Корабът на Уесли влиза в пристанището Дийл тъкмо когато корабът на Джордж Уайтфийлд се готви да отплава за Джорджия. Джон, досега свикнал да упражнява роля на духовен наставник сред своите приятели, хвърля жребий за пътуването на Уайтфийлд. Жребият показва, че Уайтфийлд би трябвало “да се върне в Лондон”, а не да заминава за колонията. Уесли изпраща бележка на Уайтфийлд, съобщавайки му това, и сам тръгва за Лондон. Уайтфийлд, от друга страна (както посочва дневникът му), започва да привиква към ролята на ръководител на методистите, докато Уесли отсъства. Уайтфийлд обръща внимание на бележката (и се обижда), но решава да продължи с изпълнението на това, което счита за  “призив за Джорджия”. В колонията той открива и записва в своя журнал (с типична прочувственост) това, че “доброто, което мистър Джон Уесли е направил в Джорджия под Божието ръководство, е неизразимо” (Уайтфийлд, 157). От друга страна, Уесли е на път да открие, че Уайтфийлд (сега ръкоположен и проповедник с увеличаваща се популярност) работи много активно сред религиозните общества не само в Оксфорд и в родното си място – Глочестър, но също и в Лондон.

 

Завръщането на Джон е изненада не само за тези, които го изпращат в Джорджия, но също и за брат му Чарлз. Намеренията на Джон по това време изглеждат някак неясни. Той е готов веднага да се откаже от позицията на енорийски свещеник на Савана; дали смята да се върне скоро не е ясно. За първите няколко седмици в Англия вниманието на Уесли е разделено между старите интереси и новите насоки. От една страна, той докладва на управителния съвет на Джорджия за състоянието на нещата там, събирайки подкрепа, както правят преди това Чарлз и Ингам, и проверя със старите си приятели състоянието на нещата в Оксфорд и Лондон; от друга страна, става активен в създаването на нови групи и нови приятелства, особено с моравските братя, които наскоро са пристигнали в Лондон от Германия.

 

Слухове за внезапното завръщане на Уесли го предшестват при управителния съвет на Джорджия, където мислят, че той не трябва да се връща без тяхно разрешение. Пред тях той докладва по три случая през февруари. Дава мрачен доклад за състоянието в колонията и като се оплаква от “отношението, което срещнал в Джорджия”, им предоставя “няколко документа за свое оправдание” (Egmont, 2:467). Разказът му за Костън “е достатъчен, за да накара всички [управители] да престанат”. Според един от управителите, графа на Егмънт, Уесли със сигурност е виновен за “недискретност”, но Костън “има по-голяма вина” – за “големи злоупотреби при управлението”. Когато Уесли връща разрешителното си за Савана на 26 април, Егмънт отбелязва по-откровено, че изглежда Уесли “е странен човек: ентусиаст, но в същото време и лицемер”.

 

Колкото за методистите в Англия, Уесли разбира, че тяхната работа не само успява да оцелее в Оксфорд, но започва да се разпростира и в други области. В Оксфорд Чарлз се е опитал при завръщането си през 1737 г. да  насърчи някои от методистите “да се върнат към правилата си за свят живот” и да се срещат заедно, както повелява обичаят им (CWJ, 1:115,127). Сега Джон разбира, че мнозина от неговите стари съмишленици са се разпръснали в чужбина, но открива “трима джентълмени, които вървели по стъпките му.” При своите първи посещения при завръщането си в Оксфорд Уесли се връща отчасти към стария си режим, проповядва веднъж в Карфакс, в Касъл и в параклиса на колежа Линкълн, среща се с някои религиозни общества в града (изключително в дома на мистър Фокс, бивш затворник от затвора Бокардо).

 

Уесли разбира и че много от старите му приятели са заети в други части на кралството. Около дузина “лондонски и оксфордски методисти” се събират в дома на Джеймс Хътън в Лондон, “за да пеят псалми гласно сред мира и тишината на квартала.” Един от тази група е Джордж Уайтфийлд, който по времето на отсъствието на Уесли започва да проповядва с плам евангелските истини сред религиозните общества в Лондон и извън него. Като научава за завръщането на Уесли, Джеймс Хърви му изпраща съобщение за дейностите на Уайтфийлд: “Не може да не си чул, а като чуеш, да не се зарадваш на усърдието на нашия приятел Уайтфийлд. Из цял Лондон и сред целия народ се носи славата “за чудесните Божии дела”, извършени чрез неговото служение.” Джон поддържа слаба връзка с Уайтфийлд в Оксфорд. Той се присъединява към групата през 1735 г., малко преди братята Уесли да напуснат университета. Междувременно Уайтфийлд преживява духовно пробуждане и проповядва Благата вест из цял Лондон и в различни части на кралството.

 

Бенджамин Ингам при завръщането си от Джорджия започва да проповядва в много енории около Лийдс в Йоркшър, а чрез връзката си със семейство Деламот в Блендън в Кент въвежда брата на Чарлз Деламот, Уилям, в движението. Уил, студент в Кеймбридж, създава “група за Господа”, която в началото на 1738 година е вече определяна като методистка (виж Кеймбридж, 251-83). В писмо до Джон (изпратено в Джорджия след напускането на Джон) Чарлз Уесли подробно му съобщава: “Виждаме всичко около нас в един удивителен кипеж. Със сигурност християнството надига още веднъж глава” (Letters, 25:526). Но това широко обновление не е изцяло с методистки произход. Из кралството започват да се разпръскват и  други искри на духовно съживление. Грифит Джоунс и Хауъл Харис са пионери в Уелското евангелско движение в началото на 30-те години на XVIII век. То се характеризира с образователна реформа и пътуващи проповедници. Джоунс, Харис, Уайтфийлд и Ингам преживяват някаква форма на  евангелско обръщение през 1737 г. и активно работят в църквата, сред религиозните общества (все още подпомагани от SPCK) и из цялата страна, за да съдействат за съживлението. В това продължително движение за духовно обновление, в което Джон Уесли е ранен пионер, той има ясното съзнание, че изостава от жизнеността и устрема на своите стари и нови приятели.

 

Пристигането на няколко от моравските братя от Германия му осигурява продължение на “чиракуването”, започнало в Джорджия, при тях. Джеймс Хътън, син на лондонски книжар и важна връзка в това отношение, се среща с братята Уесли по-рано в Оксфорд и е съсед на Самюел[1] в Уестминстър. Джеймс и сестра му са “искрено разбудени” от тържествената проповед на Уесли за “Най-важното нещо”, изнесена преди отпътуването му за Джорджия. След това Хътън посещава повече от едно събирания на старите религиозни общества в Лондон (включително и едно на Алдърсгейт стрийт) и създава ново такова в дома на родителите си. На събиранията често четат писмата от “Дневника” на Уесли от Джоржия, откъдето и Хърви научава за моравските братя (Хътън, 181-82). Хътън също се сприятелява с много от оксфордските методисти и им осигурява амвони в Лондон (особено в Тауър, в Сейнт  Хелън, Бишъпсгейт, в четвъртък). Обществото на Хътън просперира от проповядването на Уайтфийлд и други оксфордски студенти, които “не само проповядват по особено искрен начин”, но продължават “методисткия план”, като посещават болни и се молят много (Хътън, 183). Джон лесно се пригажда отново към този модел и посещава групата на Хърви често. Той проповядва в Сейнт Хелън три или четири четвъртъка през пролетта на 1738 г. със същия успех.

 

Завръщането на Чарлз Уесли от колонията, ангажираността на Хътън, проповядването на Уайтфийлд, писмата от журнала на Уесли от Джорджия, а сега и неговото завръщане от Джорджия, а също и  пристигането на моравяните от Германия помагат за насърчаване създаването на нови общества, както и за вдъхването на живот в старите. Уесли упражнява натиск над своето духовно търсене на сигурност, като доразвива няколкото нови приятелства и чрез споделяне на служението на много общества в Лондон.



[1] Самюел Уесли – брат на Джон Уесли (бел.пр.)

 

 

Откъс от „Уесли и хората, наречени методисти“ на Ричард Хайтценратер.

Превод на български език: Десислава Тодорова



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа