Значение на Св. Причастие

В Новия Завет са представени най-малко шест важни аспекта на Светото Причастие: благодарност, общение, възпоменание, жертва, действие на Св. Дух и есхатологично очакване. Краткият преглед на всяко едно от тези схващания ще ни помогне по-добре да разберем значението на тайнството. 

            Светото Причастие е Евхаристия, акт на благодарение. Ранните християни “разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ.” (Деян. 2:46-47а). Когато се причестяваме, ние изразяваме радостна благодарност за Божите мощни дела в историята – за спасението, завета, изкуплението, освещението. “Великото благодарение” e декламация на тази спасителна история, достигнала връхната си точка в делото на Исус Христос и разпростиращото се дело на Светия Дух. Така се изразява нашата признателност за Божията доброта и за Божията безусловна любов към нас.

            Светото Причастие е общение на Църквата – събраната общност на верните, едновременно местна и вселенска. Макар че притежава дълбок смисъл за отделните участници, тайнството е много повече от лично събитие. Местоименията, използвани в литургията, са в множествено число – ние, нас, наш. Първо послание към коринтяни 10:7 ни казва: “Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.” Текстът на ”Богослужение на Словото и Трапезата І” използва посочения цитат като изрично твърдение за християнското единство в тялото на Христос. Споделянето и връзката, изпитвани на трапезата, илюстрират природата на Църквата и Божието виждане за света.

            Светото Причастие е възпоменание, поменуване, напомняне, но това възпоменание е много повече от простото спомняне. “Това правете за Мое възпоменание” (Лука 22:19; 1 Кор. 11:24-25) е anamnesis. Това динамично действие е изображение в настоящето на делата на Божията милост от миналото, и то така силно, че ги прави действително случващи се сега. Христос е възкръснал и жив тук и сега, което е повече от простото спомняне за извършеното в миналото.

            Светото Причастие е вид жертва. То е актуализация, а не повторение на жертвата на Христос. Посланието към евреите 9:26 подчертава, че “(Той) в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.” Изкупителният живот, смърт и възкресение на Христос правят Божията благодат достъпна за нас. Ние също представяме себе си като жертва в единение с Христос (Рим. 12:1; 1 Петр. 2:5), за да бъдем използвани от Бога в делото на спасението, помирението и правдата. В “Голямата благодарност” Църквата се моли: “Ние принасяме себе си с хваление и благодарност като свята и жива жертва в единение с Христовата жертва за нас…”.

            Светото Причастие е проводник на Божията благодат чрез действието на Светия Дух (Деян.1:8), което е описано в Йоан 14:26: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.” Епиклезата e част от “Великото благодарение”, в която се призовава Светия Дух: “Излей Светия Си Дух върху нас, събраните тук, и върху тези дарове на хляба и виното.” Църквата моли Бог да направи тези дарове “тяло и кръв Христови”, така че вярващите “да бъдат за света тяло Христово, изкупено чрез Неговата кръв”. И по-нататък: “Чрез Духа Си ни направи едно с Христос, едно с всеки друг (вярващ) и едно в служение на всички в света…”.

            Светото Причастие е с есхатологична насоченост, което означава, че трябва да се извършва до края на историята, до постигането на Божията цел за света –  “Христос умря, Христос възкръсна, Христос ще дойде отново”. Ние се причестяваме не само с верните, които физически присъстват, но и със светиите от миналото, които се присъединяват към нас в тайнството. Да участваш означава да предвкусваш бъдещето, обещания рай, докато Христос дойде с последната победа и ние седнем на небесното пиршество”. Самият Христос е гледал към това събитие и е обещал на учениците: “…отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.” (Мат. 26:29; Марк 14:25; Лука 22:18). Когато ядем и пием на трапезата, ставаме участници в божественото естество в този живот и за вечния живот (Йоан 6:47-58; Откровение 3:20). Ние предвкусваме небесното пиршество, празнувайки Божията победа над греха, злото и смъртта (Мат. 22:1-14; Откровение 19:9; 21:1-7). Насред личните и общи житейски неблагополучия ние копнеем за вечно общение  с Христос и окончателно изпълнение на Божествения план. Поддържани от сакраменталната благодат, ние се стремим да бъдем изградени по образа на Христос и да станем инструменти за преобразяване на света.

 

Към  един по-богат сакраментален живот

Какво извършват Божията любов и сила в нас и за нас чрез участието ни в тайнството? Отговорът на този въпрос включва прощение, насищане, изцеление, преобразяване, служение и мисия, и вечен живот.

Ние отговаряме на поканата да участваме в Трапезата чрез незабавно изповядване на нашите лични и общи грехове, вярвайки че “ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9). Нашето покаяние получава отговор в прощението на греховете: “В името на Исус Христос вие сте простени!”. Сигурността се корени в Божия дар за грешниците, който ни прави способни да продължим с усилията си да бъдем верни. Уесли пише: “Божията благодат, дадена тук, потвърждава прощението на греховете ни, като ни прави способни да ги изоставим” (“Задължението за непрестанно причестяване”).

Чрез Св. Причастие ние получаваме духовна храна. Християнският живот е предизвикателно и трудно странстване. За да продължим да живеем вярно и да израстваме в святост се нуждаем непрестанно от храна. Уесли пише: “Това е храната на душите ни: тя ни дава сила да изпълним дълга си и ни води към съвършенство” (Пак там). Бог ни осигурява тази храна чрез тайнството Евхаристия. В Йоан 6:35 Исус казва на тълпата: “Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее”. Ние се връщаме на Трапезата отново и отново, за да подновим силата си. Тръгваме си, получили сила да живеем като ученици, примирени (с Бога) и свидетели. В молитвата след причастието се казва: “Дай ни да идем в света със силата на Твоя Дух, за да отдадем себе си на другите…”.

Тъй като срещаме Христос в Св. Причастие и нееднократно сме докоснати от Божията благодат, ние непрестанно се оформяме по образа на Христос. Всичко това не случва моментално, независимо колко драматично може да е преживяването, което изпитваме. В действителност това е един пожизнен процес, чрез който Бог ни формира като хора, мотивирани от любовта, упълномощени и страстно вършещи Христовото дело в света. Идентичността и служението, които Бог ни дава в нашето кръщение, се изпълняват докато ние продължаваме да се преобразяваме в ученици, които отговарят на Божията любов с любов, насочена към Бога и хората (Рим. 12:1-2).

Чрез Евхаристията ние получаваме изцеление и ставаме способни да помогнем при изцелението на другите. Sozo, коренът на гръцката дума, използвана в Новия Завет за изцеление, се превежда също като спасение и пълнота, цялостност. Голяма част от това изцеление е духовно, но то включва и изцеление на нашите мисли и чувства, на нашите умове и тела, на нашето отношение и взаимоотношения. Благодатта, получена на Трапезата на Господа може да ни направи цялостни. Като такива, които сме получили спасение, ние се стремим да донесем изцеление на потъналия в развала свят. Богослужебникът на Обединената методистка църква описва това добре: “Духовното изцеление е Божие действие, което дарява на хората равновесие, хармония и цялостност на тяло, ум, дух и отношения чрез изповед, прощение и помирение…”.

Благодатта, която получаваме в Господната трапеза ни прави способни да изпълняваме нашето служение и мисия, да продължим Неговото дело в света – дело на спасение, помирение, мир и справедливост (2 Кор. 5:17-21).

Любящият Бог, Който ни среща на Трапезата, ни дава дара на вечния живот. Сам Исус представя Себе Си като духовния Хляб на живота в Йоан 6:25-58 и прави ясна тази връзка: “Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден”. Този живот на единение с Христос е вечен живот. Това не е просто обещание да бъдем с Христос след края на земния ни живот, а и съществуване в динамично любящо взаимоотношение с Христос тук и сега. Това е живот, който никога не свършва, защото е основан в безкрайната Божия любов, която ни среща в тайнствата. 

 

Христовото присъствие

Исус Христос, Който е “сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност” (Евр. 1:3), наистина присъства в Св. Причастие. Чрез Исус Христос и в силата на Св. Дух Бог ни среща на Трапезата. Бог, Който даде тайнствата на Църквата, действа в и чрез Св. Причастие. Христос е изявен чрез общността, събрана в неговото име (Матей 18:20), чрез Словото, възвестено и изпълнено, и чрез споделените елементи на хляба и виното (1 Кор. 11:23-26). Божието присъствие е жива реалност и може да бъде изпитано от участниците; не става дума само за спомняне на Тайната вечеря и разпятието.

Христовото присъствие в тайнството е обещано на Църквата и не зависи от разпознаването на това присъствие от отделните членове на събранието. Св. Причастие всякога предлага благодат. Напомня ни се какво Бог е сторил за нас в миналото, изпитваме какво Бог върши за нас, докато участваме в тайнството, и предвкусваме това, което Бог ще извърши в по-нататъшното Си спасително действие.

Християнската църква е правила през вековете усилия да разбере по какъв начин Христос присъства в Евхаристията. Аргументите и различията по този въпрос са извън предмета (на този документ). Уеслианската традиция потвърждава реалността на Христовото присъствие, макар че не претендира да е в състояние напълно да го обясни. “Химните за Господнята трапеза”, написани от Джон и Чарлз Уесли, са нашият най-богат източник при изучаване на Уеслиевото разбиране за присъствието на Христос в Евхаристията. Един от тези химни (“О, дълбочина на Божията любов”) изразява добре реалността и тайнствеността:

“О, дълбина на Божията любов и благодат неизмерима!

Кой би могъл да каже как хлябът и виното ни изявяват Бога!

Как хлябът Неговата плът ни дава,

как виното предава ни кръвта Му,

изпълвайки сърцата на верните Му люде

на Божия живот с пълнотата.”  

Обединените методисти, заедно с другите християнски традиции, се опитва да осигури ясно и вярно обяснение на Христовото присъствие в Причастието. Нашата традиция отстоява действителното, лично и живо присъствие на Исус Христос. За обединените методисти Господнята вечеря е “закотвена” в живота на историческия Исус от Назарет, но не е главно възпоменание или помен. Ние не приемаме средновековното учение да трансубстанциацията, макар да вярваме че елементите са съществените веществени средства, чрез които Бог действа. В Трапезата на Църквата миналото, настоящето и бъдещето на живия Христос се събират чрез силата на Св. Дух, така че ние можем да приемем и изобразим Исус Христос като Божия спасителен дар за целия свят.             

 

Покана за Господнята трапеза

Поканата за Господнята трапеза идва от възкръсналия и присъстващ Христос. Той кани на Своята трапеза всички, които Го обичат, каят се за греховете си и се стремят да живеят като Христови ученици. Св. Причастие е Божи дар за Църквата и действие на събранието на верните. Чрез отговора на поканата ние потвърждаваме и задълбочаваме нашите лични връзка с Бога чрез Исус Христос и нашата отговорност да живеем и служим в Христовото Тяло.

Всички, които отговарят с вяра на поканата, са добре дошли. Св. Кръщение обикновено предшества участието в Св. Причастие. Причастието е храна за събранието, което е в заветни отношения с Бога чрез Исус Христос. Некръстените, които отговарят с вяра на поканата в нашата литургия, са добре дошли на Трапезата. Те трябва да бъдат наставени относно Кръщението като тайнство на въвеждането в общността на вярата – необходимо само веднъж за всеки човек – и за Св. Причастие като поддържащо тайнство за нашето странстване и израстване в святост – нужно и приемано многократно. “Некръстените, които получават Причастие трябва да бъдат съветвани да се кръстят при първа възможност.” (“От вода и Дух”).

Никой не може да бъде отпратен от Трапезата заради възрастови, умствени, физически, психологически или свързани с развитието способности, поради някакви други условия, които могат да ограничат неговото разбиране или да затруднят приемането на тайнството.

Господнята вечеря в местната ОМЦ е отворена за членовете на другите ОМЦ и за християните от останалите традиции.

 

Проблемът за “недостойнството”

Всеки човек, който отговори с вяра на поканата (“Христос, нашият Господ, кани на трапезата Си всички, които Го обичат, искрено се каят за греховете си и искат да живеят в мир един с друг.”), е достоен чрез Христос да участва в Светото Причастие. Християните пристъпват към Господната трапеза с благодарност за Христовата милост към грешниците. Ние не споделям Причастието заради своето достойнство; нито един не е истински достоен. Ние пристъпваме към Евхаристията, гладуващи да получим благата Божия любов, прощение и изцеление.

Някои истински отдадени методисти се колебаят или дори се отказват от участие в Светото Причастие заради чувството, че са недостойни. Този проблем се дължи на погрешно тълкуване и неоснователни страхове. Според традицията на Обединената методистка църква участниците в тайнството биват уверявани в прощението на техните грехове по време на самото участие в литургията. Павловите предупредителни думи в 1 Кор. 11:27-32 дълго са били източник на объркване и безпокойство. Някои се страхуват да се причестяват по недостоен начин и понякога в разрез с истинското християнско смирение вярват, че участието им е неуместно. Джон Уесли се спира на този проблем в проповедта си “Задължението за непрестанно причестяване”: “Бог ви предлага една от най-великите милости под небето и ви заповядва да я приемете… Недостойни сте да приемете каквато и да е милост от Бога. Но причина ли е това за отхвърлянето на всички милости?… Защо не се подчинявате на Божията заповед?… Не казвай, че си недостоен да се подчиниш на Бога!

            Уесли продължава да обяснява, че недостойнството не се прилага не към причестяващите се, но към начина, по който се приемат осветените елементи: “Тук няма и дума за това да бъдеш недостоен да ядеш и пиеш. Всъщност Павел говори за недостойното ядене и пиене, а това е толкова различно… Точно в тази глава ни е казано, че недостойното ядене и пиене означава да приемаме Светото Причастие по един непорядъчен и оскърбителен начин – “един остава гладен, а друг се напива” /1 Кор. 11:21/.

            1 Кор. 11:29 е присъда срещу всеки, който “яде и пие, без да разпознава Господнето тяло”… Павел пише против онези, които не могат да разпознаят църквата – Тялото Христово – като общност на вярата, в която християните живеят в любов помежду си.”

            (Избрани откъси от документа “Това свято тайнство: методистко разбиране за Св. Причастие”, приет от Генералната конференция на Обединената методистка църква през 2004 г. в Питсбърг, САЩ)



  • Още един за който Исус умря

    Бихте ли обяснили какво предизвиква нуждата от актуализация на Христовата жертва и в какво се състои тя.

Цитати:


Последни новини

Женска конференция

06.09.2018

От 31 август до 2 септември се проведе годишната женска конференция на Методистката църква в България и Румъния. Темата на конференцията беше „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам“.   Тази година лекциите води доц. д-р Свилен Тутеков от Богословския факултет на Великотърновския университет. В самото начало той разясни понятието […]

Прочети повече

Новини, От страната