“Влезте през тясната порта; защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.”

/Матей 7:13,14/

 

А/ Този откъс е предшестван от предупреждението на нашия Господ за опасността, на която сме изложени при първия допир с истинската религия: пречките, идващи отвътре, от злината на нашето сърце. А сега говори за пречките, идещи отвън, особено за лошия пример и лошия съвет. Поради тези две неща хиляди хора, които са вървели някога добре, са се върнали в греха, макар че много от тях вече не са били начинаещи във вярата, а са отбелязали прогрес в пътя на правдата. Затова Исус най-сериозно ни предупреждава за тях и повтаря предупреждението Си в различни формулировки, за да не ги пренебрегваме. За да се предпазим добре от лошия пример, Той ни учи: “Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират”. За да ни предпази от лош съвет, Исус казва: “Пазете се от лъжливите пророци”. Сега ще размислим само върху първото поучение.

Б/ От една страна, в тези думи е видно кое без никакво съмнение обозначава пътя към ада: “Широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях”. От друга страна, е ясно кой е непогрешимият белег на пътя към небето: “Тясна е портата и стеснен е пътят … малцина ги намират”. Следва сериозният призив: “Влезте през тясната порта”.

І. 1. Нека първо разгледаме белезите на пътя към ада. Наистина портата и пътят към проклятието са широки. Защото грехът е вратата към ада и злото е пътят към него. Колко широка порта е грехът! Колко широк е пътят на злото! Защото “Божията заповед е твърде широка”/Пс.119:96/; тя се простира не само над всичките ни дела, а и над всяка дума, излязла из устните ни, над всяка мисъл, породена в сърцето ни. Грехът е също толкова широк, колкото и заповедта, защото всяко престъпване на заповедта е грях. Всъщност, грехът е хиляди пъти по-широк. Защото заповедта ние можем да спазим по един-единствен начин – като всичките ни дела и действия са истинни и чисти, но има хиляди начини да нарушим всяка заповед, така че тази порта наистина е широка.

  1. Нека първо разгледаме този факт по-отблизо. Какво широко действие имат наистина първичните грехове, от които произлизат всички останали: “копнежът на плътта”, който е “враждебен на Бога”/Рим.8:7/, гордостта на сърцето, своеволието и любовта към света! Можем ли да им определим граници? Не се ли разпростират те върху всичките ни мисли и не се ли размесват с всичките ни влечения? Не са ли те квасът, който по-малко или повече заквасва всичките ни чувства? Не трябва ли при едно строго и честно себеизпитване да открием горчивите корени, които растат все по-дълбоко в нас, заплитат всичките ни думи и отравят всичките ни дела? И колко многобройни са плодовете, които те дават по всяко време и у всеки народ! Те са достатъчни, за да направят безчислени “тъмните места на земята”/Пс.74:20/.
  2. О, кой може да премери техните противни плодове, да изброи всичките грехове против Бога и ближните – не греховете, които фантазията ни може да нарисува, а които са печалната реалност в ежедневния ни опит! Не е нужно да обходим цялата земя, за да ги намерим. Да погледнем в една страна, в един по-голям или по-малък град. Колко изобилна е жетвата! Нека това не бъде страна, покрита с мрака на исляма или на езичеството, а такава, в която хората се наричат с името на Исус Христос и претендират, че ходят в светлината на Неговото славно Евангелие. Нека погледнем към нашата страна и нашия град. Ние наричаме себе си християни, и то от най-чистия вид. Ние сме протестанти, реформирани християни! Но кой носи реформацията на мисленето в сърцето и живота си? Имаме ли основания да го твърдим? Но въпреки това колко много са греховете ни, дори такива от най-лош вид. Не се ли срещат мерзости от всякакъв калибър всеки ден сред нас? Не покриват ли всевъзможни грехове страната, както водата покрива морето? Кой може да ги преброи? Брой по-добре капките на дъжда и песъчинките по брега. Толкова е широка портата и пространен пътят, който води в погибел!
  3. “И мнозина са ония, които минават през тях” – почти толкова, колкото минават през портата на смъртта, са и тези, които падат в бездната. Защото не може да се оспори /това и трябва да приемем със срам и мъка в сърцето/, че дори в нашата наричаща себе си християнска страна мнозинството от всички възрастови групи, от двата пола, от всички професии и занаяти, от всички класи и слоеве, високопоставени и нископоставени, богати и бедни вървят по пътя на погибелта. До днес огромната част от жителите на този град живеят в грях, в едно открито, обиграно, съзнателно престъпване на закона, като твърдят, че го спазват. Да, в една откровена греховност, в груба и очевидна форма на безбожие и неправда, в безцеремонно погазване на дълга към Бога и ближния. Всички те, и това е неоспоримо, се спускат надолу по пътя към осъждението. Да вземем ония, които “на име са живи, но са мъртви” /Откр.3:1/, които никога не са живели по Бога, които на външен вид изглеждат извънредно праведни, но вътрешно са пълни с нечистота, пълни с гордост и себедоволство, с гняв и ярост, с жажда за почести и алчност, които обичат повече света и страстите му, отколкото Бога. Те могат да бъдат почитани от хората, но пред Бога са една мерзост. Колко успешно увеличават броя на чадата на ада тези светски светии! Да вземем ония, които независимо от намеренията си имат повече или по-малко вид на благочестие, но “не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята”/Рим.10:3/ като основа за примирение с Него и за приемането им, затова и “не се покориха на правдата от Бога”. Е, ако вземем всичко това предвид, то колко ужасно верни са думите на нашия Господ: “Широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях!”
  4. Това се отнася не само до необразованата маса, до бедната, глупавата, проста част от човечеството. От въпросната категория са и високопоставените, притежателите на много земя и добитък. “Между вас няма мнозина мъдри според човеците” – по човешка преценка, “нито мнозина силни”- с власт, енергичност, богатство, “нито мнозина благородни” /1 Кор.1:26/, които са били призвани в широкия път чрез света, плътта и дявола; те не са били непокорни на този призив. Да, колкото по-високо са се качвали в щастие и власт, толкова повече са затъвали в безбожие. Колкото повече благословения са получавали от Бога, толкова повече са съгрешавали. Не са използвали честта, богатството, учеността или знанието като средство за освещение, а за разюзданост и за подсигуряване на собствената си погибел.
  5. 1. Основанието, поради което мнозина от тях вървят така безгрижно по широкия път, е именно в това, че той е широк. Не им идва на ум, че точно това го прави да е път към ада. “Мнозина вървят по него” и точно затова трябва да го оставят и да разберат, че “тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина ги намират”.
  6. Това свойство е неделима особеност на пътя към небето. Той е така тесен, че нищо нечисто не може да мине. Никой грешник не може да се провре, докато не е избавен от всичките си грехове – не само от външните, от “суетния живот, предаден от бащите ни” /1 Петр.1:18/. Не е достатъчно само да оставим злото и да вършим добро. Трябва не само да бъдем освободени от всякакви зли дела, от зло и ненужно говорене, но трябва и да сме вътрешно преобразени, “обновени в духа на своя ум” /Еф.4:23/. Иначе няма влизане през портата на живота и достъп до славата.
  7. Защото тесен е пътят, който води към живот, пътят на цялостната святост. Тесен е пътят на нищетата по дух, на святата скръб, на кротостта, на глада и жаждата по правдата. Тесен е пътят на милосърдието, на понасянето на страдания заради правдата.
  8. “Малцина са ония, които ги намират”. Ах, колко много намират лесно пътя на езическата праведност! Колко са малко ония, които не правят на другите това, което не желаят да бъде правено на тях! Колко малко са чисти пред Бога с оглед на делата на неправда и липсата на любов! Колко малко не нараняват с език, не говорят зло и лъжа! Колко малка част от хората е свободна от външни прегрешения! И колко по-малка е тая с право сърце пред Бога, чиста и свята в очите Му! Къде са ония, които усещат проницателния Му поглед и се каят в прах и пепел пред Него? Къде са ония, които дълбоко и сериозно усещат своето недостойнство и “прекарват със страх времето на своето престояване” /1 Петр.1:17/ наистина смирено и благочестиво, които не се оставят да ги побеждава злото, но го побеждават чрез добро /Рим.12:21/, които жадуват по Бога и непрестанно жадуват за преобразяването си по Неговия лик? Колко рядко са засадени по земята ония, чиито души преливат от любов по ближните, които обичат Бога с всичките си сили, дали са Му сърцата си и не желаят друго нито на земята, нито на небето! Колко са малко ония, които използват всичките си сили за добротворство и са готови на всичко, дори и да умрат, за да спасят поне една душа от гибел!
  9. Но понеже малцина вървят по пътя на живота и мнозина отиват към погибел, голяма е опасността от влиянието на лошия пример. Един-единствен такъв пример може да ни впечатли, ако е пред очите ни, ако ни се вижда напълно естествен и е в тон със собствените ни влечения. Колко по-голяма би била силата на много примери, които са постоянно пред нас и заговорничат със сърцето ни, за да ни повлекат в течението си. Колко трудно е да плуваш срещу течението и да се пазиш неопетнен от света!
  10. И това, което ни създава още по-големи трудности, е фактът, че лоши примери ни дават не само загрубели и духовно безчувствени хора, но и образовани, добре облечени, почитани, мъдри; хора, разбиращи нещата, знаещи, всестранно образовани, надарени с разум и красноречие. Всички, или почти всички те са против нас. Как да устоим пред тях? Не се ли лее манна от устните им? Не владеят ли те изкуството да убеждават с учени аргументи? Не са ли опитни в спорове и дискусии? Без усилие те доказват, че един път е верен, защото е широк, че лош е не тоя, който следва множеството, а тоя, който не иска да го следва, че твоят път е лош, щом е тесен и малцина го вървят. Удава им се дори да докажат, че злото е добро и доброто – зло, и че пътят на святостта е път на погибел, а пътят на света е единственият път към небето.
  11. Как трябва необразованите хора да защитят своята правда срещу такива пропагандатори? И как да застанат без въоръжение да спорят с влиятелни, благородни, силни и опитни противници, слизащи по пътя към погибел? Силните могат да накарат своите опоненти да замлъкнат по-бързо, отколкото с аргументите на разума, защото обикновено те не се обръщат към разума, а към страховете им – един метод, който рядко остава безплоден. Дори там, където аргументите не дават плод; страхът е основна човешка потребност. Всички могат да изпитват страх, независимо умеят ли да мислят разумно или не. И всички, които нямат здраво упование на Бога и не възлагат сериозно доверието си на Неговата мощ и любов, неминуемо трябва да се боят да застанат срещу мнението, зад което стои светът със своята сила. За чудене ли е тогава, че примерът на силните се превръща в закон за ония, които не познават Бога?
  12. Също така мнозина богати вървят по широкия път. Те се опират на надеждите и всевъзможните неразумни желания на хората. Това правят със същата сила и въздействие, както силните и благородните го правят със страховете на останалите люде. Ето защо ти едва ли ще можеш да стоиш здраво на Христовия път, освен ако не си умрял за всичко земно, ако светът не е разпнат за теб и ти за него и не се стремиш към нищо друго, освен към Бога.
  13. Но колко тъмна, неудобна, отблъскваща се открива пред нас другата страна! Една тясна порта, един тесен път. Малцина минават през нея и вървят по пътя! Освен това тези малцина не са мъдри, образовани или красноречиви. Те не могат да се аргументират ясно и точно, не са в състояние да приведат и един довод. Не умеят да обосноват вярата си, да обяснят как я живеят. Такива защитници едва ли са за препоръчване; по-скоро те правят нещата още по-неясни и по-неприемливи.
  14. Към това се прибавя, че те не са благородни или почитани хора. Ако бяха такива, ти би бил снизходителен относно глупостта им. Това са хора безинтересни, без власт, нищожни за света. Бедни и нищи са, живеят в долните слоеве и не могат да ти нанесат никакви щети, даже и да искат. Затова от такива не бива да се страхуваш или да се надяваш на нещо, защото болшинството от тях биха казали: “Сребро и злато нямам”, или имам съвсем малко. Някои от тях едва ли имат даже нещо за ядене или за обличане. По тази причина, както и затова, че техните пътища не са като на другите, за тях се злослови, те биват презирани, имената им се считат за лоши, те биват преследвани по разнообразни начини и считани за измет на света /1 Кор.4:13/. Така твоите страхове, надежди и желания /освен ония, които имаш непосредствено от Бога/, твоите природни влечения постоянно те примамват да тръгнеш по широкия път.

III. 1. Затова нашият Господ сериозно ни приканва: “Влезте през тясната порта”, или “Подвизавайте се /като в борба на живот и смърт/ … защото мнозина ще се стараят /това значи ще се опитват без особено усилие/ да влязат и не ще могат” /Лука 13:24/.

  1. Човек може да си помисли, че със следващите думи Господ излага друга причина хората да не могат да влязат: “след като стане домакинът и затвори вратата и вие, като останете вън, почнете да хлопате и да казвате: Господи отвори!, а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте, махнете се от Мене вие, които вършите неправда” /Лука 13:25,28/.
  2. Едно повърхностно тълкуване на тези думи може да ни заблуди, че дългото забавяне на хлопането по-скоро е истинската причина останалите вън да не влязат, отколкото начинът, по който са се опитвали да го сторят. Но тия биват прогонени заради това, че “вършат зло”, че вървят по широкия път. С други думи, те не са се борили да влязат през тясната порта. Може би са се опитали, преди тя да се затвори, но това не е било достатъчно; или са се опитвали, след като е била затворена, но е било твърде късно.
  3. Затова, подвизавай се днес, сега, да влезеш през портата. Чуй и запомни добре: ако си на широкия път, ти си на път, който води в погибел. Бог ти казва: колкото и много да вървят с теб по него, и те, и ти пътувате към ада. Вървиш ли с множеството, ти отиваш натам. Има ли мнозина мъдри, богати, силни или благородни около теб? Самият този факт трябва да бъде белег за теб, че този път не води към живот. Ето ти едно кратко, ясно и несъмнено правило, преди да се захванеш с подробностите: с каквото и да се занимаваш, трябва да бъдеш самотник, иначе си изгубен! Пътят към ада никога не изисква да си самотен, но пътят към небето го изисква от началото до края. Ако сториш и едничка стъпка към Бога, вече не си с другите хора. Не се смущавай от това. Много по-добре е да си сам, отколкото да рухнеш в бездната. Така че тичай по предлежащото ти поприще, макар че ще имаш много малко спътници. Няма да е винаги така. Още малко време и ще стигнеш “при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при духовете на усъвършенстваните праведници” /Евр.12:22,24/.
  4. И тъй, “подвизавай се да влезеш през тясната порта”, воден от дълбокото съзнание за страхотната опасност за душата ти, докато си по широкия път. Тя е в беда, докато ти липсва нищетата по дух и личната вяра, считана за лудост от масата, от богатите и мъдрите. “Подвизавай се да влезеш”, пронизан от загриженост и срам заради това, че толкова дълго си ходил заедно с несмисленото множество и напълно си пренебрегнал онова освещение, без което никой няма да види лицето на Бога /Евр.12:14/, та дори и съвсем си го презирал. Подвизавай се със свят страх, като в борба на живот и смърт, да не би да не се изпълни обещанието “да влезеш в Неговата почивка”/Евр. 4:1/, в почивката на Божиите люде. Подвизавай се с горящо усърдие, с “неизговорими стенания”. Подвизавай се с непрестанна молитва, на всяко място и по всяко време; издигай сърцето си към Бога и не Го оставяй намира, докато не “видиш лицето Му в правда” и “когато се събудиш”, да “се наситиш от изгледа Му” /Пс.17:15/.
  5. В заключение, “Подвизавай се да влезеш през тясната порта” не само чрез борбата на душата, чрез осъзнаване на греха, чрез загриженост, срам, копнеж, страх и непрестанна молитва, но също и чрез “оправяне на пътя си” /Пс.50:23/, чрез това, че ходиш в Божия път с цялата си сила – в пътя на невинността, на благочестието и на милосърдието. Избягвай злото във всеки негов образ; върши добро, колкото можеш, на всеки човек. Отречи се от себе си, от собствената си воля във всичко; носи кръста си всеки ден. Бъди готов да отсечеш дясната си ръка, да извадиш дясното си око и да ги хвърлиш. Бъди готов да понесеш загубата на блага, приятели, здраве и всякакви други неща на този свят, за да можеш да влезеш в небесното царство.

 



Цитати:


Последни новини

Диалог в Европейския парламент

30.06.2018

На 26 юни 2018 г. в сградата на Европейския парламент се проведе семинар за приложението на т.нар. “Европейски стълб за социалните права” и ролята на църквите и религиите с участието на представители на различни религиозни общности от страните – членки на Европейския съюз. Семинарът беше организиран в съответствие с изискването на чл. 17 (3) от […]

Прочети повече

Новини, От Европа