the-lords-supperАвтор: Стивън Манскар

 

Наскоро проведената Консултация за онлайн Причастието (Consultation on Online Communion), която се състоя в Нешвил от 30 септември до 1 октомври, ме подбуди да разсъждавам за тайнството и ролята, която то е играло в живота и служението на Джон и Чарлз Уесли. Аз съм насърчен от факта, че Църквата е започнала да разговаря за Светото причастие. Това ми подсказва, че пасторите и местните църкви се опитват да намерят начини да увеличат участието в централния акт на християнското поклонение. А това е нещо добро. Надеждата ми е, че ние ще се приближим до сакраменталния живот, който Уесли  е поучавал и оформял за хората, наречени методисти.

 

Джон Уесли вярвал, че Господнята трапеза е “великото средство, чрез което благодатта на Неговия Дух се съобщава на душите на всички Божии деца“ (Проповед 26: Върху Проповедта на планината VI, §III, 11). Това било една от причините той да се причастява най-малко веднъж седмично през по-голямата част от своя живот. Уесли се причастявал всекидневно през осемте дни след Великден и дванадесетте дни на Рождество Христово. „Братята Уесли поставяли силно ударение върху важността на Светото причастие и спомогнали за това, да започне сакраментално съживление през осемнадесети век. Техните сакраменталистки принципи в крайна сметка се оказват основният фактор за отделянето (на методистите от Англиканската църква). Членовете на обществата били подтиквани да се причастяват често в техните енорийски църкви и самите братя Уесли водели организирани групи от причастяващи се методисти в лондонските катедрали „Св. Павел“ или „Св. Лука“, или в „Храма на св. Яков“ в Бристол, и се радвали да участват в отслужването на Господнята трапеза, когато били канени за това от симпатизиращи англикански колеги“ (Франк Бейкър, „Джон Уесли и Църквата на Англия“, стр. 84). Това обяснява защо молитвеникът, който Джон Уесли редактирал и изпратил в Америка през 1784 г. за употреба от новосформираната Методистка епископална църква, предполага ежеседмично празнуване на Господнята трапеза.

 

За да разберете защо Уесли е наблягал на честото причастяване, прочетете Проповед 101 („Задължението за постоянно причастяване“). Скоро след зачитането на проповедта става ясно: Уесли вярвал, че редовното и често участие в Господнята трапеза е жизненоважно за християнското ученичество, защото Христос заповядва това:

„Първата причина защо да се причастява е задължение на всеки християнин е, защото това е ясна заповед от Христос. Че това е Негова заповед, става ясно от текста: Правете това за Мое възпоменание“, чрез който както апостолите бяха задължени да благославят, разчупват и дават хляба на всички, които се присъединяват към тях в тези свети неща, така и всички християни бяха задължени да приемат тези знаци за Христовото тяло и кръв. Ето защо тук има заповед хлябът и виното да се приемат за възпоменание на Неговата смърт до края на света. Забележете също, че тази заповед бе дадена от нашия Господ, когато Той полагаше живота Си заради нас. Това са, следователно, както и бяха, Неговите предсмъртни думи към всички Негови последователи“ (Проповед 101: „Задължението за постоянно причастяване“, §I,1).

 

         Християните, според Уесли, са обвързани със задължение да се покоряват на Исус. Той вярвал думите на Исус: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йн. 14:15). Кръщелният завет е нашата декларация за вярност към Триединния Бог. Той ни обвързва с Бога и един с друг във взаимоотношения на взаимна любов, справедливост отчетност. Всички те предполагат покорство от любов към ученията на Исус Христос. Уесли вярвал, и християнската традиция учи, че Господнята трапеза е благодатното средство от първостепенна важност. Споделянето на хляба и виното, които отново и отново представят тялото и кръвта на нашия Спасител, предава прошка на греховете, примирение и изцеление, което е осезаемо и истинско. Уесли го изразява по този начин:

„Божията благодат, която ни се дава (чрез Причастието, б.пр.), ни потвърждава, че греховете ни са простени, като ни прави способни да ги оставим. Както нашите тела се укрепват от хляба и виното, така и душите ни укрепват от тези знаци на тялото и кръвта на Христос. Това е храната на нашите души: тя ни дава сила да изпълняваме задълженията си и ни води към съвършенство. Следователно, ако имаме предвид ясната заповед на Христос, ако ние силно желаем греховете ни да бъдат опростени, ако искаме да получим сила да вярваме, да обичаме и да се покоряваме на Бог, тогава не би трябвало да пренебрегваме нито една възможност да приемаме Господнята трапеза“ (Проповед 101: „Задъжението за постоянно причастяване“, §I,3).

 

         Консултацията за онлайн Причастието ми говори, че пасторите търсят начини да увеличат възможностите на тяхното събрание да приемат тайнството. Това е нещо добро. Според моя прочит на Уесли ежеседмичното причастяване на главното богослужение е минимумът за едно уеслианско практикуване на Светото причастие. Уеслианската практика обаче никога не може да включва виртуално поклонение или виртуално тайнство.

 

         Ученичеството в Уеслианската традиция е по необходимост ученичество на събранието и на взаимоотношенията. То изисква християните да се стремят към израстване  в святост на сърцето и живота заедно чрез редовно събиране един с друг за поклонение и в малки групи, за да бдят един за друг в любов чрез взаимна подкрепа и отчетност. Уеслианският път изисква християните да работят един с друг в обстановка, в която те могат да се видят, чуят, помиришат, докоснат и прегърнат. Уесли е много ясен относно този въпрос:

„Толкова голяма разлика има в начина за изграждане на душите в Христос, преподаван от св. Павел, от този, преподаван от мистиците! Те не се различават толкова по отношение на основата, нито по начина, по който се гради върху нея, колкото по начина, по който надграждат. Защото религията, в която тези автори биха ни изграждали, е религия на самотниците… Точно обратно на това е благовестието на Христос. Религията на самотниците не може да бъде открита там. Свети самотници е фраза, която не е по-съвместима с благовестието от свети прелюбодейци. Благовестието на Христос не познава друга религия, освен социалната; никаква друга святост, освен социалната святост. Вярата, която действа чрез любов“, е дължината и широчината, дълбочината и височината на християнското съвършенство“ (Предисловие към Химни и свещени поеми – 1739, §4&5).

 

         Аз смятам, че Уесли би счел практикуването на онлайн богослужение и причастие за нещо сходно с индивидуалистическата духовност, практикувана от мистиците. Такава практика е противна на природата на Триединния Бог и на благовестието на Христос. Християнската вяра не може да бъде изолирана от християнската общност. Въпреки че е дълбоко личностна, тя не може да бъде частна собственост. Ето защо Светото причастие изисква физическа общност на християнското събрание. Събранието се събира в Христовото име, за да предложи себе си, като физическо тяло, в служба на Триединния Бог чрез възхвалата, молитвата, песента, Писанието, прогласяването и благодарението. Поклонението се извършва физически заедно за Бога.

 

         Хората, които гледат екрана на телевизора или компютъра, могат да наблюдават и слушат поклонението на събранието, но не могат да участват в литургията, защото са физически отделени от своите братя и сестри в Христос. Те определено могат да преживеят благословение и утеха чрез слушане на песните, прочитите от Свещеното писание, молитвите и проповедта. Такава дейност е акт на лично посвещение, подобна на това, което Уесли нарича „служението на Словото“. За да участвам в поклонението обаче, е необходимо физическото ми присъствие в събранието, където гласът ми може да бъде чут, а аз мога да се протегна и да хвана ръцете на хората, които седят до мен.

 

         Нека с цената на всичко да направим практикуването на Светото причастие по-уеслианско. Това може да се случи, като предприемем стъпка напред и включим тайнството в ежеседмичните неделни богослужения и в другите събирания през седмицата. Използвайте и поучавайте литургията на Обединената методистка църква, която може да откриете  отпечатана на стр. 6-11 от „Книга с химни на Обединената методистка църква“ (The United Methodist Hymnal) под името „Богослужение на Словото и Трапезата I“ (A Service of Word and Table I). Такова поучение и практика ще помогне на местните църкви да осъзнаят, че уеслианският призив от олтара е всъщност покана за Господнята трапеза.

 

Превод: п-р Владимир Железов



  • Krasi Krustev

    Статията правилно критикува т.н. онлайн Причастие, но акцента и е само в един аспект – несъвместимостта на литургията като „общо дело” на вярващите с индивидуализма на онлайн-християните. Важни са и други аспекти, като този, че при епиклезата /която пък е неделима от цялата литургия/ Словото отново става плът, т.е. имаме един вид „евхаристийно въплъщение”. Така ние вкусваме вече не хляб и вино, а истинските нетленни Тяло и Кръв Христови и се обожваме, ставаме участници в Божието естество. Но как ставаш такъв пред монитора? С едно кликване на мишката? Колко духовно! Но не Духа на Христос, а духа на Платон.

  • Владимир Железов

    Наистина е много ужасяваща тази изкуствена пропаст, която сме допуснали между „видимата“ и „невидимата“ църква, което от своя страна оставя място за такова безсмислено действие като „онлайн причастието“. Църквата винаги е била една, свята, вселенска, но и видима, макар и Духът, който я прави жива да е невидим. Така и Причастието, като образ на всички християни, които са много, но са един хляб, едно тяло, макар че има невидима, благодатна, божествена страна, все пак има и видимо измерение – хлябът и виното, от една страна, и физическото събрание на изкупените чрез пролятата кръв и разкъсаната плът на Христос от друга.
    По мое мнение е необходима дълга и усърдна работа за преодоляване на тези сектантски тенденции за търсене на християнство извън Църквата Христова и Христос извън Причастието на Църквата!

Цитати:


Последни новини

Ваканционни седмици и уикенди за деца

24.09.2018

Комисията за работа с деца поздравява всички деца и учители с началото на новата учебна година! С началото ѝ се завръщаме и в Неделното училище след едно горещо и много хубаво лято. Традиционно планираният детски лагер тази година не се състоя, защото в обявения срок имаше записани само 16 деца. Комисията взе решение „да занесе“ […]

Прочети повече

Новини, От страната