Единственият източник на божествения живот, в който вярващите получават благодатната възможност да участват, е Триединният Бог. Освещението е възможно поради единодействието на трите Лица на Троицата, Които могат да вдъхнат дъха на новия живот и да оживотворят падналия човек. По този начин въздигането от духовната смърт е дело на цялата Троица: Отец дарява благодатта на новия живот чрез Сина, Който „упражнява същата сила“, в Святия Дух, Който изпълва с тази сила вярващия човек. Само тогава той ще може да види Бога и да изпълни това, което Той иска от него:

 

Фонтан на живота божествен,

за нас познат си като Три в Един.

Отец и Син, и Дух Свети събират се,

та всичко, що е долу, да се съживи.

Всяко от трите Лица

диханието жизнено вдъхва

и се възправяме тогава, за да видим Бога

и да изпълним всичко, що е заповядал Той.

Докато всажда се духовният живот,

силата на Отца ний чувстваме,

Синът все тази сила упражнява

и съживява Той когото пожелае.

Пробужда ни Духът животворящ,

изпълвайки ни със благодатта Си.

И във съгласие цялата Троица действа,

мен да възправи от смъртта.[1]   

 

Чарлз Уесли настоява, че правилната вяра по отношение на Св. Троица трябва винаги да бъде придружавана от духовния опит на срещата с Божието обновяващо действие. Твърдата основа на т.нар. „Атанасиев символ“, препоръчан за честа богослужебна употреба в The Book of Common Prayer от 1662 г., съвсем не е достатъчна, ако човек не преживява вътрешното обновление, чиято едничка цел е богоподобието (similitude of God). Светлината на интелекта не може да открие тайната на Св. Троица. Тази тайна може да бъде преживяна, защото Триединният Бог благоволява да превърне вярващия човек в Свой храм и да го изпълни с божествен живот:

 

На Атанасиевата твърдина съм основан,

но от основа по-твърда се нуждая,

за да опази гаснещата моя вяра:

душата си да чувствам обновена, искам аз,

по Божие подобие и

по характера на Вечносъществуващия.

…..

Със светлината на ума подсигурен,

напразно прави думи казвам аз за Теб,

докато Ти не се откриеш сам.

Ти само си достатъчен за мен –

Троица тайнствена,

живееща във моето сърце.

 

Ела тогава, Триединни Боже непознат,

и Своето напълно завладей,

навеки опази ме да съм Твой,

блажен наследник, отреден за слава,

Господен храм, изпълнен без остатък

със живот божествен.[2]

 

Божественият живот е изявен в пълнота в Иисус Христос. Човешката душа не може да утоли жаждата си с нищо друго и с никой друг, освен с въплътения Син Божи. Той е Изворът на божествения живот, Който никога няма да пресъхне в сърцето на вярващия човек[3].

 

[1] Trinity Hymns 1767, p. 80, Hymn 125.

[2] Trinity Hymns 1767, p. 102 – 103, Hymn 19: 2, 5, 6.

[3] Scripture Hymns 1762, 1: 328 – 329, Hymn 1018.

 

(Откъс от Топалски, Д. Пътят на освещението. С., 2017)



Цитати:


Последни новини

In Memoriam

22.03.2021

На 19 март 2021 г. брат Богомир Илиев отмина във вечността. Напусна ни един от последните ветерани на Методистката църква в България. Той сподели съдбата на семействата на пастирите, които бяха осъдени на инсценирани, фалшиви съдебни процеси, защото останаха верни на своето призвание. Техните семейства преживяха много. Те бяха обект на нескрита омраза и бяха […]

Прочети повече

Новини, От страната