“Никой не може да слугува на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам  ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй, не се безпокойте, и не думайте, Какво ще ядем?, или, Какво ще пием?, или, Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда ;и всичко това ще ви се прибави. За това не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.”

/Матей 6:24-34/

 

1/ За народите, които асирийският цар засели в самарийските градове, след като Израил беше отведен в плен, се казва: “Бояха се от Господа, и на своите богове служеха”/4 Царе 17:33/. И още: “Тия народи се бояха от Господа /извършваха едно външно служение пред Него, с което показваха своя страх от Бога, дори и да нямаха познание/ и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както бащите си”/41/.

 

Колко прилича практиката на много днешни християни на тая на древните езичници! Те се боят от Господа, принасят Му едно външно служение, с което показват известно страхопочитание, но същевременно служат и на своите идоли. Някои ги учат на “начина на служение на местния Бог” /4 Царе 17:27/, на Бога, Чието име страната до наши дни носи и Който някога е бил прославян по благочестив начин. Но не служат само на Него, затова не се боят достатъчно от името Му. “Людете на всеки народ поставиха свои богове в градовете, където живееха” /29/. Тези хора имаха външна форма на поклонение и не я пренебрегваха. Но служеха и на идолските образи, на златото и среброто, на делото на човешките ръце. Парите, удоволствията, славата – боговете на тоя свят – получават по-голямо възхваляване, отколкото израилевият Бог. Същото правят и чадата, и внуците им до ден днешен.

 

2/ На неточния език на много хора се казва за бедните езичници, че те “се боят от Бога”. Но Святият Дух добавя уместно и в тон с истината: “Не се боят от Господа, нито постъпват според своите си повеления и съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, с които Господ беше направил завет: Да се не боите от други богове, нито да им служите. Но от Господа, вашия Бог, да се боите и той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.” /4 Царе 17:34, 35, 39/

 

Същата присъда непогрешимият Дух на Бога произнася над тия нещастници, които по традиция биват наричани християни. Същото правят и всички, чиито очи на разума са отворени, така че да разбират божествените неща. Ако говорим уместно и според истината, трябва да кажем: “Те не се боят от Господа, нито Му служат”. Защото не “постъпват според завета, който Господ им даде”, а именно: “На Господа, твоя Бог, да се кланяш и само на Него да служиш”/Лука 4:8/. И до ден днешен си служат на други богове. А “никой не може да служи на двама господари” /Мат.6:24/.

 

3/ Колко е безнадеждно някой да се опитва да служи на двама господари! Не е ли съвсем лесно да се предвидят последствията от това? “Или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира” /Мат.6:24/. Макар че тук се съдържат две отделни твърдения, те имат същия смисъл. Човек естествено ще се привърже към този, когото обича. Ще се стреми да му служи съзнателно, вярно и прилежно. Същевременно на господаря, когото презира и отделя слабо внимание на изискванията му /ако изобщо му отделя някакво внимание/, ще служи повърхностно и небрежно. Тогава ще стане нещо, което дори светските хора биха предвидили: “Не можете да служите на Бога и на мамона”.

 

4/ Мамон е името на един от езическите богове, покровител на богатството. В ежедневния език това име е станало символ на всичко, което може да се купи с пари, напр. удобства, почести или плътски удоволствия.

 

Какво трябва ние да разбираме под служение на Бога и на мамона?

 

Ние не можем да служим на Бога при положение, че не вярваме в Него. Това е единствената здрава основа, ако искаме да Му служим. Първата важна съставка на служението е вярата в Бога, Който “в Христа примири света със Себе Си”/2 Кор.5:19/ – вярата в Него като обичащ и прощаващ Бог.

 

Да вярваме в Бога означава да уповаваме на Него като на наша сила /Пс.46:1/. Без Него не можем нищо; чрез Него във всеки миг биваме снабдени със сила свише, без която е невъзможно да Му угодим. Да Му се доверяваме като на наша помощ, единствена помощ във време на нужда. Той ни окръжава с песни на избавление /Пс. 32:7/, щит и помощ ни е, издига главите ни над окръжаващите неприятели /Пс.27:6/.

 

Да вярваме в Бога така означава да Го считаме за източник на щастието ни, извор на духа ни, единственото добро, удовлетворител на всичките ни нужди и за място на покой за душите ни.

 

Да вярваме в Бога така означава всичките ни цели да са насочени към Него, във всичко да Го почитаме, да използваме всяко нещо само като средство за радост в Него; да Го виждаме винаги, макар и невидим, как ни гледа с благоразположение; да донесем всичко на Него в Христа.

 

5/ Да вярваме така е първото, което разбираме под служение на Бога. Второто е да Го обичаме.

 

Да обичаме Бога според Словото и според Неговите изисквания означава да Го любим като единствения Бог, от цяло сърце, душа, ум и с цялата си сила. Да копнеем за Него заради самия Него и да търсим само онова, което е свързано с Него. Да се радваме в Господа, не само да търсим в Него щастието си, но и да го намираме, да се наслаждаваме в Него като най-скъпо притежание, да се облягаме на Него; с една дума, Бог да е така близък за нас, щото да е единственото ценно нещо, което ни прави щастливи.

 

6/ Трето, под служение на Бога разбираме да бъдем подобни Нему и да следваме примера Му.  Августин казва: “Най-доброто служение на Бога е да следваш като свой образец Този, Когото прославяш”. По този начин започва истинското християнско служение на Бога. Бог е Дух и ония, които Го следват и искат да приличат на Него, трябва да правят това с дух и истина.

 

Бог е любов. Оттам и хората, подобни Нему, придобиват същия облик. Те са милостиви, както Той е милостив. Душите им са изпълнени с любов. Те са благи, добротворни, съчувствителни, топлосърдечни, и то не само спрямо добрите и кротките, но и спрямо опърничавите /1 Петр. 2:18/. Да, като Него те обичат всекиго и милосърдието е белег на всичките им действия.

 

7/ Под служение на Бога се разбира още да Му се покоряваме, да Го прославяме с делата си и с душите си /1 Кор.6:20/, да изпълняваме заповедите Му, с усърдие да вършим онова, което Той е пожелал, и грижливо да отбягваме онова, което е забранил. Да вършим ежедневните си дела с просветено и чисто сърце; да принесем себе си със свята и пламенна любов като жертва на Бога чрез Христос.

 

8/ Нека размислим какво означава да служиш на мамона. Първо, да уповаваш на богатство, на парите или на онова, което може да се купи с тях, на своята сила като оръдие за осъществяване на всичките ти начинания. Да се осланяш като на помощ на онова, от което очакваш помощ във време на беда.

 

Това означава да се облягаш на света в стремежа си към щастие. Да считаш, че животът на човека се състои в изобилието на неговия имот /Лука 12:15/. Да търсиш мир във видимите неща, удовлетворяване в материалното изобилие. Да имаш очакването, че ще стигнеш до доволство в светските ценности, което не може да бъде намерено далеч от Бога.

 

При такова поведение не остава друго, освен да направим този свят върховна цел на живота си, към която се стремят ако не всички, то почти всички начинания, планове и дела. При това ще се стремим само да умножаваме богатството си, да изпитваме удоволствия и да желаем похвали, да се сдобием с повече временни неща, без да се насочваме към вечните.

 

9/ Да служиш на мамона означава, второ, да обичаш света, да копнееш за неговите неща, да се радваш само на земното, сърцето ти да е прилепнало само към него и да търсиш щастието си там /а не е възможно да го намериш на това място/, да се облягаш с цялата си тежест на тази счупена тръстика, макар че ежедневният опит показва, че тя само може да се забучи в ръката ти /Ис.36:6/.

 

10/ Това означава, трето, да станеш като света и да се приспособиш към него; да имаш не само намерения, но и желания, влечения и привързаност, съответни на света; нагласата ти да е плътска и земна, да си вързан към материалното; да си своеволен, обладан от безгранично самолюбие, да разчиташ само на себе си; да копнееш за човешки похвали и да им се радваш; да се боиш от упреци и да ги избягваш; да не можеш да понасяш укори, лесно да се дразниш и да си бърз да отговаряш на злото със зло.

 

11/ Да служиш на мамона означава, накрая, да се покоряваш на света, като си изграждаш принципи и норми на поведение според неговия вкус; да правиш това, което правят всички, да крачиш по обичайния път на света – широк, равен, многолюден; да следваш тълпата. Това означава да вършиш волята на плътта и чувствата, да задоволяваш нагоните и страстите си, да принасяш жертви на себе си, да се стремиш към чувственост и наслади и да правиш това с всичките си думи и дела.

 

Има ли по-недвусмислено изявление от това, не е ли съвършено ясно какво означава да служиш не на Бога, а на мамона?

 

12/ Не е ли очевидно за всички, че не е възможно да се угоди едновременно и на двамата господари, че който се лута между Бога и света, ще бъде разочарован и от двете и няма да намери никъде мир? В какво неприятно положение се намира оня, който се бои от Бога, но не Го обича; който Му служи, но не с цяло сърце; който познава само мъката, но не и радостта от вярата! Той притежава достатъчно вяра, за да бъде нещастен, но недостатъчно, за да бъде щастлив. Тя не го оставя да се наслаждава на света, а светът не го оставя да се наслаждава на Бога. Така човекът се лута между двете и изгубва и двете. Не намира мир никъде – нито в света, нито в Бога.

 

13/ Не е ли очевидно, че не можеш да служиш на двамата и да бъдеш в хармония с двамата? Можем ли да си представим по-голямо противоречие от поведението на човека, опитващ се да се покорява на двамата господари, да служи на Бога и на мамона? Той като че ли прави една крачка напред и една назад. С едната си ръка гради, с другата събаря. Обича греха и същевременно го мрази. Постоянно търси Бога, но Бог постоянно му убягва. И Го желае, и не Го желае. И един ден, и един час не остава същия. Представлява една шарена смес от неизброими противоречия, безразборна колекция от несъвместими неща. Ах, намери себе си, реши се! Тръгни или наляво, или надясно! Ако мамон е бог, служи на него; ако той е господ, следвай го! Ако имаш намерение да служиш на някого, прави това с цяло сърце!

 

14/ Не вижда ли всеки разумно мислещ човек, че не може да се служи и на Бога, и на мамона? Между тях има непреодолимо противоречие, непримирима вражда – противоречието между най-несъвместимите неща. Разликата между водата и огъня, между тъмнината и светлината е неизразимо по-слаба от тая между Бога и мамона. Служи ли човек на единия, той неминуемо се отрича от другия. Вярваш ли в Бога чрез Христос? Уповаваш ли на Него като на своя сила и помощ, свой щит и голяма награда? Като на свое щастие и цел във всичко и над всичко? Тогава не можеш да уповаваш на богатство. Напълно е невъзможно да го правиш, докато запазваш вярата си в Бога. Положил ли си упованието на богатството? Тогава си се отрекъл от вярата. Не уповаваш на живия Бог. Обичаш ли Бога? Търсиш ли и намираш ли щастието си в Него? Тогава не можеш да обичаш света и каквото има в него. Ти си разпнат за света и светът е за теб. Обичаш ли света? Облягаш ли се на земното? Търсиш ли в него щастието си? Тогава е невъзможно да обичаш Бога. Любовта на Отца не е върху теб. Подобен ли си на Бога? Милостив ли си, както Отец е милостив? Обновен ли си чрез преобразяването на ума си? /Рим.12:2/ Тогава не можеш да бъдеш приличен на света. Отрекъл си се от всички пожелания и похоти. Твоят лик като светския ли е? Носиш ли земното в себе си? Тогава не си обновен. Не носиш облика на небесното. Покоряваш ли се на Бога? Стремиш ли се да вършиш волята Му, както ангелите правят това на небето? Тогава е невъзможно да се покоряваш на мамона. Тогава ти открито предизвикваш света. Потъпкваш с нозете си неговите обичаи и принципи и не се оставяш нито да ги следваш, нито те да те водят. Следваш ли света? Живееш ли като всички? Угаждаш ли на хората? Вършиш ли общоприетото? Тогава не можеш да бъдеш Божие чадо. Ти си притежание на своя господар и отец – дявола.

 

15/ Затова трябва да се кланяш на Господа, твоя Бог, и Нему да служиш. Остави мисълта да служиш на двама господари. Остави всяка друга цел, помощ и щастие, освен Бога! Не търси друго на земята и на небето, освен Него. Не прави друго, освен да Го опознаеш, възлюбиш и да се радваш в Него. Защото това е същинската ти задача на земята, единственото разумно намерение, единственият план, който да следваш във всичко. Господ казва: “Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете”. Това е едно дълбоко и важно указание и от голямо значение за нас е основно да го обмислим и разберем.

 

16/ Нашият Господ не желае ние да бъдем изцяло безгрижни, когато става дума за земните неща. Лекомисленият и неразумен характер е нещо твърде чуждо на учението на Христос. Той не изисква от нас да бъдем лениви, небрежни и нехайни. Това също противоречи на духа на Евангелието. Един християнин гледа на нехайството също както на пиянството. Отбягва безделието като прелюбодейството. Ясно му е, че има една форма на съобразителност и грижа, която е угодна на Бога. Тя е безусловно необходима, когато става дума за изпълнение на външните задачи, поставени ни от Божието провидение.

 

Божията воля е всеки да работи /2 Сол.3:12/ и да яде “своя си хляб”; да, всеки да се грижи за своите домашни /1 Тим.5:8/. Също и да не оставаме длъжници, да промисляме за доброто на всички /Рим.12:17/. Но това не може да става без размисъл и грижливост; често с дълъг и сериозен размисъл, с голяма и сериозна загриженост. Затова нашият Господ не осъжда грижата ни за дома и за необходимото. Това са неща, добри и приятни на нашия Спасител.

 

Добро и благо пред Бога е да разсъждаваме върху начинанията си, за да имаме ясна представа за планираната работа, преди да се захванем с нея. Право е от време на време грижливо да обмислим разумните стъпки, да предначертаем нужните мерки, за да действаме по правилен начин. Нашият Господ изобщо не е имал намерението да осъжда грижите, които някои наричат грижи на плътта.

 

17/ Това, което Той осъжда, са “грижите на сърцето”, страхливите, неспокойните грижи, мъчителните грижи, които нараняват душата или тялото. Той забранява безпокойствата, които карат кръвта да кипи и осакатяват духа. Които създават привидни опасности и измъчват, преди да са се появили истинските проблеми. Които тровят днешните благословения от страх пред това, което може да се случи утре, които не умеят да се наслаждават на днешното изобилие от страх пред идещата немотия. Такива грижи са не само лошо страдание и зла болест на душата, но и мерзка атака срещу Бога, един грях от най-лош вид. Те са грубо нараняване на милостивия Владетел над всичко и мъдър Управител, защото съдържат неизбежно мисълта, че върховният Съдия не е справедлив и че не е уредил всичко по добър начин. Че Той не знае от какво се нуждаем, т.е. липсва Му мъдрост. Или Му липсва доброта, ако не снабдява уповаващите на Него с необходимото. Пази се от такова мислене! Не бъди загрижен със страх за нужното. Не допускай страхливи мисли! Простото правило е: страхливите мисли са противни на закона. Върши всичко, което трябва, с ясен поглед към Бога, за да действаш похвално в очите на хората. Предай всичко в по-добрите ръце, остави всичко на Бога.

 

18/ “Не се грижете” по този страхлив начин “за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – повече от облеклото?” Е, щом Бог ви е подарил живот, най-големия дар, няма ли да ви даде и храна? Щом ви е дал тяло, защо се съмнявате, че ще ви даде облекло, за да го покриете, при положение че сте се предали да Му служите от цяло сърце? “Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” Вие, които сте най-висшите Божии творения? Не сте ли вие по-ценни в Божиите очи, от по-горен ранг в йерархията на съществата? “Кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?” Е, каква полза имате от страхливите грижи? Те са във всяко отношение безплодни и безполезни.

 

“И за облеклото защо се безпокоите?” Не се ли доказва ежедневно, че тази грижа е фалшива? “Разгледайте полските кремове как растат … не ще ли облича Бог много повече вас, маловерци”, вас, които Той е създал, за да имате дял във вечността, и сте отпечатък на собствената Му вечност? Наистина сте маловерци, иначе нямаше да се съмнявате в Неговата любов и грижа, та дори и за миг.

 

19/ “Затова не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем”, ако не събираме съкровища на земята; “или: Какво ще пием?”, ако служим на Бога с всичките си сили и очите ни са отправени само към Него; или: “Какво ще облечем”, ако не желаем да ставаме като света, ако се отвърнем от онова, което може да ни донесе привилегии. “Всичко това търсят езичниците”, невярващите, които не познават Бога. Но вие сте убедени, че “Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това”. Той ви е показал един непогрешим път, за да бъдем снабдени с всичко необходимо: “Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави”.

 

20/ “Търсете първо небесното царство”. Преди да дадем място на друга грижа или мисъл, нашият стремеж трябва да бъде в сърцата ни да царува Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос да се открива на душите ни, да живее в тях, да “събаря помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленява всеки разум да се покорява на Христа” /2 Кор10:5/ Нека само Бог царува над нас! Нека има цялата власт! Нека разполага с цялото ни сърце! Нека единственият ни копнеж, радост, любов, всичко, което е вътре в нас, да вика: “Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува”/Откр. 19:6/.

 

“Търсете Неговото царство и Неговата правда”. Правдата е плодът на Божията власт в сърцето. Какво друго е правдата, освен любов към Бога и хората, произтичаща от вяра в Исус Христос? Тя създава милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение, отделяне от света и правилна настройка на сърцето спрямо Бога и хората. Така поражда всички добри дела, всичко, що е любезно и благоугодно, всякакви дела на вяра, угодни на Бога и човеците.

 

“Неговата правда”. Всичко това е Негова правда, Негов незаслужен дар заради Исус Христос, който го извоюва за нас. Той върши делото Си у нас чрез даването на Святия Дух.

 

21/ Ако добре разбираме тази истина, това ще хвърли светлина върху неправилно разбирани стихове, като този например: “Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога” /Рим.10:3/. Вярвам, че първото значение на думите “не знаят правдата, която е от Бога” е следното: не познаваха Христовата правда, дадена на всеки вярващ, чрез която греховете му са изличени и той е примирен и угоден на Бога. Но  има и второ значение /и то като че ли тук е съвсем пряко изказано/ – не познаваха онази вътрешна правда, оная святост на сърцето, с пълно право наричана “Божия правда”, понеже е като безплатен дар чрез Христос, така и Неговото дело чрез всемогъщия Му Дух. Понеже не познаваха тази правда, те поставяха своята собствена. Опитваха се да наложат онази външна правда, много точно наречена “тяхна собствена”. Защото тя не беше нито създадена от Божия Дух, нито приета или угодна Нему. Те искаха да създадат една форма на правда чрез естествената си сила, но резултатът беше мерзост в Божиите очи. И понеже уповаваха на нея, “не се покориха на правдата от Бога”. Да, закоравиха се срещу вярата, чрез която единствено можеха да постигнат правдата. “Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва” /Рим.10:4/. Когато Христос каза: “Свърши се!”, Той постави точката на закона – закона на външните ритуали и обичаи – и чрез проляната Си кръв създаде една по-добра правда, а именно, Божият образ да се изобрази във всеки, който дълбоко в себе си вярва.

 

22/ Тези думи на апостол Павел са близки с други, пак негови: “Всичко считам за загуба, само Христа да придобия”/Фил.3:8/, за да получа достъп до Неговото вечно царство, “и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра”/9/. Не правдата от закона – една почти външна правда, с която съм се надявал да бъда приет от Бога, защото съм бил непорочен относно закона. А “правдата, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра” – онази святост на сърцето, онова обновление на душата с всичките й желания, настроения и разбирания, която е дар от Бога. Тя е не човешко, а Божие дело чрез вяра в Исус, чрез откриването Му в нас и чрез Неговата кръв; само така ние сме получили прощение на греховете и наследство със светиите.

 

23/  “Търсете първо Неговото царство” в сърцата си; оная правда, която е дар и дело на Бога; онова отпечатване на Божия образ в душите ви, и всичко друго ще ви се прибави – всички неща за тялото в мярката, която Бог определи за утвърждаване на царството Му. Всичко ще ви се прибави, и то даром и в щедра степен. Ако търсите мир с Бога и любовта Му, ще намерите не само това, което търсите непосредствено – непоклатимото царство; ще намерите и това, което не търсите. Наистина това ще бъдат само неща, които получават своята стойност само във връзка с Божието царство. По пътя към него ще получите всички външни неща, доколкото те са ви нужни. Бог е поел грижата за това. Всяка своя грижа възложете на Него /1 Петр.5:7/. Той знае от какво се нуждаете и ако нещо ви липсва, няма да се умори да ви снабди с него.

 

24/ “Затова не се безпокойте за утре”. Важно е не само да не събираш съкровища на земята и да не умножаваш имота си; не се грижи как ще си осигуриш повече прехрана, отколкото се нуждаеш, повече дрехи, отколкото можеш да облечеш, или повече пари, отколкото са нужни за разумните потребности на деня. Не дръж в себе си страхливи мисли за материалното. Не се обременявай с мислене. Не разсъждавай за далечното бъдеще. Може би това, за което се готвиш, никога няма да дойде или няма да те засегне, ако дойде; може би дотогава ще си преминал през всички вълни и влязъл във вечността. Далечните цели не са твоя работа, ти си кратковременно същество. Да, и още: какво можеш да направиш за утре? Защо трябва ненужно да въвеждаш себе си в заблуждения? Бог те снабдява днес с нужното за живота ти, който Той те е дал. Достатъчно, предай себе си в ръцете Му; ако ще живееш още дълго, Той ще се погрижи за теб.

 

25/ Предай всичко, не използвай грижите си за бъдещето като повод да занемаряваш днешния си дълг. Това е широко разпространено сред хората. Когато ги предупреждаваме да запазят чиста съвест и да се въздържат от зло, мнозина отговарят: “Че как ще живеем тогава? Не трябва ли да се грижим за семействата си?” За тях това е достатъчно основание да си остават в съзнателен и умишлен грях. Може би те мислят и казват, че биха служили на Бога с удоволствие, ако не бяха проблемите с хляба. Биха се приготвили на драго сърце за вечността, но страхът от загуба на жизнено необходимото е по-голям. Така служат на дявола за къшей хляб; търчат към ада от страх от недоимък; отхвърлят бедните си души, да не би някога да им дойде недостатъчно нужното за тялото.

 

Нищо чудно, че хората, пренебрегващи Бога заради грижите за тялото, често се разминават с търсеното. Те отхвърлят небето, за да си осигурят земни блага, и при това губят едното, без да са спечелили другото. Често ревнивият Бог търпи това в мъдрия план на провидението Си. Така хората, нежелаещи да възложат на Бога грижите си, замислени за временното и малко търсещи вечното, стигат до точно обратното на стремежите си. Върху всичките им начинания очевидно лежи проклятие – каквото и да вършат, не им върви; ако са оставили Бога заради света, се разминават с това, което са търсили, както и с онова, което не са търсили. Не копнеят по Божието царство и неговата правда, но и другите неща не им се дават.

 

26/ Има и друг начин да се грижим за утрешния ден – възможно е дори по духовните въпроси да изпаднем във фалшиви грижи, да се занимаваме старателно с бъдещето, което ще ни доведе до занемаряване на настоящето. Колко лесно може да стане това, ако не бдим в молитва. Колко лесно се изкушаваме да ковем планове за бъдещето и да рисуваме велики картини във въображението си. Мислим за възможните добри дела, които при определени условия и в определено време бихме извършили; колко полезни бихме били, колко богати на добри дела, ако живеехме в по-добри условия; колко усърдно бихме служили на Бога, ако една или друга пречка първо се махне от пътя ни!

 

Или може би сега си потиснат вътрешно. Бог е скрил лицето Си от теб. Малко виждаш от светлината Му, не можеш да вкусиш спасителната Му любов. Колко лесно е в такъв момент да кажеш: “О, как бих славил Господа, ако Той осияе с лицето Си над мен! Как бих назидавал другите да Го хвалят, ако любовта Му отново се излее над мен. Тогава бих направил това и това. Навсякъде бих отишъл за Него. Не бих се срамувал от Евангелието. Бих изкупувал благовремието, бих приложил всички дадени ми таланти”. Не си вярвай на това! Ако сега не правиш нищо, и тогава няма да правиш. Който в малкото е верен /все едно за какво става дума: за земно богатство, за страх от Бога или за любов към Него/, и в многото ще е верен. Ако сега заравяш един талант в земята, ти би заровил и пет, т.е. дори да ти се поверят пет таланта, има малко основание да се очаква, че няма да ги заровиш. Защото на тоя, който има, ще се даде, т.е. на този, който използва имуществото си; от този, който няма, т.е. който не се нуждае от благодат в по-голяма или по-малка степен – ще се отнеме и това, което има.

 

27/ Не се безпокой заради утрешните изкушения. И това е клопка. Не мисли: “Какво ще правя, когато дойде дадено изкушение? Струва ми се, че нямам сила за устояване. Не мога да преодолея врага”. Съвсем правилно! Сега ти нямаш силата, защото сега не се нуждаеш от нея. В момента не си в състояние да преодолееш врага, но и в момента той не те напада. С благодатта, която сега имаш, ти не би устоял на изкушението, на което си изложен. Но когато то дойде, ще дойде и благодатта. При по-големи изпитания ще получиш и по-голяма сила. Ако имаш много страдания, ще получиш утеха от Бога в по-голяма мярка. Затова във всеки момент Божията благодат ще ти е достатъчна. Бог няма да допусне да бъдеш днес изпитан повече, отколкото ти е силата, но заедно с изпитанието ще дойде и изходният път /1 Кор.10:13/. “Силата ти ще бъде според дните ти”/Втор. 33:25/.

 

28/ Затова “утрешният ден ще се безпокои за себе си”. Това значи: когато дойде утре, тогава мисли. Живей днес! Нека най-сериозната ти грижа бъде как да оползотвориш настоящия час. Той е твой и това е най-голямото ти богатство. Миналото е като нищо, все едно че никога не е било. Бъдещето не те засяга. То не е твое, може би никога няма да стане твое. Човек не може да стъпи върху това, което стои пред него, защото не знае какво ще роди утрешният ден /Пр. 27:1/. Затова живей днес! Не губи и час! Използвай този миг, защото това е твоят дял. Кой знае какво е било и какво ще бъде? Къде са поколенията от миналото? Изчезнали и забравени. Били са, живели са своя ден, после са били изтръскани от лицето на земята като листа от дървото, станали са прах и пепел. Поколение следва поколение, отиват при рода на бащите си, които никога няма да видят виделина /Пс. 49:19/. Любувай се на този миг, точно на този миг, точно на този, като се радваш на Този, чиито години няма да свършат /Евр.1:12/. Нека окото ти сега бъде отправено само към Този, “у Когото няма изменение или сянка от промяна” /Як.1:17/. Дай Му сега сърцето си, облегни се на Него; сега бъди свят, както Той е свят. Дръж се за благословената възможност да изпълняваш съвършената Му и блага воля! Радвай се да счетеш всичко за измет, само Христа да придобиеш /Фил. 3:8/.

 

29/ Поеми днес заради името Му с радост това, което ще дойде върху теб. Но не гледай на утрешните страдания. “Доста е на деня злото, което му се намери”. Човешки погледнато, то може да е бедствие, позор или немотия, болка или бедност, но на Божия език то е благословение, приготвен чрез Божията премъдрост балсам, който се разпределя помежду Неговите чада за лечение на различните душевни мъки. За всеки ден ще има толкова, колкото е нужно – според потребностите и силите на болния. Така че ако поемеш на себе си приготвеното за утрешния ден, ако товариш себе си с допълнителен товар, ще стане повече, отколкото можеш да носиш. Така душата ти няма да бъде излекувана, а съсипана. Вземи точно толкова, колкото ти е определено за днес. Върши и се покори на Божията воля днес. Предай себе си днес с тяло, душа и дух; чрез Исус Христос не пожелавай нищо друго, освен да прославяш Бога чрез всичко, което си, което вършиш и в което страдаш. Не търси нищо друго, освен Бога и Неговия Син чрез вечния Дух; не преследвай друго, освен да Го обичаш, да Му служиш и да се радваш в Него – в този час и през цялата вечност.

 

На Бог Отец, създал мен и целия свят; на Бог Син, изкупил мен и целия свят; на Бог Святи Дух, Който освещава мен и целия избран народ, да бъде чест и слава до вечните векове! Амин.

 

 

 

 



Цитати:


Последни новини

Завърши проповедническият курс в Румъния

15.05.2018

Със семинар, посветен на проповядването, завърши курсът за проповедници на Обединената методистка църква в Румъния. Курсът започна през октомври 2014 година, а на участниците бяха предложени лекции и дискусии по въведение в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, църковна история, история на ранния методизъм, методистко богословие, богослужебна практика и проповядване. По всяка от дисциплините […]

Прочети повече

Новини, От Европа