свят и във вечността.

 

          3/ Ако окото е здраво по този начин, сиреч отправено към Бога, тогава цялото тяло ще е осветено – всичко, определяно от намеренията, всичко, което ти си, което вършиш, твоите желания, настроения, пориви на духа, мисли, думи и дела. Всичко това трябва да бъде светлина, пълно с истинно и божествено познание. Това е първото, което разбираме под светлина. “В Твоята светлина ще видим светлина”/Пс.36:9/. “Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни”/2 Кор.4:6/. Той ще просвети очите на разума ти с познание за Божията слава. Неговият Дух ще ти открие дълбочините на божественото. Дишането на Святия ще те направи схватлив и ще ти подари мъдрост по неизследим начин. Да, помазанието, което си приел, ще остане в теб и ще те научи на всичко.

 

          Колко лесно можем да изпитаме това! Колко бързо несмисленото ни сърце се помрачава, когато търсим нещо друго, а не Бога, дори когато Той е отворил очите на разума ни! Тогава облаци отново помрачават душата ни. Обладават ни отново страхове и съмнения. Мятаме се насам и натам и не знаем какво да правим и по кой път да вървим. Но когато не желаем и не търсим нищо друго, освен Бога, облаците и съмненията се разпръсват. Били сме тъмнина, сега ставаме светлина. Нощта ни се превръща в ден и виждаме; “пътят на праведните е като виделото на разсъмване” /Пр.4:18/. Бог ни сочи пътеката, по която да ходим, и прави пътя Си ясен пред нас /Пс. 5:8/.

 

          4/ Второто, което можем да разбираме под светлина, е освещението. Докато ти търсиш Бог във всичко, ще Го намираш във всичко – изворът на всяка святост, изпълващ те с богоподобие, правда, милост и истина. Докато гледаш на Исус и само на Него, ще имаш същия дух, който беше в Него. Душата ти всеки ден ще се подновява по образа на своя Създател. Ако очите на духа ти не се откъсват от Него, ако виждаш невидимия и не търсиш нищо друго на небето и на земята – тогава “ще се преобразяваш в същия образ от слава в слава”/2 Кор.3:18/.

 

          Ежедневна опитност е и убеждението, че “по благодат сме спасени чрез вяра” /Еф.2:8/. Вярата отваря очите на сърцето, за да види то чудната любов на Бога, и докато стои в Бога, примирил света със Себе Си, ние ще бъдем все повече изпълвани с тази любов към Него и хората, с кротост, приветливост, търпение, с всичките плодове на освещението, дадени чрез Христа.

 

          5/ Светлината, изпълваща човека с просветлено око, освен освещение,  включва, на трето място, щастие. “Светлината е сладка и приятно е на очите да гледат слънцето” /Пр.11:7/. Още по-точно това означава, че слънцето на правдата постоянно огрява душата. Утехата в Христос, разтухата от любов, мирът, превъзхождащ всяко знание, радостта поради надеждата за Божията слава – всичко това е притежание на човека със здраво око. Така цялото му тяло бива осветено. Ходи в светлината, както Бог е светлина; винаги се радва, непрестанно се моли и е благодарен във всяко нещо. Радва се на всичко, което Бог му е дал заради Христа.

 

          6/ “Но ако окото ти е болнаво, то и цялото ти тяло ще бъде помрачено”. Виждаме, че няма среда между здраво и болно око. Ако едно око е болно, значи не е здраво. Каквото и да правим, ако вниманието ни не е насочено към Бога, а към нещо друго, умът и съвестта ни са опетнени /Тим.1:15/.

 

          Ето защо окото ни е болно тогава, когато следваме друга цел, водени сме от друго намерение, а не от това да познаем и обичаме Бога, да Му угаждаме във всичко и да Му служим; сега и във вечността да се радваме в Бога и да бъдем щастливи в Него.

 

          7/ Ако окото ти не е насочено само и изцяло към Бога, тогава цялото ти тяло ще бъде помрачено. Покривалото няма да бъде отмахнато от сърцето ти. Разумът ти ще бъде все повече заслепен от бога на тоя свят, за да не те озари светлината на благовестието /2 Кор.4:4/. Ще бъдеш изпълнен с невежество и заблуди и ще си неспособен да приемеш Божиите неща и да ги проумееш. Даже когато искаш да служиш на Бога, ще чувстваш несигурност как да го правиш. Навсякъде ще се сблъскваш с трудности и съмнения и няма да виждаш възможност да ги избегнеш.

 

          Да, ако окото ти не е здраво или ако търсиш земните неща, ти ще бъдеш изпълнен с дух на богопротивничество и неправда. Защото няма умереност в твоите желания, настроения и пориви на духа. Всички те са тъмни, срамни и нищожни. Поведението ти ще е зло като сърцето ти, не подправено със сол или благодатно за околните, а тромаво, безполезно и порочно, потискащо Святия Дух.

 

          8/ “Опустошение и разорение ще има в пътя ти” /Рим.3:16/, защото не познаваш пътя към мира. Няма мир, траен и устойчив мир за хората, непознаващи Бога. Няма истинско и трайно доволство за ония, които не Го търсят от цяло сърце. Докато тичаш след нещо преходно, всичко ще бъде за теб суета и гонене на вятъра. На практика ти ходиш в сянката на нищото и напразно се безпокоиш, в мрак, който можеш да усетиш. Спи още и никога няма да намериш мир. Жаждата по земното причинява болка. Ти знаеш това. Тя не може да донесе облекчение. Няма покой на този и в идния свят извън Бога.

 

          “Ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!” Ако подбудите ти, които би трябвало да осветляват душата и да изпълват със знание, любов и мир /те наистина правят това, докато са отправени само към Бога/, са тъмни, ако са насочени не към Бога, а към нещо друго, и в резултат душата е пълна с мрак, вместо със светлина, с невежество и заблуда, с грях и окаяност – о, колко голяма е тази тъмнина! Тя е като дима, издигащ се от бездната, абсолютната нощ на ада, на страната на смъртния сън.

 

          9/ Затова “недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяждат и гдето крадци подкопават и крадат”. Правиш ли това, ясно е, че окото ти е болнаво, че не е отправено само към Бога.

 

          С оглед на повечето Божии заповеди, дали те засягат мисленето или чувството, делото или подбудата, езичниците в Африка или Америка са на едно ниво с хората, наричани християни. Християните /с малки изключения/ следват заповедите почти като езичниците. Например, болшинството от англичаните, обичайно наричани християни, са трезви и умерени като езичниците от нос Добра надежда. Също така немските или френските християни са смирени и целомъдрени като индианците чероки. Ако сравним повечето от европейските народи с американците, не се знае коя ще е превъзхождащата страна. Може би американците няма да натежат повече. Но не можем да твърдим това с оглед на заповедта, за която говорим. Тук езичникът има голямо предимство. Той не копнее и не търси нищо повече от проста храна и скромно облекло. Това той прави ден за ден. Не отделя нищо настрана и не трупа, оставя само толкова зърно, колкото му е нужно до следващата реколта. Така че езичниците спазват последователно и точно тази заповед, макар че изобщо не я знаят. Не събират съкровища на земята, одежди от пурпур и скъпи тъкани, злато и сребро, което молец разяжда и крадец подкопава. Но как изпълняват християните заповедта, за която казват, че са я получили от всевишния Бог? Никак! Ни най-малко! Сякаш никога не е издавана подобна заповед. Дори онези, които са признавани от другите и от себе си за добри християни, изобщо не се тревожат за нея. Тя спокойно би могла да се изгуби из оригиналния текст, без някой да се сети да я потърси. В кой християнски град се намира един на 500, който ни най-малко не се грижи да събере ценности, който не прави всичко, за да умножи имота си? Наистина, има такива, които го правят по законен начин. Не грабят и не крадат, не мамят ближните си, не злоупотребяват с невежеството или със затруднението им. Но това е съвсем друг въпрос. Дори и такива хора не си и помислят за смисъла на заповедта, грижат се само за начина на забогатяване. Не се грижат да не събират земни съкровища, а само да го правят по честен начин.

 

          Те не треперят от непокорството си спрямо Христа, а пред престъпването на езическия морал. Дори тези хора спазват заповедта Му толкова, колкото и уличните разбойници или грабители. Дори никога не са имали намерението да я спазват. От младостта им това не им е минавало през ум. Християнските им родители, учителите и приятелите им са се отказали да ги възпитават на това или са допринесли те при първа възможност да я нарушат и да продължат да го правят до края на живота си.

 

          10/ Няма на света друг по-изумителен пример на духовно заслепение от този. Именно това са хората, които четат Библията или слушат прочит от нея неделя след неделя. Стотици пъти са чели и чували тези думи и въпреки това са допускали, че заради тях ще бъдат осъдени, колкото и заради думите, забраняващи на родителите да принасят децата си в жертва на Молох /4 Царе 23:10/.

 

          О, дано Бог със собствения Си глас говори против това жалко себезалъгване! Хората да се събудят от лъжите на дявола и люспите да паднат от очите им!

 

          11/ Питаш ли се какво значи това “съкровища на земята”? Трябва да разгледаме из основи тази тема. Нека първо видим какво не ни забранява тази заповед, за да стане ясно какво забранява.

 

          Най-напред тя не ни забранява да “се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците” /2  Кор.8:21/, т. е. за това, което дължим на всички, което е правилно хората да изискват от нас /Рим.13:7,8/. Бог ни учи да не оставаме никому длъжници. Затова трябва в работата си да полагаме всички усилия да не оставаме длъжни  никому и с нищо. Това не е нищо друго, освен един прост закон за всеобща справедливост, който нашият Господ не е дошъл да нарушава, а да изпълни.

 

          Второ, Той не ни забранява и да се запасяваме с неща, нужни за тялото: разумни количества проста и здравословна храна и чисти дрехи. Да, наш дълг е да си осигурим тези неща, доколкото Бог ни е дал сила, за да ядем своя си хляб и да не ставаме тежест на никого.

 

          Трето, не ни е забранено също да се грижим за децата и близките си. И това е наш дълг дори според основния езически морал. Всеки мъж трябва да задоволи простите жизнени потребности на съпругата и децата си и да ги осигури, в случай, че се раздели с тях. Става дума за най-необходимото, а не за лакомства и излишъци. Това става с усърден труд. Никой не е длъжен да снабдява себе си или близките си с лукс или удобства. Който не се грижи за децата си и за другите в нужда /1 Тим.5:3-5/, той на практика се е отрекъл от вярата и е по-лош от езичник /1 Тим.5:8/.

 

          Накрая, не ни е забранено от време на време да слагаме нещо настрана за нуждите на земния си труд, но толкова, колкото е потребно, за да не вземаме заеми, да си набавим жизнено необходимото и да се грижим за домашните си, докато сме живи, както и да им оставим нещо, когато преминем от тоя свят.

 

          12/ Можем да изясним и какво ни е забранено. Това е да се стремим умишлено да събираме блага в повече, отколкото вече беше казано. Ясно и без изключения е забранено да се стремим към по-голямо земно богатство, към излишък от сребро и злато, отколкото ни е нужно. Ако Исусовите думи изобщо имат някакъв смисъл, той би трябвало да е този, защото те не съдържат друг в себе си. От това следва, че който не дължи нищо на никого, има храна и облекло за себе си и дома си, сигурни приходи, за да движи професията си, доколкото всичко това отговаря на разумните размери, но не се задоволява с това, а иска повече, той открито се отрича от Господа, Който го е изкупил. В живота си се е отрекъл от вярата и е в положението на един африкански езичник.

 

          13/ Чуйте това всички вие, които живеете на света и обичате света! В очите на хората може да сте големи, но пред Бога сте една мерзост. Колко време трябва да лежат душите ви в праха? Кога ще се събудите и ще разберете, че всеки от езическите философи е по-близо до небесното царство от вас? Кога ще се убедите и ще изберете по-добрия дял, който не може да ви бъде отнет? Кога ще започнете да събирате съкровища на небесата, като се отречете от земните, като се боите от тях и се отвращавате? Със стремежа си към земни съкровища ти не само пилееш времето и силата си за това, което не е хляб /Ис. 55:2/. Защото каква ти е печалбата от успеха? Погубил си собствената си душа, угасил си и последните искрици духовен живот. Жив си, но си мъртъв. Представляваш жив човек, но мъртъв християнин. “Където е съкровището ти, там е и сърцето ти”. Сърцето ти е в праха, душата ти е прилепнала за пръстта. Не насочваш погледа си към небесното, а към земното; към жалките рошкови, които не могат да наситят вечния дух, създаден от Бога. Любовта ти, радостта ти, желанието ти са насочени към неща, които прехождат още при употребата им. Отхвърлил си небесното богатство. Бог и Христос за теб са изгубени. Спечелил си богатства и огнения пъкъл.

 

          14/ “Колко мъчно ще влезе богат в небесното царство!” Когато апостолите се учудиха на тези думи, Исус беше далеч от намерението да се отрича от казаното. Напротив, повтори ги още по-изразително. “По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в небесното царство”. Колко трудно е за хората, за които те се отнасят, да се счетат за неразумни! Колко им е трудно да не се считат за по-добри от бедната и необразована маса! Колко им е трудно да не търсят щастието в богатството или в неща, зависещи от него, или в това, че пожеланието на очите, страстта на плътта и тщеславието на живота ги водят към едно разкошно съществуване. О, вие, богати, как ще избегнете осъждението в огнения пъкъл? Само за Бога е възможно всяко нещо.

 

          15/ Дори когато имаш успех, каква е ползата от твоите усилия да събираш земни съкровища? “Които ламтят за обогатяване /дали с успех или не/, падат в изкушение, в примка /поставена им от лукавия/, в много глупави и вредни страсти /желания, нямащи нищо общо със здравия разум, несъвместими с разумната и безсмъртна същност, характерни за бездушните животни и захвърлящи човека в проклятие и погубление/”/1 Тим.6:9/. Нека само се поогледаме и ще видим множество трагични доказателства: хора, полакомили се и решили да станат богати. “Сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби” – те предвкусват ада, към който уверено са се запътили!

 

          Трябва да се отбележи колко предпазливо говори тук апостолът. Той не се ограничава само до богатите, защото е възможно някой да стане богат по силата на обстоятелствата и да няма друг избор. Говори за тия, които искат да станат богати. Колкото и да е опасно, богатството не винаги прави хората да се потопят в разорение и погибел. Но стремежът към богатство винаги прави това. Тези, които умишлено ламтят за богатство и го търсят, неминуемо ще погубят душите си, независимо дали наистина са спечелили целия свят или не са. Това са хората, които за прашинки сребро или злато продават Тоя, Който ги е изкупил с кръвта Си. Те сключват завет със смъртта и ада. И заветът им ще е траен. Защото ежедневно се приготвят да приемат наследството на дявола и неговите ангели.

 

          16/ Ах, кой ще опази тези рожби ехиднини, за да се избавят от идещия гняв! Във всеки случай не онези, които лежат пред вратите им и лазят в краката им, гладни да ядат трохите от тяхната трапеза. Не и онези, които им угодничат и се боят от смръщените им чела. Това няма да са земно мислещи хора. Но ако има един християнин на земята, един човек, който е победил света /1 Йоан 5:4/, който не желае нищо, освен Бога, и не се бои от никого, освен от оня, който може и тялото, и душата да хвърли в огнения пъкъл, ти, човече Божи, говори и не се въздържай, издигни гласа си като тръба. Викай силно и покажи на тези уважавани грешници в какво състояние се намират. Може би едно от хиляди уши ще чуе, може би ще се отърси от праха и ще се изтръгне от веригите, оковаващи го към земята, и най-после ще започне да събира съкровища на небето.

 

          17/ Ако се случи така, че човек от тоя род бъде пробуден чрез Божията мощ и запита: “що да сторя, за да се спася?”, тогава отговорът според Божиите откровения е ясен, изразителен и всеобхватен. Бог няма да ти каже: Продай всичко, което имаш. Като познавач на човешкото сърце Той каза това в един особен случай, на богатия младеж /Лука 18:22/. Но това не е общовалидно правило за всички богаташи от всички времена. Общовалидно е указанието: “Не бъди горд!”. Бог не гледа като човека, не те уважава заради парите ти, благородството ти или заради имота ти, нито заради дадена твоя способност или възможност, дължими на твоето богатство, които можеш да си осигуриш с пари. Всичко това за Него е измет – нека и за теб бъде такова. Пази се да не се мислиш нито на йота по-добър или по-умен. Мери се с друга везна – само според мярката на вярата и любовта, които Бог ти е дал. Само когато имаш повече познание и любов, дарени ти от Него, можеш да бъдеш по-мъдър и по-добър, по-ценен и заслужаващ почит от оня, който седи при кучетата на стадото ти /Йов 30:1/. Но нямаш ли това богатство, ти си по-безумен, по-незначителен и по-окаян /не бих казал от най-последния слуга в дома ти, а/ от просяка, лежащ целия в рани пред портата ти.

 

          18/ Второ, не се надявай на непостоянното богатство /1 Тим.6:17/. Не чакай помощ и щастие от него.

 

          Най-напред, не се надявай на неговата помощ. Страшно се заблуждаваш, ако търсиш помощ в златото  и среброто. Те могат да те поставят над света толкова, колкото и над дявола. Знай, че светът и неговият княз се смеят на такива намерения. В ден на напаст те ще те ползват много малко. Богатството си прави крила като орел /Пр. 23:5/. Какво ще стане, когато жената на младостта ти, синът ти, единственият ти син, или приятелят, който е по-скъп от твоята душа, ти бъдат отнети с един удар? Ще съживи ли богатството безжизнения труп и ще върне ли духа в предишното му обиталище? Ще те предпази ли от болест, слабост или болка? Само бедните ли биват нападани от тях? Не! Тоя, който пасе стадата ти или оре нивата ти, има по-малко болести и мъки от тебе, по-рядко бива навестяват от тия неканени гости. Дори когато те дойдат при него, по-лесно биват прогонвани от бедната колиба, отколкото от твоя палат. Какво ще ти помогнат твоите съкровища, когато болката изтезава тялото ти и то се разкъсва от болки?

 

          19/ Но има още по-голямо нещастие от вече споменатите. Ти трябва да умреш. Да станеш прах и да се върнеш в земята, от която си взет, а духът да се върне при Бога, Който го е дал. Времето бързо изтича, годините отлитат безвъзвратно. Може би денят ти клони към своя залез, превалило е пладне и вечерните сенки падат над теб. Усещаш в себе си неумолимо приближаващия разпад. Нишката на живота изтънява все повече. Каква помощ ти предлага тогава богатството? Ще направи ли то смъртта сладка? Ще направи ли приятни последните ти часове? Точно обратното. Колко неприятна за богатия е присъдата: “Глупецо, тази нощ ще ти изискат душата!” /Лука 12:20/. Ще те предпази ли съкровището от злокобния удар или ще отложи ли страшния час? Може ли да спаси душата ти, така че да не вкуси смърт? Да върне миналите години? Да прибави на оставащото ти време един месец, един час, един миг? Или благата, които са били твоят дял, да те пренесат през бездната? О, не! Гол си дошъл на този свят, гол ще си идеш.

 

          Ако тия истини не бяха прекалено еднозначни и затова уважавани /защото те са прекалено еднозначни, за да бъдат отричани/, то сигурно няма да се намери човек, който трябва да умре и въпреки това да се надява на суетното богатство.

 

          20/ Не уповавай на богатството и в търсенето на щастие, защото няма да намериш търсеното. Това всеки мислещ човек ще изведе от досегашните съображения. Защото щом купища сребро и злато и придобитите с тях блага не могат да ни избавят от бедите, можем еднозначно да заключим, че те не могат да ни направят и щастливи. Какво щастие може да има човекът, потиснат от тежки мисли сред многото си имот? Богатите и почитаните хора най-щастливи ли са? Расте ли щастието им съразмерно с растежа на богатството? И изобщо щастливи ли са ? Бих казал почти, че от всички хора са най-окаяните. Ти, богаташо, кажи поне веднъж искрено истината: не ти ли липсва нещо, което прави всичко друго безполезно? Да, така ще бъде, докато жалките ти дни бъдат погълнати от нощта на смъртта.

 

          Така че очевидно най-голямата глупост под слънцето е да разчиташ богатството да те направи щастлив. Не си ли убеден в това? Възможно ли е все още да очакваш щастие в парите или в нещата, които могат да се купят с тях? Могат ли среброто и златото, яденето и пиенето, конете и прислужниците, бляскавите дрехи и пилеенето на времето в тъй наречени удоволствия да те направят щастлив? Тогава те могат да те направят със същата сила и безсмъртен.

 

          21/ Това е празна мечта. Остави го. Надявай се на живия Бог и тогава ще намериш сигурност под сянката на всемогъщия. Неговата вярност ще ти бъде щит и закрила. Той е изпитана помощ във време на беда, която никога няма да те изостави. Тогава ще кажеш, дори и всичките ти приятели да умрат: “Жив е Господ и благословена да бъде канарата ми” /Пс.18:46/. Ще те подкрепя на болничното легло, когато човешката помощ няма да ти е от полза. Когато нищо на земята няма да те избави, Той ще те вдигне от леглото ти, ще облекчи болките ти. Божията утеха ще те направи да ликуваш дори в пламъците. Дори когато земната ти скиния е почти съсипана и всеки миг ще рухне в праха, Той ще те учи да казваш: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото?… Благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос” /1 Кор.15:55-57/.

 

          Възложи упованието си на Него, все едно дали търсиш щастие или помощ. Всичките извори на щастие са там. Уповай на Този, Който “ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме” /1 Тим.6:17/, като ни дарява богатата Си милост от собствената Си ръка, за да я приемем като залог за любовта Му. Тази любов прави всичко, което вкусим, сладко и пропива всяко нещо с жизненост и приветливост. Всяко творение ни насочва към великия Творец и цялата земя е една стълба към небето. Радостта, която е от дясната Му страна, се вплита във всичко, което Той подарява на благодарните си чада. И те се радват в Него на всичко и във всичко, понеже имат общение с Отца чрез Исус Христос.

 

          22/ Трето, не се стреми да умножаваш имуществото си. Не си събирай съкровища на земята – това е една ясна и изразителна заповед, толкова еднозначна, колкото и “не прелюбодействай”. Как може един богаташ да забогатее още повече, без да се отрече от Господа, Който го е изкупил? Да, как може тоя, който има всичко нужно, за да живее, да придобива още или да се стреми към това, без да съгреши? Ако ти все пак трупаш пари или вещи или искаш да го правиш, или прибавяш къща към къща и нива към нива, защо тогава наричаш себе си християнин? Ти не се покоряваш на Исус Христос. Нямаш и намерение да го правиш. Защо се наричаш с Неговото име? “Защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?” /Лука 6:46/

 

          23/ Ако попитате: “Но щом не трябва да събираме имот и да притежаваме повече от необходимото, тогава какво да правим? Да хвърлим ли това, което имаме?”, аз отговарям: ако хвърлите притежанието си в морето или го изгорите, това би била по-добра употреба от сегашната. Няма да намерите по-вреден начин да захвърлите имуществото си от това да го пазите за наследниците си или го продадете и изхарчите парите за себе си. От всички възможни методи за хвърляне тия два са най-лоши. Те противоречат на Христовото Евангелие най-много и са най-вредни за душата.

 

          Уилям Лоу казва за тези два метода следното:

          “Ако прахосаме парите си, ставаме не само виновни за пропиления талант, даден ни от Бога, но и прибавяме още вреди. Ние превръщаме този полезен талант в безполезно средство за собственото си погубване. Защото ако бъде пропилян, той отива за някое нечисто влечение, за задоволяване на суетни и неразумни желания, от които ние като християни трябва да се откажем.

 

          Разумът и възвишените духовни способности могат не само да бъдат пропилени; хората, които разполагат с тях, по този начин вършат най-голямото безумие. Така и парите могат не само да бъдат прахосани, но и, когато се харчат неразумно и без верски основания, могат да доведат човека до по-голямо безумие и прахосничество, отколкото ако той изобщо не разполагаше с пари. Така че ако не използваш парите си да вършиш добро на другите, то ти неминуемо ще ги използваш за собствена вреда. Все едно че отказваш на болния си приятел лекарството, което не можеш сам да приемеш, без да си причиниш силна треска. Така е и с излишните пари. Ако ги дадеш на ония, които нямат достатъчно, това е лекарство, но ако ги пропилееш за себе си, за нещо, от което нямаш нужда, тези пари изгарят и разнебитват твоя дух.

 

          Ако изразходваме богатства, които не служат за действителни нужди, то ние си нанасяме голяма вреда, защото събуждаме неразумни желания, храним лоши влечения, позволяваме си глупави страсти и угаждаме на суетни душевни състояния. Защото изобилните ястия и напитки, великолепните одежди и къщи, разкошът, бляскавите развлечения и убиване на времето увреждат и разсипват сърцето ни. Те са храна и питие за всяка глупост и слабост на естеството ни. Стимулират онова, което не бива да се стимулира. Противоположни са на оная разсъдливост и  на онова сърдечно благочестие, които са угодни на Бога. Обременяват съзнанието ни и ни правят по-неспособни и нежелаещи да издигнем мислите и чувствата си към горното.

 

          Затова парите, които са така изразходвани, не просто изчезват, а се дават за лоши цели и имат лоши последствия за опорочаването и объркването на сърцето, така че да не можем да следваме възвишеното учение на Евангелието. Това не е нищо друго, освен все едно да не дадем парите си на сиромасите, за да си купим с тях отрова.”

 

          24/ Също така нямат извинение ония, които крият благата, ненужни им за разумни цели. Пак Уйлям Лоу казва:

          “Ако някой има ръце, очи и крака, които би могъл да даде на нуждаещите се, но ги заключи в раклата, вместо да ги подари, няма ли с право да го считаме за безчовечен мерзавец? Ако си прави удоволствието да ги трупа, вместо да си спечели небесно богатство, като ги даде на другите, които са лишени от очи и ръце, няма ли с право да го сметнем за побъркан?

 

          Е, парите можем да сравним с очите и краката. Заключим ли ги в раклата, докато сиромасите се нуждаят от тях за насъщните си потребности, то ние не сме далеч от жестокостта на ония, които предпочитат да натрупват ръце и очи, отколкото да ги дадат на нуждаещите се. Ако предпочетем да събираме пари, вместо да направим нещо за вечността си, тогава си навличаме осъждението на оня безумец, който предпочита да заключва очи и ръце, отколкото да спечели вечно благословение, като ги раздаде на бедните.”

 

          25/ Не е ли това още едно основание богатите да влязат така трудно в небесното царство? Върху тяхната общност лежи проклятие, особеното Божие проклятие. Защото те ограбват не само Бога, като злоупотребяват с благата на господаря си и по този начин погубват душите си. Те ограбват също и бедните, гладните, голите, онеправдават вдовиците и сирачетата и стават отговорни за всякаква бедност, страдание и мъка, които могат да отстранят, ако поискат. Не вика ли кръвта на умрелите от глад против ония, които трупат или харчат без нужда? О, как ще дадат отчет пред Оня, Който ще съди живите и мъртвите? /1 Петр. 4:5/.

 

          26/ Четвърто, можете да се научите на правилно отношение към онова, от което нямате нужда, от думите на Господа, които са  в противоположност на горните: “Събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не изяжда и крадци не подкопават, нито крадат”. Каквото успееш да спестиш, прибери го на място, по-сигурно от това, което този свят може да ти предложи. Събирай богатството си в небесната банка и един ден Бог ще ти го възвърне. “Който показва милост към сиромаха, заема Господу и Той ще му въздаде за благодеянието” /Пр.19:17/. Аз ще ти платя, казва Той; да не ти кажа, че ти ми дължиш и сам себе си /Филимон 19/.

 

          Давай на бедните с просветлено око и искрено сърце и пиши: “Дадох на Бога еди-колко си”. ”Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” /Мат. 25:40/.

 

          Това е задачата на “верния и благоразумен настойник”: не бива да продава нито къщата си или парцела си, нито необходимите припаси /били те повече или по-малко/, ако не го изисква някакво особено обстоятелство. Той не бива да желае или да се стреми да ги умножава, нито да ги пилее без нужда, а да ги използва за онези разумни и мъдри цели, за които неговият господар му ги е поверил. След като е осигурил своите с нужното за живота, той си печели приятели с неправедното богатство, което му остава, “та когато се привърши, да го приемат във вечните жилища”/Лука 16:9/ – когато се разруши земният му дом, ония, които приживе са яли неговия хляб, обличали са се с вълната от неговите овце и са хвалили Бога за дадената им утеха, да го посрещнат с добре дошъл в рая, в неръкотворния и вечен дом, съграден от Бога.

 

          27/ Като упълномощени от Господа умоляваме вас, “които имате богатството на този свят” /1 Тим. 6:17/, да струвате добро и да водите живот, изпълнен с добри дела. “Бъдете милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” /Лука 6:36/, Той върши добро и не престава. “Бъдете милосърдни” – доколко? Според силите си, с целия си имот, даден ви от Бога. Нека това ви бъде мярката за добри дела, а не някакви жалки жизнени правила или обичаи на света. Умоляваме ви да “богатеете с добри дела” и ако имате много, да давате щедро. Даром сте приели, даром давайте, не събирайте нищо на земята. Бъдете готови да дадете на всеки, колкото му е нуждата. Разпръсквайте щедро, давайте на сиромасите, раздавайте хляба си на гладните. Обличайте голите, приютявайте странниците, помагайте на затворниците. Лекувайте болните не чрез чудеса, а чрез това, че Бог ще благослови вашата помощ, дадена навреме и на място. Нека благословението на ония, които са били застрашени от гибел пред лицето на нуждата, да дойде върху вас. Защитете потиснатите, застъпете се за сираците и освежете сърцата на вдовиците  /Йов 29:12,13/.

 

          28/ Заръчваме ви пред Бога да бъдете готови за даване, да имате същия дух като вярващите от ранната църква, постоянстващи в благословено и свято общение, като никой не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо /Деян. 2:42, 4:32/. Бъди верен настойник над Божието домочадие. Ти се различаваш от бедните само по две неща: твоите потребности по-бързо са били задоволени, и то от остатъците от имуществото на Господаря; на теб е поверено блаженството да даваш. Положи си добра основа за бъдещето /1 Тим.6:19/ не в настоящия свят, а в бъдещия, за да се хванеш за истинския живот. Най-здравата основа на всички божествени благословения, временни или вечни, е сам Господ Исус Христос, Неговата правда и Неговата кръв, онова, което Той направи и изстрада за нас. В този смисъл “друга основа никой не може да положи”/1 Кор.3:11/, бил той апостол или ангел от небето. Но чрез Христовите заслуги всичко, което правим в Неговото име, е основен камък за добра награда в деня, когато “всеки според своя труд ще получи своята награда”/1 Кор.3:8/. Затова “работи не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот” /Йоан 6:27/. “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го”/Екл. 9:10/. Стреми се към “вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почит и безсмъртие” /Рим. 2:7/. Прави неуморно и усърдно добро от всякакъв род и очаквай оня час на щастие, когато Царят ще рече: “Огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте” /Мат. 25:35,36/. “Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света”.                    



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа