Автор: Даниел Г. Топалски

 

           Празникът Преображение често остава встрани от нашето внимание. Трудно ни е някак си да разграничим преобразяването на Исус Христос пред трима от учениците Му от всички останали знамения на наближилото и пребиваващо между нас Царство Божие. Изцеленията, укротяването на стихиите, насищането на хиляди – нима това не са все свидетелства за непосредственото нахлуване на Божието действие в човешкия свят, за благодатното присъствие на Някой, Чието име евреите не смееха да произнесат! И ако Преображението е също такова свидетелство, защо тогава е нужно по особен начин да го отличаваме от всички останали, специално да го отбелязваме в църковния календар?

 

Самите евангелски разкази ни задължават да погледнем към събитието на Преображението с по-настойчиво внимание. И трите синоптични евангелия го свързват с изповеданието на Петър, на когото Исус е открит като „Христос, Син на Живия Бог“. Именно като такъв Той засвидетелства Себе Си по-късно на планината, когато лицето Му светва като слънцето, а дрехите Му стават бели като светлината (Мат. 17:2). И двата пъти – и в думите на Исус, последвали Петровата изповед, и в Преображението – изявяването на Божията слава е неотделимо обвързано с темата за страданието. В Евангелието според Йоан тази връзка между славата и кръста намира своя точен израз – Исус ще бъде „издигнат от земята“ и така ще привлече „всички при Себе Си“ (Йоан 12:32).

 

Преображението се случва на „една висока планина“, а от Писанието знаем, че планината е място на особена Божия близост, място на преломни събития в спасителната история както преди раждането на Христос, така и след него. Неизбежно си спомняме за планината Синай, на която се възкачи Моисей, както и за факта, че след неговото слизане „кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога“ (Изх. 34:29). Но ако в случая с Моисей светлината идваше отвън, то при Исус Христос тя идваше отвътре, защото сам Той е „светлина от светлина, истински Бог от истински Бог“ (Никео-Константинополски символ на вярата).

 

Исус се изкачва на планината, за да се моли. Преображението е всъщност едно молитвено събитие. В молитвеното единение с Отец Синът се явява пред учениците, какъвто е, и те могат дори сетивно да осезават това, което малко по-рано Петър изповядва за техния Учител. Пред тях Исус се открива именно като „Син на Живия Бог“, единствен по рода си Син на Отец по същност. Гласът от облака недвусмислено потвърждава това, както в едно друго ключово събитие в живота на Исус, което поставя началото на Неговото служение – кръщението във водите на р. Йордан. Но този път е добавена и повелята: „Него слушайте“. Исус Христос е Словото на Божественото откровение, изпълнението на Закона, заради който Моисей се възкачи на планината, Неговите думи са „думите на вечен живот“ (вж. Йоан 6:68).

 

Събитието на Преображението заема много специално място в традицията на Източната църква. В него източните църковни отци са виждали открита не само истината за това кой е Исус Христос, но и тази за призванието на човека, за това какви можем и трябва да станем чрез действието на Божията благодат. Ние сме призвани към богоподобие, обожение, участие в Божественото естество (ІІ Петр. 1:4) и това е сърцевината на спасението.

 

Но по какъв начин Бог може да направи човеците съпричастни на благата на Своя Божествен живот? Как Бог, Който обитава в непристъпна светлина и „Когото никой човек не е видял, нито може да види“ (І Тим. 6:16), може да влезе в съприкосновение с тварния човек? Според източните отци това е възможно само чрез нетварните Божествени енергии, чрез които Бог изявява Себе Си в света, твори и поддържа всичко видимо и невидимо и осъществява преобразяването на човека и цялото творение. За всички нас днес тези нетварни Божествени енергии са познати като Божия благодат.

 

Светлината, която учениците виждат на планината, също е нетварна. За тях това е възможно, защото те самите са преобразени от Святия Дух, Който ги е направил способни да съзерцават това, което съществува и преди самото събитие. Преобразяването на Исус Христос е всъщност преобразяване на учениците – Той продължава да бъде, какъвто е бил и преди, но техните очи сега са отворени и слепотата им е изцерена.

 

Оказва се, че чудото на Преображението е съвсем различно от това, което обикновено се мисли. То съвсем не се състои в това, което тримата апостоли са видели, а в способността им да съзерцават Исус Христос такъв, какъвто е. Чудото е тяхното собствено преображение.

 

Събитието на Преображението ни казва, че спасението е възможно. Човешката слепота и немощ могат да бъдат изцелени. Пропастта между тварното и нетварното може да бъде преодоляна. Чрез изкупителното дело на Исус Христос и освещаващото действие на Божия Дух нашето собствено преображение е осъществимо. По благодат и ние можем да станем Божи синове и дъщери, които да видят славата на Словото, Което стана плът, „слава като на Единородния от Отца“ (Йоан 1:14).

 

Тези, които Бог преобразява чрез Своята благодат, нямат право да останат на планината, далеч от човешкия свят, от неговите грижи и проблеми. Те са призовани да участват в преобразяването на този свят, да слязат отново „долу“, сред всичките му страдания, отчаяние и мъка и да възвестяват настъпващото Божие царство.

 

Статията е публикувана за първи път във в. „Зорница“ (август 2016 г.)



Цитати:


Последни новини

Международна научна конференция

15.11.2017

На 13 и 14 ноември, от 9.00 до 18.00 часа, в Конферентната зала (северно крило на Ректората) се проведе международна научна конференция, посветена на 500-та годишнина от началото на протестантската Реформация. Участваха преподаватели от Богословския и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, български протестантски богослови и пастори, гости-учени от Унгария, Австрия и Франция. […]

Прочети повече

Новини, От страната